Шрифт:

Ирена Шевинска – достолепен посланик на Царицата

Ирена Шевинска – достолепен посланик на Царицата
24-05-2016 13:56

Една от най-великите атлетки изобщо в историята на Царицата на спортовете – Ирена Шевинска – навършва днес 70 години. Това е повод накратко да припомним удивителната й и дълготрайна кариера в атлетиката.

Родена на 24 май 1946 година в Ленинград (Санкт Петербург), Шевинска произхожда от семейство на евреи – майка и е от Киев (Украйна), а баща й е от Варшава.

Ирена (тогава с моминското си име Киршенщайн) е открита съвсем случайно на училищни състезания от треньора Едвард Бугала. Едва 18-годишна, тя печели три златни медали от първите Европейски юношески игри във Варшава – на 200 м с 23.5, на скок дължина с 6.19 и с щафетата на Полша на 4х100 м... Въпреки това никой не я счита за фаворит за предстоящите олимпийски игри в Токио. Обаче месец преди Олимпиадата в Будапеща Ирена подобрява световния рекорд за девойки на скок дължина – 6.39 м.

В японската столица Киршенщайн започва със скока на дължина още в първия ден на програмата (14 октомври). На квалификацията сутринта с лекота се приземява на 6.43 (с вятър +3.3). На финала Киршенщайн се държи съвсем спокойно и дори предизвикателно. След 6.43 и 6.56 м във втория и третия кръг, Ирена записва в петия 6.60 м (при насрещен вятър от (-1.8) м в сек.). Това означава сребърен медал и трето място във вечната ранглиста (след британката Мери Ренд 6.76 и Татяна Шчелканова 6.73 м). В бягането на 200 м Шевинска стига до финала и там в четвърти коридор пробягва изключително дистанцията (23.13 – световен рекорд за девойки и европейски за жени), почти настигайки в последните метри шампионката Едит Макгуайър (23.03 във втора пътека). Триумфът на полската щафета 4х100 м (златен медал със световен рекорд (43.69)) е помрачен от дисквалификацията на Ева Клобуковска (заради неизяснен полов статус). Доста по-късно – в средата на 70-е – полската щафета е реабилитирана и Шевинска получава отново златния си медал....

Следолимпийската 1965 г. е белязана от двата световни рекорда – на 100 м 11.1 и на 200 м 22.7 и двете титли (на 100 и 200 м) от Универсиадата в Будапеща.... Белязана  е и с опита на Киршенщайн в...петобоя – 4705 точки (11.2 на 80 м пр., 8.57 на гюлле; 1.60 на скок вис.; 6.36 на скок дълж. И 23.5 на 200 м)... Годината е приключена с победата й на 200 м на срещата Америка – Европа в Монреал – 23.3 сек.

През 1966 г., пак на Нейпщадион в Будапеща, на евроепйското първенство Киршенщайн е първа на 200 м (23.1), на скок дължина (6.55) и в щафетата 4 х 100 м – 44.49. Към трите златни медала е прибавен и сребърен на 100 м с 11.5 сек.

В предолимпийската 1967-ма Киршенщайн отново изравнява световния рекорд на 200 м – 22.7, а по-върастните любители на атлетиката у нас вероятно я помнят с победата й на скок дължина на турнира „Народна младеж” в София – 6.62 м. На финала на Купата на Европа в Киев Ирена побеждава на 100 (11.3) и 200 м (22.9)....

В олимпийската 1968 г. надеждите и очакванията май идват в повечко на Ирена. Все пак тя подобрява полския рекорд на скок дължина – 6.67 м. В Мексико поляците очакват златни медали и нищо друго от Киршенщайн. Това й влияе негативно в психологически план. На квалификацията на скок дължина Ирена се срива – 6.19 м - и отпада. В бягането на 100 м на финала Киршенщайн тръгва мудно и до 60-ия метър е на 5-6 място. Все пак, използвайки феноменалната си финална атака, Ирена изтръгва бронза от 17-годишната австралийка Рейлин Бойл само с.... 5 хилядни – 11.187 срещу 11.192 на тийнейджърката. Триумфът на Ирена на 200 м е зашеметяващ – олимпийска титла със световен рекорд – 22.58 сек.!

След Олимпиадата Ирена се омъжва за Януш Шевински – фотограф и неин треньор. Само 5 месеца след Мексико на европейското в зала в Белград Ирена (вече Шевинска) печели два златни медала – на 50 м и на скок дължина (6.38 м). Шевниска продължава участията си и в първата половина на лятото. Даже бременна в третия месец, тя спечелва скока на дължина (6.48) на „Велткласе” в Цюрих на 4 юли!

След раждането на сина й Анджей в началото на 1970 г. Ирена бърза да се върне на стадиона. Тя стартира още на Универсиадата в Торино през септември, макар и без особен блясък. Относителната почивка й позволява да завърши успешно икономика във Варшавския университет!

На второто европейско първенство в зала в софийската зала „Фестивална” Шевинска печели сребро на скок дължина (6.56), а на 60 м във финала е четвърта (7.5). Макар и не напълно възстановена след раждането, Шевниска се окичва с бронзов медал на 200 м (23.32) на европейското в Хелзинки (1971), прибавяйки и петото място на скок дължина (6.62) и шестото на 100 м (11.63).

Олимпийските игри в Мюнхен (1972) донасят на Шевниска още един медал – бронзов на 200 м (22.74). След като 30 метра преди финала отново изостава, Ирена включва отново познатата си скорост и настига Елен Щропал (ГДР) буквално в последните три-четири (!) метра, изпреварвайки я само с .... една стотна!

През зимата на 1974 г. Шевинска изравнява световния рекорд на 60 м в зала (7.1) и завоюва бронзов медал на 60 м на ЕП в зала в Гьотеборг (7.20), след Ренате Щехер (7.16) и британката Андреа Линч (7.17).... Лятото на тази 1974 започва невероятно за Шевинска. В Потсдам на 13 юни тя поставя световен рекорд с електронно измерване (22.21), после на мемориала „Кусочински” във Варшава на 22 юни става първата жена в света, пробягала 400 м под 50 секунди – 49.9! Седмица по-късно (пак във Варшава) на 29 юни Ирена „слиза” и под 11-е секунди на 100 м – 10.9. Засега Ирена Шевниска е единственият атлет в света (мъж или жена), който е притежавал световните рекорди на 100 м, 200 м и 400 м!!! Логично идва и триумфът на ЕП в Рим през септември същата година. Шевинска печели дубъл на 100 (11.13) и 200 м (22.51) побеждавйки убедително вечната си съперница Ренате Щехер. В добавка Ирена се сдобива и с бронзови медали на щафетите 4ь100 м и на 4х400 м (на последния пост Шевниика пробягва 400-е метра „Летящо” за 49.54 сек.!

В олимпийската 1976 г. Шевинска се концентрира върху дългия спринт (400 м). В Бидгошч на 22 юни (точно 2 години след първото й слизане под 50-те секунди!) Ирена отново е световна рекродьорка на 400 м (49.75) след като Кристине Бремер (ГДР) за малко се е възкачила на върха – 49.77 сек.... На Олимпиадата в Монреал Ирена забравя съперничките си по пистата. Победата й е съкрушителна – 49.29 (49.28 според статистика Боб Спаркс), оставяйки Бремер (50.51) на повече от секунда назад!

В постолимпийската 1977 г. Шевинска участва и на първата Световна купа в Дюселдорф. На два пъти (на 200 м с 22.72) и на 400 м (49.52) тя извоюва победи за сборния европейски отбор. На 200 м побеждава олимпийската шампионка Бербел Екерт-Вьокел (23.02), а на 400 м Марита Кох (ГДР) (49.76) й води до последните 50 метра на правата, преди Шевннска да превключи на пета и да демонстрира отново блестящия си финален спринт. Малко след Дюселдорф Шевинска опитва и .... 400 м с препятствия, където записва класните 56.62 секунди!

Последният медал от голямо първенство Шевинска печели на ЕП в Прага (1978 г.), където в бягането на 400 м с 50.40 отстъпва среброто на Кристине Бремер (50.38) само с две стотни, бягайки в крайно неудобния осми коридор.

Вече 34-годишна, Ирена Шевинска се появява и на Олимпиадата в Москва, където в полуфинала на 400 м получава тежка травма и приключва участието си.... През 1981 г. се ражда и вторият син на семейство Шевински – Ярослав.

В предългата си спортна кариера Ирена Шевниска печели 7 олимпийски медала, 10 медала от европейски първенства и поставя шест световни рекорда. През 1998 г. тя е приета за член на МОК, а дълги години е член на Съвета на ИААФ. Ирена Шевинска намери своето достойно и подобаващо място и в Международната еврейска зала на славата.

Александър Вангелов

 

---


Тагове: 100 м, 200 м, 400 м, Юбилей
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени