Няколко рошави мисли, събудени от първия училищен звънец

15 септември. Отново децата пристъпват през училищния праг – едни за първи път, други – за пореден. Вероятно си спомняте как е било по ваше време, вероятно имате и преки наблюдения с днешна дата – празнично е било винаги – учители, деца, родители се събират заедно, за да си пожелаят добро начало и образовани деца, които както е казал народът – да учат, за да сполучат.

Дали обаче всичко е толкова просто. И приготвихте ли се за новата учебна година? Защото освен необходимите тетрадки, химикалки, раници и други помагала, дрехи, обувки, яке, за да изпратите по живо по здраво един първокласник например в обикновеното държавно училище, е необходимо да си заделите още около 200 лева – за униформа, за допълнителни учебни помагала. Хубаво е изобщо да участвате благотворително – ако имате възможност да подарите ксерокс, химикалки, листове, на които да се разпечатат тестовете…

Трябва да се приготвите и за допълнителните занимания като различни спортове, танци, рисуване, за които ще трябва да заплатите около 30 лв. на дейност месечно. Хубаво е и да помислите за училищното настоятелство, което искрено се нуждае от помощта ви. А защо не и за екскурзиите на детето през учебната година – и те със средна цена 35 лв. (за еднодневна екскурзия). Разбира се, че никой не ви задължава да пратите детето на екскурзия, но как ще се почувства то ако почти целият клас отиде, а вие го оставите вкъщи?

„Нали беше безплатно?”, коментират родителите във фейсбук. А дали някога е било?

Да хвърлим бегъл поглед и в близкото минало. Бил съм ученик през 80-те години на 20 век. И тогава имаше родителски актив (четирима-петима родители, които да помагат в тържествата за националните празници), и тогава се организираха тържества, и тогава майките ни шиеха костюми (сега можете да си купите костюмче на таралеж или Снежанка, но стига да имате възможност да инвестирате в това начинание) и правеха сладки, и тогава се купуваха цветя, купувахме купони за стол… Ще кажете т.нар. кръжоци бяха безплатни, имаше и олимпиади по различните предмети (но сега и при тях в някои от случаите има такса). Да тренираш футбол например във футболен клуб след училище не беше въпрос и на заплащане, а само на желание и спортен хъс.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ ВЪВ fbr.bg - ТУК

Бранимир Джунев, fbr.bg