Шрифт:

Американски комфорт през препятствията на Изтока

Американски комфорт през препятствията на Изтока
Бах (вляво) и Путин имат политически сътресения.; Снимки: БГНЕС
25-07-2016 18:05 | Яна Касова

Дни преди Олимпийските игри спортът в световен мащаб страда. По вина на чиновниците в различните институции. И страда, защото феновете – тези, за които се произвежда продуктът „спорт”, вече не вярват. Институциите направиха така че да разклатят доверието в спортистите и съмнението дали любимците им са „чисти”, или не, е по-силно от всякога.

Руските атлети няма да участват на Олимпийски игри, така както не бяха допуснати на нито едно международно състезание през 2016 г. Човешките права на представителите на Сборная бяха потъпкани още веднъж, когато Спортния арбитражен съд не зачете иска им за допускане в Рио през миналата седмица.

Горчивият вкус на несправедливостта ще се усеща месеци, защото десетки невинни атлети се простиха с шанса да участват на Игрите в Бразилия. Техният труд, вложения, лишения и болки бяха стъпкани за няколко месеца. Заради нещо, което едва ли има обяснение. Не можеш да наказваш хора, които по никакъв начин не са съгрешили.

Парадоксален е и фактът, че атлетите на Русия няма да имат достъп до Олимпийския стадион в Рио, но пък сънародниците им в останалите спортове ще имат. А наказанията са заради допинг нарушения в цялата спортна структура в страната. И докато, например, спринтьорът Джъстин Гатлин (САЩ) с две излежани наказания за допинг в кариерата си най-вероятно ще вземе медал на 100 м в бразилската столица, то руснаците, незанимаващи се с лека атлетика, с допинг провинение от миналото също няма да могат да стартират в Рио.

От която и страна да се разглеждат проблемите на руснаците, все повече везната се накланя и към договорка на най-високите етажи. Докато президентът на Русия Владимир Путин остро защитаваше спортистите си преди месеци, гласът му не се е чул скоро. Спортният министър Виталий Мутко също беше на нож с чуждите институции, но пък вчера похвали Томас Бах и хората му в МОК, че са защитили олимпизма и са взели правилно решение – при положение, че отборът му за Рио ще се оголи много сериозно от страна на остриета за медали. Поддали ли са се руските политици на натиска – няма никога да стане ясно.    

И докато руснаците в спортовете извън леката атлетика ще се гърчат още няколко седмици, за да доказват „чистотата” си пред институциите, други по света се радват на собствените си триумфи.  

Падането на българския рекорд на 100 м с пр. постави нов контраст в скандалите около руския спорт през изминалите дни. Това, че споменавам „български”, не означава, че и нашата страна е намесена в скандала. Поне не директно, а само индиректно като участник в световния спорт. Споменавам „български” само, защото емоционално съм свързана с постижението на Йорданка Донкова от 12.21 сек.

Представителката на американската лека атлетика Кендра Харисън вече е рекордьорка на планетата на 100 м с пр. с 12.20 сек. Нейният резултат идва отново като шамар срещу руските й колеги, които нямат никакви права в момента. Дори човешки. Рекордът идва в една година, в която американските атлети плуват в комфорта на своето его. Неведнъж сме коментирали, че световният шампионат в зала през март беше проведен като американско първенство в Портланд, съобразен с времето, мястото и конкуренцията за спортистите от САЩ. Руснаците, които най-сериозно могат да се конкурират в най-голям диапазон от дисциплини, в които и американците имат афинитет, бяха отстранени от пистата. А накрая дойде и рекордът, довел и доста съмнения поради факта, че точно на това бягане за първи път на Диамантена лига (за седми сезон) няма такава издънка на електронната уредба.

Е, и тази американка е много „чиста” нали? Постижението от 12.20 сек доведе от лавина от подобни въпроси. Риторични, защото вече е ясно, че политическия ход на събитията около руския скандал са лишени от логика и твърденията, че само руските атлети се допингират на този свят са зле разказан виц.

Но рекордът на Харисън хвърли поводи за съмнения за това колко той е истински (заради неспрелия на време хронометър в Лондон). Рекордът ще си бъде вече американски, това е ясно. Но разбира се, че подобряването на постижението на Донкова накърни националната гордост на спортните фенове у нас. Не трябва да се обвиняват американците, съдиите, ИААФ или организаторите на турнира в британската столица за нарушение на правилата. Ясно е, че рекордите са, за да бъдат подобрявани и всеки профи-атлет се стреми към постижения №1.

Постижението 12.20 сек трябва да ни обърне погледите към друг факт и той е, че от над десетилетие дисциплината, в която над 28 г. най-добрата в света беше българка, у нас е една от най-слабите в момента. От 2002 г. няма хърделистка с националния ни екип, която да е слизала под 13 сек. И защо да се ядосваме за рекорда на Донкова?! Когато тя е трябвало да бяга бързо, тя го е правила. Донквоа остава една от най-великите спортистки за всички времена в света с олимпийски титла и медали, и отличия от десетки други големи първенства. Трагичното е, че няма в момента българка, която да продължава традицията в коридорите между препятствията. Песимистично настояще и бъдеще за тази дисцилина у нас, за която до преди месеци се редяха четири коридора на национален шампионат.

Световната рекордьорка на 100 м с пр. вече не се казва Йоранка Донкова, а се казва Кендра Харисън. Кендра не е от България, а е от Тенеси, щат в САЩ. Тя няма да участва на Олимпийските игри, защото се провали на първенството на страната си и с шестата си позиция не извоюва право да замине за Рио. Американците няма да направят изключение от железните си правила за подбор на националния тим и няма да включат Кендра в олимпийския тим. Тя не им и трябва, защото една от трите им участнички ще бъде новата олимпийска шампионка на 100 м с пр. В САЩ нямат недостиг на хърделистки. Те ще изпратят в Рио класна тройка от препятственички, които стремглаво ще се конкурират за олимпийското злато. И сред тях не е световната рекордьорка.

Донкова може и да не гледа финала на 100 м с пр. на Игрите в Рио. Тя не веднъж е казвала, че не трепери над постиженията си. Но аз ще изгледам финала на 100 м с пр. в Рио. И като фен на препятственичката Донкова ще си позволя да бъда оптимист и да дам воля на надеждата си, че в някой летен ден ще има българка с претенции за бягане сред най-бързите между препятствията в света. 

Още разсъждения за рекорда на 100 м с пр. и проблемите в препятствените дисциплини у нас четете - ТУК

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ОИ 2016, Русия, 100 м с пр., Кендра Харисън, САЩ, Йорданка Донкова
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени