Шрифт:

Проблемът с африканците-европейци - прекалено добри са

Проблемът с африканците-европейци - прекалено добри са
Снимка: Илиан Телкеджиев, lap.bg
25-12-2014 13:10

Европейското първенство по крос кънтри в Самоков привлече десетки чуждестранни журналисти. Някои описаха шампионата от тяхна гледна точка. Представихме ви вече мението на британеца от Кетъл Денъхи от Runblog за избора на Самоков за домакин на шампионата, а сега можете да прочетете разсъжденията му за наплива на африкански беггачи на Стария континент.

Европейските първенства по крос кънтри навършиха 20 години и въпросът в главите на много хора, гледали надпреварата как бегачи от Източна Африка доминираха в Самоков, със сигурност е бил: ще оцелее ли това още 20 години?

Състезанието при мъжете беше спечелено от африканеца с турски паспорт Полат Пембой Арикан или бившия Пол Кипкосгей от Кения, който смени националността си през юни 2011, а бързото разрешение на ИААФ да представлява Турция му даде възможност да спечели европейската титла на 10 000 м през 2012 г.

Втори в Самоков стана друг турчин – Али Кая, или бившият Стенли Кипротич от Кения, който представлява новата си страна от началото на 2013 г. и от тогава се окичи с два златни медала от юношеското европървенство. Третото място беше за испанеца Алемайеху Безабех – роден в Етиопия бегач, който живее в Испания от 2004 г.

Беше много странно да гледаш мъжкото състезание в Самоков. Независимо колко либерален човек си, независимо колко пъти си напомнил на себе си, че да бъдеш европеец не означава задължително да си роден и израснал в Европа...

Най-големият проблем с атлетите, сменящи националността си е: прекалено добри са

Това е ключът: всички хора, които правят негативни коментари за тримата медалисти от последното европървенство по крос кънтри, споделяйки мнението си в социални мрежи и медии е насочено към това, че натурализираните убиват състезанието и причината е една – изключително добри са.

Трябва само да погледнете към световните първенства по крос кънтри и веднага ще видите, че африканците смазват европейците. Ако един атлет като Арикан беше финиширал 50-и в Самоков, нямаше да му се обърне внимание. Но когато той е пръв и се вижда как от старта участва в едно съвсем различно състезание от това на европейците, тогава класирането му става въпросно.

Къде да теглим чертата, все пак? Безабех, който живее и тренира в Испания в последните 10 години, е ОК, но Арикан, който е турчин само от две години – не. Какво да кажем за Кевин Бат, който финишира 31-ви в Самоков? Той е роден в Австралия от ирландски родителии и живее на Зеления континент почти целия си живот. Бат представляваше Австралия до 2010 г., но след това смени националността си към Ирландия и получи право да се състезава за Ирландия точно преди европейското първенство по крос кънтри. Къде да сложим неговия случай – в желания или нежелания спектър?

Няма правилен отговор тук. Няма черно и бяло, а само различни вариации на сивото. 


Тагове: ЕП крос 2014
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени