Шрифт:

Раданова отказа на Италия, Русия и САЩ

Раданова отказа на Италия, Русия и САЩ
11-08-2014 08:17

Гeорги Банов, 24 Часа

“Каквото не те убива, те прави по-силен.” Това е мотото на министър Евгения Раданова. От времето, когато беше само Жени. Човекът, донесъл толкова радост на България и останал далеч от светлината на прожекторите.

Защото тя е една от най-големите и най-неоценените български спортисти. Само трябва да се види класирането за №1 през годината, когато спечели олимпийските си медали. Няма я в тройката. Това е леснообяснимо. Състезанията на Жени са през зимата, а до края на годината вече всичко е забравено. Самата Раданова доста често е извън България и далеч от окото на публиката.

Историята е доста елементарна. В шорттрека при жените има две ери. Едната е преди да се появи Раданова, а другата е след нея. През първата доминират северноамериканците и азиатците. От дебюта на този спорт на зимни олимпиади през 1992 г. те печелят всичко. На европейците е отредена ролята на поддържащи. С изключение на едно трето място на бившия СССР. След нея вече има сериозен пробив. Нищо, че до последната олимпиада в Сочи Раданова сама по себе си е №1 на континента със сребро и два бронза. Италия до този момент има две трети места. Но в Русия успя да я задмине с още три отличия. Водена от Ариана Фонтана. Съвсем малка подробност е, че двете тренират доста време заедно. И италианката признава, че точно нейният кумир е Раданова.

Да издържиш на пет олимпийски цикъла, или точно 20 години, само по себе си е подвиг. И между другото да направиш и един летен в колоезденето вече е история. Преди Раданова

България е имала само един подобен спортист.

И това е легендарният футболист на “Славия” Александър Шаламанов, който е национал по ски на олимпиадата в Скуо Вали през 1960 г. След което записва и две световни по футбол в Англия през 1966 г. и Мексико през 1970 г. Може би съвпадението е в това, че и служебният министър на спорта изкара по-голямата част от кариерата си точно при “белите”.

Към това трябва да се прибави, че България така и не разполага с база за тренировки в този спорт. Ама никаква. Когато Раданова бе активен спортист, на леда в "Славия" имаше дупки от дъжда, а голямото поле на Зимния дворец се заледяваше само за национален празник. И въпреки това бяхме водещата сила на континента, а заради Раданова и в световен мащаб. Защото във вечната ранглиста на този спорт на зимни олимпиади все още сме на осмо място. С абсолютно равенство по показателите с Великобритания. Пред България са само Република Корея, Китай, Канада, САЩ, Русия, Италия и Австралия, а след нас са всички останали. И това е общо за мъже и жени. Всъщност точно три държави от тази група - Русия, Италия и САЩ, бяха готови на всичко, за да привлекат българката. Но така и не успяват.

 “В нашия спорт има няколко случая, в които определени състезатели са сменяли националността си. Но когато видиш този човек в друго трико, нещата са странни. Сякаш е изгубил самоличността си. Независимо от всички трудности винаги съм се радвала на това, че съм тръгнала от нулата и съм стигнала до върха, до успеха, до победата. Това винаги ме е карало да се чувствам щастлива, защото това е един вид личен успех. Просто при мен нещата се случваха с много работа. Учила съм се от грешките, подобрявала съм самата себе си. Като прибавим към това и базата, с която разполагаме в България, става така, че когато постигнеш нещо, е още по-сладко. Винаги съм усещала, че оставайки в България, някъде ще си счупя главата, но не съм мислила за развитие в чужбина. Сега искам да предам опита и уменията си на по-младите състезатели. Мисля, че ще им бъда полезна”, обяснява Раданова.

Жени отдавна не брои болестите и контузиите. Малцина разбраха, че във Ванкувър стигна до последния финал в кариерата си с почти лекарска забрана за състезания. Заради изпепелен диск на гръбнака. Който може да я остави парализирана. Но напук на медицината тя се завърна на леда, за да обере аплодисментите за последен път. Можеше да се откаже още тогава, но не го направи. Просто защото не е такъв човек. Стиста зъби, както през 2001 година, когато кънка на съотборничка преряза лицето .

“Тогава няколко месеца изпитвах невероятен страх от самото качване на кънки. Но преодолях всичко, за да стигна до олимпиадата в Солт Лейк Сити. Но за сметка на това не успях да се подготвя достатъчно добре”, обяснява Жени с усмивка. А там остава само на 65 хилядни от титлата на 500 метра след китайката Ян Ян. В Торино след 4 години разлика отново е едно премигване - 29 хилядни, но отново остава втора.

Медалите обаче можеха да са повече, ако в Нагано не стана жертва на съдийството в спорта. Тогава заради японка я декласираха на 500 метра, а се намираше в невероятна форма. Но домакините оставаха без нито един финалист в този спорт.

Всъщност всичко започва случайно. Като дете тренира всичко, като е най-добра в леката атлетика. Дори става победител на 100 метра в междуучилищните състезания. Един ден обаче отива с майка си на пързалката “Дружба”, станала по-късно печално известна като дискотека “Индиго” и днешна дупка в центъра на София до станцията на метрото за стадион “Васил Левски”. Там някакви хора се щурали около конуси и тренирали нещо напълно непознато за България. Малката обаче била категорична, че е намерила своя спорт. И започва. С кънки за фигурно пързаляне. И който не е правил завой с тях, не знае какво означава.

Първите си плазове получава за световното първенство за девойки. И разликата е огромна. Но вече вирусът на спорта е заразил напълно момичето.

“Тогава не знаехме много неща. Дори че кънките се прегъвали леко. Но постепенно се научихме на всичко”, обяснява Жени.

Колко голям спортист бе Раданова, можеше да се разбере само когато се появеше в залата в Сочи. Уж като телевизионен репортер на БНТ. Вместо това бе може би най-интервюираната българка на руска земя. Преследваха я китайци, корейци, руснаци. Сега има на разположение 13 седмици, за да покаже и какъв ръководител може да бъде. Интригите в Спортната палата не са  чужди. Първо има собствен клуб “Айс Пик”, а след това беше и съветник на Свилен Нейков по време на неговия престой като министър.

Иначе продължава да преследва голямата си мечта. А тя е в София да има пързалка, която да става за тренировки по шорттрек. С отопление, с модерна система за лед. Такава, каквато може да привлече младите. Защото повечето от тях не искат да блъскат с риск за здравето си. Проектът е готов отдавна, но все още изниква нещо по-важно от него. Като да станеш министър, макар и служебен.

Постът със сигурност я притеснява. От друга страна обаче смята, че може да научи много от него. Защото 13 седмици са много, и малко. Колкото един по-сериозен лагер на Белмекен преди началото на сезона.


Тагове: ММС, Евгения Раданова
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени