Шрифт:

Българките диктуват модата над препятствията повече от 15 години

Българките диктуват модата над препятствията повече от 15 години
04-12-2016 13:01

Българските лекоатлетки без никакво съмнение оставят неизличима диря в историята на препятствените бягания. Повече от 15 години поколение след поколение кара световните капацитети да говорят с респект и страхопчитание за изявите на българките на пистата...

 

Но успехите не идват изведнъж. През годините треньори и състезателки дълго търсят да усвоят сложността и спецификата на препятсвените бягания. Още преди войната родопчанката Тонка Милева плахо опитва 80-е метра с препятствия и поставя първия официален рекорд в София на 17 септември 1939 г. – 16.1 секунди. След 9 септември 1944 г. ловчанката Елена Христова (с шест поправки на рекорда, стигнала до 14.4) и славистката Саша Миронска (14.5) спорят за първенство в България. Софиянката Елена Занкина съчетава скока на дължина с препятствията и спринта и „сваля” до 13.1 на 80 м с преп. Честта първа да „слезе” под 13-те секунди се пада на Ирина Кънева-Калчева – 12.9 през 1952 г. Скоро след нея рекордьорката в спринта Веселина Коларова „опитва” успешно и бягане през препятствия – 12.8 и 12.4 само в разстояние на... 6 дни през пролетта на 1953 г. Красавицата Елена Занкина-Илчева не й остава длъжна – 12.2 и 12.1 през следващата 1954 г.  Коларова е непримирима и амбизиозна както винаги. В ранната есен на 1955-а само в разстояние на 40 дни тя първо изравнява рекорда на Занкина (12.1), после за по-малко от седмица записва 12.0 и 11.9 секунди (София 15 октомври 1955).

 

Още през следващата 1956 г. обаче започва продължилата повече от 12 години хегемония на софиянката Снежана Керкова. Едва 18-годишна, тя печели първия си медал от национален шампионат при жените – сребърен. После започва безкомпромисната й борба с хърделите и хронометъра. През дългата си кариера Керкова цели 19 пъти подобрява националния ни рекорд на 80 м с преп. – от 11.9 на 23 април 1957 г. до 10.7 на 07 юни 1964 г. в София. В периода 1957 – 1967 г. Керкова завоюва 10 златни медала от българските шампионати (само на 80 м с преп.). Още през 1958 г. на Балканиадата в София Керкова печели златото на 80 м преп. – 11.2. Тя побеждава на балкански игри още през 1960, 1961, 1963, 1965 и 1966 г. На Универсиадата в Торино през 1959 г. Снежана отстъпва само на Елисеева (СССР) и печелки сребърен медал. Две години по-късно в София тя прибавя и бронз (след съветските атлетки Ирина Прес и Римма Кошельова). А в Будапеща’1965 на третата си Универсиада Керкова-Жалова  завоюва третия си „студентски” медал – сребърен (10.8). Керкова участва два пъти и на Олимпиади – в Рим 1960 (отпада в серията с 11.6) и в Токио 1964 (осма в първия полуфинал с 11.41). Най-големият й успех е победата на полуфинала за Купата на Европа във Фонтенбло (Париж) през 1965 – първо място и победа над олимпийската шампионка Карин Балцер (ГДР) и британката Мери Ренд... Година по-рано, на шампионата на в-к „Народна младеж” Керкова побеждава още една олимпийска шампионка – Ирина Прес (СССР)...

 

Петобойката Снежана Юрукова изравнява на два пъти рекорда на Керкова (10.7) през 1968 г., но за жалост се контузва в навечерието на мексиканската Олимпиада...

През 1969 г. бягането на 80 м с преп. е заменено с това на 100 м преп. (на пистата вече се поставят 10 препятствия, които са високи 84 см, разстоянието между тях е по-голямо). Първата рекордьорка в това бягане е Димитрина Колева (тя с треньора си Димчо Бъчваров опитва още в края на 1968 г. „новото” разстояние. – 15.2, 14.7, 14.1 и 13.8). Любопитното тук е, че през зимата на 1969 г. (по-точно на 9 февруари) Снежана Юрукова поставя неофициален световен рекорд (тогава най-добро псотижение) на 60 м с преп. – 8.5 сек. (!). Юрукова (под ръководството на Стоян Славков) изравнява това си постижение година по-късно в зала „Фестивална” ( на 31 януари 1970 г.). Британката Мери Питърс изравнява тези 8.5 в същия ден. А статситиката посочва, че пловдивчанката Иванка Кошничарска регистрира същите 8.5 на 14 февруари 1970 г.

Иванка Кошничарска (Йовчева) е изключително талантлива и обещаваща препятственичка от началото на 70-е години. Тя се колебае между скока на дължина (сребърен медал на ЕП за девойки в Одеса’1966 и личен рекорд 6.02 м) и препятствията. Под ръководството на Стефан Вулпев на европейското в зала във Виена през 1970 г. Кошничарска „влиза” във финала на 60 м с преп., където остава шеста. През лятото многобойките Пенка Соколова (13.7) и Недялка Ангелова (13.6) й отнемат рекорда. Кошничарска успешно се състезава и във вече позабравената дисциплина 200 м с преп., постигайки рекорд от световна величина (27.3). Тя е и първата официална рекордьорка на 100 м с преп. с електронно измерване – 13.76 на Балканиадата в Загреб през 1971 г. През 1972 г. Иванка е в чудесна форма – шампионка на България с нов рекорд (13.5) и втора на Балканоадата в Измир (13.62). Уви, не й се доверяват да я пратят на Олимпиадата в Мюнхен и Кошничарска много тежко преживява тази несправедливост.... Все в тази 1972 г. Здравка Трифонова (трен. Васил Райнов) записва изключителен рекорд – именно на 200 м с преп. – 26.7 сек., постижение, което тогава е осмо в историята.

 

През 1973 г. Кошничарска-Йовчева се чувства прекрасно на 60 м с преп. Само седмица преди европейското в Ротердам, на студентския шампионат в зала „Фестивална” Иванка записва 8.41 с електронно измерване! В Холандия Йовчева е четвърта в серията с 8.53. На полуфинала обаче холандката Мике ван Висен грубо я удря с лакът и Ваня остава шеста с 8.48 сек.

 

През лятото многобойките се надпреварват да изравняват рекорда на Йовчева (13.5). Първо Снежана Юрукова и Сашка Върбанова правят това на шампионата по петобой на 14 юли. После и Недялка Ангелова-Дачева във Варшава на 28 юли се присъединява към тях. Йовчева става шампионка на България с 13.6, а на 200 м с преп. постига чудесните 26.9 сек. Все по това време Пенка Соколова отбелязава сериозен напредък (13.7 през 1970 г.). Петобойката Саша Върбанова още на два пъти (при това в един и същи сен – 1 септември) изравнява рекорда – 13.5). Тя приключва сезона с третото си място на МВР-адата през октомври в София – трета с 13.6 И 13.47 на полуфинала с електронно измерване!)...

 

През следващата 1974 доста рано, още на 18 май, в София Иванка Йовчева счупва рекорда – 13.4. На отборния шампионат в края на юни Пенка Соколова и Йовчева финишират едновременно (13.4), но съдиите дават предимство за Соколова. Възпитаничката на Димчо Бъчваров Пенка Соколова продължава устрема си към рекордите на 100 м с преп. На 16 август на открито състезание в София Пенка вече е сама на върха (13.3). Балканиадата й дава възможност още в първия ден (по време на петобоя) да коригира и „електронния” рекорд – 13.54. След един ден Иванка Йовчева с 13.53 си възвръща лидерството. Само месец по-късно (в началото на септември) обаче в Рим на европейското (по време на петобоя) Пенка фиксира 13.42. Само седмица след отва (15 септември) на МВР-адата в Берлин Соколова на полуфинала дава 13.2, а на финала с 13.1 спечелва сребърен медал, отстъпвайки само на румънката Буфану-Щефанеску.... Но Бъчваров не позовлява и ден почивка на Соколова. На 17 октомври 1974 г. в София той организира състезание на... 400 м с преп. и Пенка става първата рекордьорка на България с 65.0 секунди.... 18-годишната Лиляна Панайотова става петорна балканска шампионка във Варна (родният й град). Между петте златни медала е и този на 100 м с преп. – 13.6 сек.


Пенка Соколова продължава възхода си над препятствията. Още през юни 1975 г. тя вече се приближава към елита – 13.30 и рекорд с електронно измерване. На полуфинала за Купата на Европа в София на 12 юли тя отстъпва само на световната рекордьорка Анели Ерхард (ГДР) (12.80) и с 13.18 е в десятката на Европа. При това Ерхард прави откровен фаулстарт (немаркиран от стартера!) и взема преднина на Соколова още от първото препятствие. В добавка Соколова е втора и в скока на дължина с 6.46 м само минути по-рано. Седмица преди полуфинала в София Соколова побеждава американките на тройния мач СССР-САЩ-България в Киев, финиширайки трета (13.6). Все по това време Соколова получава фрактура на главата си по време на автомобилна катастрофа. Но въпреки това стартира на Балканиадата в Букурещ (втора на петобой) и на финала за Купата на Европа в Ница (шеста с 13.65). Пенка завършва отново късно сезона. На 2 октомври в София тя прави опит да подобри рекорда на петобой, но не й стигат... две точки – 4559 т. (13.2 на 100 м преп., гюлле 14.26; цк.вис. 1.66; ск.дълж. 6.23 и 200 м 24.6). Шампиона на 100 м преп. при девойките е Гинка Загорчева с 13.9 – едва на 17 години...

 

През зимата на 1976 г. голям прогрес демонстрира Лидия Петрова-Гушева (възпитаничка на Стефан Вулпев). С 8.36 на 60 м с преп. в зала и (и 8.1 с ръчно измерване) тя заслужава своето място за ЕП в зала в Мюнхен. Там остава пета на полуфинала с 8.53 сек.

 

Лятото на олимпийската 1976 г. е твърде напрегнато за Пенка Соколова. Усложненията от катастрофата поставят тандема Бъчваров-Соколова на допълнително изпитание, тъй като Пенка не е в състояние да води пълноценно подгтовката си. Все пак тя стартира цели 17 пъти на 100 м с преп. (и три пъти на петобой). На Балканиадата в Целье тя първо печели сребърен медал на петобоя 4474 т.(13.2; 14.22; 1;66; 5.93; 24.8). В последния ден Соколова отстъпва балканската титла на Валерия Буфану-Щефанеску само с 1 стотна! На Олимпиадата в Монреал Пенка започва много добре петобоя – 100 м с преп. за 13.32, само с една стотна след бъдещата шампионка Зигрун Зигл (ГДР) и рускинята Ворохобко. На гюллето 13.70. после на скок височина 1.64. В началото на втория ден (по време на скока на дължина) Соколова отново получава силни болки в главата. И започва да отскача далече от дъската – 5.93 м. А реалният й скок е някъде около 6.20 м. На 200 м с 24.95 Пенка само запазва девета позция в крайното класиране! Веднага след Олимпиадата пък Лиляна Томова стартира на 400 м с преп. и установява нов национален рекорд в София – 60.07 сек.!

 

Зимата на следолимпийската 1977-а подчертава майсторството на Лидия Гушева на 60 м с препятствия – рекорд от 8.27 сек. През пролетта още във втория си старт тя подобрява личния си рекорд на 100 м с преп. – 13.38. После дава своя дан на полуфинала за Купата на Европа (трета в Дъблин с 13.46) и във Финал Б в Тринец (първа с 13.56). Вече на финала за Суперлигата в Хелзинки Гушева е пета с 13.64... Хубаво завършва сезон’77 за Гушева – балканска титла в Атина през септември с 14.00 при насрещен вятър от (-2.4 м/сек.). В бягането на 400 м с преп. бургазлийката Златина Илиева става първата българка, „слязла” под 1 минута на 400 м преп. – 58.82 и 59.55.

 

След няколко рекорда в зала (до 8.24 и 8.21 в серията и полуфинала на 60 м преп. на ЕП в зала в Милано) Лидия Гушева заема призовото шесто място на финала – 8.32. Лятото е още по-сполучливо. На Балканиадата в Солун Лидия Гушева е шампионка с личен рекорд от 13.27 – второ у нас. Гинка Загорчева (вече в София при Иван Сеизов) също бележи напредък – 13.39... Йорданка Филипова (тр. Добри Добрев) пък е победителка на 400 м с преп. на Балканиадата в Солун с нов рекорд – 56.68, пред... Лиляна Панайотова-Иванова (57.12).

 

Но през 1979 г. левскарката Даниела Тенева (тр. Стоян Славков) сякаш преживява втора младост. Още през май тя коригира личния си резултат до 13.33, повтаря го на Олимпийския ден в Дрезден, а на втория кръг от отборното първенство с 13.27 се изравнява в листата с Гушева. Тенева допринася за общия успех на полуфинала за КЕ в София (30 юни), отстъпвайки само на Керстин Клаус-Кнабе (ГДР) и то с три стотни – 13.22 срещу 13.19. Истински фурор сътворява Тенева на Спартакиадата в София в края на юли. За два часа тя два пъти подобрява националния рекорд – 13.09 и 13.02. След нея завършва Гинка Загорчева (13.22), а в серията Гушева с 13.31 дава максимума си за сезона. Логично идва и третото място на Тенева на финала за Купата на Европа в Торино (13.17), след Анисимова (12.77) и полякинята Рабщин (12.85). След рекорда си за девойки (13.57) Йорданка Донкова успява да „влезе” на финала на ЕП за девойки в Бидгошч, където остава осма...

 

На Спартакиадата в София във финала на 400 м с преп. истински дуел се завихря между Бонка Димова (тр. Стефан Пейчев) и Теменужка Накова (тр. Владимир Табаков). Първата е шампионка с 57.57, а Накова завършва след нея с 57.69 – резултати на европейско ниво!

 

Александър Вангелов

 

ОЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИТЕ ЧАСТИ С ИСТОРИЯТА НА ПРЕПЯТСТВЕНИТЕ БЯГАНИЯ ПРИ ЖЕНИТЕ У НАС


 

---


Тагове: 100 м с пр., 400 м с пр., 60 м с пр., Лидия Гушева, Гинка Загорчева
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени