Шрифт:

Най-бързият бял мъж на XX век стана на 70

Най-бързият бял мъж на XX век стана на 70
20-10-2019 18:00

Един от най-бързите мъже на планетата за миналия век – украинецът Валерий Борзов – навършва 70 години. С постиженията и медалите си той си остава като един от най-ярките спортисти в най-зрелищната и престижна дисциплина на Царицата – спринтът!

 

Роден на 20 октомври 1949 г. в градчето Самбор, Лвовска област на Украинска СССР, Валерий започва с атлетиката още на 12 години, когато попада в ДЮСШ на спортния център в Нова Каховка. Първият му треньор Борис Войтас е силно впечатлен от лекотата на бягането му и от изключително стабилната му психика. На 17 години Борзов е вече шампион на Ученическата Спартакиада, година по-късно е записал впечатляващите 10.5 на 100 м, а на юношеското европейско първенство в Лайпциг през 1968 г. се окичва с три златни медала – 100 м, 200 м и с щафетата на СССР на 4х100 м.

 

Едва 20-годишен, Валерий става европейски шампион на 100 м за мъже на 100 м в Атина (впрочем той печели 100-е метра на три поредни еврошампионата – 1969 г. в Атина, 1971 г. в Хелзинки и 1974 г. в Рим). През следващата 1970 г. украинецът за първи път се среща с американските спринтьори и на срещата СССР-САЩ в Ленинград ги надбягва на 100-те метра – 10.4.

 

В предолимпийската 1971 г. Борзов отново побеждава американците на 100 м на срещата САЩ-СССР-сборен световен отбор в Бъркли, Калифорния. През август на Олимпийския стадион в Хелзинки Борзов е без сериозни опоненти – два „убедителни” златни медала на 100 м (10.26) и на 200 м (20.30).

 

Олимпийската 1972 започва с победата на ЕП в зала в Гренобъл на 50 м (5.75) (Борзов печели седем златни медала от ЕП в зала – Виена 1970, София 1971, Гренобъл 1972, Гьотеборг 1974, Катовице 1975, Мюнхен 1976 и Сан Себастиан 1977). През лятото на срещата Италия-СССР-Белгия-Румъния в Милано той побеждава на 100 м с изравнен европейски рекорд (10.0) и на 200 м с европейски рекорд – 20.2, следван на ...10 см от едва 20-годишния тогава Пиетро Менеа (също 20.2, изравнен европейски рекорд и за двамата). Борзов потвърждава класата си и на предолимпийския турнир в Мюнхен с 10.14 на 100 м.

 

Прехвалените американци Еди Харт и Рей Робинсън (с по 9.9 ръчно време) още преди сериите на 100 м на Олимпиадата в Мюнхен демонстрират като че прекалена доза самочувствие. Обаче на четвъртфиналното бягане на 1 септември 1972 г. следобяд (16:30 часа) „техните” коридори остават празни. Двамата обвиняват треньора си Стан Райт, че ги е подвел, успокоявайки ги, че техният старт е трябвало да започне в 18:15 часа. И, вместо да се явят на стартовата линия, Харт и Робинсън удобно са се излегнали на леглата си в стаята им и наблюдават прякото предаване. Третият спринтьор на САЩ Робърт Тейлър все пак успява да стигне до стадиона и, без да загрява, застава редом с Борзов в третия четвъртфинал. Съветският спринтьор финишира за 10.07 сек., а Тейлър – за 10.16.... На финала Борзов още веднъж демонстрира отличната си техника на бягане (удоволствие е да се наблюдава красотата и изящността на движенията му, сякаш Борзов бяга без никакво напрежение!) и изключителното си спокойствие и самообладание! Още на 60-ия метър Валерий е доста пред Тейлър... В последните 7-8 метра Борзов сякаш „отпуска педала” и леко се изправя назад, вдигайки победно ръце. Победа и златен олипийски медал с 10.14, пред Тейлър 10.24... Може би ако Борзов не се беше изправил, 80-те хиляди зрители щяха да станат свидетели на резултат в рамките поне на 10.05 – 10.06..... Но на Борзов предстоят и четири бягания на 200 м. Без да се напряга излишно, Валерий стига безпроблемно финала. Този път тримата американци Лари Бляк, Лари Бъртън и Чък Смит не са се успали и също застават зад блокчетата. Стартът е редовен и в пета пътека Борзов пробягва виража леко и свободно. От първа пътека Лари Бляк излиза първи на правата. Но лидерството му свършва след 120-ия метър, когато Валерий „включва на трета скорост” и елегантно разминава останалите седем. На финала Борзов финишира за точно 20.00 секунди (дори за няколко минути на таблото светят цифрите 19.99), оставяйки Бляк (20.19) на доволно разстояние след себе си. Съветският спринтьор е капитан и на щафетата на СССР – предстоят му още три бягания (Общо 11 в Мюнхен за спринтьор Nо 1). Съветската четворка стига до финала, където й се пада четвърта пътека (САЩ е в първа!). След като дребничкият Корнелюк на първи пост изпреварва по завоя Лари Бляк, на втори и трети пост „янките” чрез Тейлър и Тинкър вземат около 3 метра аванс (за зла участ на завоя съветският спринтьор Юрис Силовс получава крамп и едва успява да предаде палката на Борзов). Американецът Харт (9.25 на „летящите” 100 м) вече е избягал напред с преднина около 4 м. Борзов (9.21) тръгва да го гони, но успява само да съкрати преднината.... Злато за САЩ със световен рекорд (38.19), сребро за СССР (38.50).

 

 

Следолимпийската 1973 г. е относително спокойна, като Борзов стартира повечето на 200 м (20.6)... На зимния шампионат на Европа в Гьотеборг във финала на 60 м Валерий изравнява световния рекорд (6.58), поставен преди това на полуфинала от Мафред Кокот (ГДР). През лятото на европейското в Рим Борзов за трети пореден път е европейски шампион на 100 м (10.27), въпреки неистовата пропаганда на италианците за Пиетро Менеа (втори с 10.34).

 

За втората си Олимпиада (в Монреал 1976) Борзов вече не е толкова изявен фаворит. Достигайки до финала, той повтаря на 100 м онези 10.14 отпреди 4 години. Този път обаче те му стигат само за бронза (склед Крофърд (Трин) 10.06 и Куори (Ям) 10.07). На щафетата 4х100 м отново на последния пост Борзов успява да изтръгне за СССР (38.78) бронза в люта битка с полския квартет (38.83).

 

След Монреал за Борзов предстои едно щастливо събитие в личен план. Той се жени за многократната олимпийска, световна и европейска шампионка по спортна гимнастика Людмила Туришчева, а през 1978 г. им се ражда дъщеря – Татяна!

 

 

Последното голямо състезание за Валерий Борзов е европейското в Прага в края на август 1978 г.  Във финала на 100 м той остава едва осми, а на щафетата 4х100 м отново е поставен на последния пост, но губи битката за бронза от Зигфрид Шенке (ГДР) с четири стотни – 39.03 с/у 38.99 сек.

 

През 1979 г. Валерий Борзов (повече от десетилетие ръководен и напътстван от „тесния” специалист и всеотдаен научен изследовател и иноватор Валентин Петровский) приключва с активната си състезателна дейност.

 

Повече от десетилетие Борзов се занимава с политическа дейност (секретар на ЦК на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежта), после се завръща в спорта. В края на 1987 на конгреса на Европейската атлетическа асоциация (ЕАА) Валерий е избран за член на Съвета й. От 1990 г. Борзов е министър на спорта и президент на НОК на Украйна. А от 1996 до 2012 г. е президент на Федерацията по лека атлетика на Украйна. В международен аспект - от 1994 Валерий Борзов е член на МОК, а от 2004 – член на Съвета на ИААФ. 

 

Александър Вангелов

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Валерий Борзов
BGAthletic.com




Последни новини Най-четени