Шрифт:

Планираната доброта на Коледа не топли

Планираната доброта на Коледа не топли
25-12-2014 09:34

Човек е хубаво да запази детето в себе си. Това го държи млад цял живот. А едно дете винаги се е чувствало най-щастливо на Коледа. Тогава идват и подаръците, за които е писал на Добрия старец, и другите, които са оставили под елхата родители, роднини, гости. Спомените от Коледа с цялото семейство са едни от най-милите в живота. Извикваме ги от съзнанието тогава, когато сме сами, когато ни е тъпо, когато искаме да се опрем на нещо, да ни е светло и да продължим напред.
Нещо повече, очевидно само Коледа е в състояние да ни накара поне за десетина дни да бъдем наистина хора
Другите го правят по-често, ние основно в края на годината. Тогава организираме търгове, кампании, правим Българската Коледа. Опитваме се с един SMS за лев и двайсет да изкупим грехове за милиони. Настава невиждана суетя, правим панаир на добротата. Този купил печка за възрастни, онзи нагостил деца в неравностойно положение, трети приютил бездомен. Трогателно, но… пресметнато. Всичко е планирано, а планираната доброта някак си не е истинска. Не топли толкова, защото е лесно да пресметнеш кога ще я загубиш, не е трудно да преброиш колко дни имаш до следващата среща с нея. И затова оставаш с неприятното чувство, че си част от един празник на фалша.
А когато някой е започнал да празнува Коледа, едва ли е искал точно това. Едва ли е предполагал, че сега ще препускаме към мола по задължение, ще водим ръкопашни схватки, за да докопаме парцалче с намаление, ще харчим заплати, за да откупим цяла година безразличие. В колко български семейства ще се поздравят с Божието раждане?
В колко семейства има Библия на шкафа, книгата, която и днес е най-четена на планетата, а според Исак Нютон движи света! Ще обясним ли на децата, че им даваме подарък не защото са слушали, а защото на Коледа се е родил Този, от когото дори и днес поне малко се боим. Защото представяте ли си какво ще се случи, ако се превърнем всички в атеисти? Ако загубим и последния страх, който държи живота ни малко по-нормален. Ето това е смисълът на празника, на Коледното чудо и всичко произтичащо от него и до днес.
Това е празник, в който трябва не да откупим душите си с подаръче към този или онзи, а празник, с който да ги пречистим. И така да влезем в новата година, в която всяка седмица да имаме своята малка Коледа от доброта, от човечност. Коледата е начинът да обясним на децата си, че няма срамен труд, че е важно какво носи човек вътре в себе си, а не отвън на плещите си или в джоба си.
Неслучайно Господ е син на дърводелец, а не на цар или на принц
Неслучайно първи Господ почитат витлеемските овчари а не местните търговци, лихвари или архитекти. Т.е. Коледа е празник, в който можем да обясним не само на децата си, но и на самите нас, че произходът ни няма как да е оправдание за неуспеха ни.
Вместо това днес се радваме, че започват 4 почивни дни, броим спастрените пари, които да пръснем в мола, и ще чакаме да стане 00,15 часа, за да запалим скарата и да сложим точка на еднодневния изтощителен пост.
Без да предполагаме, че далеч по-изтощително е друго – да направим така, че Коледа да ни се случва по-често. Дали пък точно този не е моментът да сложим точка на всичко това и наистина да почетем Коледа? Онази, Неговата!

Владимир Зарков, "7 дни спорт"


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени