Шрифт:

Бързай бавно

Бързай бавно
Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
02-09-2014 11:56

Георги Филипов, в-к "Капитал"

Олимпийските игри се провеждат в две седмици – първата е седмицата на плуването, втората – на леката атлетика. Останалите спортове трябва просто да се вместят в този времеви отрязък, когато намерят за добре. Е, не е толкова драстично, но вероятно заедно с колоезденето това са най-практикуваните спортове в световен мащаб. Само в рамките на двете седмици европейските атлети и плувци си премериха силите по средата на олимпийския цикъл между Лондон и Рио де Жанейро. България почти отсъстваше на картата. "Трагедия!", е оценката на доайена на научната мисъл в българската атлетика проф. Константин Жалов. "За съжаление се намираме под средното ниво", казва помощник-треньорът на националния отбор по плуване Кристиян Минковски.

За пръв път от 1971 г. българските атлети не спечелиха нито един медал от европейско първенство. На шампионата в Цюрих петима души влязоха в осмицата, като най-добро беше представянето на Ивет Лалова в спринта на 100 метра и Габриела Петрова в тройния скок. Общо девет души участваха във финали (в някои дисциплини във финала влизат 12 души). На първенството по плуване в Берлин Нина Рангелова завърши два пъти осма на 100 и 200 метра свободен стил. Самото участие в два финала в тези дисциплини е прецедент за българското плуване, като на дългата дистанция Рангелова постави и национален рекорд.

Докато в атлетиката 28 държави спечелиха медали, а в плуването 21, българските спортисти са в групата на останалите. И това е, при положение че и в двата спорта част от най-силните нации са извън Европа. "Девет финала – това е отлично представяне. Но не може да се каже за цялото представяне, че оценката е отлична, именно защото няма медал. Медала можеше и да го имаме", коментира президентът на федерацията по лека атлетика Добромир Карамаринов след края на шампионата.

Колкото и да са различни плуването и атлетиката и да имат насъпоставими традиции в българската история (в леката атлетика два световни рекорда все още са български), оказва се и двата спорта страдат от общи болежки. "Няма треньори, няма организация. Но атлетиката е отражение на случващото се във всички спортове. Къде не е така. Но ние систематично погребахме познанието", коментира Жалов. Подобно мнение изразява и Пламен Кръстев, бивш президент на федерацията по лека атлетика: "Основният проблем са треньорите. Няма достатъчно ерудирани и качествени треньори, а освен това работят по остаряла методика. Светът върви напред и никой не тренира по начина, по който се е работело преди 30-40 години." А изглежда, че това е казус и в плуването.

В леката атлетика като отстъпление може да се приеме петото място на Лалова, която защитаваше титлата си от преди две години. Но в една от най-конкурентните дисциплини постигането на постоянно високи резултати е сложна задача. В същото време в някои дисциплини има очевиден регрес в резултатите. Двете състезателки в скока на височина постигнаха по 185 сантиметра, при положение че през 1972 г. Йорданка Благоева постави световен рекорд от 194 см с коремно претъркалящ стил. И ако за вече 40-годишната Венелина Венева-Матеева въпросът е докога ще участва на големи първенства без потенциал да влезе във финал, смущаващ е резултатът на 24-годишната Демирева.

"Конкретно скокът на височина страда от всички основни проблеми. Колко скочища има в страната? Това е спорт, в който не можеш без съответната база, както не е възможно да се тренира спринт без тартанова настилка или препятствени бягания без препятствия. И второ – колко треньори има специалисти в тази дисциплина. Венева тренира сама, а Лили Видева тренира Демирева. За втора треньорка не се сещам", коментира Пламен Кръстев.

Голямата гордост на сегашното представяне беше влизането на няколко млади състезатели във финал, като например седмото място на дебютанта Тихомир Иванов (2.26 метра). 21-годишният Митко Ценов подобри 45-годишния рекорд на Михаил Желев в стипълчейза. Но като цяло атлетите отсъстват и от младежки и юношески първенства. На младежките олимпийски игри имаше само един атлет – Иво Балабанов, който завърши седми на 2000 м стипълчейз. А на предишното световно за юноши и девойки също един участник за "цвят".

Една от основните слабости на българските атлети се оказва липсата на състезания. Единствени Лалова и Георги Иванов в тласкането на гюле участват в стартове от Диамантената лига. През зимата цялата им програма от първенства в зала е събрана в една седмица. През лятото не участват на сериозни турнири и не са свикнали да правят по 2-3 силни бягания в серия. Като цяло всичките втори резултатите на българите в Цюрих бяха по-слаби от първите. Отделно още на държавните първенства някои слабости са очевидни. Там шампионът в скока на дължина не може да преодолее 8 метра при световен рекорд 8,95, а в овчарския скок, в който преди години имаше силни състезатели, се скача по 4.60 метра при световен рекорд 6,14 м.

"Атлетиката не може да се тренира кампанийно, изисква се целогодищна подготовка. Ако пропуснеш една седмица, все едно не си тренирал. В България няма място за целогодишна подготовка, защото няма зали, а атлетите не могат да си позволят да тренират в топли страни. На Георги Иванов му е по-лесно, защото тренира в малка зала и му трябва още една за силова подготовка. Но при подходящи условия вероятно би постигнал по-добри резултати", казва Кръстев.

Подобни проблеми съпътстват и плуването, което няма традициите на леката атлетика в България. Там дори е по-сложно. Ако в атлетиката можеш поне да тренираш средни и дълги бягания в гората и по шосета, в плуването без басейни не става. Според Кристиян Минковски проблем с басейните няма, а по-скоро с постоянно сменящите се държавни планове за спорта. "Непрекъснатата промяна на критериите на министерството се отразява на федерациите, а оттам и на клубовете. На нас ни трябват например 10 години стабилност, а не налагане на модели за една, две или три години. За последните пет години четири пъти се смениха критериите. Освен това трябва ясно изчистване на отношенията на училищно и университетско ниво", каза той.

Реалността е, че най-талантливите деца в българското плуване развиват своите качества в чужбина. Нина Рангелова учи и тренира в САЩ, а другата силна плувкиня в последните години Екатерина Аврамова се готви в Англия. "Не смятам, че българските специалисти са по-слаби. Никой не е направил драстична разлика в резултатите си от това, че е отишъл в чужбина", смята Минковски. Фактите обаче не говорят в подкрепа на българските специалисти.

Петър Стойчев, последният много класен български плувец, обаче смята, че най-притеснителното е именно фактът, че най-добрите тренират в чужбина. "Няма допирни точки между подготовката  в България и чужбина. Към днешна дата няма нищо общо с това, което е било у нас преди 20 години. Нито басейните са като нашите, нито храната, нито режимът. Освен това тук, ако си добър, нямаш конкуренция за сравнение. Не казвам, че не е невъзможно да се направи плувец на европейско ниво в България, но е много по-трудно. И все пак има подем. Резултатите на европейското за мен са много положителни и обнадеждаващи", коментира Стойчев.

Хит на европейското първенство в Берлин бяха британци и датчани, които не се славят като сили в този спорт и това е поредното потвърждение за раздвижването на пластовете и навлизането на нетрадиционни сили. Литва и Естония също показват значителен прогрес. "Да, но те наложиха своята програма преди 10 години и тя вече дава резултати. Британците го направиха, но резултатите закъсняха за олимпиадата в Лондон и идват сега. Сега това се прави и във Финландия и вероятно също в скоро време можем да ги очакваме на голямата сцена", твърди треньорът.

Въпросът обаче е защо този модел не се налага в българското плуване, след като така или иначе са известни неговите показатели. Скандинавският модел се оказва неприложим, тъй като има разлика в манталитета. Хърватско-сръбският модел също, защото там плуването е традиция. Подобно е и положението с Унгария, където е основен спорт в държавата. Изглежда трудно да се намери златното сечение.

Има и друг проблем. Изследванията показват, че в момента децата в развитите плувни държави тренират чисто времево 30% повече от българските. В немалко случаи децата стават рано, тренират и чак след това отиват на училище, а в края на деня тренират отново. "В немалка степен става въпрос за манталитет. В България не е приложимо да се става и да се работи в 5 часа сутринта Родителите не са свикнали на такъв ангажимент. Плюс това в нормалните държави полагането на труд и изпитването на болка не се приема за ненормално", твърди Минковски.

Свързващото звено за решаване на всички проблеми са федерациите, които обичайно в България предимно се оплакват от малко финансиране, а в същото време не успяват да направят спортовете си достатъчно атрактивни. Като се добави и всеобщият проблем с качеството на треньорите и базата, се получава тази неприятна смес, при която нито масовостта е масовост, нито елитните спортисти са достатъчно елитни. А и двата спорта предполагат да е обратното.

Георги Филипов, в-к "Капитал"


Тагове: ЕП 2014
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени