Шрифт:

Допингът трябва да бъде разрешен

Допингът трябва да бъде разрешен
05-08-2015 10:14

Джеймс Киркъп, "Дейли Телеграф"

В професионалния спорт допинг скандалите вече са всяка седмица. Сега разбрахме, че някои хора, които могат да тичат невероятно бързо или прекалено продължително, са си помагали с достиженията на химията. Кой би си го помислил?

Какво следва от това, също не е голяма тайна. Съответните органи ще отричат до дупка, че има проблем, след това ще назначат разследване, което ще изобличи няколко "гнили ябълки" и те ще бъдат изхвърлени. Но керванът на лицемерието ще си продължи. Залогът е прекалено голям, за да бъде допусната фундаментална промяна. Затова и занапред, като чуем лека атлетика, ще си мислим за допинг, дори и някои атлети да са чисти. Как ще ни убедят в противното, като всички знаят за какво става въпрос.

Единственото решение на всички тези проблеми е едно - допингът да бъде разрешен. Всъщност защо всички тези стероиди и разни други химикали са забранени? И не само те, а и практики като генна терапия, манипулации с ДНК и други подобни. Срещу употребата на допинг от какъвто и да било вид има два основни довода. И двата обаче са несъществени.

Първият е грижата за здравето на спортистите. Забранените вещества били вредни за тях. Това е вярно, но изобщо не означава, че трябва да са забранени. Дори рисковете за здравето на употребяващите биха били по-малки, ако веществата се произвеждаха, транспортираха и употребяваха напълно легално. А сега спортистите пак го правят, но скришом. За тях не е по-безопасно да си инжектират сами някакви вещества, които не е ясно откъде са и какво има в тях.

Пък и като цяло грижата за здравето на спортистите не е особено искрена. Спортните фенове обичат да гледат състезания, в които участниците напрягат телата си до крайна степен и поемат огромен риск да се контузят или да си нанесат дълготрайни увреждания. Тук не става въпрос само за размазаните мозъци на играчите в американския футбол или поелите хиляди удари глави на боксьорите. Невинният футбол също може да доведе до хронични травми или контузии, които да променят живота на пострадалите. Някои изследвания сочат, че бягането на маратон на професионално равнище може значително да съкрати продължителността на живота. Дори в скучния крикет някой случаен удар може да се окаже фатален. Ако си говорим честно, рискът прави спорта по-интересен. В бейзбола дуелът между питчъра и човека с бухалката е интересен именно заради възможността да видите как последният отнася удар с тежката топка по главата. Участниците са големи хора, които са наясно с какво се заемат. Те правят информиран избор и от тази гледна точка не би трябвало да бъдат ограничавани в това, което правят. Нали не караме боксьорите да спрат да се удрят, за да не се наранят, или пък бейзболистите да се крият от топката, която лети към тях със 160 км/ч. Това, че са решили да го правят, си е тяхна работа. Защо тогава да им забраняваме да взимат вещества, с които ще бягат по-бързо и ще удрят по-силно?

Другият довод срещу допинга е, че той прави състезанията нечестни. Много хора биха попитали защо спортните състезания да стават надпревара на най-добрите химици вместо на най-добрите спортисти? И този аргумент не е убедителен. В съвременния спорт изходът на всяко състезание до голяма степен зависи от ресурсите, с които участниците разполагат - достъп до качествени тренировъчни съоръжения, хранителни добавки, технологии и всякакъв вид подкрепа. Нали не си мислите, че спортистите от богатите страни печелят повече медали на олимпийските игри, защото хората в тези страни като цяло превъзхождат физически тези от бедните? Разбира се, че не. Може би самите спортисти не биха искали да го кажат, но в спорт като гребането например шансове имат само състезателите от тези страни, в които могат да си позволят необходимите съоръжения и инфраструктура. Изобщо да си мислим, че спортът на световно равнище е парад на невероятните човешки възможности, е пълна глупост. Повечето състезания се печелят от този, който има повече пари. Наистина през годините е направено много, за да бъдат изравнени шансовете на участниците. Въвеждат се изисквания за финансов феърплей, стандартизира се екипировката. Но така или иначе спортът все повече се превръща в състезание на ресурси.

От тази гледна точка да накажеш атлет, който има в тялото си по-добри химикали, е все едно да го накажеш, че има по-добри шпайкове. Пък и е напълно възможно тези, които не искат да употребяват допинг, да участват в отделни "чисти" състезания. Такава практика има в различни спортове като силовия трибой. Някои федерации провеждат допинг тестове, а други не и участниците и зрителите са наясно какво се случва.
Представете си какво би станало, ако допингът бъде разрешен. В момента веществата се забъркват тайно от третокласни химици, които са приравнени с престъпниците. Ако с това се заемат блестящите умове, които работят за големите фармацевтични компании, скоро ще имаме турбо бегачи, които спринтират като автомобили от Формула 1. 190-килограмови ръгбисти, които се сблъскват с 60 км/ч. Това би бил сблъсъкът между "Голиатите на ГлаксоСмитКлайн" и "АстраЗенека Ол Старс".

Звучи невероятно, но дали е толкова различно от това, което гледаме днес? Професионалният спорт е арена на хора с изключителна физика, които изразходват огромни ресурси, за да постигнат невероятни неща с телата си. Всичко това за забавление на публиката. Разрешаването на допинга ще направи спорта по вълнуващ. И по-честен.

По превод на "7 дни спорт"

Предлагам ви да прочетете още няколко материала, свързани с допинга, които са публикувани в BGathletic.com през годините. И те засягат допинг игрите в спорта, дори с примери:

Допинг лабораторията ще реши проблема – да бе, да

Да на рекордите - не на допинга

Тезджан не успя да надбяга само допинга

Дълго кафе с метенолон, моля 


Тагове: Допинг
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени