Шрифт:

Замръзналият български спорт

Замръзналият български спорт
04-02-2014 22:56


Краси Панов, за sportonline.bg

След три дни планетата ще поеме ледения дъх на 22-ите Зимни олимпийски игри! И 7-милионна България ще изправи своите 18 спортисти срещу силните и богатите в очакване на чудо! Но в съвременния спорт чудеса се случват все по-рядко...

Колкото и да се твърди, че Олимпийските игри обединяват, те отдавна са се превърнали във война в мирно време. На всеки 2 години (зиме и лете) светът си организира битка, в която се доказва надмощие! Уж политиката не трябва да се меси, а и сега именно тя беляза надпревата в Сочи още преди да е започнала. И който си мисли, че медалите се решават само от таланта и труда на спортистите, дълбоко греши. Олимпиадата е място, на което се сблъскват модерните технологии, постиженията на фармацевтичните компании, лобитата и най-вече – много, ама много пари! А България няма нито едно от изброените... Единственият ни шанс е успешната международна политика, която през последните години води федерацията по ски, да помогне някак на сноубордистката Александра Жекова да се нареди сред най-добрите. Но дори това чудо да се случи, то няма да размрази скования български спорт!

Системата

В годините преди 1989 г., ако не друго, България поне разполагаше със система за изграждане на шампиони и чадъра на големите от соцлагера, които искаха и чрез спорта да докажат превъзходство. За четвърт век обаче успешно се постарахме да разрушим всичко изградено с единствения мотив, че се е случвало преди... В повечето обществени сфери такава промяна бе необходима, но в спорта това отрицание доведе до пълна дезорганизация. Постепенно се разбиха спортните училища, изчезнаха спортните диспансери и ученическите спортни школи. Базата бе занемарена, изчезна широката селекция и работа с подрастващите. В резултат, успехите ни на световната сцена намаляват с всяка изминала година. До Летните олимпийски игри през 2004 г. и Зимните през 2006 г. България беше представлявана от състезатели, селектирани и подготвяни в онова, другото време. В Пекин 2008, Лондон 2012 и Ванкувър 2010 трябваше да разчитаме на „децата на демокрацията”. Но това вече са единични таланти, голяма част от тях развили се не благодарение на системата, а въпреки нея. Нищо, че някои се опитват да отъркат в успехите им няколкомесечното си управление...

В годините от 2009 до 2013-та бе направен плах опит за възстановяването на част от старите практики, но вече пречупени през реалностите на пазарната икономика. Започна усилено строителство и реновиране на спортна база, стартира възстановяването на спортните училища, а след Олимпиадата в Лондон се даде началото на мащабна реформа с насоченост към детско-юношеския спорт. За да има обаче резултати и то след години, всичко това трябваше да продължи!

Държавата

А то спря, когато спортът стана жертва на политически договорки и беше харизан на една професорка по синтаксис, която може само да връща писмата на федерациите заради правописни грешки и да говори високопарно и авторитарно пред невярващите погледи и немите пера на журналистите.

Реформите трябва да са твърди и многогодишни, да не зависят от правителства и политически дрязги! Защото високият спортен резултат е дългогодишен, многофакторен процес. В основата му стои добре подготвеният треньор, който трябва да извърши селекция на подходящи за дадения спорт подрастващи. После е необходима добра работа и индивидуална програма за всеки един състезател. За тази цел вече е много важна материалната база. Когато спортистът постигне определено ниво, е необходимо да му бъде осигурено необходимото финансиране, което да отговори на потребностите му. И едва тогава да се чакат резултати. А в момента България разполага с твърде ограничен брой елитни спортисти. За това е важно усилията да бъдат насочени към детско-юношеския спорт, където след дългогодишна работа да се търсят конкретни постижения.

И вместо да образоваме спортистите на доста спорна езикова култура, е редно министерството на образованието също да заеме полагащото му се място. Защото физическото възпитание е именно под неговата юрисдикция. И не за да се търсят високи резултати, а за да възпитаме здрави деца, които в бъдеще да бъдат в помощ, а не в тежест на обществото. Училищният спорт е в основата на детско-юношеския, който дава материал за високото спортно майсторство. Така, при една що годе правилна политика може да се постигне двоен ефект – от една страна да се създаде по-широка основа за селекция на елитни спортисти, а от друга - дори децата, които нямат талант за спорт, да са физически активни.

Федерациите

В името на обективността, трябва да отбележим, че самият спорт също не желае да бъде реформиран. Не са много хората в него, които гонят високи резултати. С деца се занимават все по-малко треньори. А повечето от тези, които все пак го правят, ги гледат като 50-олевки, от чиито родители да събират ежемесечни такси. В голяма част от случаите се търси по-скоро лична облага. Всяка една реформа, която нарушава изграденото статукво на сравнително добре обезпечено финансово живуркане, се посреща доста остро.

И в момента спортът мълчи, защото е доволен! Доволен е, защото му сложиха за ръководител човек, незапознат и незаинтересован от проблемите и от множеството тунелчета за източване на средства, които спортните ръководители успяха да си прокопаят през последните 25 години.

Спортът се и страхува! Замръзнал е от страх, че може изградените с толкова усилия схеми да бъдат прекъснати и кранчето да спре! И тук не става дума за тези, които оставят потта си на тренировките и състезанията, а за тези, които им подхвърлят жълти стотинки в замяна на техния труд. Не стига, че в българския спорт парите са малко, а и не отиват по предназначение!

Медиите

За да се очертае пълната картинка, не трябва да се пропуска и ролята на медиите! Водени от принципа „добрата новина, не е новина” повечето журналисти със седмици нищят и дори раздухват скандалите, които по правило не липсват в българския спорт. И все по-малко стават опитите да се покаже положителната страна на физическата активност. А тя, въпреки всичко, съществува и днес! Я Кубрат Пулев ще набие поредния гигант, я Григор Димитров или Цвети Пиронкова ще вдигнат купа от турнир, я борците ще се приберат с торба медали от голямо първенство... Или пък светът отново ще се сети къде е България покрай поредния трансфер на Димитър Бербатов...

Такива примери медиите трябва да се отиват да вкарат в съзнанието на децата ни.

И от сега да им обяснят, че не бива да очакваме чудеса от тези 18 човека, които в Сочи ще се изправят срещу целия свят в опит да защитят не само собственото си име, но и това на БЪЛГАРИЯ! Те са хвърлили огромни усилия и е сигурно, че ще дадат всичко от себе си, за да ни направят горди. За това трябва да ги уважаваме, независимо на кое място се класират. А ако някой все пак успее да направи чудото, да го посочим като пример за подражание.

Иначе година след година потта на атлетите ще замръзва в студената действителност на т.нар. български спорт...


Тагове: ММС, Мариана Георгиева
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени