Шрифт:

‘Това чудо българките’ на юбилейната двадесета Олимпиада Мюнхен 1972

‘Това чудо българките’ на юбилейната двадесета Олимпиада Мюнхен 1972
07-07-2016 15:41 | Яна Касова

Наближаващата 31-ва Олимпиада в Рио де Жанейро в началото на август изпълва с надежди и очаквания спортистите от целия свят. Въпреки сътресенията около руските атлети, тя ще се превърне отново в най-високия спортен форум на планетата в четиригодишния цикъл. BGathletic.com започва поредица от материали за представянето на българските атлети на Oлимпийските игри - от първото им появяване през 1924 година, та досега.

Паметна остава 20-ата юбилейна Олимпиада в Мюнхен през 1972 г за българския спорт и родната атлетика. Спортиситте ни печелят 21 медала (шест златни, десет сребърни и пет бронзови). В неофициалното класиране по нации България се изкачва на осмо място!

Българската лека атлетика печели първите си медали на олимпийски игри, при това цели четири! Възходът на женската ни атлетика е увенчан с великолепното представяне на прекрасните ни спортистки на Олимпиа Щадион в Мюнхен (31 август – 10 септември 1972). Изумителните резултати на момичетата карат коментатора от италианската телевизия RAI1 Паоло Рози да възкликне: „Българките сътвориха истинско чудо в Мюнхен!”....

Общо 19 атлети (трима мъже и шестнадесет жени) са в атлетическата ни група. През целия сезон атлетките показват изключителни постижения, които ги поставят в челото на ранглистите. На Балканиадата в Измир в началото на август нашите превземат 10 балкански титли при жените (от общо 14) и побеждават със съкрушителна разлика титулуваните румънки.

            Първа в Мюнхен открива сметката ни образцовата спортистка Диана Йоргова. След като седем (!) пъти през сезона подобрява националния рекорд на скок дължина, Диана пристига в Мюнхен като водачка на световната ранглиста със 6.75 м! За жалост буквално дни преди старта й, по време на тренировка, Йоргова получава неприятна травма в коляното. Треньорът Стоян Славков е притеснен – след толкова интензивна подготовка всичко да отиде на вятъра! На Дида е поставена блокираща инжекция и на 31-ви август, точно в 10 часа, тя (заедно с още 32 скачачки) започва участието си в квалификацията. Нормативът от 6.30 е покрит още с първия скок на Йоргова – 6.32 м. Още 13 състезателки се справят с тези 6.30 м. Времето за почивка преди финала е осъдително (за организаторите) малко – само около 3 часа! В 15:30 местно време започва финалът! Домакините от Федерална република Германия все още нямат златен медал на тази Олимпиада – в нито един спорт! Голямата фаворитка Хайдемари Розендал ще им го донесе. Тя си е световна рекордьорка (с 6.84 м), а непосредствено преди Игрите по време на контролно състезание на същия този Олимпийски стадион е скочила (неофициално) 7.06 м! Розендал започва по шампионски – 6.78 м още в първия опит. Диана скача последна – 14-а в списъка. В първия си скок тя просто се „забива” в трапа – само 6.43 м. Във втория кръг Диана тръгва устремно по разбега но няколко крачки преди дъската вятърът рязко се обръща. Дида отскача около половин метър пред дъската и..... 6.12 м. Междувременно четири състезателки я изпреварват и от трета след първи скок Йоргова „потъва” чак на седмо място. Във втория опит чехкинята Ева Шуранова с 6.60 м твърдо застава на второто място.... Третият кръг почти е привършил – Диана е седма и със сигурност ще продължи. Именно в третия си скок Йоргова се „разскачва” – 6.62 м и второ място.

            За следващите три опита остават най-добрите осем. Шуранова си възвръща второто място с 6.67 м. Но за кратко. Диана вече се е успокоила. Пак е последна по реда на скачане. В четвъртия си скок при лек насрещен вятър българката скача далеч, много далеч. Осемедестхилядната публика (в по-голямата част западногерманска) изведнъж притихва. Няма шум, няма врява, като че ли хората са онемели... Съдиите прекалено акуратно почват да мерят опита. Маркьорът с шиша го забива внимателно в пясъка. А съдията на оптическия уред дълго, изнервящо дълго, се взира в окуляра на оразмерителната дъска. Най-сетне на таблото светват цифрите 6.77 м – един сантиметър по-малко от Розендал! Стадионът изригва – любимката му е спасена! Хайди се втурва и силно прегръща Диана. Последен шести опит. Всички вече са приключили, Розендал не е подобрила нито на йота първия си удар от 6.78 м. Йоргова остава последна на пътеката за засилване. Кратко съсредоточаване и..... Хубав, бърз и ритмичен разбег, точен отскок на дъската и вихрен летеж. Йоргова сътворява прекрасен полет и се приземява близо до седмия метър! Германските изследователи Елфриде и Тони Нет документират всичко с камера – опитът „струва” точно 6.91 м! Обаче главният съдия на трапа е на друго мнение – той е съзрял белег върху пластилина на фаул-летвичката (само той го е видял, никой друг!) и вдига високо червения флаг. Розендал вдига победно ръце, пощуряла от радост и възторг. Победата е за немците, а Диана Йоргова печели първия медал (сребърен) в историята на българския женски спорт на Олимпиадите!....

            Още една българка е водачка в световната ранглиста – Йорданка Благоева. На Балканиадата в Измир тя преодолява в скока на височина 1.90 м от първи опит. Освен нея през сезона само Рита Шмид (ГДР) е преодолявала тази височина! На преолимпийската седмица (15 август) именно на Олимпиа Щадион Благоева побеждава всички с 1.88 , включително и едва 16-годишното момиче от тима на домакините Улрике Майфарт. Квалификацията на 3-ти септември е пренаселена – общо 40 атлетки! Пък и нормативът е много нискък – само 1.76 м. Цели 22 момичета се справят с това и трябва да участват на финала в понеделник (4-ти септември). Благоева се опитва да остане спокойна и съсредоточена. Но това е невъзможно – Олимпиа Щадион е пълен, зрителите реагират шумно, викат и подсвиркват, радват се бурно. Двайсет и двете скачачки започват надпреварата в 14:30. Слънчевият и топъл следобед предоставя чудесни условия за състезаване. Цели 18 атлетки достигат до 1.82 м (височина, която в Мексико преди 4 години е била достатъчна за златото на чехкинята Мирослав Режкова). Точно в 17 часа съдиите поставят летвата на стойките на височина 1.85 м (!). Никоя не се предава – 15 атлетки се потят пред тази летва. От тях седем успяват.... Световната рекордьорка Илона Гузенбауер (Австрия) се справя едва в третия си опит с тези 1.85. В 18:05 часа летвата е застопорена на 1.88 м. Йорданка скача първа и успява! Обаче тийнейджърката Улрике Майфарт (ФРГ) с учудваща лекота също превзема този рубеж – рекорд на Западна Германия. Гузенбауер греши веднъж, но сполучва от втория път. Барбара Инкпен (Вбр), Рита Шмид (ГДР), Сара Симеони (Ит) и Розмари Вичас (ГДР) правят по три грешки на тези 1.88 м и отпадат. Медалистките са ясни, но коя какъв медал ще вземе? Часът е вече 18:30! На 1.90 Благоева, Майфарт и Гузенбауер правят по един фаул. Данчето прави и втори неуспешен скок. Майфарт обаче в малко странната си итерпреатция на стила „Фосбъри” преодолява 1.90 м от втория път. Летвата се люлее, но съдията (западногерманец) доста припряно вдига белия флаг и страничните съдии на стойките „успкояват” летвата. Успешен опит на Майфарт! Гузенбауер греши втори път. Третият опит на Благоева на 1.90 м. Българката се втурва устремно към летвата, отскача мощно и преодолява сполучливо тези 1.90 м. Съвсем леко обаче закача летвата с левия си отскачащ крак, след като вече я е преминала! Летвата вибрира, а Благоева вече е напуснала дунапреновото скочище и присяда на тревата да облече анцуга си. Съдията внимателно следи летвата, която продължава да се клати! 10 секунди, 15 секунди, 20 секунди.... Очилатият чичко с резедавото сако хич и не бърза – той внимателно изследва движението на проклетата летва. А тя....най-накрая пада! Публиката освирква рефера, младежите на западната трибуна размахват недоволно знамената си. Йорданка се обръща и вижда червения флаг на съдията. Тя отива при него и на чист немски език го пита защо е паднала летвата. Съдията обяснява, че опитът и е несполучлив! Данчето не спори, отива при Майфарт, стисва й ръката и я прегръща топло за победата й...... Отива до багажа си, сяга и заравя глава в коленете си – никой не трябва да види мъката и разочарованието й.....

            Точно 20 дни след сребърния медал в Мюнхен Йорданка Благоева ще вземе категоричен реванш, поставяйки световен рекорд в Загреб – 1.94 м!

            И Иванка Христова е сочена като потенциален фаворит за медал. Тя е трета в ранглистата на тласкане на гюлле преди Мюнхен с новия си рекорд от 19.55 м. Квалификацията на 4-ти септември не е никакъв проблем за нея, а и нормативът е нисък (16.20 м). Три българки са записани на тласкане на гюлле. Иванка Христова още в първия си опит се справя с най-доброто попадения от всичките 18 атлетки – 19.20 м. Радостина Въсекова (17.78) и Елена Стоянова (17.70) ще й асистират на финала. Самият финал е насрочен за 6-ти септември. Обаче в ранното утро на 5-ти септември се случва атентатът в олимпийското село. Арабските терористи избиват 13 израелски заложници. Светът е потресен и скърби, продължаването на Игрите е заложено на карта! Все пак президентът на МОК Ейвъри Бръндедж прозинася съдбовните думи по време на траурната церемония на Олимпиа Щадион: TheGamesmustgoon!” (Игрите трябва да продължат!). Цялата атлетическа програма се обърква, всичко се размества. Финалът на гюлле е отложен за 7-ми септември. Тринайсетте атлетки започват в 16:30. Радостина Въсекова със 17.86 в първия си опит таи някакви надежди. Иванка Христова тласка осма поред и с 19.35 м си осигурява отрано добро класиране. Веднага след нея рускинята Надежда Чижова нанася своя удар – световен рекорд (21.03). Маргита Гумел (ГДР) е смутена (18.46), а след нея едва 20-годишната Елена Стоянова с 18.24 е осма. Във втория кръг Марита Ланге (ГДР) я измества надолу с 18.46. Трети кръг на състезанието. Заветното осмо място е за 40-годишната Антонина Иванова (СССР) – 18.28. Елена Стоянова трябва да напрегне сетни сили. И добричлийката го прави – 18.34 м. Което я оставя в състезанието за следващите три опита. До края на битката само Гумел (с 19.55 в третия опит и 20.22 в четвъртия) измества Христова от второто място. И така капитанката на отбора Иванка Христова печели бронзов медал (19.35), Елена Стоянова е осма (18.34), а Радостина Въсекова (17.86) – дванайста в крайното класиране.....

            В мятането на диск също ни представят три участнички. Василка Стоева е пета е листата за сезона с 62.18 м. Светла Божкова (58.22) и Радостина Въсекова (58.10) също са сред най-добрите.... Квалификацията (55.00 м норматив) е на 9-ти септември. Радостина Въсекова е прекалено развълнувана и объркана и след два фала с 53.86 м отпада.... И Светла Божкова почва плахо с 54.52, за да „влезе” във втория кръг с 56.42 м. За Василка Стоева Олимпиадата също е нещо ново и различно. След фаул в първия си опит Васка успява да се окопити и с 55.26 също се клаира за финала. А финалът е на 10-ти септември в 15:00 часа. Божкова е втора поред в списъка и начева с 56.50 м. Рускинята Тамара Данилова поставя олимпийски рекорд малко по-късно – 62.64 м. Веднага след нея Василка Стоева се застрахова с 61.08. Румънката Аржентина Менис с 64.28 (олимпийски рекорд) заема челна позиция, а след нея (последна в списъка) световната рекордьорка Файна Мелник (СССР) с 60.56 също нервничи.... Във втория кръг Божкова прибавя съвсем малко – 56.72 (което й носи десетото място накрая). Василка Стоева прави страхотен втори опит (около 63 метра!), но леко настъпва стоманената лайстна на кръга – фаул! Мелник измества Васка от третото място – 61.32 м. В третия кръг Лизелоте Вестерман (ФРГ) с 62.18 се спасява, отпращайки Стоева на четвърто място. Нашата атлетка влиза уверена в кръга. Широко размахани ръце, отривисти движения и..... дискът излетява много далече! След малко уредът тупва малко пред лентата на 65-ия метър! Васка не може да повярва – на таблото светват 64.20 метра. Второ място, само на 8 см след Менис! Файна Мелник е още по-нервна – 57.96 м. В осмицата остават най-добрите. Стоева записва още един опит над стария си рекорд – 62.24 м в четвъртото си мятане. После Арженитина Менис за трети път подобрява олимпийския рекорд – 65.06. Но това трае само две минути. Мелник се разлютява и.... 66.62 м – четвърти олимпийски рекорд в хода на състезанието! А Василка Стоева в петия си опит отново доказва правото си на медал – 64.34 м. Медал, толкова неочакван за цялата българска делегация!... Затова и радостта от него е дваж по-голяма....

            Светла Златева подобрява три пъти българския рекорд на 800 м през сезона, за да го доведе до 2:02.00 м през юни. Тя пристига в Мюнхен чудесно подготвена. Сериите на 800 м са още в първия „атлетически” ден – 31-ви август. Във втората серия полякинята Елжбета Сковронска се „юрва” напред безрасъдно – 400 м за 56.61. Малко назад са сръбкинята Вера Николич и Светла. На отсрещната права Николич и Златева задминават Сковронска (600 м за 1:28.8). На последната права Златева изпреварва Николич и с великолепен спринт пресича първа финиша. Уредбата засича изумителните 1:58.93 – нов олимпийски рекорд. Само световната рекордьорка Хилдегард Фалк (ФРГ) е бягала по-бързо – 1:58.45. а и Николич след Светла „слиза” пос двете минути – 1:59.62 м..... Полуфиналите е на 1-ви септември. Във втория Светла и румънката Илеана Силай водят рамо до рамо  – 200 м 27.4, 400 м 59.6, 600 м 1:31.3. На виража Златева най-сетне се измъква от опеката на инатливата Силай. И повежда.... Едва в началото на последната права Фалк я задминава – 2:01.41 срещу 2:01.66 за Светлето. Ден почивка и финалът е насрочен за неделния ден – 3-ти септември – в 17:55 часа. На Светла се пада втори коридор. Тя тръгва много бързо и още на 120-ия метър се опитва да излезе начело. Отдясно обаче Илеана Силай грубо й препречва пътя и, блъскайки я с лакът, излиза начело. Миг колебания и отдясно Николич също я „затваря”. Златева се опитва да се шмугне между румънката и сръбкинята, но двете я парират и тя направо е отхвърлена метър назад, обърквайки ритъма си! Светла търси пространство и настига „балканската” двойка отстрани вдясно. Златева е принудена да бяга встрани по трети коридор. Триото преминава първите 400 м за 58.31 сек. На виража Златева все пак се справя с Николич и плътно се „прилепва” до Силай. Но румънката не се дава, продължава да не отстъпва. На 550-ия метър Златева най-сетне взема водачеството – 600 м за 1:27.7! На пследния завой всички вдигат темпото. Последни 110 м. Хилдегард Фалк атакува остро и се устремява напред. Съветската бегачка от литовски произход Ниьоле Сабайте също демонстрира изключителен спринт и се откъсва вдясно, настигайки Фалк. А Светла Златева все още е трета, преди Гунхилд Хофмайстер (ГДР) да я задмине буклвано в последните 50 метра. И така в един невиждано силен финал Златева остава четвърта с 1:59.72, след Фалк (1:58.55), Сабайте (1:58.65) и Хофмайстер (1:59.19). Николич е пета (1:59.98), шеста е Силай (2:00.04), седма Розмари Стърлинг (Вбр) 2:00.15 и сома – канадката Абигейл Хофман 2:00.17. Такава висока плътност на женско състезание на 800 м дотогава историята не помни!.....

            И Лютвиян Моллова в хвърлянето на копие таи основателни надежи за достойно представяне. На Балканиадата в Измир Моллова забива копието на 60.58 м – седми резултат за годината в света! Квалификацията е в първия ден (31 август). Норамтивът (54.00 м) изобщо не затруднява Лютвиян, която се справя леко – 56.30 м. Финалът на 1-ви септември (15:30 часа) я изправя срещу две световни рекордьорки – Рут Фукс (ГДР) и Ева Гризецка (Пол). След първия кръг Моллова с 56.46 м е трета, след Катрин Шмидт (САЩ) (59.94) и Фукс (57.44). Във втория кръг Фукс излиза начело – 60.20 м, а Лютвиян с 59.36 м се укрепва на третото място. Обаче в четвъртия кръг хвърлящата първа поред едва 18-годишна Жаклин Тодтен (ГДР) изпреварва Моллова за бронза – 59.70 м. А в петия опит Рут Фукс забива уреда за олимпийския рекорд – 63.88 м. В последното си хвърляне Тодтен поставя и световен рекорд за девойки – 62.54 м. Моллова се опитва да реагира и да надхвърли поне Шмидт. Но копието прелетява само на 58.44 м. Само 60 см разделят Моллова от борнзовия медал, но и четвъртото място е изключително голям успех за казанлъчанката!

            Недялка Ангелова воюва сърцато в петобоя. На Балканиадата в Измир тя поставя рекорда си от 4414 точки и пристига в Мюнхен със своите скрити претенции. Още на 100 м с препятствия й се пада да бяга в серията между две световни рекордьорки – Бурглинде Полак (ГДР) и Хайдемари Розендал (ФРГ). Ангелова закъснява твърде много на старта и не успява да настигне рускинята Тихомирова за четвъртото място, оставайки пета с 13.84 секунди. Гюллето й е „силно” – още в първия си опит тя си прави лично – 13.96 м. След втората дисциплина Нели е шеста. И в скока на височина Ангелова се състезава „свойски” – 1.55, 1.60, 1.65 и 1.68 все от първи опит. Следващите 1.71 са преди всичко психическа бариера за нея. Във втория си скок Ангелова почти ги е ппревзела, но закача летвата с пета! След скока на височина Недялка „слиза” надолу – девета. Вторият ден започва чудесно за Ангелова. На скок дължина, след фаул в първия си скок, във втория си прави лично – 6.32 м! В третия си скок Ангелова влага всичко – бързина, техника, отскок. След чудесна ножица тя оставя следи в пясъка някъде около 6.45 м! Уви, леко е настъпила пластилина на дъската. След успешния си скок Ангелова отново се изкачва на шеста позиция! Двеста метра. Недялка е в четвърта пътека. Отзад е британката Мери Питърс, отпред е Тихомирова. Розендал е в шеста пътека. Тя стартира яростно и още след завоя взема аванс от около 20-30 м. Германката финишира за изумителните 22.96 сек. А Ангелова със сетни сили изпреварва германката Карен Мак и с 24.58 (личен рекорд, с повече от половин секунда по-добър от предишния й) събира 4496 точки – нов български рекорд и шесто място сред най-добрите в петобоя!

            Много добро представяне в щафетата 4х100 м регистрира женският ни квартет. В втория полуфинал (9-ти септември) на нашите момичета се пада първи коридор – доста некомфортно! Все пак Диана Йоргова стартира добре и предава успешно на Иванка Вълкова. Вълкова пробягва великолепно втория най-дълъг пост и предава на младата Иванка Венкова. Венкова се бори по виража. На последната предавка Йорданка Янкова тръгва малко прибързано. И добре че се усеща, та да намали, за да може Венкова да я догони. Предават си буквално метър преди ограничителната зонова линия. Янкова се втурва напред. Българската четворка завършва пета с 43.95 – нов национален рекорд. Победителки в този втори полуфинал са атлетките на ГДР (42.88), следвани от ФРГ (42.97), САЩ (43.07) и Великобритания (43.76). В първия полуфинал Куба (43.67), СССР (43.77), Австралия (44.03) и Полша (44.20) добиват право за финал. Нашите момичета имат малшанса да бягат в несравнимо по-силния втори полуфинал. Ако бяха стартирали в първата серия, те може би щяха да победят австралийките и полякините?...

            Василена Амзина е водачка в световната ранглиста на 800 м (1:59.9), постигнати в Берлин на 20 август в пряк двубой с именитата Гунхилд Хофмайстер (останала втора тогава със същите 1:59.9). В четвъртата серия на 800 м Амзина тръгва добре и непосредствено след завоя (когато бегачките трябва да се слеят в общ коридор) се опитва да заеме удобна позиция. Тогава (някъде около 180-ия метър) съветската атлетка Раиса Руус тръгва да й пресича пътя и двете се сблъскват жестоко. Падат, като Амзина разцепва бузата си на стоманената лайстна отвътре на първи коридор. Коляното и е ожулено и разкървавено жестоко, ръката й също кърви. Но Василена няма никакво намерение да се отказва! Тя става и тръгва да догони групата. Другите обаче са избягали безвъзвратно напред. Илеана Силай (2:01.42) и датчанката Анелизе Дам-Олсен (2:01.77), както и унгарката Кулчар (2:02.35) продължават в полуфинала. Амзина остава пета с 2:05.95. Трудно е да се прецени колко точно секунди е загубила Амзина от падането си. Но тази серия (при нормални обстоятелства) не би била никакъв проблем за нея!.... Василена Амзина продължава и на 1500 м („Дошла съм да бягам докрай!”), въпреки сцепената буза и болката в ожуленото и наранено коляно. Във втора серия (на 4-ти септември) тя финишира втора с 4:12.85 (само на 25 стотни от националния й рекорд – 4:12.6). После в първия полуфинал (на 7-ми септември) Василена се бори мъжки и не отстъпва на водачките до последните 300 м. Именно там Тамара Пангелова (4:07.66), италианката Паола Каки-Пини (4:07.83) и Хофмайстер (4:07.94) се откъсват в продължителен спринт. Василена се опитва да ги последва, но силите не й стигат. Холандката Кайзер (4:08.25) я задминава точно в средата на последния вираж! Все пак Василена Амзина завършва пета с нов български рекорд (4:09.12). По регламента за финала се класират първите четири по място от двата полуфинала плюс двете с най-добри губещи времена. Амзина има малшанса да НЕ Е във втория по-силен полуфинал, от който се класират холандката Берни Боксем (4:08.81) и тийнейджърката Дженифър Ор (Авл) – 4:08.86. Само 26 стотни оставят Амзина извън борда. Все пак подвигът на Амзина я поставя в достойна позиция редом с всички нейни колежки в отбора, завоювали призови места в Мюнхен!

            Тонка Петрова е предпочетена за бягането на 1500 м заради сравнително вискоя резултат през сезона (4:12.7). В Мюнхен тя попада в четвъртата серия на 1500 м. Известно време тя бяга плътно до водещата Хофмайстер, но в последната обиколка Тонка усеща криза в стомаха и финишира пета за 4:14.95, след Елен Тител (ФРГ) 4:12.12, Хофмайстер 4:12.80, британката Шийла Къри (4:13.01) и норвежката Венке Сьорум (4:14.10)... А последната, която по време се класира за полуфинала на 1500 м, е американката Франси Крейкър – 4:14.73, само 22 стотни по-бързо от Петрова.....

           Спринтьорката Иванка Вълкова бележи изключителен напредък на 100 м непосредствено преди Игрите. На Балканиадата в Измир тя печели златото с 11.34 (рекорд с пълно електронно измерване) и записва 11.2 (ръчно) на лагера в Берлин. В Мюнхен (сутринта на 1-ви септември) тя попада във втора серия на 100 м и с 11.49 отстъпва само на израелката Естер Шахаморов (11.45). Но Вълкова побеждава световната рекордьорка (с 11.0 сек.) Ева Глешкова (ЧССР) (11.50).  В четвъртия четвъртфинал по-късно през деня Вълкова води на всички (!) до 80-ия метър. Американката Айрис Дейвис (11.27) я настига именно там. Втора е Елфгард Шитенхелм (ФРГ) (11.42) Кубинката Кармен Валдес и рускинята Людмила Жаркова (Маслакова) (и двете с по 11.46) връхлитат на финала, докато холандката Вилхелмина ван Гол (11.47) изпреварва Вълкова (11.48) просто в последния квадрат преди финиша!.... Четири спринтьорки се вместват само в две (!) стотни! И така нашата спринтьорка остава шеста. А има реалния шанс да бъде и финалистка!!!

            МЪЖЕТЕ

            Тримата ни мъже са далеч от класата на атлетките ни в Мюнхен.

            Михаил Желев с 8:25.4 (на 3000 м стипълчейз) на турнира „Бишлет” в Осло почти се доближава до рекорда си от европейското в Атина (1969 г.). В Мюнхен Желев стартира във втората серия и се опитва да държи под око кениеца Бенджамин Джипчо. До последните 200 м Мишо се движи втори, но Джипчо дръпва остро и с 8:31.56 е последван само от финландеца Мика Ала-Лепилампи (8:31.82). Желев усеща атаката на „домакина” Вили Майер (8:37.55) и контраатакува за третото място – 8:35.79. Това трето място му осигурява позиция сред 12-е за финала (на 4-ти септември). На самия финал Михаил Желев се опитва да поддържа темпото на основната група (полякът Малиновски изненадващо води след пъвия километър), но е застъпен от съперник при преминаването на едно от „сухите” прпятствия. В резултат ахилесът му е силно разкървавен и шпайкът му се изхлузва от стъпалото. Това обърква Желев и той постепенно изостава (бягайки бос!), за да завърши 12-и с 9:02.59 във второто си участие на Олимпиада!

            Петър Богданов заслужава мястото си в олимписйкия отбор заради националния си рекорд (2.17 м) в скока н височина, постигнат за бронза от Балканиадата в Измир. В Мюнхен квалификацията е на 9 септември и 40 (!) атлети са разпределени в две групи. Богданов е в първата и започва с 2.00, 2.06 и 2.09 превзети от раз! На 2.12 м Петър се спъва първия път, а ги преодолява успешно във втория си скок! На следващите 2.15 м в неговата група са отпаднали само двама (!), а остават 20 скачачи! За млад състезател като Богданов безкрайната квалификация се оказва непосилна. На 2.15 м той с коремно-претъркалящ стил прави два хубави опита на 2.15 м. Особено във втория му скок само малшансът не му позволява да успее.... В третия скок на 2.15 м Богданов изкълчва лошо глезена си и приключва олимпийското си участие....

            Третият български атлет от силния пол – чукохвърлячът Тодор Манолов – е заявен в стартовия списък с личния си резултат от 71.00 м по-рано през годината. Тридесет и един участници се състезават в две групи на 4 септември. Нормативът за финала не е особено висок – 66.00 м. Но прекаленото вълнение на европейския юношески шампион му изиграва лоша шега – той прави два последователни фаула. В третия си опит все пак Манолов се опитва да запише нещо по-стойностно. Но и сега късметът не е на негова страна. С 65.62 м Тодор остава 21-ви. А за финала се класират 20 хвърлячи със записани резултати над 66 метра. Последният от тях – британецът Бари Уилямс „влиза” за финал с 66.32 м....

            В следващия материал – интересни подробности за първата олимпийска титла за България в атлетиката!

Рубриката води Александър Вангелов

Четете за първите български стъпки на Олимпийски игри - ТУК 



Тагове: Олимпийски архиви, Иванка Христова, Михаил Желев, Йорданка Благоева
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени