Шрифт:

На Олимпиадата в Рим 1960 – трима българи са финалисти

На Олимпиадата в Рим 1960  – трима българи са финалисти
Димитър Хлебаров е 11-ти в овчарския скок на Игрите в Рим през 1960 г.
14-06-2016 08:54

Наближаващата 31-ва Олимпиада в Рио де Жанейро в началото на август изпълва с надежди и очаквания спортистите от целия свят. Въпреки сътресенията около руските атлети, тя ще се превърне отново в най-високия спортен форум на планетата в четиригодишния цикъл. BGathletic.com започва поредица от материали за представянето на българските атлети на Oлимпийските игри - от първото им появяване през 1924 година, та досега.

В края на август и началото на септември 1960 година (31 август – 10 септември) в столицата на Италия Рим се провеждат атлетическите състезания от Игрите на XVII-ата Олимпиада. Българският отбор наброява осем състезатели - 5 мъже и 3 жени....

Двамата ни овчарски скачачи Христо Христов (Джипа) и Димитър Хлебаров се представят сполучливо. Христов превзема квалификационната норма от 4.40 м (заедно с още девет атлети), а Хлебаров е допуснат с още двама с по 4.30 м (от първи опит) до финала. На самия финал (07 септември) опитите започват в най-големия пек – три часа следобяд. Хлебаров и Христов преодоляват от раз 4.00, после Димитър сполучва и на 4.20, докато Христов прави фаул. Хлебаров превзема и 4.30, а Христов отново прави две грешки, преди да преодолее тези 4.30 м от трети опит. На 4.40 м Джипа успява от първия път, а Хлебаров греши три пъти. „Беше повече от 35 градуса горещина. – спомня си Христов. – С Хлебаров бяхме облечени с едни ватени анцузи и щяхме да „заврим” – жегата бе непоносима. Може би ако не бяхме почнали от 4.00 м и бяхме пропуснали 4.30, щехме да отидем поне на 4.50 м!...” И така, Христо Христов остава десети с 4.40, а Хлебаров – 11-и с 4.30. Само един фаул по-малко дава предимство на югославянина Лукман за деветото място. Ако Христо Христов се бе доближил до българския си рекорд (4.61), поставен преди това на 1 август в София, той би спечелил бронз, след американците Дон Брег (4.70 м) и Рон Морис (4.60).... В едно изключително тежко състезание, продължило под прожекторите над стадиона... близо 6 часа!

В мятането на диск също таим известни надежди. Тодор Артарски през целия сезон мята уреда някъде около 54 метра и стъпва в сектора с известни претенции. Квалификационната норма е 52.00 м и 22-ма (!) атлети се справят с нея. Артарски е 11-и между тях с 53.33 м. На 7 септември (в деня, в който е и финалът на овчарския скок) нащият атлет почва плахо (49.14), а състезанието тече мудно и изнервящо бавно. Във втория си опит Артарски прибавя 3 метра – 52.12 м и е 16-и. Но в третия кръг още четирима атлети (дотогава след него) го изпреварват. Артарски рискува и прави отчаян трети опит в рамките на 54.50 метра, но съдията вдига червения флаг – фаул. Така Тодор Артарски остава 20-и в крайното класиране. Само месец по-късно на Балканиадата в Атина Артарски поставя нов български рекорд (55.24), резултат, който би му донесъл петото място в Рим!

Спринтьорът Михаил Бъчваров прекарва остро вирусно заболяване точно в навечерието на Олимпиадата. За капак точно ден преди старта жесток гноен абцес на зъба му усложнява още повече ситуацията. Още в първата серия на 100 м (на 31 август) Бъчваров се препъва на старта и все пак догонва конкурентите си, финиширайки пети за 10.95 сек. Но няма как да продължи на четвъртфинал – първите трима от деветте серии се класират по място. Последното „щастливо губещо време” (10.87) е на тайландеца Сати Манякас... Въпреки молбите на Мишо да не продължава на 200 м, той почти насила е заставен от ръководството на делегацията ни да участва и на по-дългата дистанция. В десетата серия на 200 м Бъчваров едва се добира до финала (пети с 22.36), покосен от жестоката болка в зъба...

Додю Патарински попада в сектора за троен скок сред още 38 (!) скачачи (състезаващи се едновременно в две групи) и трябва да се бори с нормата от (15.50). Петнайсет мъже успяват, сред тях не е Патарински. След 15.37 м в първия си скок, Патарински прави два фаула и остава 19-и. На Балканиадата в Атина след 20 дни Патарински е балкански шампион с 15.80 м, постижение, което би го довело до деветото място в Рим...

Двете ни представителки в тласкането на гюлле Цветана Асенова (Кръстева) (13.99) и Лидия Шарамович (14.09) (световна студентска шампионка предната година) силно разочароват. Все пак квалификационната норма от 14.50 м е напълно по силите и на двете. Асенова вече е постигнала рекорда си от 15.29 м а 24 юли в София, следвана от Шарамович 14.81 м. Нашите атлетки започват плахо (Асенова 13.66 и Шарамович 14.06). Във втория кръг и двете прибавят по малко (Асенова 13.99 и Шарамович 14.09). От прекалено вълнение и двете българки правят несполучливи трети опити... Интересно е да се отбележи, че едва 19-годишната (тогава) Иванка Христова също има норматив за Олимпиадата (14.97), но от БОК не й се доверяват и я оставят в къщи.

Снежана Керкова участва в две дисциплини на Римската Олимпиада. Тя стартира в чистия спринт на 100 м (заради рекорда й от 11.9 сек.). В четвъртата серия на 100 м (1-ви септември) тя остава четвърта (12.66), но по място продължава напред. После във втория четвъртфинал Керкова остава седма с 12.80 и отпада. Коронната дисциплина на Керкова са 80-е метра с препятствия. През май тя вече е подобрила българския рекорд (11.1), а непосредствено преди заминаването (на 19 август в София) е още по-бърза – 11.0 сек.! Уви, във Вечния град Снежана не разкрива и половината от потенциала си. Във втората серия (още на 31 август) Керкова закъснява безнадеждно на старта и в крайна сметка завършва трета с 11.73 (след Мери Бигнъл (Ренд) (Вбр) 11.40 и австралийката Норма Троуър (11.54)...

Четири години по-късно (в Токио) България вече ще има своите първи олимпийски призьори в атлетиката!

Александър Вангелов

Четете за първите български стъпки на Олимпийски игри - ТУК 

 

---


Тагове: Олимпийски архиви, Михаил Бъчваров, Тодор Артарски
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени