Шрифт:

Българките диктуват модата над препятствията повече от 15 години - II-ра част

Българките диктуват модата над препятствията повече от 15 години - II-ра част
Йорданка Донкова по време на Олимпийските игри в Сеул.
05-12-2016 09:01

Българските лекоатлетки без никакво съмнение оставят неизличима диря в историята на препятствените бягания. Повече от 15 години поколение след поколение кара световните капацитети да говорят с респект и страхопчитание за изявите на българките на пистата...


Продължава от I-вата част на Българките диктуват модата над препятствията повече от 15 години


Ударно започва олимпийската 1980’ма година за Лидия Гушева. Вече с нов треньор (Митко Тодоров) в зала “Фестивална” тя на три пъти подобрява рекорда на 60 м с преп. – 8.19, 8.18 и 8.13. На европейското в зала в Зинделфинген тя още веднъж „чупи” собственото си постижение – 8.10 в серията.

 

В първия полуфинал Лидия и рускинята Нина Моргулина финишират едновременно трети. Фотофинишът обаче дава предимство в хилядните на Моргулина – 8.046 срещу 8.048 на Гушева. Това е петият й рекорд за 1980 г. В състезанията по многобой в зала се отличават Йорданка Донкова (8.48) и Емилия Кунова (8.62). Лятото не поднася очакваното „слизане” под 13-е секунди. Йорданка Донкова (13.24) и Емилия Кунова (13.42) събират много точки с тези си постижения за петобоя. Докато Гушева обръща повечко внимание на скока на дължина (6.56 м). След наказанието Даниела Тенева се завръща неуверена и плаха (13.32). Донкова е балканска шампионка при „каките” в София – 13.39. На Олимпиадата в Москва Йорданка Донкова преминава успешно сериите (13.24), но на полуфинала остава шеста с 13.39. Тенева и тя достига до полуфинал (13.66).... Малка утеха за Гушева е победата й в австрийското градче Траун с 13.29 сек. В бягането на 400 м с реп. Бонка Димова-Пенева е балканска шампионка с личен рекорд – 56.96. Но тази дисциплина все още не е включена в олимпийската програма.

 

Гушева продължава доминацията си на късите дистанции в зала. На европейското под покрив в Гренобъл’81 Лидия подобрява националния ни рекорд на 50 метра с преп. – в серията 6.85, а в полуфинала с 6.89 е трета. На финала Лидия Гушева остава пета сред най-добрите европейски хърделистки (6.89).

 

През пролетта и лятото на 1981 г. армейката Надежда Асенова (тр. Христо Гергов) осъществява удивителен напредък – нов рекорд на 400 м с преп. (56.28) и отлините 13.44 на 100 м с преп. И седмобойката Емилия Кунова-Пенчева (тр.Петър Райчев) не остава по-назад – 13.45 по време на многобой. На откритото първенство на 2-ри август на стадион „Васил Левски” Йорданка Донкова прелетява над препятствията – 12.9 с ръчно измерване. В Загреб на финала за КЕ Донкова след голямо закъснение на старта все пак успява да настигне и задмине Силвия Кемпин (ФРГ) в борбата за петото място – 13.69 сек. И Надежда Асенова е пета на 400 м преп. (58.02). Асенова е двойна балканска шампионка в Сараево – на 100 м преп. (13.52) и на 400 м с преп. (57.58)...

Зимата на 1982-а разкрива удивително порасналите възможности на Йорданка Донкова (тр. Георги Димитров). След като коригира българския рекорд на 60 м с преп. (8.02), на ЕП в зала в Милано Йорданка завоюва бронзов медал с 8.03 (след Кнабе 7.98 и Герц 8.00 от ГДР).

Логично Донкова става първата българка, „слязла” под 13 секунди на 100 м с преп (12.82).  След авторитетната й победа на мемориала „Знаменски”в Москва, специалистите в Европа доста зачудени откриват огромния потенциал у техничната и бързонога (100 м 11.27) българка. Донкова „сваля” още – 12.67 на шампионата по седмобой. На 7 август по време на откритите състезания в София, Йорданка Донкова и Гинка Загорчева сякаш докосват световния рекорд (12.36). След фаулстарт по вина на стартера, на втория път Донкова закъснява доста, но догонва Загорчева на четвъртия хърдел и се втурва напред. След малко фотофинишната лента отчита – 12.44 за Донкова и 12.73 за Загорчева. Само Рабщин (Пол) 12.36) и Вера Комисова (12.39) са бягали по-бързо от Донкова. Йорданка успява да попадне в списъците за турнира „Велткласе” в Цюрих (обявяван от всички за малко световно първенство). Там тя побеждава с 12.60, следвана само на 2 стотни от полякинята Люцина Лангер. За зла участ точно пет дни преди отпътуването за европейското в Атина, по време на тренировка Донкова пада след едно препятствие и охлузва жестоко гърба и лакътя си. В добавка и ключицата е натъртена... с такава „зестра” тръгва Йорданка за Европейското. Там тя с лекота побеждава в първия полуфинал – 12.60 пред Керстин Кнабе 12.65. Доста опасна обаче е в първия полуфинал Люцина Лангер-Калек (12.45), пред Герц (ГДР) 12.60 и Гинка Загорчева (12.84). На финала на Донкова й се пада седма пътека (вдясно от нея е Бетине Герц). Малко далече вляво е Лангер-Калек (четвърта пътека). А Кнабе е още по-вляво – в първи коридор. Донкова не успява да следи Калек вляво, но настига и задминава Герц в последните метри. Калек е шампионка с 12.45. За второто място Донкова (12.537) побеждава с три хилядни Кнабе (12.540). Едва четвърта е Бетине Герц 12.55. А Загорчева удря третото препятствие и нарушава ритъма – едва осма с 13.14. В бягането на 400 м с преп. през сезон 1982 Надежда Асенова записва национален рекорд от световна величина – 55.94. Това се случва през юли в австрийския град Клагенфурт. И при девойките имаме надеждни попълнения – Теменужка Вълканова става балканска шампионка в Драма с 13.83. А едва 16-годишната Радостина Щерева-Димитрова (треньор и на двете е Марин Димитров) печели сребърен медал на турнира „Дружба” в Лодз на 400 м с преп. – 58.46 сек.

 

Зимният сезон’83 преминава в зала „Комсомолска” на с.Веселиново, близо до Ямбол. Гинка Загорчева предпочита турнирите в Европа (победа в Зинделфинген с 8.12 сек., после на 5 февруари зашеметяващите 7.9 (Ръчно) във Виена!). На европейското в зала в Будапеща след второ място на полуфинала (8.10), във финала Загорчева е близо до медала. Напред далече са Бетине Герц-Ян (със световен рекорд 7.75) и Керстин Кнабе (7.96). Рускинята Татяна Малюванец буквално изтръгва бронза от ръцете на бъгларката – 8.07 срещу 8.08 на Загорчева.

 

Летният сезон започва с превес на Гинка Загорчева над Йорданка Донкова. На шампионата в София в началото на юни Загорчева записва 12.49, пред Донкова 12.68. После Йорданка Донкова заминава за Москва, където става шампионка на СССР на Спартакиадата (12.66 срещу 12.73 на опасната Корнелия Ошкенат (ГДР)). Гинка Загорчева пък побеждава на преолимпийската седмица в Лос Анджелис с 12.84 при 3 метра насрещен вятър. Обаче две седмици преди Първото световно в Хелзинки Йорданка Донкова получава силно разтежение на адукторите. Загорчева остава да се справя сама срещу силните германки и рускини. След лека победа във втората серия (12.78) и във втория четвъртфинал (12.66), на следващия ден Гинка побеждава и в първия полуфинал (12.75), следвана от Кнабе 12.83. Във втория п/ф Бетине Герц не изглежда толкова страховита. Българите в Хелзинки започват да мечтаят за нещо повече от медал. Уви, сметките ни са криви. На финала Герц и Кнабе се втурват още от старта в двубой само помежду си. Герц е световна шампионка (12.35), следвана от Кнабе 12.42. Загорчева все пак „устисква” на атаката на рускинята Наталия Петрова и печели бронза с 12.62 срещу 12.67 на Петрова (при попътен вятър +2.4)…


Йорданка Донкова се връща през септември да помогне на отбора по седмобой на финала за Купата на Европа, на който София е домакин. Още в първата дисциплина – 100 м преп. – Донкова постига най-доброто си за 1983 г. – 12.65 сек.

Девойките ни също карат спортните „познавачи” в България да са радостни и горди. Едва 17-годишната Радостина Щерева-Димитрова става европейска шампионка за девойки в Швехат с 56.01 – световен рекорд за девойки. При по-големите Надежда Асенова изравнява рекорда си на 400 м преп. – 55.94, а Теменужка Накова (тр. Христо Гергов) се приближава към нея – 56.76.

 

В олимпийската 1984 година Йорданка Донкова вече е възстановена и успешно започва зимния цикъл в зала с ново най-добро постижение – 7.99 сек. На европейското в Гьотеборг през март Донкова „потъва” след първото преепятствие и не може да настигне победителката Калек (Пол) 7.96 и „сребърната” Вера Акимова (СССР) 7.99. За Данчето остава бронза с 8.09.

 

Сезонът на открито започва с „благата вест”, че няма да се участва на олимпиадата в Лос Анджелис. На турнира „Народна младеж” Радостина Щерева Димитрова подобрява за втори път световния рекорд на 400 м с преп. за девойки - 55.61. По-късно той й е отнет. Но на състезанията в Потсдам Димитрова подобрява българския рекорд (и европейски за девойки) – 55.53 сек. След неубедителното представяне на Олимпийския ден в Берлин (Донкова е трета с 12.65, след Герц-Ян 12.53 и Рийфщал-Ошкенат 12.57), на турнира „Бели-зелени-червени” в София на 8 август Йорданка Донкова (12.50) и Гинка Загорчева (12.62) си възвръщат самочувствието. Алтернативният турнир „Дружба” за жени е в Прага. Йорданка Донкова е негласната олимпийска шампионка с 12.55, пред седмобойката Сабине Петц (ГДР) 12.60, Люцина Калек 12.61, рускините Акимова 12.62 и Гусарова 12.77. Шеста е Загорчева с 12.81. Годината приключва с балканската титла на Донкова в Атина (12.92) пред Загорчева (13.04). За жалост поради неуредици (умишлени или не) Донкова и Загорчева са възпрепятсвани да участват на „Велткласе” в Цюрих, където Калек е убедително първа с 12.53 (тя е и водачка в световната ранглиста с 12.43 от турнира в Хановер).

 

Георги Димитров решава Йорданка Донкова да си даде относителен отдих през 1985 г. Тя участва само в състезания по многобой и стига до скромните 13.24. Затова пък Гинка Загорчева начева зимния сезон още през януари с петото си място (8.10) на първото неофициално световно първенство в зала в Берси (Париж). След няколко победи във ФРГ, Загорчева взема частичен реванш на европейското под покрив в Атина. С личен рекорд от 8.02 тя завоюва сребърния медал на 60 м с преп., след Корнелия Ошкенат (ГДР) – 7.90.

 

Лятото почва още по-убедително за Загорчева. След победи на шампионата на „Народна младеж” (12.82), на турнирите във Фюрт (12.62) и на срещата ФРГ-България в Хайденхайм (12.76), Загорчева профучава за изключителните 12.42 на МВР-иадата в София (15 август). Преди това, в началото на август тя вече е победителка на Балканиадата в Стара Загора (12.66). На финала за Купата на Европа в Москва (18 август) Загорчева триумфира за 12.77, следвана от Вера Акимова 12.80 и Корнелия Ошкенат 12.83. Ошкенат се реваншира на „Велткласе” в Цюрих на 21 август – 12.70, пред Гинка 12.76.

 

Загорчева продължава натоварения график от състезания с авторитетна победа на Универсиадата в Кобе (Япония) – 12.76 секунди. На четвъртата Световната купа в Канбера Гинка е избрана за титуляр на Европа на 100 м с преп. Пада й се първи коридор. Далече вдясно е Ошкенат (ГДР). Германката се изстрелва от старта, но Гинка я настига на шестото препятствие, леко вземайки превес... Българката предусеща победата. Току пред финала Загорчева вдига победно ръце. Точно в този момент на финиша връхлита Корнелия Ошкенат. Коя е първа? Повече от половин час лентата от фотофиниша е разглеждана прекалено внимателно. Първо и на двете присъждат първо място. После от европейския отбор протестират и победата е присъдена на Загорчева (12.72). Току след награждаването обаче от ръководството на отбора на ГДР подават контравъзражение. Те настояват да се гледа записът от камерата откъм трибуните. Жури Д’Апел взема тяхната страна и в края на краищата Ошкенат е обявена за победителка, а Загорчева – за втора....

 

В бягането на 400 м с преп. достойна наследничка на Радостина Щерева е нейната съекипничка и приятелка Живка Петкова. На европейското първенство за девойки в Котбус (ГДР) Живка печели сребърен медал с 56.50, само на 28 стотни след победителката Клаудия Бартл (ГДР) 56.22... Още една възпитаничка на Марин Димитров – 18-годишната Светла Банкова – впечатлява с 57.74. Добро равнище се поддържа и от Надежда Асенова – 57.23 и Бонка Димова-Пенева 57.35...

 

1986-а започва с новия рекрод на Йорданка Донкова на 60 м преп. в зала – 7.92. На шампионата ФИСУ двете с Гинка Загорчева „слизат” под осемте секунди – 7.97 и 7.98... Но на европейското в зала в Мадрид Донкова влиза трета от първия полуфинал (8.00), докато Загорчева с 8.02 в другия п/ф е далече зад Лоранс Елоа (Фр) 7.86, Керстин Кнабе 7.89 и Улрике Денк (ФРГ) 7.93... На финала Донкова „пропада” след първия хърдел и остава едва шеста със „скормните” 8.09...

 

Лятото на 86-а започва ударно за двете ни хърделистки. На ПТС турнира в Братислава на 14 юни Донкова (12.51) губи само с една стотна от Корнелия Ошкенат (ГДР). Оттук нататък няма кой да спре българката по пътя към световния рекорд. На 8 юли на Игрите на добра воля в Москва Донкова регистрира 12.40 (нов български рекорд). На 3 август на стадион „Васил Левски” двете със Загорчева профучават през фотофиниша. Известно суетене около уредбата и се оказва, че...тя изобщо не е тръгнала. Ръчните времена са 12.0 на Донкова и 12.1 на Загорчева. Георги Димитров е готов буквално да „разкъса” операторите на фотофиниша. Пък и ветромерът е отчел (+2.1 м в сек., малко над допустимото).... Турнирът в Будапеща доказва формата на Йорданка (12.38). На националния шампионат в София на 13 август Донкова най-сетне изравнява световния рекорд – 12.36 (-0.6). И тук се случва поредната неприятност – стъклената банка с допингпробата на Донкова е повредена (?) при транспортирането. Ала няма време за „вайкане”.  На 15 август в Западен Берлин 12.37. А на 17 август на „Мюнгерсдорфер Щадион” точно в разстояние на 44 минути Йорданка Донкова НА ДВА ПЪТИ ПОДОБРЯВА СВЕТОВНИЯ РЕКОРД – 12.35 и 12.29. На финала след нея завършва Загорчева (12.55).

На европейското в Щутгарт Донкова с лекота стига до финала (12.66 и 12.49). Докато Загорчева на полуфинала за малко да изхвърчи – с 12.86 тя е четвърта, само със стотна пред Акимова (СССР). Е, на финала нещата си идват на мястото – Донкова е европейска шампионка (12.38), пред Ошкенат 12.55 и Загорчева 12.70. Въпреки че Данчето счупва дъската на втория хърдел. Но това ни най-малко не нарушава ритъма й...

 

След Щутгарт на мемориала „Иво ван Дам” в Брюксел (5 септември) Донкова (12.42) и Загорчева (12.48) са отново пред всички. Веднага след Брюксел двете летят за Балканиадата в Любляна. Пристигат през нощта и нямат много време за отдих. На 7-ми септември Йорданка Донкова отново ПОДОБРЯВА СОБСТВЕНИЯ СИ СВЕТОВЕН РЕКОРД- 12.26, следвана от Загорчева с личен рекорд – 12.39. И пак няма почивка – на „Голден Гала” в Рим Донкова отново е неумолима – 12.47, преследвана от Гинка (12.49). В последния старт в Лондон на 12 септември Гинка Загорчева най-после побеждава Донкова – 12.51 срещу 12.55. А ЙОРДАНКА ДОНКОВА СТАВА И КРАЙНАТА ПОБЕДИТЕЛКА В ГЕНЕРАЛНОТО КЛАСИРАНЕ НА ВЕРИГАТА „МОБИЛ ГРАН ПРИ” ЗА 1986 ГОДИНА. Нещо, което никой българин дотогава (а и след това) не е сторвал...

 

Зимният сезон 1987 не е „почивен” за класните ни препятственички. Още на 31 януари на тройната среща Италия-Испания-България в Генуа Донкова подобрява рекорда ни – 7.82. На турнира ФИСУ на 7 февруари в серията Донкова (7.6) и Загорчева (7.8) пак са ощетени от фотофинишната уредба. На следващия ден Йорданка подобрява рекорда (7.81) , а Загорчева – личното си постижение (7.85). До световния рекорд остава още съвсем малко. На 14 февруари на зимния шампионат в зала „Фестивална” Донкова най-сетне се разправя и със световния рекорд в зала – 7.74!!!! (Преди това на полуфинала тя (7.82) и Загорчева (7.86) предизвестяват световния рекорд.

Логично на европейското пъренство в зала в Лиевен (Франция) Донкова е шампионка със 7.79, далеч пред Глория Уибел (ГДР) 7.89 и Загорчева 7.92. Преди световното в Индианаполис Донкова и Загорчева участват на шампионата на САЩ в Ню Йорк (Медисън Скуеър Гардън). Бягат 60 ярда с преп. Побеждава ги Корнелия Ошкенат (7.37), а Донкова (7.49 и 7.44 в серията) и Загорчева (7.55) са втора и трета... На СП в зала в Индианаполис формата на българките като че ли е спаднала. За сметка на това Ошкенат (ГДР) е свежа и запазена психически. На финала на 60 м с преп. Кормелия Ошкенат стартира по-остро от Донкова и на третото препятствие е с малък аванс. Донкова направо счупва стартовото блокче, което се изплъзва назад. Именно това подхлъзване на старта коства победата на Донкова – първа е Ошкенат 7.82, втора Донкова 7.85 и трета Загорчева 7.99...

 

Състезанията на открито започват доста активно и предизивкателно. Още на турнира във Фюрт (ФРГ) на 14 юни Донкова (12.33) И Загорчева (12.63) демонстрират топ форма. Обаче на финала за Купата на Европа в Прага на 28 юни Донкова (12.53) губи от Ошкенат (12.53). Именно тук започват проблемите й с кръста. Йорданка даже е принудена да поотложи участията си по турнирите...... На 1 август на турнира „Самарско знаме” при силен дъжд и насрещен вятър Гинка Загорчева записва 12.81. След седмица е тройната среща Гърция-България-ЧССР в Драма. Гинка Загорчева се чувства прекрасно и....ПОСТАВЯ НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД – 12.25 сек. при попътен вятър (+1.4). Германките Корнелия Ошкенат (12.28) и Глория Уибел-Зиберт (12.37) отговарят на това предизвикателство в Берлин на 25 август (при попътен вятър (+2.7). А Донкова пробва състоянието си на откритото състезание в София (22 август) – 12.47. Световното първенство в Рим противопоставя двете най-силни школи – тези на ГДР и на България. Нашите атлетки побеждават в първата и втората серии – Загорчева (12.51) и Донкова (12.97) са убедителни. Обаче в първия полуфинал Загорчева (12.75) отстъпва на Ошкенат (12.65), а във втория Донкова (12.76) – на Уибел (12.68). Току преди финала над Олимпийския стадион в Рим се изсипва проливен дъжд. Знамение или.... На стартовата линия се подреждат: Донкова в трети коридор, Уибел – в четвърти, Загорчева в пети и Ошкенат в шести. След изстрела двете българки вземат аванс. Трето, четвърто препятствие – Загорчева и Донкова са все още начело. На петото препятствие Глория Уибел се изравнява с Донкова и почва да я изпреварва. На деветото и Ошкенат се изравнява с Донкова, която вече чувства остра болка в кръста! Но напред се носи Загорчева. Германките не могат да я стигнат – ГИНКА ЗАГОРЧЕВА ПЕЧЕЛИ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО С 12.34. Втора с лично постижение е Глория Уибел 12.44, трета е Ошкенат 12.46. Донкова завършва четвърта с 12.49 и с изкривено от болка лице!

 

Олимпийската 1988-а започва по различен начин за двете ни хърделистки. Донкова и треньорът й Георги Димитров решават да пропуснат целия зимен цикъл. Загорчева обаче участва активно под покрив. Само в разстояние на три дни тя стартира три пъти. В петък (05.02.) в Зинделфинген е втора (7.88) след Уибел-Зиберт (7.76). В събота (06.02.) в Атина със 7.87 е първа. И в неделя се връща обратно в Карлсруе, където със 7.95 отстъпва на германката Зацкевич (7.89). На следващата седмица Загорчева печели  шампионската титла на България (7.86) в зала Фестивална. В Будапеща на европейското в зала (05 март) съвсем малко не достига на Загорчева за медала. Убедително първа е Корнелия Ошкенат (7.77), а за среброто се борят холандката Олислягер (7.92) и румънката Погачян (също 7.92). Загорчева със 7.95 е четвърта, с хилядни пред Лоранс Елоа (Фр) (7.95).

 

На турнира ПТС в Братислава на 9-и юни Донкова (12.47) и Загорчева (12.50) печелят първите си точки в класирането за Мобил Гран При (МГП) за 88-ма. В Лозана на 24 юни Донкова сразява конкуренцията с 12.28 (+2.8), с 49 стотни пред Флоранс Коле (Фр). Тя побеждава в още три турнира от МГП – в Лондон на 8 юли (12.89), в Ница на 10 юли – 12.67, в Будапеща на 12 август – 12.45. Но до финалния турнир за Мобил Гран При в Западен Берлин Йорданка Донкова не е допусната!?.... Междувременно на турнира в Швехат (15.06.) Гинка Загорчева получава много неприятна контузия и е извън строя за повече от два месеца (В Швехат Донкова е първа с 12.36). След Будапеща Донкова и Димитров се прибират в България и се отправят на лагер в Стара Загора. На 20 август на стадион “Берое” ЙОРДАНКА ДОНКОВА ПОДОБРЯВА СВЕТОВНИЯ РЕКОРД НА ГИНКА ЗАГОРЧЕВА С ЧЕТИРИ СТОТНИ – 12.21! След седем дни, на 28 август, Донкова „поддържа огъня” на турнира „Самарско знаме” – 12.24 в серията и 12.27 на финала.

 

В началото на септември националният отбор е на тренировъчен лагер-сбор в Япония. Оттам се пътува направо за столицата на Олимпиадата Сеул. Донкова успява някак да се спаси от хроничните болки в коляното и двете с Гинка Загорчева се подготвят за сериите на 100 м с преп. (29 септември). За зла участ още в третата серия (от първия кръг) Гинка Загорчева разкъсва мускул и се струполява на пистата в неописуема болка... В пета серия Донкова с 12.89 се „разхожда”. После в първия четвъртфинал среща съпротива от рускинята Людмила Нарожиленко (12.62), но все пак побеждава с нов олимпийски рекорд (12.47). На следващия ден (30.09.) в първия полуфинал Донкова (12.58) не позволява на Глория Зиберт (12.60) да я победи. На финала същия ден (два часа по-късно) няма кой да спре българката. ЙОРДАНКА ДОНКОВА ПОБЕЖДАВА И Е ОЛИМПИЙСКА ШАМПИОНКА С НОВ ОЛИМПИЙСКИ РЕКОРД – 12.38. На цели 23 стотни след нея е Глория Уибел-Зиберт 12.61. За бронза Клаудия Зацкевич (ФРГ) с 12.75 надлъгва Наталия Григориева (12.79)...

 

Александър Вангелов


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ


 

---


Тагове: Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, 100 м с пр., 60 м с пр.
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени