Шрифт:

Защо Олимпийските игри никога не се печелят от най-добрия кандидат?

Защо Олимпийските игри никога не се печелят от най-добрия кандидат?
14-08-2015 17:43

Изборът на страна-домакин на Олимпийските игри е свързан с политиката и икономическите аргументи, всичко останало е доста по-маловажно. Това се отнася и до шампионатите по футбол. Най-близките игри ще се проведат в Русия на Владимир Путин и в Катар. По площ Катар е колкото северната част на германската провинция Есен, населението е съпоставимо с това на Вупертал, а любовта към футбола там е по-слаба от тази към надбягванията с камили или лова със соколи. За правото да проведат световното първенство през 2022 г. се бореха също САЩ, Австралия и азиатските футболни държави Япония и Южна Корея. Но беше избран Катар. Защо? С този въпрос сега се занимават ФБР и швейцарската прокуратура.

По време на надпреварата за провеждането на световното по футбол или Олимпийските игри се съставят дебели отчети на страните-кандидатки в обем от по няколко хиляди страници, пускат се доклади след извършените визити на комисията. Провеждат се проверки и тестове, всичко се контролира детайлно. Само че никой не се вълнува от крайния резултат на всичките тези проверки. Поне не и спортните функционери. Но макар и да има такива, които обръщат внимание на отчетите, гласовете им на практика не се вземат предвид, тъй като в МОК гласуват 110 членове на организацията. Това, че никога не печели кандидатът, който е най-добър от гледна точка на спортната и техническата му подготовка, потвърждава колко незначителна роля играят в процеса на избор онези често цитирани доклади.

Нито един член на МОК не е задължен да следва препоръките на докладите. Както и ФИФА, за представителите от МОК е характерен лобизмът. Разговорът до камината със съветниците и агентите, досието за слабостите и предпочитанията на хората с право на глас циркулират от един избор в друг. За какво са нужни тези добре платени лобисти си остава тайна на ФИФА и МОК. И Мюнхен, бидейки кандидат за провеждането на Световното през 2018 г., бе наел доста скъпи лобисти.

Зимните игри представляват топка в спортната политика, но си остават в сянката на най-важния празник в света на спорта – Летните олимпийски игри. От тях във възторг изпада целият свят и всеки член на МОК. Зимните видове спорт не предизвикват някогашната еуфория дори на териториите от подножието на Алпите до брега на Средиземно море.

Нека разгледаме изминалия четвърт век. Това, че всички доклади представляват макулатура, стана ясно, като последно видяхме това след избора на място за провеждането на Олимпийските игри през 1992 г. Честта се падна на френското градче Албервил, като компенсацияЛятната олимпиада през 1992 г. бе резервирана от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч и се проведе в Барселона. Фаворитът Париж остана настрана. Зимната олимпиада в Албервил се превърна в утешение за французите.

Зимните олимпийски игри през 1994 г. се проведоха в норвежкия град Лилехамер. Тогава Самаранч проведе ПР-кампания, която трябваше да донесе на МОК Нобеловата премия, която съвсем случайно се връчва в Норвегия.Когато това стана ясно, всички доста се засрамиха. Що се касае до игрите в Нагано през 1998 г., милиардерътЙошиаки Цуцуми имаше нужда да свърже частните си земи към железопътната мрежа за държавна сметка – ето защо му бяха нужни игрите. Цуцуми финансира любимия проект на Самаранч – олимпийският музей в Лозана, като вложи в него 20 млн. долара. Когато след провеждането на игрите японските власти разбраха закорупционния скандал, изведнъж олимпийският архив в Нагано взе, че изгоря. През 2005 г. Цукуми се оказа зад решетките, заради финансови злоупотреби. От времето на Нагано, когато фермерите масово губеха собствеността си, за МОК протестите на собствениците на земя вече не са дреболии.

Дочетете целия анализ - ТУК


Тагове: МОК
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени