Шрифт:

Въпроси вместо медали

Въпроси вместо медали
25-02-2014 15:44

Николай Кръстев, в-к "Труд"

Доста българи отново са настроени зле срещу олимпийците. Не спечелили медали. А похарчили народна пара.

Подобна ситуация в обществото след Сочи не бе трудно да се прогнозира. “Труд” го направи още на 7 януари 2014 г. с материала “Пожалете българските олимпийци”.
Отдавна е ясно - скъпите, сложни и силно конкурентни зимни спортове не са силата на българина. В тези дисциплини и традицията не е на наша страна. Да не говорим за модерна инфраструктура и писти в планините.

Както я е подкарал българският спорт с двете си медалчета (без титла) от Лондон 2012 и с петото място на Александра Жекова, което е със стойността на отличие от Сочи 2014, нищо чудно в Рио след две години да останем пълно капо. Но за това олимпийците ще са най-малко виновни.

Преди да пресмятаме колко е струвала подготовката, трябва да се кажат няколко неща и да се отговори на няколко въпроса.

Настана време, в което и самото участие на олимпийски игри е сериозен успех. Защото минаването през квалификациите става все по-трудно.
За почти всички български спортисти в Сочи още преди игрите бе ясно, че и чудо не би ги класирало примерно в първата двадесетица. С изключение на Жекова или на някой биатлонист при добро стечение на обстоятелствата. Но това не прави родните участници в Сочи по-малко олимпийци или по-малко спортисти - сигурно е, че всички са тренирали упорито. И са се преборили първо със себе си, за да заслужат да се състезават на олимпийски игри.

Затова пак трябва да се каже - пожалете българските олимпийци! Пожалете ги от първосигналните критики. Не искайте от тях това, което те просто не могат да направят. И не ги корете, защото все пак са се раздали по олимпийските трасета според силите си. Бъдете сигурни, че повечето от тях са го направили.

Всъщност с коя обществена дейност или сфера сме шампиони, че спортистите ни да са най-добри? По икономически или демографски показатели? По подреденост на държавата? По спазване на законите? По обществен ред? По равнище на образованието? Като си отговорим на тези питания, нека с ръка на сърцето кажем дали е честно да искаме от олимпийците единствено и само медали.

Една възможна крайна теза би могла да бъде - щом не могат да печелят, по-добре да си останат у дома. И да не харчат пари.

Но контратезата е - олимпийските игри не са само спортно събитие. А мащабността и дълбочината на олимпийските идеи дори и днес изключват победата на всяка цена. А празник като игрите и дефилирането на една нация на официалното откриване пред очите на целия свят е въпрос на престиж и култура. На самочувствие и вяра в общочовешките ценности, заложени в Олимпийската харта. Заради всичко това отказ от участие не може и не трябва да има.

Проблемите, както винаги, са на родна земя. И са далеч по-генерални от това дали един роден олимпиец се е класирал на 25-о или на 50-о място.
Спортната държавна власт, без значение цвят и партийна принадлежност, от две десетилетия упорито продължава да определя или да фаворизира различни критерии и приоритети, по които разпределя парите от тотото между федерации и клубове. И основната грешка винаги е, че средствата вървят след медалите, а не преди тях. С други думи - постигни успех и ще получиш по-добро финансиране. А как се печели в спорта без пари - това никой не знае.

Различен прочит на проблема изважда на преден план друго питане - дали приоритетът на родния спорт трябва да са основно медалите? Или здравето на подрастващите? Защото би могло спортното министерство да подсигури изцяло вътрешния спортен календар при децата и юношите на всички олимпийски спортни федерации, което сега не се случва. И да подкрепя национални състезатели или отбори само там, където наистина имаме шансове за добро представяне на големи състезания. Подобен подход със сигурност би дал повече възможности пред талантливите деца, без значение в кой спорт се състезават. Но и би понамалил бюджетите на големите федерации в частта им за елитния спорт.

Сега е точно обратното - в масовия спорт на държавно ниво се залага на няколко програми и кампанийност, без да се акцентира върху наистина реалните състезания на младите спортисти. А точно оттам биха излезли и бъдещите таланти. Които при подходящи условия биха могли да се развият.
За сметка на това за 2014 г. големите спортни федерации получиха незапомнено добри договори за финансиране на представителните си отбори. И ако не постигнат съответните добри резултати, което за повечето съвсем не е трудно да се прогнозира, топката отново ще е в тяхното поле.

Формулата би могла да бъде - повече здрави деца и по-малко шампиони, дошли обаче по естествен път. С наличие на т.нар. “широка спортна пирамида”, която у нас в момента я има само в няколко дисциплини.Останалите разчитат на развитие “под похлупак” на няколко талантливи юноши и (или) на натурализирани подкрепления.

И така до следващото незабележимо родно участие на олимпийски игри...


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени