Шрифт:

Колко масов е детският спорт

Колко масов е детският спорт
Политиците трябва да ни (си) изяснят какво искат за обществото от спорта. Национално самочувствие? Медали? Спортуващи деца? Здраве?
09-04-2014 09:06

Николай Кръстев, в-к "Труд"

Големият спортен въпрос на последните десетина дни, върху който се изказаха политици на власт и в опозиция, бе дали новият Бербатов може да се роди в село Гулийка?
Разпределението на 20 млн. лв. за строителство на спортни бази стана повод за размяна на питания и тежки квалификации по оста депутати - спортно министерство. Въпросът се изкриви до абсурдни сметки кой колко е дал и изградил и ще изгради - и къде - в градове и села "на БСП", "на ДПС" и "на ГЕРБ". Сякаш са феодални владения на политически сили, а не български населени места.

Преди да кръстосат шпаги, и опозиционери, и хората от спортното министерство трябва да ни (си) изяснят какво искат за обществото от спорта. Национално самочувствие? Медали? Спортуващи деца? Здраве? И възможно ли е всички те да вървят заедно ръка за ръка в бедната ни държава? Чак когато се дефинират приоритетите в националната спортна доктрина, може да се тръгне на по-мащабни действия.

Съдейки по харчовете за спорт досега в мандата на правителството, излиза, че приоритетите основно са два. Елитният спорт и евентуалният лесен достъп до спортни бази на повече българи. Затова на най-успешните (и не на чак толкова успешните, но с добър лобизъм) 21 федерации по олимпийски спортове бяха дадени договори със сериозно завишено финансиране.
Така големите спортни централи вече редовно хвалят министерството. Но в интерес на истината тези, които искат и могат да работят по-модерно, имат възможност да го правят. Чакаме резултати.

Продължаващият втори мандат спортен строителен ентусиазъм не само на пръв поглед в повечето си аспекти заслужава подкрепа. Факт е обаче, че добрата спортна база е важно, но съвсем недостатъчно условие за сериозен спортен прогрес. Защото, ако беше обратното, Катар със спортните си милионни дворци отдавна трябва да е сила №1 по медали...

Щели обаче да се строят много басейни из далечни кътчета на татковината. Да се научат навсякъде хората да плуват... Имаше подобен повик по социалистическо с гръмките "Плувни лета". И в края на 70-те години по отчет вече можеха да плуват двойно повече български деца, отколкото имаше в училищата.

Сега две програми в министерството действат добре от доста години - "Научи се да плуваш" и "Научи се да караш ски". Показват на децата колко хубаво ще е, ако тренират плуване и ски. За плуването родителите нямат нужда от допълнително убеждаване, а за редовни занимания със ски трябват и сериозни семейни харчове.
Та, ако в село Гулийка има модерна спортна площадка или плувен басейн, малката община ще има поне три големи проблема. Как да издържа скъпата си нова спортна база? Има ли спортни клубове, които да я ползват целенасочено? Къде са спортните специалисти, които работят с младите?

В Гулийка няма как да се оправят с издръжката на басейн. То в Добрич се принудиха да търсят концесионер, който няма много общо със спорта, за да пуснат новия си общински басейн. В Плевен също се лутаха половин година за готовия си 25-метров покрит басейн. А Варна още не е решила подобен въпрос с изградения басейн до плажа и плувния комплекс "Приморски".

Да не говорим, че в столицата има поне няколко училища, чиито басейни не работят поради липса на схема за издръжката им. По тази причина в края на миналата година общинари дори искаха да затворят и част от басейните, в които се разполага Ученическата спортна школа "София", която обучава безплатно малчугани.
Та досега не сме чули кой ще издържа евентуалния басейн в Гулийка и бъдещите подобни на него другаде? Общините? Спортното министерство? Министерството на просветата? Засега кандидати няма, въпреки че по света нормалният отговор е - общинската власт. Която в Канада примерно захранва перото "Издръжка на спортни обекти" с приходи от хазарт и бинго на собствената си територия...

Дори общината в Гулийка да може да плаща парното, топлата вода и тока на басейн или друг скъп обект, идваме до липсата на клуб. А в Гулийка няма, защото децата са малко, ако въобще ги има. Местните фирми или предприятия вероятно нямат достатъчно средства, за да подкрепят спортни клубове. Същият проблем, но умножен по стотици хиляди вече има в Сочи. Там построиха прескъпи съоръжения, сега ще наливат милиони в професионални клубове по футбол и хокей на лед, за да ползват по предназначение милиардните олимпийски съоръжения.

Няма лошо в Гулийка да се завъди масов спорт. И хората там да спортуват за здраве. Но ако искаме децата да се развиват в спорта, трябват специалисти. Каквито в Гулийка също едва ли има. Или трудно биха се нанесли там в днешните условия.
Значи нов Бербатов може да се роди в Гулийка, когато там хората станат малко по-богати, за да стане възможно създаването на жизнен клуб. Иначе новият Бербатов ще се роди в Гулийка, ще учи и тренира в близкия областен град, където може при късмет да бъде забелязан от треньор с усет, и да започне своя път към големия футбол. Това всъщност е пътят на повечето бразилски футболни звезди - от плажа през малките отбори, по-големите клубове до европейските грандове.

Заради всичко това няма и не може да има знак на равенство между масовия спорт и детския спорт, от който би трябвало да излизат бъдещите елитни състезатели и шампиони. Първият по-често е кампаниен, понякога показен, корпоративен, по-лесно намира спонсори, идеален е за пиар и за строителен ентусиазъм. Има обаче и спортни организации, специализирани в масови състезания, които вършат добре работата си - Българската работническа федерация "Спорт и здраве" - КНСБ, федерацията за спорт сред децата, лишени от родителски грижи, както и други по-малки централи.

А детският спорт като цяло стои наритан в ъгъла, защото детските състезания и държавните шампионати не интересуват почти никого, включително и повечето медии. Освен съответните федерации и клубове, както и родителите на децата, които тренират целенасочено и упорито. И за това бащите и майките плащат, подкрепят клубовете, работят като истински настоятелства. Защото са осъзнали, че децата им имат нужда от редовни занимания. Детският спорт изисква сърце и душа. Той е неповторима емоция, но за нея знаят само тези, които са я изпитали.

Големият кошмар на доста големи федерации е от министерството да не се вгледат внимателно в протоколите от детските им държавни шампионати. Защото там ще се види, че всъщност активно спортуващите деца са в десетки пъти по-малко от участниците (или отчетените) в поредното масово мероприятие. И затова спортният ни резерв е доста стеснен. Това обуславя и по-нататъшната стагнация по отношение на олимпийските медали, които (няма да) печелим.

Показателен е примерът с колосалния бъдещ ремонт на Зимния дворец в София за 35 плюс 15 милиона лева, който се е напълнил 2-3 пъти досега, и то преди 2-3 десетилетия - на хокейни мачове. В същото време парите, отделени сега на федерацията по хокей на лед, са толкова мизерни, че едва ли ще стигнат за провеждане само на детското първенство с 4-5 отбора. Е, кой тогава ще играе в скъпия дворец - по стотина фигуристи, хокеисти, състезатели по шорттрек?

А при водната топка в последните години има бум на интерес от страна на деца и родители (15 детски тима, 15 за момчета), но това остава незабелязано от държавата. И тук предвидената субсидия не стига да се платят дори шампионатите на подрастващите. Подобни проблеми има и във фехтовката - уж елитарен, а всъщност спорт, който у нас завладява все повече и повече детски сърца.

Принципът на държавното финансиране за спортните федерации вече е - постигни успехи и ще получиш. За доста централи обаче хамлетовският въпрос без отговор е - как без никакво финансиране се правят добри млади спортисти или отбори? 

Ще се случи само тогава, когато и новият Бербатов даде открит урок по футбол на младите си съселяни на модерния стадион в Гулийка.


Тагове: ММС, Марияна Георгиева
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени