Шрифт:

Наричат ни туристи, но да видят в какви условия тренираме

Наричат ни туристи, но да видят в какви условия тренираме
Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
23-08-2014 10:34

Предлагаме ви коментара на треньора на Габриела Петрова и Златозар Атанасов - Атанас Атанасов, за проблемите и състоянието на българския спорт. Мнението е публикувано във в-к "Марица":

"В последно време българските лекоатлети започнаха да подигравателно да бъдат наричани туристи или екскурзианти. Онези, които го правят, явно са много далеч от кухнята на този спорт в България. Истината е, че в последните години базата се занемари тотално, средствата за възстановяване са крайно оскъдни. При това положение на първо място страда самочувствието на родните спортисти.

Сутрин тренираме, следобед трябва нова тренировка. Как да я направим, като човекът не е възстановен? Трупа се умора, появяват се травми. А не можем да пропускаме занимания и да чакаме резултати. Ето - контузиите на Габриела Петрова от миналата година са резултат точно на лошите условия и липсата на възстановяване. Преди години световната шампионка в скока на височина Христина Калчева затова спря толкова рано да се състезава - попречи неприятна травма, получена по същите причини.

Миналата година дадох проект за лекоатлетическото хале на Лаута, предишното спортно министерство не ни обърна никакво внимание. Поне да ми се бяха обадили да ми кажат да си гледам работата. Все пак не сме случаен клуб - имаме световна, европейска шампионка, Николай Атанасов е пети на световно.

Около залата е змиярник - пълно е с храсталаци, а мястото е общинско и някой трябва да се погрижи. Покривът тече. Ако се ремонтира залата, за което са нужни около половин милион лева, имаме човек, който е обещал да поеме отоплението, а то е най-важното перо и най-съществената част за една зала. Тя е за това - да се тренира през зимата. Нямаме душове, съблекални, а хората след всяка тренировка отиват в специални възстановителни вани. Как да се конкурираме с тях?

В белите страни нямат грижи къде и как ще се тренира. Треньорът мисли единствено какво занимание да зададе, състезателят мисли единствено как да го изпълни. Други хора се грижат за възстановяване и медикаменти. Затова са много по-напред от нас. Особено през зимата нямаме никаква база, а тогава се кове основната част от подготовката за летния сезон. За научно възстановяване да не говорим. Имахме база, разрушихме я. Не че беше на кой знае какво ниво, но поне имаше отоплени зали. Настилките се промениха, а нашата в халето е от 1977 г., нагъната е от течовете, амортизирана е.

На светлинни години сме от образците. При тях всичко се подлага на научни анализи. И ние преди разполагахме с научно-приложни лаборатории, които вече ги няма. Професия треньор по лека атлетика на практика не съществува, по простата причина, че в момента държавата не плаща нито една заплата на такъв. Говоря за цялата страна, не само за Пловдив. Всичко това е абсолютно отражение на състоянието на държавата.

Иначе има деца, но как да ги накараме да тренират? Кой родител ще си даде детето при подобни условия в тази студена и мръсна зала, в която няма къде да се съблече? В Пловдив има 5 атлетичести клуба, но и един да станем - какво ще се промени? Пак ще остане същата бройка трениращи. Не можем да се съберем да се готвим в една зала. На залата в Спортното училище единственият плюс е, че има по-нова настилка - на 6-7 години. Останалото е същото - зимно време - студ. Ако имаме същите условия като другите и не успяваме да печелим медали - тогава могат да ни наричат туристи. Те разполагат със зали и уреди, които са на много високо технологично ниво. Апаратури, спринт-машини, за които можем само да мечтаем, няма как да ги закупим. При нас възстановяването струва пари, ако отида да тренирам другаде, трябва или да си плащам, или да търся връзки.

През юни с помощта на живеещата в Италия световна шампионка в скока на височина от 1999 г. Христина Калчева уредихме едноседмичен лагер там на място. Хората се зарадваха, посрещнаха ни топло, питаха ни постоянно от какво имаме нужда. Оборудваха залата, докараха щанги, стойки. И за всичко това не ни поискаха никакви пари. Почти навсякъде всичко е на общински начала. В САЩ са още но-напред - учебните заведения си имат собсдтвена база, възстановяване. И плащат  стипендии на младите, само и само да тренират. Далеч съм от мисълта, че веднага можем да ги стигнем, но трябва да тръгнем по някакъв път."

Източник: в-к "Марица"


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени