Шрифт:

Нужно е преподреждане на системата на спорта

Нужно е преподреждане на системата на спорта
Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
28-10-2014 17:06

Състоянието, както и бъдещето на българския спорт, е болната тема на една от най-големите неформални социални групи у нас. В началните години на демократичния ни преход с лека ръка се даде старт на непоследователната политика на отрицанието в тази сфера. Разбиването на спорта без анализ какво трябва да остане или да се премахне доведе до тотално дисбалансиране на цялата му система.

С течение на времето се правеха опити добрите практики да бъдат възстановени. Но тези опити вече бяха в различна среда - икономическа, социална, информационна.... Резултатите сякаш не бяха оценени или бяха бързо забравени по политически причини от сменящите се управленци. Липсваше приемственост и последователност в политиката, където дори и грешните или недобре развити стъпки можеха да бъдат анализирани и извлечени ползи и поуки.

През тези години българският спорт се поддаде на лекия път за оцеляване, което днес налага преосмисляне и преподреждане на цялостната система.

Този път ще бъде труден и може би болезнен не само за „спортните хора”, но и за хората, които го направляват. Държавна политика и пълнокръвно партньорство с всички по веригата, отговорност, която бъдещият министър на спорта трябва да поеме. Той трябва да има и необходимата сила и смелост да подреди правилно приоритетите, да определи не само задачите и ресурса, но и обхвата на дейностите и основните функции, които трябва да извършат другите заинтересовани институции и организации. Общините, трябва да бъдат натоварени да развиват приоритетно масовия спорт, спорта в свободното време и спортната инфраструктура. Спортните клубове трябва да организират активни занимания в методическа последователност в детско-юношеския спорт и изграждането на елитни спортисти. Спортните федерации да отговарят приоритетно за спорта за високи постижения.

Възстановяването на общинските спортни структури, доскоро познати като УСШ, може да придобие нов смисъл. Ангажираността на спортни специалисти с тази дейност ще допринесе за откриването на работни места за много специалисти които сега не практикуват.

Спортните клубове са основната структурна единица на спорта ни. Обществена тайна е, че много от тях, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и припознати от Закона за физическото възпитание и спорта като спортни клубове, не изпълняват функциите си по тези закони. В немалко случаи те са изградени де факто от треньор и състезател или съществуват чрез „оборот на картотекирани състезатели” само заради правото си на глас в общото събрание на съответната федерация.

Министерството на физическото възпитание и спорта в началото на 2013 г. внесе в парламента проект за законови промени, с който се предлага категоризирането на спортните клубове в 4 равнища. Това е правилно решение, стига да бъде продължено.

Не е невъзможно държавата да обяви, че ще подпомага финансово само клубовете първа категория и отчасти втора. Или с други думи - само клубове, които могат със зададена относителна тежест да покрият критерии - като картотекирани спортисти във всички възрастови групи, над 80% от състезателите да участват в държавните първенства, да имат медали от държавни първенства и национални състезатели. Както и да разполагат със спортно-педагогически кадри, да имат групи за начална подготовка и други критерии, като стопанисване на спортна база примерно. Разбира се, трябва да се намерят нужният баланс и справедливост между индивидуалните от колективните спортове, както и на спортовете с една или повече дисциплини в тях.

Тази реформа не може да стане изведнъж - необходим е гратисен период, за да могат клубовете да преоценят своите приоритети. Така ще се конфигурират и преструктурират отново познатите ни от недалечното минало силни и стабилни спортни клубове, като в тях ще работят доказани треньори с амбиция за професионална реализация. Останалите ще продължават да функционират, но без право на държавно финансиране и общинска помощ. Така с течение на времето т.нар. клубове фантоми ще отпаднат, а малките ще се стремят да развиват спорта и себе си. С наложителната категоризация ще се увеличи и относителният дял на парите, постъпващи от държавата към спортните клубове, и то там, където наистина има дейност.

Особен акцент е необходим към треньорите. Ангажирането им в различни форми за практикуване в общинските спортни организации, клубовете и спортните училища ще даде тласък на професията. Наложително е да се разработи и система за месечно стимулиране на треньори и състезатели от юношеска възраст класирали се от първо до трето място в държавните първенства. С тези финансови стимули ще се засили конкуренцията в спортовете, качеството на резултатите, а треньорите и състезателите ще получат и финансово удовлетворение и стимул за развитие.

Спорните федерации при сегашните условия на дисбаланс в системата имат нелеката, а понякога и невъзможна задача за запушат всички дупки, основно свързани с недостига на пари. От изключителна важност е федерациите да знаят рамковия си бюджет в определен цикъл. В спорта той е 4-годишен и съвпада с периода между две олимпиади. Рамковият бюджет ще позволи на федерацията спокойно да направи програма за няколко години напред. Спортното министерство, съвместно с федерациите, ще определя реалистичните цели до края на периода. Според Закона за физическото възпитание и спорта точно федерациите имат компетенциите да развиват спорта и е логично точно те да поемат отговорност и чрез своя опит и капацитет да определят начина за постигане на целта спрямо парите, които им се полагат. Самата федерация ще трябва да определи тримесечни контролни маркери за измерване на постигнатите резултати, като общият анализ се прави в края на състезателната година. По този начин, като се оцени и рискът в даден спорт, ще може сумите по тези рамкови бюджети да се коригират във възходяща или низходяща посока. Така ще се постигне и индивидуализиране на програмата на високо спортно майсторство, като всяка федерация ще може да определи своите нужди според специфичните изисквания на спорта си.

Поставяйки своите цели в четиригодишен план, федерацията ще бъде контролирана както от министерството, така и от своите членове и обществото.

В този си вид трудният процес за стабилизация на системата на спорта е напълно реалистичен. Масовият и детско-юношеският спорт взаимно се допълват, а спортът за високи постижения е най-голямата реклама на държавата ни пред света, също така той дава решителния импулс на обществото за практикуване на спорт.

Чак след като правилно менажираме спорта, може да помислим и върху неговия маркетинг, който би донесъл така желаните дивиденти - било към условия за практикуването му, организация и провеждане на състезания и спортни събития от различен ранг и подпомагане на талантливи спортисти в тяхното израстване.

АСЕН МАРКОВ за в-к „Труд”


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени