Шрифт:

Политиката ще убие олимпиадите и световните първенства

Политиката ще убие олимпиадите и световните първенства
12-01-2014 15:12

Саймън Дженкинс

"Гардиън"

Армия от 30 000 души е разгърната. Още 40 000 полицаи и хора от вътрешна сигурност стоят в резерв. Оръдия и проследяващи устройства са разположени навсякъде. Въздушни и военноморски отряди стоят в готовност. Във вторник цялата сила бе поставена в "бойна готовност" за цял месец. Освен това са поставени блокади на пътя на 100 км около "забранената зона". Вътре в този сезон всякакво движение се наблюдава и контролира. Гражданските свободи на местните са забранени, стотици "заподозрени" се държат под око. Цената на всичко това е над $50 млрд. и расте. 

Познахте. Това трябва да е зимната олимпиада. Която ще се проведе в Сочи, южна Русия, но можеше да е в Лондон или Рио, или Пекин, или където управляващите чувстват, че трябва да хвърли огромно количество пари, за да се изфука пред критиците и пред света. 
Спортът е заместник на войната и това е казано още от Оруел. Но модерните мега събития не заместват нищо. Те са просто бомбастични, комерсиални, националистични, гонещи статистика събрания. Които просто подканват всякакви терористи само за да покажат военната си мощ. Когато през 1971 г. шахът на Иран Мохамед Реза Пахлави построи град от шатри в Персеполис за $100 млн., светът му се подиграваше за показното прахосване на пари. Днес, ако беше добавил таекуондо и танци на лед, светът щеше да го нарече скъперник. 
Зимните спортове са извинение за фарса на Сочи и Владимир Путин. Те са забавление за богатите, но спортът е толкова нематериален, колкото цената на тези игри. Защото смешната оферта на Путин към МОК беше $14 млрд. Той обясни, че предлага "стабилна политическа и икономическа обстановка и иска да подобри качеството на живота в този регион". Негово беше правителство, "основано на свободни и отворени избори, свобода на изразяване и конституционно гарантиран баланс на силата". 
Съмнявам се, че от МОК даже са се осмелили да се усмихнат. Те просто са почувствали парите 
Всичко около олимпиадата е политика. Путин умишлено сложи олимпиадата точно до нажежената атмосфера в Северен Кавказ - на километри от всякакъв сняг и лед - за да покаже силата на режима си в регион, пълен с чеченци, черкези, дагестанци и ингушетци. Това събитие е толкова провокативно, щеше да е същото, ако Китай беше организирал лятната олимпиада през 2008 г. в Тибет. Погребалният звън на камбаната вече бе ударен с двата атентата във Волгоград, коствали живота на 34 души. 700 заподозрени вече са арестувани. 
Междувременно Путин се готви за познатия олимпийски ритуал, в който ще повдигне въпроса за "повишаващите се проблеми на гражданските права" пред гостуващите британски министри, преди те да се порадват на местното гостоприемство. Той вече освободи хиляди "затворници на съвестта" (след като преди това ги е арестувал). Сред тях са активисти на Грийнпийс, членовете на групата Пуси Райът и старият му враг Михаил Ходорковски. Той вече не е толкова снизходителен към гейовете и заплаши с ужасни репресии всеки, който ще му развали партито сега. 
За всичко това знаем, че британските министри ще кажат: "Не трябва да смесваме политиката със спорта". Това са глупости. Те знаят, че играят играта на Путин, но не искат да пропуснат страхотното преживяване там. Това са същите министри, които пръснаха почти $50 млн. (а след това и още $50 млн. по искане), за да платят за крещящата, в действителност брилянтна, политическа церемония на Дани Бойл в Лондон преди 2 години. Предшествениците им поне имаха куража да бойкотират игрите в Москва през 1980 г. заради съветската инвазия в Афганистан. Чудя се какво ли биха казали, ако някои държави бяха обявили бойкот на игрите в Лондон по същата причина. 
По средата на комедийно шоу по BBC Today миналата седмица имаше хубав, язвителен текст от американския писател Дейв Зирин, който бе срещу капиталистическата мегаломания на международния спорт. Той се обяви против култа, който дава разрешение да се военизират цели градове, да се изтръгват публични пари и да се забраняват всякакви свободи, за да се пази монополът и престижът. Той посочи наредбата в Лондон от 2006 г., която важеше за игрите през 2012 г. 
Съмнявам се, че Зирин можеше да каже същите неща по време на игрите в Лондон през 2012 г., когато истерията на управляващите беше много голяма. Нямаше да има същата свобода и в Пекин през 2008 г., и в Сочи днес - макар че, за да сме честни, наскоро бившият вицепремиер в Русия Борис Немцов обяви, че игрите в Сочи са "безпрецедентна лудория на крадците". Той каза, че правителството на Путин харчи цяло състояние в договори с близки олигарси. 
Единственото, с което не съм съгласен със Зирин, е, че тези мегасъбития едва ли опират толкова много до капитализъм, колкото до спорт. 
Те са най-жестоката форма на политика - тази на национален престиж
Спортно-военната-индустриална смесица явно хипнотично привлича световните лидери, а организации като МОК и ФИФА се възползват от това. 
Хора от тези организации пътуват по света като държавни глави. Те изискват по-бляскави, по-големи съоръжения и поклон до земята. Те отсядат безплатно в хотели, поздравявани са от президенти и премиери, разполагат с армии и флот, които пазят церемониите им, а местните пазари са принудени да се съобразяват с продуктите на техните спонсори. Пътищата трябва да бъдат затворени за техните лимузини, а светофарите да светят винаги зелено. 
Политиците в страните домакини не ги притесняват. Никой не търси сметка от тези организации, защото те организират спортните прояви. 
Тази седмица ФИФА най-после повдигна въпроса около спорното си решение от 2011 г. да даде на Катар световното първенство през 2022 г. - решение, потънало в обвинения за корупция. Малко се говори за неудобството за играчи и зрители, които ще се разтапят на температура 50 градуса на сянка. От значение е само готовността на Катар да изхарчи над 200 млрд. паунда, за да приеме първенството.
Банкрутът на Атина и надвисналият (да не е и по-лошо) банкрут над Рио де Жанейро показва ужасяващата цена на тези събития, която не толкова богатите градове трябва да плащат. Парите идват не от спорта. А тези непонятни организации постоянно изискват още и още от държавната хазна в замяна на престиж. Единственото, с което може да бъде избегнато това, е всяка година тези събития да се провеждат на едно и също място. Но това бързо ще се обърне срещу спорта. 
Един ден всичко това ще се обърне. В Рио бедните (а и не толкова бедните) хора вече протестират срещу разточителството. В Сочи играта на Путин с терористите вече е смъртоносна. Както е планирано световното, в Катар ще имаме футболисти, които умират от жега и празни стадиони. Един ден всичко ще се обърка фатално. И може би ще се появи смел управник, който има куража да се махне от тази глупост. 

По превод на "7 дни спорт"


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени