Шрифт:

Магията на кроса

Магията на кроса
28-02-2011 16:06 | Яна Касова

Царицата си е царица. Няма никакъв спор. С огромно разнообразие от дисциплини, леката атлетика еднозначно е определена за спорт №1. Но дали познаваме всички емоции, които Царицата дава?

И така... нека се запознаем с една от най-малко популярните дисциплини на леката атлетика у нас, но не и по света - крос кънтри.

Атлетите описват кроса, като удоволствие от това, че можеш да „летиш" по трасе, по което някои хора трудно биха ходили. Специалистите казват, че това е най-трудната дисциплина в леката атлетика, която се практикува само от спартанци. И няма как да е по друг начин. Ако не си калил характер и воля, няма как да се осмелиш да тръгнеш по трасето.

Но ето и малко лични впечатления.

И така Шумен... Град, известен с паметника „Създатели на Българската държава", суровата зима и видните си личности като Тодор Колев, Астор, Янко Русев и др.
Местните описват Шуменското плато, като мястото, където се срещат ветровете. Планеристите често се възползват от тази „среща".

На 26 февруари, освен ветровете, на Шуменското плато си бяха дали среща състезатели, техните треньори, минусовите температури и желанието на спортистите за попадане в отбора за Балканиада. Държавното първенство по крос кънтри за всички възрасти се проведе при температура минус 7 градуса и сняг до колене.   

И така състезанието... В тези условия 211 участници застанаха на старт за надпреварите при различните възрасти. Никак не са малко смелчаците, нали. А трасето - изтощително. Момичетата и момчетата до 16 г. се състезаваха съответно на 2000 и 3000 м. Малчуганите се бориха до финалната линия, решаваха класирането с финален спринт, състезаваха се за 7-8 позиция. А след финала лягаха на снега, изцедени до краен предел. Нямат сили да почистят лицата си от стичащата се пот. Аз ги снимам и се усмихвам, защото виждам как атлетиката вече им дава най-ценните уроци - децата са с кален характер и могат да отстояват труда си.

Трасето е убийствено тежко. Още в първия километър на обиколката атлетите минават по стръмно спускане от 70 м, последвано от почти толкова дълго и стръмно изкачване. А след това извивки из пресечената местност на Шуменското плато.
Юношите и девойки, които вече са финиширали и успокоили ударите на сърцето си, са единодушни - „трасето е много тежко". Но го казват със задоволство, че са се справили с изпитанието.

При по-големите атлети състезателната дистанция се увеличава - 4000 м, 6000 м, 8000 м и 10000 м за мъжете.

А атлетите бягат с лекота. Като ги гледам как въртят обиколка след обиколка и решават кой е най-добрият за годината в дисциплината, се чудя колко ли тези младежи и девойки, мъже и жени са пробягали на тренировка. Отговорът е един - МНОООГООО. Отдавна знам, че за един спортист състезанието трябва да е най-лекият момент от годината. За да е така, в подготвителния период обаче той е преминал по няколко пъти на ден през деветте кръга на Ада. Схващали са му се краката, изтръпвал му е носът от натоварване (и това е без да преувеличавам), крайниците му са отказвали да му се подчиняват, но въпреки това пак е заставал на изходна позиция и е хуквал по трасето, стадиона или пистата. Но след това си най-добрият. Дори да си финиширал трети, десети или седемнадесети.

Винаги има и недостатъчно подготвени състезатели. Такива, които страдат от тото-точко-алчността на треньорите си. Такива, които са подминати от съперниците си още в първата им обиколка на кроса. Но това е друга тема.

И така... що е това крос кънтри? Бягане по трасе в пресечена местност в естествени условия (в гора, на поляна, между дънери, на черен път и т.н.). Състезанията са с различен километраж, като в България на държавното първенство най-късата дистанция е 2000 м (момичета до 16 г.), а най-дългата - 10 000 м (мъже).  
Първите надпревари по крос кънтри са през XIX в. В английските училища започнали да се състезават през 1837 г., след като модифицирали местната игра „заек и хрътки". През 1876 г. във Великобритания вече има национален шампионат по крос кънтри. Дисциплината е включена за първи път в олимпийската програма за Игрите през 1904 г. а след това се провежда и през 1912, 1920 и 1924 г.

Първото международно крос кънтри първенство е на 28 март 1903 г. в Шотландия. През 1973 г. дисциплината влиза под шапката на ИААФ. От тогава най-мащабните шампионати в дисциплината вече са световните първенства по крос кънтри.

Титани в средните и дълги бягания, като Хайле Гебреселасие, Кенениса Бекеле, Пол Тергат и Тирунеш Дибаба, участват в кроса. За масовия българин обаче дисциплината е абстрактно понятие, граничещо с „лудостта на шишарките".

И така ще бъде докато не се запознаем с магията на кроса на живо, не се запознаем с усилията, които полагат състезателите и докато продължаваме да смятаме, че спортистите стават милионери само с минутната си поява на състезание.  


Тагове: ДИП крос кънтри
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени