Шрифт:

Българските хърделисти – сред най-добрите в Европа

Българските хърделисти – сред най-добрите в Европа
09-12-2016 10:03

В такива трудни за техническо усвояване и капризни дисциплини като препятствените бяганията българските атлети изградиха през годините свое собствено място и реноме на едни от най-прецизните майстори в бягането с препятствия - не само на Балканския полуостров, но и в Европа.

 

Бягането на 110 м с преп. е включено още в първото държавно първенство по лека атлетика, проведено в София на 25 май 1924 г. Честта да носи едновременно званията „шампион на България” и държавен рекордьор се пада на Георги Дренников, който записва „учредителното” върхово постижение – 20.5 на игрището „Хиподрума”. Още на следващата година потомъкът на бегълци-белогвардейци Стефан Меншик „слиза” под 20-е секунди – 19.4, а още година след това Никола Колев смъква още една секунда – 18.4.

 

Първият, който демонстрира как се бягат (а не „прескачат”) препятствия, е разностранният (скачач, спринтьор, хърделист и хвърляч) Камен Ганчев. От 16.8 и 16.5, Ганчев прави трета поправка през 1932 година – 16.2. Година по-рано на Балканиадата в Атина славистът Георги Върбанов за един ден подобрява два национални рекорда – на 110 м с преп. (16.4) и на 400 м с преп. (62.0). Десетобоецът Любен Дойчев изравнява два пъти онези 16.2 на Ганчев (през 1935 и 1936 г.) преди да подобри българския рекорд до 15.6, печелейки сребърния медал на балканските игри в Букурещ (12 септември 1937 г.). На бягането на 400 м с преп. като че ли не се обръща много внимание преди Войната. Чак през 1946 г. Кирил Такев за първи път “слиза” под 60-е секунди. Той регистрира последователно 59.9, 58.1, 55.7 и 55.6 (последният рекорд през 1953 г.), преди известният впоследствие статистик Божидар Спириев да изравни рекорда му (1954 г.). Армеецът Димитър Митев смъква цяла секунда още през същата 1954 г. – 54.6, и то на два пъти – на 26 август и на 12 септември.

 

След 9 септември 1944 г. Георги Савчев на три пъти (17 ноември 1951, 9 септември 1952 и 28 септември 1953) изравнява върховото постижение на Любен Дойчев на 110 м с преп. (15.6), без да може да го подобри. Тогава на пистата се появява Георги
Кабуров
. На 5 юни 1954 г. в полуфинала на турнира на в. „Народна младеж” и Кабуров изравнява рекорда на Дойчев (15.6), а следобяд на същия ден най-сетне го коригира – 15.4. Още веднъж през 54-а светлоликият и елегантен препятственик записва тези 15.4 през 1954 г. После тръгва неговият дълъг поход в гонитба на собствения му рекорд – 15.3, по два пъти 15.2, 15.1 и 15.0, после цели три пъти 14.9 (първият път в Йена на 27 август 1956). През 1957 г. Кабуров стига до 14.7 (два пъти), преди са заеме престижното четвърто място на Световния младежки фестивал в Москва (2 август) – пак с 14.7. На Универсиадата в Париж (1957) Кабуров печели сребърен медал с 14.9, само след югославянина Станко Лоргер (14.6). Георги губи от Лоргер и на Балканиадата в Атина’57 14.8 срещу 14.7. И то само 3 дни след като за четвърти път през 1957-ма е изравнил рекорда си (14.7).

 

През 1958 г. точно преди европейското в Стокхолм Кабуров получава травма и не заминава за шведската столица. Само месец по-късно (20 септември 1958 г.) той е излекувал контузията си и участва на Балканиадата в София. Още на полуфинала на препълнения стадион „Васил Левски” Кабуров подобрява рекорда – 14.5. А на финала в изключителна битка печели бронз (отново с рекорд – 14.4), след Лоргер (14.0) и гръка Йоргос Марселос (14.3). През богатата си атлетическа кариера Георги Кабуров прави цели 19 поправки на българския рекорд и завоюва 7 шампионски титли – непрекъснато от 1954 до 1960 г. След последната му шампионска титла пловдивчанинът Петър Божинов е шампион пет пъти на България от 1961 до 1966 с прекъсване през 1962 г., когато първенец е Георги Николов (Бебо). Преди ерата на Кабуров (заедно с Георги Савчев) на пистата шества и Васил Янкулов (Фускин), който завоюва две шампионски титли на България (1950 и 1951 г.)

 

Върховото постижение на Георги Кабуров (който се оженва за годеницата си Беате и дълго време живее в Берлин, ГДР) е подобрено чак след седем години. На 26 септември 1965 г. в Пловдив Петър Божинов Ерменков най-сетне успява да счупи рекорда – 14.2 сек. Това постижение е изравнено след още пет години от варненеца Славчо Димитров Костов – в София на международния шампионат на в-к „Народна младеж” на 30- май.

 

През 50-те и 60-те години на миналия век прогресът в бягането на 400 м с преп. не върви с толкова бързи темпове. Макар Кирил Такев да печели 9 (!) поредни шампионски титли (1945 – 1953 г.), Кирил Златарски е този, който изравнява рекорда (54.6), после го подобрява с десета – 54.5 (04 май 1958). На 1 август 1958 г. в София Златарски „глътва” още цяла секунда – 53.5 сек. После идва и изненадата. Спринтьорът Михаил Бъчваров (с лични резултати 10.3 на 100 м, 21.1 на 200 м и 48.8 на 400 м) само в разстояние на няколко часа (на 4 октомври 1960 г.) на два пъти записва чудесни резултати. Сутринта в сериите спира хронометрите на 53.5, а следобяд на финала - на 52.9! Вторият рекорд е подобрен от Димитър Димитров (Кинг) през 1962 г. – 52.7 сек. Александър Ченгер е три пъти шампион на България на 400 м с преп. (през 1956, 1959 и 1960), както и Димитър Митев (1954, 1955 и 1957).


Димитър Димитров (Кинг) два пъти поред е със златен медал (1961 и 1962 г.) на националните първенства, преди да „предаде щафетата” на кюстендилеца Владимир Табаков. Табаков е трикратен шампион (1963, 1964 и 1965 г.) и подобрява значително националния ни рекорд. Първо на балканските игри в София през 1963 г. той се бори настървено и печели златния медал с (52.0). През следващата 1964-а – пак на Балканиадата (този път в Букурещ) – Табаков остава трети (51.8), след Джани Ковач (Юг) 50.9 и румънеца Журка (51.4). Христо Гергов изравнява постижението на Табаков (51.8) на Балканиадата в Атина (5.09.1968 г.), класирайки се втори, след Михайлеску (Рум) 51.5. Гергов властва на пистата в България от 1966 го 1971 г. включително, завоювайки шест (!) поредни шампионски титли (само на 400 м с преп.).

 

Любопитен факт е, че през 1966 г. в залата на стадион „Септември” (кв. Красна поляна в София) е организирано бягане на 110 м с преп. на закрито. Варнененцът Георги Прокопов (14.2) е победител, следван от Илия Илиев (14.3) и юношата Божидар Витанов (15.2). Тук е важно да се отбележи, че препятствията са били високи 1 метър, а не 1.067 м!


Славчо Димитров Костов продължава рекордната серия. На Балканиадата в Букурещ през 1970-а с 14.1 той се подрежда сред най-добрите европейци. Три години след това (на 22 юни 1973) на мемориала „Рошицки” в Прага Славчо стига до долната граница на 14-е секунди - 14.0 (но със силен попътен вятър +2.3) - резултат, който изправнява след две седмици на срещата България-ГДР в София. На тази среща рамо до рамо с него е и Георги Мляков. И на двамата е записано постижението 14.0 сек. - така че и двамата са отбелязани като рекордьори в дисциплината 110 м с преп.! През 1973 г. Славчо Костов “опитва” и 400-е метра с преп., за да стигне до 50.50 и шампионската титла на България през 1977 г. Негов е и рекордът в една необичайна дисциплина – 200 м с преп. (23.5 от 1973-а) – резултат с европейска стойност. Славчо има пет поредни (!) шампионски титли на 110 м преп. (1969-1973) и седем златни медала на 60 м с преп. от националните шампионати в зала.

 

Изключително талантливият Янко Братанов пристига от Сливен в София през 1968 г. и две години по-късно (под ръководството на Румен Попов) вече участва на европейско първенство за юноши в Париж (Коломб). През 1971 г. Братанов изравнява рекорда на Табаков и Гергов (51.8), а година по-късно – в София на 23 юли 1972 г. – вече го подобрява (51.4). На Балканиадата в Измир Янко записва 51.24 и отстъпва титлата на гръка Дзордзис. През следващата 1973 г. (вече при Петър Ангелов) армеецът „слиза” под 51 секунди на два пъти – все по 50.8. А през 1974-а с 50.69 (на Балканиадата в София) и 50.66 (на европейското в Рим) може да се счита за конкурентноспособен на европейския елит. След като става европейски шампион в зала на 400 м, през 1976 г. Янко Братанов става първият българин, пробягал 400-те метра с преп. за по-малко от 50 секунди – 49.77 (на 13 юни във Фюрт, ФРГ). Шестото място на Олимпиадата в Монреал’76 е чудесен завършек на един успешен олимпийкси цикъл. Братанов участва и на олимпийските игри в Москва’80. И там се класира за финала, но мускулен спазъм го заставя да завърши едва осми.

Все от средата на 70-е години са изявите и на Йордан Йорданов (Дандрата) – трети на Балканиадата в София’74 с 50.98. През 1973 г. изключителният талант Емил Калоянов Хаджимитев е балкански шампион за юноши в Букурещ (14.3) и се класира шести (14.42) на европейското за младите в Дуисбург!

 

Първи на 110 м с преп. „слиза” под 14 секунди Георги Мляков. През 1974 той записва 13.9 в София, а на следващата година е рекордьор и с електорнно измерване (14.11). Мляков е шампион на България в три поредни години (1974-1976). През 1976 г. шампион на България на 60 м с преп. в зала е Славчо Костов (7.94), а през следващата 1977-ма – Йордан Цанков Петров (7.96) – сегашният президент на АК Левски.

 

Видинчанинът Васко Недялков (род. 1954) се появява сред медалистите в средата на 70-те години. Още на 8 май 1976 г. той регистрира 14.02, а на следващата година (на Универсиадата в София през август) и двамата с Георги Мляков постигат времена под 14-е секунди – Недялков (13.94) и Мляков (13.99)

 

Александър Вангелов


Следва продължение. Във II-ата част на материала между препятствията излиза Пламен Кръстев - очаквайте утре!




 

---


Тагове: 110 м с пр., 60 м с пр., 400 м с пр., Янко Братанов, Георги Мляков, Йордан Цанков
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени