Шрифт:

Разместената пирамида

Разместената пирамида
Талантливите деца се изгубват някъде между случайността и системността.; Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
04-08-2014 18:11 | Яна Касова

2014 година. 1 българин участва на световно първенство за старша възраст, 1 българин участва на Младежките олимпийски игри, 22-ама българи участват на европейското първенство за мъже и жени.

При така наредена пирамида застарховка за устойчивост няма кой да даде. Националният ни отбор за Цюрих, където ще се проведе шампионатът на континента за мъже и жени през следващата седмица, е със завидни размери. 22-ама атлети получават право на участие и похвалното в случая е, че по-голям брой от спортистите ни са с покрити нормативи за участие от 2014 г. Сметка с калкулатора показва, че тимът ни е на средна възраст 25 г. – изобщо не е лоша цифра, имайки предвид дори 19-те години на Радостина Стоянова (4х100 м) и 40-те на Венелина Венева-Матеева (скок височина).

Но има нещо стряскащо. Една министърка наскоро въведе формулите в спорта, но и те не са нужни да се сметне, че 1+1 не е равно на 22, а на 2. То какво да очакваме за след 2 г., 22 делено на 2 и после на още 2?

Ако тези сметки са догадки, едно е ясно – случайността трябва да се превърне в система.

Чиста случайност е, че на талантливи атлети не им допада емигрантският живот и случайно решението им да се върнат отново в България се съчетава с желанието за припокриване на служебни ангажименти извън спорта с амбициите в спорта – такъв е примерът с Румен Димитров, който спечели тройния скок на европейското отборно първенство, 2-ра лига и Балканиадата през това лято.

Случайно, инатливостта на българския треньор също се оказа безкрайна величина. Но пък от друга страна, вече често наблюдаваме как треньорите, извели български атлети до почетните стълбички на Олимпийски игри, световни и европейски първенства, проговарят английски език, за да могат да се разберат с новите си възпитаници в системата на Арабския свят.

Не, федерацията не е федерация само за някои. Тя трябва да пренареди тухлите на пирамидата докато не се е сринала. Във времената, в които спортът изобщо не е държавна политика, федерацията е институцията, която трябва да организира правилния строеж на пирамидата. Президентът на БФЛА Добромир Карамаринов обясни пред BGathletic.com, че за подрастващите са отговорни клубовете и федерацията не може да се фокусира върху тях. Но може би подрастващите трябва да се превърнат в тема №1, защото статистиката клони към негативизма. Ивет Лалова, Ваня Стамболова, Георги Иванов, Венелина Венева-Матеева, Сивлия Дънекова ще окачат шпайковете в един момент. Има едно следващо поколение, което ще ги замести до някаква степен. Но след това? Дали не трябва приоритетите да се обърнат?

Всеки знае за принципа на пирамидата от отминалите соц-времена – при 500 000 ангажирани с лека атлетика деца в страната са се родили Стефка Костадинова, Христо Марков и Йорданка Донкова. Но при трима атлети в подрастващите – е чиста случайност да имаме следващата Ивет Лалова.

И да погледнем само в един показател за системност и организация на двете държави с най-много медали на последното световно първенство за мъже и жени в Москва 2013 – Русия (общо 17 – 7 златни/4 сребърни/6 бронзови) и САЩ (общо 25 – 6/14/5). За да стигнат до тези челни позиции, Русия е на седма позиция със 7 медала (2/5/0) на първенството на планетата за младша възраст в Донецк 2013, а САЩ са пети със 17 отличия (2/7/8). В Юджийн през миналия месец на световния шампионат за старша възраст Русия е на шеста позиция с 8 медала (2/3/3), а САЩ – лидер с 20 (9/4/7). Никой не иска такива бройки от българските спортисти, но за да имаме следващите Ивет Лалова и Георги Иванов, трябва да имаме и добре развиващи се атлети в подрастващите гарнитури. Може да се надяваме на случайността наследниците им да блеснат във възрастта след юноши и девойки. Но и да не забравяме, че Ивет е европейска шампионка за старша възраст и четвърта в света за младша, а Георги – световен и за младша, и за старша възраст.   

По пет български атлети участваха на световните първенства за юноши и девойки под 20 г. през 2010 и 2012 г., а през 2014 г. – само Викториа Тенчева. Тя дори нямаше норматив, а единственият ни атлет с квота Красимир Стойчев отказва състезателна и тренировъчна дейност, поради което не замина да премери сили с връстниците си в света.   

Таланти не липсват. В многобоите при момичетата и момчетата под 14 г. на националните шампионати участват ежегодно по около 200 деца. И после тези деца се изгубват някъде между случайността и системността.   

Проблемите са много – и организацията в клубовете, приоритетите им; нивото на треньорите; базите; старата методика; липсата на мотивация и за спортисти, и за треньори; липсата на стимули – и финансови, и материални; липса на централизирани тренировъчни лагери за подрастващи; конкуренцията с модерния свят; примамливи предложения от чужбина и много други. И за да се наместят тухличките, трябва да се обърне внимание на всичко. Ясно е, че не могат да се решат проблемите изцяло, но при игнорирането им ще делим на 2 през 2 години. А делението винаги е низходящо действие.


Тагове: ЕП 2014, МОИ 2014, СП старша 2014
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени