Шрифт:

Българските хърделисти – сред най-добрите в Европа - II-ра част

Българските хърделисти – сред най-добрите в Европа - II-ра част
10-12-2016 09:02

В такива трудни за техническо усвояване и капризни дисциплини като препятствените бяганията българските атлети изградиха през годините свое собствено място и реноме на едни от най-прецизните майстори в бягането с препятствия - не само на Балканския полуостров, но и в Европа.

 

 

За началото и първите успехи на българските хърделисти четете в I-ва част на материала - ТУК

 

През 1977 г. специалистите у нас откриват таланта и заложбите на Пламен Кръстев (първи треньор Иван Кадийски). След като подобрява рекорда на 60 мс преп. за юноши (8.11), Кръстев става и балкански шампион за юноши в Букурещ (с нов рекорд 14.18).

 

Още на следващата 1978 г. Пламен участва на ЕП в зала в Милано (след като през зимния сезон’78 четирима българи са „слезли” под 8-те секунди – Кръстев 7.81, Йордан Цанков 7.92, Недялков 7.96 и Славчо Костов 7.98). Кръстев стартира неизменно на следващите пет (!) европейски шампионати в зала. Във Виена’79 Кръстев стига до в полуфинала - 7.85). В Зинделфинген’80 двамата с Васко Недялков се класират от сериите за полуфинала). Именно във втория полуфинал Кръстев със 7.79 намира място във финала. Преди него Недялков в първия полуфинал за една стотна (7.79 срещу 7.78 на поляка Гигиел) не съумява да прави компания на Кръстев във финала. А Пламен Кръстев (вече с треньор Христо Гергов) се представя страхотно на финала, оставайки четвърти (7.79), само на 4 стотни от „бронза” на споменатия Гигиел.

 

Преди това ЕП в Зинделфинген Васко (7.75) и Пламен (7.77) вече са потвърдили класата си сред най-добрите в Европа. Четвъртото поредно ЕП в зала за Пламен Кръстев е в Гренобъл’81. Там се бягат 50 м с преп. Пламен Кръстев отново проявява изключително хладнокръвие и психическа устойчивост. След 6.66 в серията и 6.64 на полуфинала, Кръстев застава на финала с реални амбиции за медал. Е, там малко не му достига (четвърти с 6.62 – български рекорд!), но Пламен побеждава световния рекордьор на 60 м с преп. (тогава) Юрий Черванев (СССР).

 

На петото си ЕП в зала (отново в Милано през март 1982-а) Кръстев пристига с двата си български рекорда от София (7.72 и 7.70). След „разходка” в серията (7.75), в първия полуфинал Пламен подобрява българския рекорд – 7.68, побеждавайки Ал.Пучков (СССР) с цели 10 стотни. Преди финала състезателите са задържани прекалено дълго в зоната за загряване и като че ли „прегряват”. Кръстев загубва златния медал само с една (!) стотна (7.74 срещу 7.73) от споменатия по-горе Пучков. През 1986 г. Пламен Кръстев поставя последния си рекорд на 60 м с преп. – 7.66 сек.

 

На открито Пламен Кръстев има не по-малко впечатляващи изяви. С девет шампионски титли на България на 110 м с преп. (1978, 1980, 1981, 1982, 1984, 1985, 1986, 1987 и 1988), той е неоспорим фаворит у нас в края на 70-е и почти цялото следващо десетилетие. „Балканските” му златни медали са пет (1980, 1981, 1984, 1986 и 1988). В зала златните медали от НШ са по-малко - четириНа 10 юли 1984 г. на четворната среща Гърция-България-ФРГ-Унгария в Атина Кръстев поставя нов български рекорд – 13.46 и с това оглавява европейската ранглиста за сезона. Десет дни след това, на Олимпийския ден в Берлин (20 юли), Кръстев с 13.62 отстъпва само на олимпийския шампион Томас Мункелт (ГДР). На алтернативния турнир ‘Дружба” в Москва (18 август) Пламен е шести (13.84), като преди това в полуфинала е фиксирал 13.71. Точно 132 (!) пъти в кариерата си Пламен Кръстев е „слизал” под 14-е секунди при всякакви условия!

 

Все в първата половина на 80-е години достоен съперник на Пламен Кръстев е левскарят Николай Шилев (треньор Юлиан Стаменов). На 18 години той подобрява рекорда за юноши на 110 мс преп. (13.99) и се класира осми на финала на ЕП за младите в Утрехт. А на следващата година е балкански шампион за юноши в Драма. Шилев започва много силно сезон’84 (още на 5 май 1984 подобрява националния рекорд – 13.54. По-нататък обаче талантът му секва твърде рано поради многобройните контузии и други лични проблеми.

 

Подобно е и състоянието на Васко Недялков, който в следолимпийската 1981-а стига до 13.70 на 110 м с преп. После опитва дори и десетобой (6912 т.), но и той страда от хронични травми и така и не реализира възможностите си....

 

През цялото това врме (1975 – 1982) в подножието на медалистите се състезава пловдивчанинът Димитър Гушев. Колебаейки се между скока на дъжлина (7.32) и препятствията, той стига до 13.99 и 7.90 на 60 м с преп. в зала. И русенецът Николай Иванов „смъква” под 14 секунди (13.96 през 1982 г.)!

 

От Варна пристигат хубави вести. През 1982 г. Венцислав Радев повежда родната ранглиста (13.80). Още на следващата 83-а Венци (Акулата) само за две седмици на два пъти чупи рекорда на 110 м преп. – 13.63 и 13.59. Истинска сензация е участието на Венцислав Радев на първото световно първенство в Хелзинки! След третото му място в серията (13.78), във втория полуфинал Радев с 13.82 се класира четвърти и „влиза” на финал! Във финала Венцислав Радев заема седмо (!) място с 13.73, пред третия американец Сам Търнър.

 

От ямболското село Генерал Инджово в края на 70-е години се появява Тома Томов. Още като юноша (тр. Димитър Кисьов) той опитва скок дължина (7.41 м), после при Йордан Атанасов се прехвърля към спирнта (100 м 10.5 и 200 м 21.6). Атанасов го насочва към 400 м (46.94 през 1981 г.) През есента на същата тази 81-ва Томов трябва да запълва „дупка” в българския тим и го „поставят” на 400 м с преп. Още в първата си проба (в Будапеща в началото на септември) Тома Томов изумява родните спецове с 51.81. Вече при проф. Михаил Бъчваров талантът му придобива подобаващ облик. През 1982-а Томов подобрява шестгодишния рекорд на Янко Братанов – 49.74 сек. На ЕП в Атина същата година ямболията остава едва осми. А след две години (1984 г.) на Олимпийския  ден в ГДР е четвърти и завоюва бронзов медал на турнира „Дружба” в Москва (49.49). Сезонът’84 е изключително интензивен за Тома Томов. На 8-ми август на състезанието на стадион „Народна армия” в София само за 45 минути Томов подобрява българските рекорди на 400 м (45.86) и на 400 м с преп. (48.99). Шест са общо националните му рекорди на 400 м с преп. - 49.74; 49.36; 49.24; 48.99; 48.84 и последния 48.48 от 11 август 1986 г. на „Нейпщадион” в Будапеща. Именно 1986 г. като че ли е върхът в спортната кариера на Томов. На ЕП в Щутгарт. на финала на 400 м с преп. му се пада трета пътека. На плувналата в локви писта той се подхлъзва при преминаването на първото препятствие. Почти падайки, Томов все пак запазва равновесие и финишира четвърти (49.62). Тома участва и на олимпиадата в Сеул през 1988 г. Там на полуфинала само четири (!) стотни преднина на германеца Едгар Ит го изхвърлят от финала (48.90 срещу 48.86).  С три поредни балкански титли (1984, 1985 и 1986) и шест национални (1984, 1985, 1986, 1987, 1988 и 1990), Томов най-много пъти е „слизал” под 50-те секунди на 400 м преп. – цели 56 пъти!

 

В следолимпийската 1981-ва отлично впечатление правят и изявите на 19-годишния Красимир Демирев (тр. Васил Райнов). По време на европейското първенство за юноши в Утрехт (Хол) той не само печели златния медал, но подобрява и младежкия национален рекорд – 50.45. През 1982, 1983 и 1989 г. Демирев (вече при Михаил Бъчваор) печели двубоите с Тома Томов на националните шампионати. Едва през 1987 Красимир „слиза” под 50-те секунди – 49.80, а през олимпийската 1988 покрива норматива за Сеул – 49.48 сек.

 

В средата на 80-те години (1984) много надежди се възлагат и на Димитър Иванов (50.93), но той приключва доста рано с атлетиката заради здравословни проблеми.

 

Малко преди него впечатлява и сегашният президент на БФЛА Добромир Карамаринов – с личен рекорд 52.40 от 1980 г. До него е и снажният пловдивчанин Димитър Арабаджиев (50.66)

 

След Демирев „палката” поема Асен Марков, балкански шампион за юноши през 1988-ма – 51.09. И той превзема 50-секундната граница – 49.82 през 1992 г. Малко преди него търновлията Божидар Константинов поразява с природните си дадености – висок, добре сложен и с дълги крайници. Божидар стига до 49.85 през 1986-а, но нивото му си остава на равнището на балканските изяви.

 

Няколко години непобедим на 110 м с преп. остава софиянецът Георги Петров Георгиев (тр. Йордан Цанков), довеждайки личния си рекорд до 13.90 (1993). Георгиев е пет пъти поред шампион на България на 110 м с преп. (1990-1994). През 1989 г. определен прогрес демонстрира и варненецът Желязко Желязков (шампион на страната и с лично 14.02).

 

Александър Вангелов

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ИЗЯВИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХЪРДЕЛИСТИ


 

---


Тагове: 110 м с пр., 60 м с пр., 400 м с пр., Пламен Кръстев
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени