Шрифт:

Параолимпиадата - когато недъгът е предимство

Параолимпиадата - когато недъгът е предимство
18-09-2016 09:12 | Яна Касова

Вече 68 години параолимпийското движение дава мощен стимул на хората с двигателни увреждание за интеграция. Принципът на олимпизма за равноправие добива реален пример през 1960 г.

В момента над 4350 атлети от 176 държави са в Рио де Жанейро, за да участват в 23 вида спорт на 15-ото издание на Параолимпийските игри. Днес милиарди по света виждат своите герои по сила и дух пред малките екрани, но началото на параолимпийското движение е дадено през 1948 г. с група ветерани от Втората световна война. Британският неврохируг Лудвиг Гутман намира в спорта начин да възвърне самочувствието и жизнеността на своите пациенти, получили двигателни увреждания на бойното поле. В Стоук Мандевил той създава отделение за ветеранни от войната с гръбначно-мозъчни наранявания. Спортът е заложен като основно средство в програмите за рехабилитация на пациентите. Състезателният елемент в методите на Гутман съвсем естествено води и до първите игри за хора с увреждания с ампутации и инвалидни колички - участват 16 бивши военослужещи (14 мъже и две жени), състезават се в стрелбата с лък. Четири години по-късно, през 1952 г., датски спортисти се включват в надпреварата в Стоук Мандевил, което превръща състезанието в първите международни игри за хора с увреждания.

За няколко десетилетия идеята на Гутман прерастна в мащабен световен форум, към който се стремят хиляди хора, имащи вече статута и на професионални спортисти. 

 

След Олимпиадата в Рим през 1960 г. състезанията за хора с двигателни увреждания получават официален статут на Параолимпийски игри. От Сеул 1988 г. започват да се провеждат в града домакин на Олимпийските игри, като параолимпийците ползват олимпийското село и съоръженията от Игрите. Летоброенето на Зимните параолимпиади започва през 1976 г.

В последното десетилетие конкуренция в дисциплините при параолимпийците нарастна драстично и този процес въведе до професионалния им статут. Те са подложени на допинг контрол, участват в комерсиални турнири, получават премии, а подготовката им изисква методика и условия като при здравите. Спортът за хората с двигателни увреждания се финансира с държавни средства в много от правителствата по света. В САЩ дори се стигна до съдебни дела през 2003 г., когато Тони Айнигуез, Скот Холънбек и Джейкъб Хейлвейл изискаха по-високи средства за подготовка и премии за спечелени медали при параолимпийците. Резултатът – нямаше осъдени, но пък петгодишният процес на разглеждане на искове доведе до драстично увеличение на бюджета на Параолимпийския комитет на САЩ – от $3 мн. през 2004 г. до $11.4 млн. за 2008 г.

Много от параолимпийците се радват и на вниманието на лични спонсори. И за разлика от Олимпиадата, където властват строги ограничения за рекламодателите, на Параолимпийските игри фирмените лога могат да бъдат слагани на екипите и показани на спортните съоръжения.

Финансовите бонуси обаче раждат и “лъжеинвалидите”. Изкушенията за измами са един от големите проблеми в съвременното параолимпийско движение. Над 100 спортисти вече им се наложило да връщат медали след разкритие, че са здрави.

До Параолимпийски игри достигат само спортисти, които отговарят на строгите изисквания, съобразени с поставяне на квоти за постижение и брой участници. Вече е доказано, че Параолимпиадите драстично покачват стандарта на живот на хората с увреждания. През 2010 г. Университетът в Британска Колумбия направи проучване, показало, че между 41 и 50% от канадците отчитат Зимната Олимпиада и Зиманта Параолимпиада във Ванкувър за причина към по-добрата адаптацията на хората с увреждания към ежедневието – най-вече с изграждането на рампи за допълнителен достъп към сгради, тротоари и публични пространства. 23% от работодателите пък казват, че Игрите са увеличили желанието им да назначат на работа хора с увреждания.

„Параолимпийските игри бяха наистина инструмент за трансформация към промяна на отношението в Китай към хората с увреждания. Изградени бяха съоръжения за достъпност в града, промениха се закони, за да се даде възможност на хората с увреждания да бъдат част от обществото”, казва изпълнителният-директор на МОК Хавиер Гонзалес.

Покойният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч има основна роля параолимпийския спорт. „Параолимпизмът е училище за живот на всички. Ще настъпи момент, когато Параолимпийските и Олимпийските игри ще се провеждат в едно и също време”, казваше Самаранч. 

Най-популярният – Оскар Писториус

Оскар Писториус може да се определи като най-известният параолимпиец. До 14 февруари 2013 г. той беше пример и вдъхновение за милиони здрави и още повече хора със специфични проблеми. В колекцията си южноафриканецът беше наредил световни рекорди, титли на 100 м, 200 м и 400 м от няколко Праолимпиади. А беше и толкова бърз със своите две протези на караката, че извоюва правото да бяга със здравите и стана първият човек с двигателно увреждане, стартирал на Олимпийски игри. Но до Деня на влюбените преди три години, когато уби приятелката си Рийва Стийнкамп и влезе в затвора. Спонсорите му Nike и Oakley го изоставиха, което доведе до загуби от около 2 милиона долара на година за атлета.

БГ-следи

Българските параолимпийци участват на форумите под петте преплетени кръга от Сеул 1988. Историята пази 4 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медали за страната ни. Леката атлетика е дала най-голям шанс за изява на българи с двигателни увреждания. Георги Сакеларов (диск и гюле) пък е спечелил най-много титли от Параолимпиади за България – три (две през 1988 и една през 1992). Другият ни шампион от Параолимпиада е Иванка Колева в тласкането на гюле от Сидни 2000. Колева участва в Рио де Жанейро на седмия си форум под петте преплетени кръга. Преди ден петата олимпийска титла за България донесе Ружи Ружди, който взе златото с нов световен рекорд на гюле.

 

---


Тагове: Паралимпиади
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени