Шрифт:

Олимпийски медал на месар подпира врата

Олимпийски медал на месар подпира врата
Норман с факлата по време на Игрите на Британската общност през 2006 г.
17-10-2013 13:46

Из архивите: в един исторически ден за олимпийското движение - 45 години от Тихия протест, се връщаме в архивите и публикуваме един материал на Яна Касова, писан за DeltaNews, с който да ви припомним историческите събития от 17 октомври 1968 г.:

Олимпийският стадион в Мексико на 16 октомври 1968 г. застива. Но не само защото звучи националният химн на САЩ в чест на шампиона на 200 м от Игрите. Носителите на златен и бронзов медал, навеждат глави и вдигат във въздуха ръце с черни ръкавици, свити в юмрук - т. нар. поздрав на Черната сила (Black power salute). „Тихият протест" от 1968 г. е все още сред най-паметните моменти в спортната история.

Имената на Томи Смит и Джон Карлос от САЩ изникват при всяко споменаване на протести в спорта. Техните действия взривиха обществеността, а бунтовниците бяха изхвърлени от олимпийското село и от лекоатлетическия живот на САЩ до началото на 80-те години.

Но кой е третият атлет, намерил място на стълбичката, как протича неговия живот?

Сребърният медал тогава спечели австралиецът Питър Норман, който по думите на треньора си е „разцъфнал като кактус" с пристигането си в Мексико. Специалисти и фенове очакват американците да ожънат всички медали на 200 м, но спортът е магия. Не протича по сценарий.

Любов към спорта

Питър сам прави избора си да поеме по спортните коридори.
По време на Олимпийските игри в Мелбърн′56 14-годишният хлапак бяга от училище, за да продава закуски на зрителите на леката атлетика. Той бил толкова опиянен от стартовете на Бети Кътбърт, която спечели първия олимпийски медал за Австралия и то на родна почва, че забравя за какво всъщност е на стадиона. Клиентите на Питър трябвало да купуват студени пайове.
Въпреки бягствата от училище, Норман става гимназиален преподавател по физическо възпитание в Мелбърн. Чиракува и в месарница, но тази професия била второстепенна.

Питър започва да бяга с шпайкове назаем.

Шпайкове назаем

Питър намира време да завърти по някоя обиколка на стадиона. Започва да тича с шпайкове, взети назаем. А постепенно добрите му резултати в атлетиката стават факт, въпреки че страда от астма и има бавен старт. Бил благословен обаче с добър треньор - Невил Силито, и с природна физическа дарба.
Започва да печели медали от местните първенства и скоро става непобедим на 200 м. Норман е трети на 220 ярда от Игрите на Британската общност в Ямайка през 1966 г. На същото състезание взима бронз и с квартета на Австралия на 4x110 ярда.
Така Питър стига и до участие на състезание под петте преплетени кръга. Печели среброто в Мексико, като се промъква между фаворитите и побеждава с 0.04 сек световния рекордьор от сериите. Норман регистрира 20.06 сек - актуален и най-стар върхов резултат на Австралия и към днешна дата. Томи Смит стана олимпийски шампион с 19.83 сек, което е поправка на планетарното върхово постижение на Джон Карлос от подборните бягания - 19.92 сек.

Протестът

Докато тримата чакат да се състои церемонията на награждаването, Норман разбира какво са планирали да направят съперниците му от пистата. 

Те са членове на движението „Олимпийския проект за човешките права" и ще използват почетната стълбичка, за да изразят своя протест срещу неравноправието между расите в страната им и незачитането на човешките права. Възпитанието, което австралиецът получил от семейството си - член на Армията на спасението (религиозно-благотворителна организация), го мотивира да подкрепи чернокожите.
Джон Карлос открива, че е забравил своите черни ръкавици. Норман дава навременното предложение двамата американци да си поделят чифта на Томи Смит и да излязат на подиума с по една обвита в черно ръка. За това и действието на двамата янки се различава от традиционния Black Power salute. Те били с навити крачоли на анцузите и само по черни чорапи, които 

показвали бедността на тъмнокожите. Смит носел черен шал около врата си, за да представи гордостта си да бъде негър. Карлос излязъл на награждаването с незакопчано горнище на анцунга си - за да изрази солидарността с всички цветнокожи работници в САЩ. Освен това Карлос носел огърлица от мъниста, които трябвало да казват: „Това е за тези личности, които бяха линчувани или убити без никой да каже молитва за тях, за тези които бяха обесени и измъчвани с катран. Това е за онези, които са изхвърлени от лодките в средата на океана (The middle pаssage)".

И когато, за учудване на милионите зрители на стадиона и пред телевизионните екрани, с първите акорди на „Знаме, обсипано със звезди" чернокожите вдигат във въздуха юмруци с черни ръкавици, австралиецът също изразил протест. Той носи значка на „Олимпийския проект за човешките права", която американците му дават предварително.
След слизането им от подиума те бяха освиркани от тълпата на стадиона.
„Ние не представяме страната си. Ние представяме чернокожото население", казват Томи Смит и Джон Карлос.

Зачеркнат

Последиците за Норман настъпват моментално. Той е възприет като проблемен състезател, осквернил олимпийските принципи. Питър е отлъчен от Австралийския комитет.
Въпреки среброто на Питър на 200 м от Игрите на Британската общност в Единбург през 1970 г. и класирането му 13 пъти в петицата на света в различни състезания, той не е изпратен на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Тогава Зеления континент за пръв път няма спринтьор под петте преплетени кръга.
Питър се отказва от леката атлетика много скоро след това, без да спечели повече титла.
Той се отдава на футбола и изиграва 67 мача с екипа на West Brunswick в периода между 1972-77 г., след което става треньор на младежите до 19 г. в клуба. Питър не идва на стадиона по костюм, а ежедневно се включва в тренировките с момчетата. И така до 1985 г., когато къса ахилесово сухожилие. Вследствие на травмата получава гангрена и се налага ампутация на крака му.

Тежестта на преживения развод с първата си съпруга Джейн и разклатеното здраве започват да му се отразяват. Той изпада в депресия, надига редовно чаши с алкохол и на всичкото отгоре се пристрастява към болкоуспокояващите лекарства след продължителния болничен престой след ампутацията. През това време той използва сребърния си медал от Мексико, за да подпира вратата си.

Бившият спринтьор има една надежда, която му дава сили. Той копнее да бъде приветстван и почетен на Олимпиадата в Сидни.
Игрите идват в родината на Норман, но той остава разочарован. Питър е единственият австралийски олимпиец, който не е включен в почетна обиколка на церемонията по откриването, въпреки че е сред най-добрите спринтьори в историята на страната си.
Американският атлетически тим обаче не забравя да отдаде почит на Норман. Той получава покана от янките да се настани в тяхната квартира в олимпийското село по време на Игрите. Отритнат от сънародниците си, но поставен на пиедестал от хората дошли от другата част на света. Легендата в препятствените бягания Едуин Моузис (двукратен олимпийски и световен шампион на 400 м с пр.) посреща Питър и го поздравява още на входа. Майкъл Джонсън, на който му предстои да спечели титлата на 200 м от австралийската олимпиада, го прегръща с думите: „Ти си моят герой".
На Игрите на Британската общност през 2006 г., които се провеждат в Мелбърн, Норман все пак не е забравен. Той е сред факлоносците.

2004 година

Следващата олимпийска година - 2004, е също паметна в живота на Норман. През септември той е обвинен за четвърти път за надвишаване на алкохолна норма при управление на автомобил. 

Две години по-късно Питър изгледал филма за първи път и, по думите на племенника си, плакал от вълнение. Вече 64-годишният рекордьор на австралийския континент на 200 м трябва да тръгне на презентация на филма в САЩ, но получава сърдечен удар и издъхва. Съдът му налага глоба от $500 и 14 месеца отнемане на шофьорска книжка.
Племенникът му - Мат, пък започва работа по документалния филм „Salute", разказващ историята на чичо му. Мат събрал в една стая тримата бойкотиращи атлети от награждаването на 200 м от Олимпийските игри през 1968 г. Това била тяхната първа среща след онзи паметен за спортната история ден в Мексико. 

Томи Смит и Джон Карлос идват в Мелбърн, за да носят ковчега на погребението на техния съратник. Траурната процесия изминава последния път на Норман почти 38 г. след протеста - на 8.10.2006.
„Не беше необходимо Питър да взима онази значка, той не беше от САЩ. Питър не беше черен, Питър не чувстваше, това което чувствах аз, но той беше мъж", казва Карлос.

Празно място

През 2004 г. в Държавния университет на Сан Хосе (Калифорния) е издигнат 7-метров паметник на Смит и Карлос. Огромната статуя показва всеки от тях с вдигнат във въздуха юмрук - точно така както ги запомни света преди десетилетия в Мексико.
Мястото на сребърния медалист е празно. Това е мястото, което студентите и туристите заемат, за да си направят снимки, когато искат да заемат своето пространство в спортната история.
Филмът „Salute" вече се върти в Австралия и на някои фестивали на седмото изкуство из света. Историята на Норман няма да се знае само от втора му съпруга Ян и техните дъщери Белинда и Ема, първата му съпруга Рут и децата им Гари, Сандра и Янита и четирите внуци.
„Аз твърдо вярвам, че на онази церемония за награждаване на олимпийските призьори всъщност е имало три момчета, на които Бог е дал по един квадратен метър на земята. На всеки един от тях им е била дадена тази сцена, на която се стояли, и е трябвало да решат сами какво да правят с нея, споделя Мат Норман. - Ако не е била демонстрацията в онзи ден, това щеше да бъде поредния сребърен медал за Австралия. Никой нямаше да си спомня за Питър Норман."


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018