Шрифт:

Атлетическите богове сигурно са полудели

Атлетическите богове сигурно са полудели
Снимка: Getty Images for IAAF
26-08-2015 13:51

Повечето от вас със сигурност си спомнят голямата комедия „Боговете сигурно са полудели“. Признавам, че не искам да провокирам други асоциации със симпатичния бушменски герой от лентата, но неговите приключения в новия и неподозиран свят изникнаха в съзнанието ми в последните дни. Причина за това стана кенийското представяне на световното първенство по лека атлетика в Пекин. Не ви ли се струва, че някак си с гръм и трясък кенийските спринтьори (знам, че тези две думи звучат странно в едно изречение) навлязаоха в непознатия, необятен и нов за тях свят – спринтът. Статистиците веднага ще кажат, че това не е първият случай. Да, знам, че не е.

Но никога
не е било
толкова ударно.

Досега просто се е случвало, а вече се вижда тенденция и база за развитие. Спомням си първия ден на шампионата, когато гледах сериите на 400 метра с препятствия. Първите две бяха спечелени от кенийците. При това с...  да кажем доста прилични резултати. Това бе първият момент, в който се запитах възможно ли е чудото. Успехите на кенийците в дисциплината се изчерпваха със седмо и осмо място от шампионите през 1991-а и 1993-а. И 22 години нищо. Нула. До 2015-а. До онзи ден. До вчера. Африканската страна имаше двама представители сред най-добрите 8 в Пекин. А единият –

Николас Бет,
спечели
световната титла.

Направи го с най-добър резултат в света за сезона – 47.49 сек. А Мучеру Тумути завърши пети. И двамата са едва на 23 години. Ето затова си мисля, че вече светът на Царицата на спортовете някак си се преобръща. Щом кенийците започнаха да печелят титли в спринта... на възраст, която им позволява да са в елита поне още 10 години. Нови, неподозирани герои, които ще бъдат обичани, ще запалят интереса към спринта в държавата, която по правило е пълна с лекоатлетически таланти. Да, в дългите бягания. Но дали само там? Дали не се открива нова ниша, отричана до момента като табу? Това предстои да разберем.

И ако двама кенийци в петицата на 400 метра с препятствия ви се струва като не толкова шокираща новина, погледнете какво направи Карвин Нканата на 200 метра!

Не 2 000,
не 20 000,
200!

2 и две нули! Той остана на няколко стотни от полуфиналите, завърши за 20.43 секунди, само на 3 от третия в серията ямаец Никел Ашмийд. А първите трима влизаха по право. Приятели, Нканата има личен резултат от 20.19. За да е пълна картинката, кенийците извадиха още един спринтьор – Майк Нянгау – пети в първа серия с 20.51. Ето тези цифри ме карат да се замисля за преобръщането. Кенийците тръгнаха от маратона, минаха през полумаратона, знаем какво могат на 10 000 и на 5 000 метра. Е, вече слязоха на 400 и дори на 200. Въпрос на време е да видим техен спринтьор на 100 метра, когато окончателно можем да кажем, че лекоатлетическите богове сигурно са полудели. А дотогава? Дотогава, гледайки четиримата споменати по-горе, очаквам с интерес в най-скоро време да видя кенийската щафета на 4 по 400 метра.

Илия Илиев


Новините от европейското първенство в Амстердам достигат до вас със съдействието на Болница "Тракия" и Парк-Хотел "Стара Загора".


Тагове: СП 2015, 400 м с пр.
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени