Шрифт:

Мексико 1968 – взрив от супер резултати и две точки за нашите

Мексико 1968 – взрив от супер резултати и две точки за нашите
30-06-2016 11:46

Наближаващата 31-ва Олимпиада в Рио де Жанейро в началото на август изпълва с надежди и очаквания спортистите от целия свят. Въпреки сътресенията около руските атлети, тя ще се превърне отново в най-високия спортен форум на планетата в четиригодишния цикъл. BGathletic.com започва поредица от материали за представянето на българските атлети на Oлимпийските игри - от първото им появяване през 1924 година, та досега.

Деветнадесетата Олимпиада в Мексико през 1968 г. се провежда почти на същите дати както в Токио пред 4 години (13  – 19 октомври). Голямата надморска височина (над 2200 м), разреденият въздух и тартановата настилка са предпоставка за изключитени резултати – „скокът на века” на Боб Биймън (8.90 м), 17.39 на тройния скок на Виктор Санеев, 43.86 на Лий Евънс на 400 м, 9.95 на 100 м на Джим Хайнс, 19.83 на 200 м на Томи Смит, 48.12 на 400 м преп. на Дейвид Хемери (Вбр), както и при жените 11.07 на Уайомия Тайъс на 100 м, 22.58 на 200 м на Ирена Шевинска, 6.82 на скок дължина на Виорика Вискополяну (Рум), 19.61 на тласкане на гюлле на Маргита Гумел (ГДР).... Немалко журналисти нарекоха игрите „Олимпиадата на Бъдещето”!

В този парад на свръхпостижения повечето от българските атлети се справят сравнително сполучливо с поставените им задачи. С двете шести места на Желев и Христова и финалиста на троен скок Георги Стойковски (девети) българската атлетика все още „мъждука” в миманса встрани от плеядата ярки звезди...

МЪЖЕ

Михаил Желев пристига в Мексико с рекорда си на 3000 м стипълчейз от мемориала „Братя Знаменски” в Ленинград от юли – 8:36.8. Този рекорд се случва в изключителното бягане, в което руснакът Кудински побеждава с второ време в историята – 8:26.0. В Мексико липсата на кислород „удря” най-вече бегачите на средни и дълги разстояния. Сливналията попада в третия полуфинал и не се подвежда по щурото темпо на бъдещия олимпийски шампион Еймъс Бивот (1000 м 2:44.8). След първите 1000 м Мишо се държи в групата на шеста позиция (3:00.6), на втория километър вече е трети (6:06.6) а точно преди камбаната на последните 400 м Желев задминава олимпийския шампион и бивш световен рекордьор Гастон Рьолантс (Белг), за да финишира втори (9:01.0), доста зад Бивот (8:49.0). В духа на уточнената с треньора си Илия Попов тактика Желев стартира „кротко” във финала на 3000 м стипълчейз на 14 октомври. Кенийците Бенджамин Кого и Еймъс Бивот отново се втурват напред (1000 м 3:04.2), следвани от Рьолантс. Мишо преминава първия километър за 3:07.2, плътно следвайки руснака Александър Морозов (3:07.0). Белгиецът Гастон Рьолантс атакува прибързано на 2000 м (6:03.2), изпреварвайки кениеца Кого (6:04.4) с цяла секунда. Желев продължава да държи изкъсо Морозов (двамата преминават втория километър четвърти и трети – 6:05.6 и 6:05.0. В последните 400 м Кого и американецът Иънг се откъсват напред, следвани от австралиеца Кери О’Брайън. Желев усеща страхотна умора и Морозов му се изплъзва. „Краката ми сякаш бяха налети с олово. Трябваше да пестя сили за заветното шесто място и не исках да пропусна Рьолантс пред себе си!” Мишо „устисква” престижното шесто място (8:58.4), което е само началото на блестящите му спортни успехи. А Еймъс Бивот става олимпийски първенец буквално в последните 30 метра, изпреварвайки Кого, Иънг и О’Брайън след последното „сухо” препятствие.

Георги Стойковски участва на троен скок на втората си Олимпиада неизлекуван от травмата си. На калификацията, след 15.26 и фаул, Гошо се „събира” в третия си скок и с 16.24 покрива нормата от 16.10 м. Тринайсет атлети се класират за финала, водени от италианеца Джузепе Джентиле (поставил световен рекорд в пресявката – 17.10 м (!)). Както и в Токио, Стойковски е първи в стартовия списък. Той прави сполучлив първи опит (видно е, че е над 16.20 м). Но на таблото светва... 15.28 м. Георги реагира остро и се налага намесата на Жури Д’Апел. След изнервящи десетина минути резултатът на българина е коригиран на... 16.28 м. Джентиле скача десети поред и....отново световен рекорд – 17.22 м. Във втория си скок при пълно безветрие Стойковски скача 16.46 м. И е осми след втория кръг! Всички българи на стадиона се вълнуват – ще се закрепи ли в осмицата? В третия кръг бурният порив на попътния вятър (+3.0) обърква разбега на Гошо и той заситня пред дъската – 16.19 м! Уви, черникожият американец Артър Уокър ни разваля внезапно настроението. Със силен попътен вятър (+2.9) той измества Георги от осмото място (16.77) и попарва нашите надежди. В едно неповторимо състезание, в което световният рекорд е подобрен четири пъти (!) (от 17.22 на Дженитле до 17.39 м на Санеев), шестият атлет е със 17.02 м, а зрителите аплодират общо девет скока над 17-ия метър!

Десетобоецът Спас Джуров е поставил новия си национален рекорд от 7458 точки за златния си медал на Балканиадата в Атина в началото на септември. В Мексико Спас започва отлично – 10.95 на 100 м и 7.40 на скок дължина. Последват необяснимо слабите 13.99 на гюлле (при личен рекорд над 16 м (!)). След скока на височина Джуров с 1.89 м се задържа девети. А на 400 м с 50.28 се изкачва да пренощува на осмо (!) място с 4013 точки. Спас запазва осмото място и след 110 м с преп. (15.17), само на 5 точки след австриеца Валтер Дийзл. Джуров „слиза” десети след диска (с отчайващите 40.90), а овчарският скок (3.60) окончателно го обезсърчава в намеренията за място сред първите шест. Копието (47.04) е с почти 10 метра „по-слабо” от онези 56.68 в Атина... След 1500 м (5:15.58) Спас Джуров записва 16-ото място (със 7173 т.), при възможности за класиране сред първите десет. „В нощта след първия ден се почувствах зле, вдигнах температура и трудно дишах. Оказа се, че съм пипнал някакъв вирус. Лекарите не можаха нищо да направят и продължих накрая по кубетеновски...” споделя Спас Джуров.

Двамата ни маратонци Ивайло Шаранков (30-и с 2:39:49.6) и Никола Симеонов (42-и с 2:48:30.4) завършват с чест изключително тежкото и изнурително състезание в горещия (42 градуса) неделен ден (20 Октомври). Шаранков преминава 20-ия километър 29-и (1:10:37) и отстъпва накрая позицията си само на корееца Лий. А Симеонов успява да задмине австралиеца Фарингтън и кениеца Мозис. Само 57 бегачи се добират до финала (от стартиралите 83!), като половината от стартиралите получават медицинска помощ...

ЖЕНИ

Иванка Христова е завоювала мястото си в атлетическия ни отбор с чудесния си рекорд на тласкане гюлле (17.57), поставен на 17 август 1968 г. в София. Той я поставя на шесто място в годишната ранглиста. В Мексико квалификацията на гюлле отпада – само 14 атлетки са заявени за участие. На 20 октомври никой не очаква такива невероятни резултати от гюллетласкачките. Христова е десета в списъка и със 17.25 във втория кръг е шеста. Междувременно Маргита Гумел (ГДР) с две умопомрачителни попадения (19.07 и особено 19.61 в петия опит – два световни рекорда поред) отказва всички от борбата за титлата. Ваня рискува в четвъртия и петия кръг, като гюллето все пада близо до 18-и метър. Уви, Христова не успява и двата пъти да се задържи зад прага. В шестия си опит Ваня почти достига второто си усилие – 17.20 м, но е на половин метър от четъртата Юдит Богнар (Унг) 17.78 и петата Ренате Гариш-Бой (ГДР) 17.72. Все пак шестото място на Иванка Христова е прогрес в сравнение с десетото прди четири лета в Токио.

Снежана Юрукова започва летния сезон с много надежди в петобоя – 4876 т. (11.1 на 80 м пр., 12.96 на гюлле, 1.65 на скок вис., 5.94 на ск.дълж. и 24.7 на 200 м). Това е 12-и резултат в историята! В един от стартовете на 80 м преп. в София тя изравнява и рекорда ни на 80 м с преп. – 10.7. Обаче на Световния младежки фестивал в София на 2 август Юрукова получава нелепа контузия в петата (по време на скока на височина от петобоя). За два месеца нещата с контузията не се подобряват. След 80-е метра с преп. (11.08) и гюллето (11.83) Снежа все още е десета. Обаче на скок дължина с 1.59 пропада невъзвратимо надолу. Вторият ден започва със скока на дължина. След 5.92 и 5.98, в третия си опит Юрукова се приземява на около 6.15 м. Но съдийката (след дълго вглеждане в дъската) вдига червен флаг. В първата серия на 200 м Снежана няма какво да стори и остава пета с 25.11. Сборът й от 4728 точки я поставя на незавидната 14-а позиция в крайното класиране...

Двете ни представителки на скок височина Йорданка Благоева и Катя Лазова не се справят с квалификационната норма на скок височина (1.74 м). И двете се „спъват” на 1.71 м преди това. Благоева начева от 1.60 (от раз), след това на 1.65 прави един фаул преди да ги преодолее, 1.68 са превзети от първи опит. И ... дотук! Осемнайсетгодишната кюстендилка Катя Лазова е смутена и объркана – обстановката на Естадио Олимпико я потиска и обезсърчава. След 1.55 и 1.60 от първи опит, тя успява на 1.65 от втория път, на 1.68 има известен аванс. И на 1.71 вече е „аут”. А е преодоляла в София през май 1.76 м. Благоева пък (с личния си рекорд 1.79 м от 11 май в София) трудно може да осъзнае случилото се: „Мъча се, но не върви и не върви. На тренировки 1.75 ми бяха като детска игра. А сега? През 1968 г. имам повече от 370 (!) тренировки. Пътят до Мексико – и той повече от 20 часа! Преуморих ли се? Май че съм се претренирала!” Никаква утеха не може да бъде за Данчето и Катя успехът на едва 18-годишната чехкиня Милослава Режкова, която с едва 1.82 просто открадва златния медал от рукините Валентина Козир и Антонина Окорокова и Рита Шмид (ГДР).

Рубриката води Александър Вангелов

Четете за първите български стъпки на Олимпийски игри - ТУК 

 

---


Тагове: Олимпийски архиви, Иванка Христова, Михаил Желев, Георги Стойковски, Йорданка Благоева
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени