Шрифт:

Денис Димитров: Надявам се следващото ми второ място да бъде при мъжете

Денис Димитров: Надявам се следващото ми второ място да бъде при мъжете
13-07-2015 18:23 | Яна Касова

Най-бързият българин в последните години Денис Димтиров е сред най-бързите и в Европа. В петък той спечели сребърен медал на 100 м от първенството на континета за младежи и девойки под 23 г. и беше изпреварен само с 0.01 сек от Джовани Галбриери (Ит) – 10.33 сек за шампиона срещу 10.34 сек за българина. Денис не крие, че има разочарование наред с радостните чувства след бягането му. Но вече гледа по-уверено и към следващата си цел, а тя е рекордьорска.

- Денис, няколко дни след успеха си в Талин вече си на българска земя сред най-близките хора. Какви са емоциите ти сега?  
- Повече съм доволен, отколкото разочарован. Но няма как да крия, има и малко разочарование. Имах една цел и мечта, която исках да изпълня, а това беше да чуя химна в своя чест. Но това не стана и ме е яд. Не съм удовлетворен и защото знаех, че можех да стана първи и съм по-добър от сегашния шампион. Ако имам още пет двубоя с него, в четири вероятно ще го победя. Но мога да кажа, че повече съм доволен.

- Условията в Естония не бяха много добри за спринт.
- Това беше едно от най-трудните ми състезания до сега. Първо, защото в деня преди състезанието се разболях. Силно казано разболях, но ме настигна вирус – имах силни болки в корема, беше ми лошо, имах и температура. Непрекъснато се борех с психиката си и нон-стоп си повтарях, че нищо ми няма. Събуждах се няколко пъти през нощта и пак си повтарях, че когато стана на сутринта, няма да ми има нищо. Станах, вече се чувствах по-добре, но като минаха сериите и горе-долу се оправих. Самото състезание също не беше лесно. Климатичните условия бяха неблагоприятни за нас. От 30 градуса отидохме на 15. Може би и това е причината за вируса.

- Може би за теб по-добър формат с полуфинал и финал в един ден е по-добър, отколкото този в Талин със самостоятелен финал?
- Да, определено. Преди състезанието имаше някакво объркване в програмата. Видяхме, че финалът е в същия ден след полуфинала и се надявахме да е така, защото съм подготвен за три бягания в един ден. Дори така щеше да бъде по-добре за мен, защото на втория ден вече имах мускулна треска от бързата писта. Може би при такъв формат безпроблемно щях да стана първи. Полуфиналът ми беше страхотен, бягах с лекота и се получи едно от най-хубавите бягания.

- Треньорката ти как те посрещна след финала – довoлна ли беше или беше намерила за какво да се кара?
- Когато я видях след финала, тя имаше сълзи в очите. Сигурно бяха повече от радост и от това, че е доволна от мен. Защото това е първият медал за нея от голямо първенство. Но имаше и разочарование и в двама ни, защото знаехме, че сме по-добрите и че можехме да сме най-отгоре на стълбичката.

- Къде ти убягнаха тези двете стотни, с които можеше да си шампион?
- Италианецът извади късмет, че бях далеч от него – през два коридора. Не можех да го усетя къде се намира и прекалено рано тръгнах да финиширам. Може би това ми изигра лоша шега. Но не знам. За мен аз си направих перфектно бягане, перфектен старт и дадох всичко от себе си. Доволен съм.

- Къде остава националният рекорд на 100 м в целите ти?
- Остава на първо място. Сега всяко следващо състезание е борба за олимпийски норматив и за световното, който е 10.16 сек. Националният рекорд от 10.13 сек не знам дали ще падне тази година, но ще падне. Сигурен съм в това.

- Печелиш медали от всяко свое участие в подрастващите групи. Но това беше последното ти състезание в подстъпите към мъжете. Готов ли си за бяганията на най-високо ниво?
- Горе-долу вече съм се ориентирал към мъжкия спринт. Трудно ще бъде, много трудно. Но съм сигурен, че с моята треньорка Валя Демирева ще се справим. Вярвам й и имам доверие, че ще се развивам и занапред. Надявам се следващото ми второ място да бъде при мъжете. Тогава няма да съм разочарован изобщо. И тук е мястото да изкажа благодарността си към Демирева, към цялата нейна група, с която сме непрекъснато на стадиона. Благодарен съм за подкрепата от страна на Българска федерация по лека атлетика в лицето на президента Добромир Карамаринов и спортния директор Диян Драшков. Достигнах до тук и с безценната помощ на Красимир Брайков, Красимир Божиновски, Милен Цветанов, хората от моя клуб Локомотив-Русе - д-р Илия Дамянов и Станислав Костадинов, както и на мениджърския ми екип от „Героги Павлов Мениджмънт”. През всички тези години до мен са и моите родители и моята приятелка. Оценявма подкрепата на всеки един мой приятел.    

Прочетете интервю и с треньорката на вицешампиона на Европа Денис Димитров - Валя Демирева - ТУК


Тагове: ЕП 23 2015, Денис Димитров, 100 м
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени