Шрифт:

Свещена дата ли е 26 юли за световни рекорди на 800 м?

Свещена дата ли е 26 юли за световни рекорди на 800 м?
Николина, с номер 45, постави рекорда на 26 юли на олимпиадата в Монреал
26-07-2015 15:26 | Георги Делчев

26 юли се очертава, като най-печелившата дата за бегачките на 800 м. Повечето най-добри постижения в света, включително и няколко световни рекорда, са поставени точно на тази дата. Настоящата рекордьорка Ярмила Кратохвилова записа 1:53, 28 мин. на турнир в Мюнхен преди 32 г., което е най-старото върхово постижение за жени.

По важна за нас българите е тази дата, но с 39-годишна давност, когато на олимпийския финал в Монреал Николина Щерева печели сребърен медал с недостижимите от българска атлетка 1:55,42 мин. Титлата грабва съветската бегачка Татяна Казанкина с нов световен рекорд 1:54.94 мин.

Датата на следващия световен рекорд е същата, на 26 юли 1980 г. Надежда Олизаренко отвява конкуренцията на 800 м и става олимпийска шампионка с ново върхово постижение – 1:53.43 мин.

Случайност или закономерност и късмет е 26 юли за успешно бягане на 800 м, разговаряме с нашата легенда в леката атлетика – Николина Щерева.

„Не зная дали датите, числата и изобщо тези неща имат отношение към резултатите в спорта. Този въпрос ми задаваха още след олимпиадата в Монреал, но тогава не си давах сметка за това и дори не съм мислела по този въпрос. Може би просто, защото на тези дати са програмирани състезанията, а тогава нямахме много международни прояви. По-скоро не съм суеверна на тази тема, но може и да има нещо. Все пак, един човек ми бе намерил тогава – адреса след олимпиадата в Монреал и ми писа, че

той е изчислил по датата ми на раждане, че точно на 26 юли ще имам успех.

Тогава не обърнах много внимание на това. Аз казах, че не съм имала никакви подобни мисли, защото за мен всеки ден в продължение на седмица имаше по едно кошмарно бързо бягане. Да припомня за по-младите, че имаше два кръга преди финала на 800 м и толкова на 1500 м. Така, че изобщо не съм мислела дали ще ми върви на 26 юли. След години обаче си дадох сметка, че може точно в тази насока да се крият и резервите на човешките възможности”, разказва Щерева.

Николина се спомня финала на една друга много успешна за нея година – 1979-а, когато е безспорната №1 в света на 800 м. Печели всички важни състезания в света – Купа Европа и Световната купа и постижението й 1:56,2 мин. е най-бързото в света.

„Става дума за Световната купа в Монреал. Беше в края на сезона и аз вече почти разпусках, не бях тренирала както преди. Малко късно се разбра, че ще бягам за отбора на Европа и набързо се събрах. Заминахме на подготовка в Германия, откъдето после отлетяхме за Канада. Както и да е, направих няколко показателни за мен отсечки, за да знам как съм и си давах сметка, че формата ми е паднала драстично. Затова и нямах никакви очаквания, още по-малко първото място. По това време съветските бегачки се сменяха на всяко състезание и не знаеш коя колко е добра, а и те не бяха уморени като мен. Германките мисля, че също пратиха свежа бегачка в Канада. Стартираме, а на мен толкова ми тежи и се влача последна, но си мисля, - не може така, трябва да мина поне на 5-6-о място и знаех, че имаше 2-3 по-слаби състезателки, които ще ги надбягам. Минахме първа обиколка, продължава да ми тежи. Около 600-ния метър още съм последна и краката ми тежат. Стигаме водното препятствие (150 м) и чувам Илия Попов, който тогава бе треньор на европейския отбор – „Хайде Николина, какво чакаш, тръгвай”. А стадионът не беше пълен и този глас така се чуваше отчетливо и натрапчиво. Не знам как, но това така ми подейства,

сякаш отключи някакви нови сили в мен, тръгнах и започнах да ги надминавам една по една и така финиширах първа

за 2 минути (2:00.52). Затова съм сигурна, че бъдещето не е в нови стимулатори, защот те няма да въздействат толкова върху постиженията, колкото въздействието върху мозъка на човека. Може би нещо, което да премахне бариерите, страховете, най-вече мисловните. Не мога да определя точно, но там са резервите за по-високи постижения.”

Докъде могат да стигнат рекорди в леката атлетика, във връзка с „мъжкото” бягане на Гензебе Дибаба преди 2 седмици на 1500 м – 3:50.07 чин.

„Затова казвам, че не съм изненадана от нови рекорди, включително и това на 1500 м. Мисля, че дори ние не си даваме сметка какви са ни възможностите и затова не мога да определя до къде могат да стигнат рекордите в леката атлетика. Но съм категорична, че

е възможно да се бяга под 1:50 на 800 м.

Затова не мога да отговарям и на въпроси – колко съм можела да бягам през 1979-а на 800 или 1500 м, ако имах по-сериозна конкуренция. Може би много по-бързо, може и да съм била в състояние и за световен рекорд. Все пак имам доста опит, като елитен спортист и затова твърдя, че резервите са на мозъчно ниво.”

За стимулантите

Николина признава, че не е светица, но е факт, че не е хващана с допинг. В тази връзка разказва за олимпийските игри в Москва, където 7-о й място на 800 м с 1:58,71, което тогава бе определено като провал. Защо не можа да се пребори за медалите, след като предната година бе като фурия и размяташе и рускините и германките. На СК в Монреал надбяга и олимпийската шампионка в Москва – Надежда Муща-Олизаренко. „Както и да звучи, но в Москва бях напълно чиста и нестимулирана. Затова за мен това е малка победа, макар и без медал. Известна е историята с Тотка Петрова, която хванаха през 1979-а с допинг и спортните ни ръководители искаха да се презастраховат и ние трябваше да отидем чисти. Е, то се видя колко чисти бяха рускините – бягаха като луди. Като отидохме на място си дадохме сметка, че реалната борба за нас и останалите ще е след 3-о място. Медалите бяха решени. Но за „провала” ми в Москва имаше други причини. Тогава се случиха няколко трагедии с близки хора – убийството на лаборантката Соня, което ме потресе и изненадващата кончина на майка ми, ме разклатиха доста. Още повече, че отидох в края на зимния сезон на ски и се контузих и дълго време не тренирах пълноценно. Това е по-сериозната причина за формата ми. Пък и нека ми се похвали друга бегачка, че на чисто може да бяга 1:58.”

Николина винаги е била коректна спрямо другите спортисти и конкурентки. Нещо повече, със Светла Златева бяха противнички, но и до ден днешен са първи приятелки. Такава е и с другите атлети и спортисти, с които се познава. Само в един случай не е съгласна. „Става дума за рекорда ни на 1500 м, който още се води на Тотка Петрова – 3:57.4 мин. Няма нищо лично, а не зная и на нея какво хубаво й носи този рекорд, след като е свързан само с горчивина. Всички знаем, че тя преживя много тежко този случай. Нея я хванаха точно на това състезание - балканиадата през 1979-а, където постигна този рекорд, както и румънката Наталия Марашеску. Няма никаква причина този рекорд да съществува. Както виждаме, всички постижения, постигнати така, се анулират. Не зная какво трябва и кой да го направи, но това постижение трябва да бъде изтрито и

рекордьорка на България на 1500 м трябва да е Даниела Йорданова, която с 3:59.40 мин.

е пета на олимпийските игри в Атина. Това е истинският рекорд. Не става дума за мен, защото Тотка има 4:00,2 на европейското и е пред мен в ранглистата. Но така е честно.”

За конкуренцията с Тотка Петрова, Николина предпочита да разкаже друга случка. „Бяхме на един от нескончаемите лагери на Белмекен, където вече всички бяхме подивели. И ни беше обещана дискотека в една събота. Наточили сме се и се събираме, но по някое време настъпва спор между треньорите – станало късно и да спираме. Аз и още няколко човека нямаше да се съгласим, но се намесиха и треньорите в наша защита. Виждам моя треньор Стефан Петков и на Петър Петров – Никола Антонов да обясняват на Данчо, треньора на Тотка:

Данчо, ти имаш Тотка и всеки треньор си мечтае да има състезателка, като нея,

която изпълнява всичко и спазва режима. Ние обаче имаме Николина и Пешо, как да се справим? Затова дискотеката ще продължи.”

За това как е можела да продължи кариерата й и можеше ли да има още големи успехи, Николина смята, че в спорта колкото и да си добър, трябва и късмет. „Всеки тренира не по-малко от преди и от другите. Затова силите са изравнени и никога не може да се каже как ще се класираш и какво ще постигнеш. В Монреал можеше да стана шампионка на 1500 м, например, ако имах късмет. Защо например Казанкина (шампионката) да не й препречат пътя или нещо друго, което е нормално да се случи на състезание и да стана първа. Бях подготвена, а аз се класирах четвърта. Бягането беше тактическо и по-бавно от полуфинала. Затова за мен късметът е много важен.”

На въпроса кои са били по-опасни противнички –рускини или германки, Николина е категорична –„германките ги знаеш –тренират много, но не е фатално за тях, ако не са първи, но от рускините по-опасни нямаше, винаги могат да те изненадат. Пък и там настроението си бе в стила „За Родину”.

А можеше ли да бяга успешно по-дългите дисциплини, след като бе национална рекордьорка на 5000, 10 000 и на 20 км. А е започнала като спринтьорка, има отлични постижения на 400 м, а любими са й били препятствията. Известно, че медицинските показатели на Николина са отлични и според един от бившите й наставници – тя има много силно сърце, откъдето идва и голямата й издържливост.

„Дългите бягания и рекордите ми се случваха като на шега. Случайно бягах на 10 000 км, за да правя компания на другите бегачки, но стана така, че те не издържаха, а аз ставах рекордьорка. По-интересно е с рекорда на 20 км.

Отидох в Солун да си купя ботуши, защото идваше зимата.

Тогава бе сложно с визите и помолих да ме включат в отбора, за да отида по-лесно. Бяхме се разбарли, че няма да бягам. Е, да, ама там журналисти видели, че в съм в листата и ме търсят под дърво и камък. Няма как и стартирах. Добре, че в колата винаги си нося екип, иначе не знам как щеше да стане. Тръгваме и уговорката с треньора бе да спра на 10-ия километър. Да, но се оказа, че на този етап съм първата жена и бягам с добро темпо. Имаше едно българче, което се бе отказало и реши да ми прави компания до финала. Та, така стана този рекорд. А дали бих бягала успешно 3000 с препятствия, ако е имало по мое време? Мисля, че не, нищо, че започнах като препятственичка. Аз съм висока и тежка и нямаше да ми пасне тази дисциплина.”

Николина бе една от любимките на публиката, която тогава пълнеше и българските стадиони. Хората я обичаха и идваха специално заради нея. Николина разкрива, че тогава е получавала и много писма на фенове и от обикновени хора. За някои от успешните си състезания в България тя дори не си спомня, но признава за нещо друго.

„Да, хубаво е, че ме обичаха хората и са ме подкрепяли, но за мен най-емоционалното състезание в България бе, когато с ЦСКА бягахме щафета 4 по 400 м, мисля, че бе финал на Спартакиада или поне на републиканско. По едно време

нахлуха много хора по трибуните на стадиона и взеха да скандират, заради червените ни екипи.

После разбрах, че след нас има мач между футболните ЦСКА и Левски. При всяко минаване покрай червената трибуна, се викаше в наша подкрепа така силно и ни подкрепяха, с което сякаш ни даваха крила. Станахме първи, а по това време отборът на Ямбол бе най-силният квартет на 4 по 400 м, с Тотка, Виолета Цветкова, Галя Атанасова и другите. Та, мисля, че без тази подкрепа, нямаше да станем шампионки.”


Тагове: Николина Щерева, 800 м, рекорди
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени