Шрифт:

Ехо от Пекин - Скоковете на 15-ото световно първенство – кратък анализ (1-ва част)

Ехо от Пекин - Скоковете на 15-ото световно първенство – кратък анализ (1-ва част)
07-09-2015 14:40

Отмина още едно световно първенство. В предолимпийската 2015-а то зарадва и удиви специалисти и фенове с безкомрпомисната борба на пистата и в секторите, с великолепните постижения и класата на състезатели и състезателки.

Нека още веднъж анализираме и оценим това, което се случи в секторите за хоризонтални и вертикални скокове с оглед предстоящите догодина световно първенство в зала (в Портланд) и поредната 31-ва Олимпиада в Рио де Жсанейро.

Скок височина – мъже
Тази година скокът на височина не можеше да се похвали с високата плътност на супер резултати (през 2014-та шестима бяха над 2.40, сега само Муатаз Баршим е на 2.41). На квалификацията десетима преодоляха норматива от 2.31 (за втори път след Дегу (2.31) и още четирима бяха добавени с по 2.29 м (от първи опит и без грешка на предишни височини). Силна квалификация! За първи път в историята на първенствата 2.29 не стигат за участие във финал (сириецът Мадж Един Газал с национален рекорд, американецът Джакориан Дъфийлд и украинецът Андрий Проценко). Финалът бе оставен за последния ден – в неделя на 30 август. Падналият обаче току преди началото на дисциплината пороен дъжд намокри пистата „Мондо” и всички станаха доста внимателни. И почнаха да правят и фаулове на по-ниски височини (Баршим сгреши веднъж на 2.29 м). Седем атлети  (от 14-те финалисти) скочиха 2.29, после на 2.33 четирима – Баршим, канадецът Дерек Друен, украинецът Богдан Бондаренко и „домакинът” Гуовей Жанг (през сезона 2.38) – успяха от раз, докато Данийл Циплаков и Ярослав Баба (Чех) не успяха. А световният шампион от Осака 2007 Доналд Томас (Бах) отиде направо на 2.36 (?). Нито един от петимата не успя в нито един от опитите си на 2.36 м. Томас остана шести, а Баршим – четвърти (заради фаула на 2.29). По правилника Друен, Бондаренко и Жанг направиха още по един четвърти (неуспешен) скок на 2.36. После летвата трябваше да бъде „свалена” на 2.34. Канадецът Друен първи се засили срещу скочището и...успя! Изнервени Бондаренко и Жанг малко прибързаха и не сполучиха!

Така 25- годишният атлет от област Онтарио спечели злато за Канада 83 години след олимпийската титла на Данкън Макнотън от Лос Анджелис 1932 г. Освен тази титла канадците досега имаха и сребърния медал на Грег Джой в Монреал’1976, както и двата медала на Марк Бозуел  от СП през 1999 и 2003. Дерек Друен направи силно впечатление у всички с брилянтната си техника. Докато Муатаз Баршим, след фойерверките през 2014-а, все още не може да излезе от странното си състояние по време на състезания. За него напоследък са характерни чудесни скокове на височините до 2.35 и после поредица от технически грешки.... За четвърти път (след Рим’87, Осака’2007 и Берлин’2009) всички медалисти са с еднакъв резултат. Но за първи път в историята на световните първенства първенецът се определя след надскачване!

Овчарски скок – мъже
Никой не бе очаквал, че квалификационният норматив от 5.70 м ще се окаже достъпен за толкова много състезатели – цели 16 атлети се справиха с него. А осем с по 5.65 останаха извън финала! И така, за първи път след Хелзинки 1983 (където всички 27 записани участници участваха на финал заради лошото време по време на прекратената квалификация), на финал на СП участват толкова много хора. А този финал бе очаквано силен и стойностен! На него общо 12 скачачи записаха успехи на 5.65 и повече.... А шестима се справиха с 5.80 м! Само в Осака’2007 (осмина с 5.81) и на Олимпиадите в Атланта’1996 (осем над 5.70) и Сидни’2000 (осем над 5.80) има повече финалисти с над 5.80 м! Вездесъщият Рено Лавилени (Фр) отново не попълни витрината си с липсващата му световна титла на открито. Той начена с 5.80 м (никой друг в историята не е заявявал подобна начална височина!) и с тях си остана. В крайна сметка тези 5.80 му стигнаха да подели бронза с поляците Пьотър Лисек и Павел Войчеховски. Дали Лавилени ще „устиска” до световното в Лондон през 2017-а?

Чудесно скача едва 21-годишният червенокос канадец Шонаси (Шон) Барбър. С четири прекрасно изпълнени опита на 5.50; 5.65; 5.80 и 5.90 м той отнесе (както и Друен в скока на височина) златния медал в Страната на кленовите листа. Луничавият Шон тренира с баща си Джордж и прояви завидно хладнокръвие и увереност по време на първото си голямо първенство. Тъмнокожият Рафаел Холцдепе (Гер) не успя да защити титлата си от Москва’2013. Но той дълго лекуваше травма и едва в последните състезания доби по-голяма увереност. Все пак Холцдепе отново прояви бойкия си характер и се справи с 5.90 в последния си възможен трети шанс. Този път шестте метра се оказаха непосилни за Барбър и германеца. Но може би бъдещето е на Барбър, който е изключително стабилен през 2015 – а от 26 старта до омента има само 3 загуби.

Тъжно бе да се констатира, че във финала има само по един представител на Русия и САЩ. Но докато Сам Кендрикс все пак превзе 5.65, то Иван Гертлейн се препъна още на началните 5.50 м.

Скок дължина мъже
Преди първенството ранглистата се водеше от американеца Джеф Хендерсън (8.52 м). Въобше в последните години в този хоризонтален скок се наблюдава известен застой. Скокове от 8.60 м вече се отчитат като изключително събитие! А дали смяната на поколенията ще наруши това статукво? Хендерсън се справи леко с квалификацията с 8.36 м (и 8.47 м от мястото на отскока), а олимпийският шампион Грег Ръдърфорд след небрежен фаул във втория си скок записа 8.25 м. За първи път обаче 7.98 в квалификация се оказаха недостатъчни за финала – Радек Юшка (Чех) се промъкна с тях (и с опит на 7.55), но Годфри Коцо Мокоена (РЮА) не успя (без втори успешен опит).

Още по-потресаващо бе отпадането на изключително талантливия колежански шампион на Щатите Маркиз Денди (с 8.68 през сезона, но с вятър). След фаул и 7.78 в третия си скок Денди се приземи на 8.40 м, но фаулът му бе по-малко от....2 см. Жертви тук бяха и Зарк Висер (РЮА) (през сезона 8.41), както и вечния Игнисиъс Гайза (Хол). Обаче тримата китайци бяха „вътре” – 18-годишният Джианан Ванг (8.12), Ксинлонг Гао (8.11) и рекордьорът на Азия (с 8.47 м) Джинже Ли - 8.10 м.

Финалът започна нервно. Изключително бързата писта „Мондо” предразполагаше към висока скорост при засилването и....много фаулове. От общо 58 опита (Ръдърфорд „пропусна” петия и шестия кръг) скачачите направиха 29 фаула. А през първата половина на състезанието от общо 36 скока 16 бяха несполучливи (от тях три поредни бяха за американеца Майк Хартфийлд, един от фаворитите, който се самоелиминира). Ванг и Гао поведоха с 8.14, после младокът Ванг прибави 4 см (8.18). Ръдърфорд се ядоса и във втория кръг с 8.29 показа „кой тук е босът”. Джеф Хендерсън във втория си опит отскочи далече зад дъската (27.5 см отзад) и...само 7.95. А реално това беше опит на 8.22 м – достатъчно за медал! В третия си опит Джеф реши да рискува – засили се много бързо (той има 10.18 на 100 м) и направи изрядна ножица във въздуха. Приземявайки се, той бързо погледна назад. А съдията безмилостно бе вдигнал червнеото знаменце – фаул! Опитът беше точно на 8,62 м – за златото! А фаулът бе точно...3 см!!! След минути Джеф последователно бе изпреварен от Гомис (Фр) 8.02, Лапиер (Авл) 8.10и Ли (Кит) – 8.09. И така фаворит номер едно остана на пейката с гръб към трапа, закрил лицето си в шепи в неизразимо разочарование.

В четъртия кръг Ръдърфорд регистрира 8.41 м и попълни колекцията си със световна титла на открито! А ветеранът Фабрис Лапиер (Авл) се „разскача” и с 8.20 и 8.24 м в последните си два опита завоюва среброто. Домакините имаха повод за радост и гордост с бронза на Джианан Ванг, който стана най-младият медалист в скока на дължина в историята на СП. Изключителният талант Ванг още на 16 години (през 2012 г.) е показал 8.04 м и в десетобоя (с мъжки уреди) е записал 7063 точки. Тъй че, вероятно нему ще е отредено да лети над 8.50 м след година-две.

Троен скок – мъже
След полетите над 18-е метра на Крисчън Тейлър и кубинеца Педро Пабло Пичардо (в Доха Пичардо 18.06 и Тейлър 18.04, после в Лозана Крисчън взе реванш с 18.06 срещу 17.99 Педро Пабло) повечето познавачи очакваха сходен сценарий и Пекин. Но превъзходството на американеца бе смазаващо – 48 см разлика пред кубинеца!!!

Още на квалификацията и двамата имаха проблеми. След 16.94 и фаул Пичардо в третия си скок се приземи на 17.43 м. В другата група Тейлър след 16.77 м във втория опит записа 17.28 м и се легитимира за финала. Само още трима преминаха седемнайсетте метра – Мариан Опря (Рум) (17.07), Омар Крадок (САЩ) (17.01 и ветеранът Нелсон Евора (Порт) (17.01). И отново Маркиз Денди остана „с пръст в устата” – с 14.36, 16.73 и 16.32 той се включи като „първа резерва” – 13-и! Но вече 34-годишният бахамец Лийван Сандс бе с една идея по-стабилен – 16.60, 16.69 и 16.73 и с последния си скок се промъкна във финал за сметка на Денди. И Уил Клей (САЩ) (световен шампион в зала в Истанбул 2012) последва съдбата на „маркиза” – с мизерните 16.41 м той нямаше никаква алтернатива.

Зрителите нетърпеливо очакваха финала. Пичардо начена със 17.52 м (той скачаше втори поред), а Тейлър (четвърти поред) отскочи ужасно много отзад (35 см зад дъската) и записа 16.85 м.... Крадок (17.14) и Евора (17.28) се застраховаха от раз. Във втория кръг Пичардо даде Леко „заден” – 17.44, а Тейлър със 17.49 (22 см зад дъската с пластилина) се доближи „опасно близо”... В третия кръг Пичардо прибави – 17.60 м (12 см зад пластилина), а три минути по-късно и Тейлър отбеляза съшите 17.60 („само” 9 см от пластилина). Тъмнокожият руснак Люкман Адамс със 17.12 и 17.28 (16 см зад пластилина) излезе на трета позиция, но за малко. Нелсон Евора (който седем години по-рано именно тук стана олимпийски шампион) си възвърна третото място със сантиметър повече – 17.29. След първите три опита Пичардо поведе пред Тейлър (и двамата бяха с по 17.60, но кубинецът с по-добър втори опит). В четвъртия кръг Тейлър излезе напред – 17.68 (13 см зад пластилина). А Пичардо започна да прави грешки и със 17.33 (24 см зад пластилина) като че ли се предаде.

Развръзката предстоеше. В петия кръг мускулестият Омар Крадок със 17.37 м се изкачи на третото място (преди него Тейлър със 17.22 и Пичардо със 17.52 не промениха нищо). В последния шести кръг се завихри невиждана буря! Първо 31-годишният португалец Нелсон Евора скочи вдъхновено за бронза – 17.52 м (подскок 6.54, крачка 5.37 и скок 5.61 м). След него Крисчън Тейлър се подготви прилежно за последния си скок. Снажният атлет се засили бързо, стъпи плътно на дъската (на 11 см от пластилина) и....полетя. Подскок 5.96, крачка 5.84 и скок 6.41!!! На таблото светнаха цифрите 18.21 – второ в историята. Усмивката на световния рекордьор Джонатан Едуардс май замръзна. И какво – всъщност това си беше опит на 18.32 м (от мястото на отскока!). Крисчън май не реагира толкова възторжено! Все пак на Пичардо му оставаше още един шанс да го изпревари. Но лицето на Пичардо се изопна в нервно раздразнение – кой би могъл да реагира на момента на такъв зашеметяващ удар? Педро Пабло се засили добре, но отскочи на цели 18 см зад пластилина. Подскок 6.53, крачка малка 4.96 и скок за 6.24 м. В резултат 17.73 м (и 17.91 м от мястото на отскока).

Горчивината за Пичардо бе толкова голяма, че едва възпря сълзите от очите си. А Крисчън Тейлър ликуваше, макар и не толкова възторжено, в прегръдките на треньора си Рана Рийнър. Американецът от Барбадос тепърва навлиза в златна възраст (роден през 1990 г.), а Пичардо е още по-млад – само на 22 години! Със сигурност съперничеството помежду им ще доведе равнището на тройния скок стабилно в зоната над 18-ия метър. И какво по-хубаво то това?

Александър Вангелов

Анализ за дамските скокови дисциплини прочетете - ТУК


Тагове: СП 2015, Троен скок, Овчарски скок, Скок дължина, Скок височина
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени