Шрифт:

Оценяват спортовете по десет критерия

Оценяват спортовете по десет критерия
Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
27-11-2013 12:50

Николай Кръстев, в-к "Труд"

Една от най-тежките задачи на всяка нова власт в спорта е категоризацията на федерациите. И пряко произтичащият от това размер на държавно финансиране за спортовете. Затова и досега категоризацията не се е случила и все си стои като въпрос за разрешаване пред държавния орган за управление на спорта.

Повече от десетилетие, независимо дали е агенция или министерство, се правят опити оценката за значимостта, тежестта, популярността и обхвата на отделните дисциплини. И все се удря на камък при опита това да стане обективно и без намесата на някое политическо лоби за даден спорт.

Министър Свилен Нейков пропусна да направи навреме мащабно социологическо проучване по темата в началото на мандата си от управлението на ГЕРБ. И да стъпи върху резултатите при разпределението на "финансовата баница" от тотото между отделните спортове. Чак след дълго очертаващия се олимпийски провал в Лондон миналото лято бяха направени бързи, но неуспешни опити за категоризация на спортовете.

Свой принос във важната тема даде служебният кабинет, след като министърът Петър Стойчев осъществи допитване за това какво обича и би спортувал българинът и неговите деца, но по... интернет. Което изначално предпостави резултатите да не бъдат възприети като обективни и стъпили върху представителна извадка от обществото. Въпреки че отново стана ясно - популярните спортове са си популярни, със или без проучване по мрежата.

Сега Министерството на младежта и спорта е изработило проект за методика за категоризация на спортовете, съгласувана част от принципите си със специалисти от няколко федерации. Опитът за вкарване на изначално сложната и субективна материя в обективни рамки изглежда сравнително сериозен, но и прекалено бюрократичен. И макар още само проект, от Спортната палата има сигнали, че основните принципи, залегнали в него, вече действат.

Спортовете първо ще бъдат разделени на две големи групи - олимпийски и неолимпийски. Във всяка категория ще има по три равнища - спортове с високо, средно и ниско ниво на развитие у нас. Тук идват и десетте показателя, според които равнището на развитие на спортовете ще важи за включване в съответната категория.

Реализацията на отделната дисциплина на държавно и международно ниво ще се формира от: брой картотекирани спортисти; участието им в републиканските първенства; брой лицензирани клубове, стартирали в националните шампионати; участие и класиране на големи първенства (световни и европейски) и на олимпийски игри; брой национални федерации, членуващи в съответните международни централи. Всеки критерий ще носи точки на отделните спортове по изготвени съответни таблици.

Същото се отнася и за показателите, които определят организационното състояние на спортовете - брой лицензирани клубове и географското им разпределение из страната; наличието на квалифицирани "спортно-педагогически кадри" (простичко казано - треньори); брой възрастови групи, в които се провеждат държавните първенства; брой състезания за подрастващите и брой "многоспортови федерации, които провеждат първенства по съответния вид спорт" (вероятно става дума, че кросовото бягане и плуване например има в леката атлетика, плувните състезания, модерния петобой, триатлона и т.н.).

Обобщаването на резултатите трябва да се извършва по доста сложна формула, от която се очаква да отчита тежестта на отделните критерии при формирането на крайната оценка.

В многословния опит духът на спорта и изначалните спортни стойности да бъдат вкарани в математическа схема обаче е пропуснато нещо изключително важно. Липсва пазарният механизъм при оценка на работата на спортните федерации и съответно на вложенията в спортовете като цяло и в техните клубове от страна на бизнеса. Няма го в критериите и наличието (или отсъствието) на преки телевизионни предавания на състезанията и отразяването им в медиите. Подминато е и най-важното - колко пари общо "се въртят" годишно във всеки спорт. Което само по себе си също говори за жизненост и обществен интерес (не само за спортуващи, но и ангажирани хора в съответния спорт въобще).

Досега не се намери спортен управник, който да удари по масата и да намали поне наполовина над стоте федерации и национални спортни организации, които са на опашката за държавни субсидии. Макар всичките да са способни да донесат от сто кладенеца вода, за да докажат непреходната си значимост за обществото. Подобен подход обаче веднага би предизвикал и масови протести, в които спортните хора по традиция са особено активни и, макар разделени, бързо се обединяват. Иначе и без допитване си е ясно - основните олимпийски спортове са лека атлетика, плуване и спортна гимнастика. Най-българските дисциплини са борбата и художествената гимнастика. Спортните игри (футбол, волейбол, баскетбол, водна топка, хокей на лед, хандбал) палят най-много децата. Особен статут заслужават също така тенисът, ските, туризмът и колоезденето.

Другото са формули.


Тагове: ММС, Мариана Георгиева
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени