Шрифт:

Мълчание в храма на мечтите

Мълчание в храма на мечтите
24-12-2014 13:30

BGathletic.com публикува историите на Иво Иванов, които през годините са развълнували и не един читател. Със своя неповторим стил авторът не е оставил безразличен нито един човек, докоснал се до творенията му. Чрез любимия ви сайт за лека атлетика искаме да дадем шанс на всички читатели да се докоснат отново или за първи път до тези истории - истории, които те карат да се замисляш за много неща и, които няма как да не окажат влияние и върху малки и върху големи

Този особен материал бе написан няколко дни след завършването на летните Олимпийски игри в Лондон. Искрено се надявам, съдържанието на тази статия, никога да не се превръща в действителност, но... Две години и половина по-късно, напълно дискредитираният МОК продължава да бъде цитадела на корупцията и изкривените стойности. Сепсисът на една някога чиста идея продължава да развива инфекции във всички части на болния организъм на Олимийското движение. Вече почти никоя демократична държава дори не проявява интерес за домакинство на игрите. Олимпиадите са се превърнали предимно във възможност за стихийно облагодетелстване на тесен кръг от сенчести личности и корпорации както и в подиум за пропаганда на диктатури и правитеслтва със съмнителни цели. Миналата седмица новият шеф на МОК, Томас Бах наложи някои смехотворни, козметични промени, чиято единствена цел е да хвърлят ПР прах в очите на световната общественост.

Драги зрители, добър вечер и добре дошли на церемонията по откриването на XXXV Олимпийски игри в живописната столица на Саудитска Арабия – Рияд. Тази вечер от фамозния новопостроен олимпийски стадион “Принц Абдула” с вас ще бъдем аз, Камен Алипиев, и екип на Българската национална телевизия. Атмосферата тук е невероятна, а напрежението на препълнените трибуни е осезаемо, тъй като най-великите спортисти на 2032 година са в непосредствена близост до нас, събрани за пръв път на едно място и готови да оставят без дъх милиардите си почитатели по целия свят.

Независимо дали ни наблюдавате по мобилния си триизмерен комуникатор, или сте седнали удобно пред висококонтрастния си хологрaмовизор, горещо ви препоръчвам да не сменяте канала. Останете с нас, защото през следващите две седмици без съмнение ни очакват незабравими, изпълнени с напрежение моменти, които обещават да превърнат горещото пулсиращо сърце на древния арабски полуостров в горда столица на световния спорт.

Но за страната домакин ще говорим по-късно, драги зрители, тъй като в момента трябва да насочим вниманието си към започващия традиционен парад на нациите. Първи, разбира се, развяващи германския трибагреник, на стадиона стъпват състезателите на нашата южна съседка Гърция – родоначалник на олимпийските игри и една от най-богатите на традиции и бюджетни дефицити държави в света.

Следват представителите на Глобално-корпоративна република Адидас, която разполага с един от най-силните отбори на игрите. Както знаем, на симпозиума в Лас Вегас през 2028-а политическо-индустриалният комплекс, познат като ООН, даде държавен статут на най-могъщите мултинационални корпорации. Естествено, много от най-добрите спортисти моментално поискаха данъчно убежище в държави като Акционерно кралство Макдоналдс, Безданъчна република Майкрософт и Петролюбива джамахирия Шеврон и емигрираха икономически в тях. Правителството на Независима република Найки например успя да привлече в редиците си всички играчи от така наречения Дрийм тийм.

Ооo, каква приятна изненада, драги зрители: до мен на коментаторското място е самият ЛеБиберон Джеймс – крило в отбора на Дрийм тийм и син на легендата от началото на века ЛеБрон Джеймс! Г-н ЛеБиберон, как ще коментирате негативната реакция на много от вашите фенове, които бяха шокирани, когато научиха, че ще се състезавате за Найки, а не за Съединените щати?

ЛеБиберон: Ами, г-н Алипиев, честно казано, аз бях изненадан, че въобще съм се състезавал за САЩ. Винаги съм мислел, че играя за Найки. Същото се отнася и за съотборниците ми. В интерес на истината, в момента имам действително голяма дилема, тъй като придобих двойно гражданство. Имам и кока-колски, и найкски паспорт и не знам под знамето на коя корпоративна република да играя…

Алипиев: Благодаря ви, господин Джеймс, от мое име и от името на българските зрители и ви пожелавам колкото се може по-скоро да откриете националната си самоличност.

Драги зрители, следва внушителната делегация на Народна република Китай, водена от знаменосеца си – родената преди 11 години 16-годишна гимнастичка Ин Фан Тил. Както ви е известно, на олимпиадатa в Азербайджан Китай успя да спечели абсолютно всички златни, сребърни и бронзови медали в индивидуалните спортове, а тази година, благодарение на някои промени в правилника, ще се бори да спечели абсолютно всички медали във всички дисциплини, както и някои медали от следващата олимпиада.

Не са малко критиците на китайската национална система, която вече идентифицира бъдещи шампиони още преди да са излезли от памперсите, отделя ги от семействата им, вкарва ги в спортни общежития и ги подлага на унищожителен многогодишен тренировъчен режим. Такива, драги зрители, са мрачните последствия от познатия на всички ни Проект 119, стартирал още през далечната 2002 година с благословията на Китайската комунистическа партия. Подобно на мен, навярно и вие отдавна се питате дали един златен медал оправдава подобна кражба на детство и дали в неговата лъскава повърхност не се отразяват изопачените черти на някакъв гротесково изкривен национален шовинизъм. Поне на мен ми се струва, че има по-голяма логика в това да се печели международно признание не чрез роботизирани спортни еничари, а чрез подобряване на правата на човека, плурализъм и свобода на словото... Но това, разбира се, е въпрос на мнение.

Междувременно, драги зрители, на стадиона излязоха и представителите на Съединените щати, водени от знаменосеца си и носител на Нобелова награда по химия доктор Ана Бол. Госпожа Бол, която безспорно е най-голямата звезда в отбора, е оптимистично настроена за шансовете на САЩ да се представят силно на игрите. Действително, американците са дошли в Рияд със силен екип от генни инженери на института „Джон Хопкинс“, наричан от много хора новия Дрийм тийм. Опитах се да интервюирам няколко от тях, но не можах да си проправя път сред тълпата от чакащи за автографи. Истината е, драги зрители, че САЩ в последните години изостанаха малко от страни като Китай, които се състезават с екип от звезди на Института по биохимия и клетъчна биология в Шанхай, и Русия, които отдавна играят с генетичен допинг на Московския институт по генетика.

Pуснаците са особено амбицирани тази година, тъй като съумяха да привлекат в редиците си няколко професори суперзвезди, които са лауреати нa международни симпозиyми по биохимия и носители на многобройни олимпийски титли. Всъщност откакто МОК капитулира пред неумолимото прозрение, че не може да спре допинга, и дерегулира неговата употреба, американците бяха настигнати от останалия свят. Германците например се състезават с фармацевтика на "Хофман - Ла Рош", а Великобритания – с “АстраЗенека”. Госпожа Бол сподели с мен, че този път обаче очаква силно представяне на американския отбор, който ще участва с фармацевтичен двигател на компанията „Пфайзер“. Всички американци ще се състезават със свръхмощен репоксиген, доставен до клетките мълниеносно чрез вирусни вектори, а особено силни ще бъдат колоездачите, които според новия правилник имат право на две спирания за презареждане в допинг бокса.

Драги зрители, дължа ви извинение, тъй като българската делегация сякаш бе погълната от останалите многобройни отбори и остана незабелязана дори и от нас. Затова пък тук до мен, пристигнал задъхан директно от пистата, е знаменосецът на нашия отбор генерал Бойко Борисов.
Алипиев: Г-н Борисов, като настоящ президент на Българския олимпийски комитет не ви ли притеснява фактът, че и тази година единственият ни реален шанс за медал е на Йордан Йовчев, който участва на своята 11-та поредна олимпиада?

Борисов: Не се притеснявам, Камене – ние сме си свършили идеално работата, но имаше много непредвидими фактори, които ни попречиха да пристигнем в Рияд с доминиращ отбор. Волейболистите ни можеха да спечелят и златото, но поради раздробяването на федерацията на седем по-малки федерации с осем президенти и деветима старши треньори се оказа, че нито един от петте ни отбора няма шестима играчи. Останалите федерации не се класираха поради липсата на спортни бази и ресурси и отдалечаването на българската младеж от масовия спорт, което, разбира се, се дължи на разрушителното ръководство на предишното правителство.

Алипиев: Хмм... Мандатът на предишното правителство изтече преди 23 години…

Борисов: Което само доказва колко катастрофална бе политиката му... Но нека не бъдем черногледи, Камене. Имаме с какво да се гордеем. Видеоигрите, за съжаление, са само демонстративен спорт на тази олимпиада, но на следващата сме абсолютни фаворити на HALO 34 и индивидуално, и на двойки. Да не говорим, че ако профигеймърите ни се предпазят от диабет и сърдечни болести, 100% ще грабнем и отборното злато в Call of Duty 30.

Да, Камене, бъдещето е бляскаво, а що се отнася до тази олимпиада, нека ти напомня, че Данчо е голям мъж и не се съмнявам, че ще покрие със слава страната си и ще накара целия народ начело със сегашния министър-председател да се гордее с името българско.

Алипев: Ъъъ... г-н Борисов, мога ли да ви напомня, че всъщност Вие сте сегашният министър-председател...

Борисов: О, извинявам се – исках да кажа президент на Републиката.

Алипиев: Ами вие също сте и президент на Републиката.

Борисов: Това са подробности, мойто момче. Важното е, че ни чака блестящо бъдеще и великолепна олимпиада. 2032 година обещава да бъде паметна за нашите атлети... исках да кажа атлет. И накрая да ви напомня, че това не е единственото церемониално откриване тази седмица: утре лично аз се връщам в България, за да открия поредната отсечка на магистрала "Бойко Борисов" (бивша „Тракия“). Успех и приятни спортни седмици на всички български зрители!

Алипиев: Нека благодарим на българския премиер, президент, ръководител на БОК и знаменосец за това парадоксално интервю и да насочим поглед към пистата, където в момента минават спортистите на домакините от Саудитска Арабия. Тук до мен е шефът на Саудитския олимпийски комитет Абдул Азис ал Сауд VIII. Господин Абдул Азис, как ще отговорите на критиците, които твърдят, че селекцията на страната ви за домакин на олимпийските игри е нелогична и скандална?
Абдул Азис: Салам Алейкум, г-н Алипиев, бихте ли изяснили въпроса си?

Алипев: Ами много хора твърдят например, че Саудитското кралство не отговаря на базисни олимпийски изисквания за правата на човека и най-вече за женските права. Южна Африка, за сравнение, бе изхвърлена от олимпийското движение по време на апартейда, защото дискриминираше чернокожото си население. Има хора, които твърдят, че заслужавате същото, защото подлагате на дискриминация 50% от населението си.

Абдул Азис: Ха-ха, това е несериозно обвинение. Както виждате, дори знаменосецът ни е жена.

Алипиев: Не я виждам.

Абдул Азис: Това е така, защото е покрита с абая, но ви гарантирам, че тя вижда идеално през процепа за очите.

Алипиев: Вярно ли е, че очаквате дори от плувкините си да се състезават с въпросните абаи, и не ви ли е страх, че ще потънат като котви?

Абдул Азис: Тяхно религиозно право е да се състезават с абаи, но в същото време сме им дали и правото да не се състезават.

Алипиев: Да не се състезават с абаи?

Абдул Азис: Не, да не се състезават.

Алипиев: А спортистките от другите държави?

Абдул Азис: Те могат да се състезават, както искат, но съгласно каноните на уахабизма публиката може да бъде съставена само от жени и мъже, които са техни съпрузи или роднини.

Алипиев: Какво е мнението ви за женския плажен волейбол?

Абдул Азис: Женският плажен волейбол е чудесен спорт, който тук ще се проведе без публика, в специални бyнкери, лишени от естествена светлина. Така ще избегнем налагaнето на каквито и да било публични екзекуции на спортистките.

Алипиев: Ясно. А как ще коментирате факта, че обезпокоени за своята сигурност, израелските атлети решиха да не дойдат лично на олимпиадата, а да изпратят свои аватари?

Абдул Азис: Мерките за сигурност тук са много строги. Hе бихме допуснали нищо лошо да се случи на израелските спортисти и им желаем успех и много титли.

Алипиев: Ако това е наистина така, как ще обясните, че сте включили световния шампион по хвърляне на копие от Израел в алтернативна дисциплина, наречена "хващане на копие"?

Абдул Азис: Ами това е знак на гостоприемство. Създадохме нова дисциплина само за него, за да спечели гарантиран златен медал.

Алипиев: Добре, тогава бихте ли хвърлили малко светлина върху слуховете, че от щафетната палка, която сте предоставили на израелските лекоатлети, стърчи фитил, а пък участникът им на овчарски скок трябва вместо над летва да се прехвърля над 20 000-волтов електрически кабел в дисциплина, която вие цинично сте нарекли “овчарски ток”? Не по-малко озадачаващи са и уредите в гимнастиката. Например вместо халки израелците ще трябва да играят на горящи халки, вместо висилка на бесилка, вместо на кон с гривни – на див кон без гривни. И накрая, вместо съчетание на земя сте създали нещо зловещо, наречено "съчетание на минирана земя"…

Абдул Азис: Това са мотивационни похвати, които гарантират по-бързи, по-високи, по-силни резултати за нашите израелски братя. Освен това, за да гарантираме сигурността им, дори сме построили някои специални спортни арени само за тях.

Алипиев: Сигурно имате предвид, че вместо на велодрума сте пратили колoездачите им да се състезават на съоръжение с крайно съмнителното име бомбодрум?

Абдул Азис: Да, убийствен стадион, г-н Алипиев, с гарантирана гореща атмосфера и експлозивна публика.

Алипиев: Не се съмнявам. Г-н Абдул Азис, желая ви успех и се надявам и вие да прекарате поне един незабравим момент на този бомбастичен стадион.

Драги зрители, не е тайна, че селекцията на Саудитска Арабия за домакин на олимпийските игри скандализира целия свят, но в същото време международната общественост вече отдавна е престанала да се изненадва от озадачаващите решения на МОК. Всъщност грандиозното събитие, на чието откриване се радваме в момента, е естествено продължение на тенденцията на трагикомично окарикатуряване на олимпийската идея, което започна още по времето на Самаранч. Ето, в момента откриваме олимпиада, която ще трябва да се проведе изцяло на закрито, тъй като благодарение на географското cи положение в комбинация с глобалното затопляне Рияд се радва на климат, много близък до този на екзосферата на планетата Меркурий.

Освен това се намираме в държава, която не само че не е чувала за човешки права, но на практика е лична собственост на едно семейство и дори е кръстена на него. Но това е без значение за някои хора, стига страната домакин да инвестира достатъчно милиарди и определени мнoгoмандатни паразити и компании да забогатяват след поредното гласуване. Дори достойният бивш президент на МОК Жак Рох не успя да се отърве от елементи като Франко Караро, Сеп Блатер, Шамил Тaрпишчев, Хуан Антонио Самаранч младши, Наваф бин Файсал и т.н.

Така се стигна до озадачаващите зимни олимпийски игри на покритата планина Джабал Ал Хабууб в Дyбай прeз 2026 година! Да не говорим за летните игри в Украйна през 2028-а, когато, както навярно помните, маратонът, провел се в Чернобил, трябваше да бъде прекъснат, след като бегачите бяха нападнати от двуметрови фосфоресциращи катерици.

Каква ти логика? В интерес на истината, светът би онемял от оправдано изумление, ако по някакво тайнствено стечение на обстоятелствата Международният олимпийски комитет вземе решение, което да е повлияно от логика и морал, а не от стихийна корупция, политически интриги, алчност и жажда за пожизнена власт.

Eх... не знам накъде е тръгнало олимпийското движение, драги зрители, но не ви ли се иска понякога да разполагате с машина на времето, за да можете да се върнете в 2012 година, да кажем, преди Жак Рох да е предал жезъла си на Томас Бах или на някой друг потомствен бюрократ в МОК, и поне да предупредите миналото ни за разрушениетo, корупциятa и хаосa, които се спотайват в бъдещето... Кой знае, ако подозирахме какво ни чака, може би щяхме да го предотвратим.

"Олимпийският идеал цели да създаде цялостно разбиране за живота, базирано на радостта, криеща се в спортното усилие, на образователната стойност, заложена в добрия пример, и на уважението към фундаменталните принципи на човешката етика. Важно е участието, а не победата!" Казал го е самият Пиер дьо Кубертен преди повече от сто години. Драги зрители, аз съм бил на гроба му в Лозана, но малко хора знаят, че великият барон е наредил сърцето му да бъде отделено от тялото след смъртта и погребано в малка кутия в древната Олимпия в Гърция, където преди толкова хилядолетия се е родила идеята, на която той е посветил живота си. Казват, че докато живее мечтата му, ако сложите ухо до земята, ще можете да чуете и далечно туптене дълбоко в недрата на тази свещена земя. Красива легенда, наистина, но сега нека отново насочим вниманието си към XXXV олимпийски игри.

Чакат ни незабравими спортни моменти в Саудитското кралство, драги зрители. Но кой знае защо, имам чувството, че ще ги изгледам с малко тъга и болезнена носталгия и когато те завършат, мисля да прескоча до южната ни съседка, да взема автобуса до Пелопонес, да се разходя до древния стадион светилище и да се уверя лично в това, което отдавна подозирам: че там, в самия храм на Кубертеновите мечти, цари абсолютна тишина, защото една красива древна идея е намерила огорчена края си и сърцето на Олимпия е престaнало да бие веднъж завинаги.

Статията е публикувана за първи път на20 август 2012 г. за „Спортал“


BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени