Шрифт:

Надалече и нависоко – специалитет и на българите

Надалече и нависоко – специалитет и на българите
06-01-2017 12:33

Скоковете – хоризонтални и вертикални - винаги са били престижни за българските атлети и са носили достатъчно слава и гордост на родната атлетика през десетилетията. Смело може да се твърди, че, особено през последните 30-ина години на 20-и век, българите „диктуват модата” и в четирите вида скокове и карат специалистите да отбелязват с респект постиженията им.

 

Още на първия (определен за „държавен”) шампионат в София (24-25 май 1924 г.) са установени и записани в аналите рекорди и в скоковете. На скок височина с 1.595 Коста Смиляновски има честта да бъде първият рекордьор на България на скок височина. На овчарски скок Янко Милдев (с чешко гражданство, но живеещ постоянно в София) с 3.47 м е увековечен като учредител на рекорда (през двата дни Милдев установява и рекорди в три от четирите хвърляния (гюле 12.69, диск 39.50 и копие 42.80)... А Кирил Петрунов господства в хоризонталните скокове – скок дължина 6.49 м и троен скок 12.57... По-късно разностранният Камен Ганчев „повдига летвата” на 1.69 и 1.715 на скок височина в края на 20-е години, а в скока на дължина (6.54 и 6.61 – на на Балканиадата в Атина 1931) и в тройния скок (с четири поправки – от 13.26 до 13.65) е абсолютен властелин у нас по онова време. Славистът Захари Панайотов първи преодолява над 1.80 на скок височина – 1.815 в София на 9 юли 1933 г. А великолепният десеобоец Любен Дойчев започва да превзема висините на овчарски скок още през 1930 г. – от 3.60 м за да установи последния си рекорд от 3.90 в Загреб на 2 септември 1934 г. Впрочем рекордите на овчарски скок Любен Дойчев поставя все на Балканиади – 3.70 през 1932 в Атина, на следващата 1933-а – 3.90 (пак в Атина) и още веднъж 3.90 в Загреб’1934. Дойчев регистрира рекорди и на скок дължина – 6.67 и 6.75 (вторият е в Атина на 24 май 1935).

 

За пръв, преминал седемте метра на скок дължина, се счита Атанас Калинков от Русе, който на 24 август 1937 г. в София записва 7.01 м! Някои от очевидците на това състезание обаче подлагат на съмнение условията, при които е постигнат този резултат – най-вече пригодността на пясъчника за скачане (подозира се, че нивото на пясъка е било по-ниско от това на пистата).

 

След Втората световна война (или след преврата на 9 септември 1944 г.) леката атлетика в България трудно „се събужда”. В скока на височина Георги Георгиев-Геш (1.82, 1.84, 1.85, 1.88 и накрая 1.90) и Тодор Кънчев (1.85 и 1.86) последователно се редуват да коригират рекорда на скок височина. На 25 юли 1947 перничанинът Александър Зерков участва на състезание в Загреб и записва 1.83, което просъществува като рекорд малко повече от година... В овчарския скок Любомир Стефанов първо изравнява рекорда на Любен Дойчев (3.90) в Бърно на 14 август 1950. Стефанов се е установил и живее в Чехословакия и там „повдига” постижението си до 3.93 (В Опава на 9 август 1953). След завръщането си в София Стефанов преодолява 3.95 м на 6 юни 1954 г. Само седмица по-късно обаче честта да преодолее първи в България 4.00 метра се пада на Димитър Хлебаров (тр. Констатин Жалов). На 13 юни 1954 г. Хлебаров се справя с 4.02 м. Само месец по-късно – на 15 юли 1954 г. в София Любомир Стефанов се реваншира с още 4 см – 4.06 м...

 

По същото време десетобоецът Стоян Славков започва атака към рекордите на скок дължина. След 7.07 м в София на 12 юни 1954 г., Славков още 10 пъти коригира рекорда, „спирайки” на 7.51 м в София на 11 юли 1959 г. (само веднъж Любен Гургушинов го „прекъсва” – 7.13 м в Будапеща на 7 август 1954 г.). Стоян Славков записва и три рекорда на скок височина – 1.90, 1.92 и 1.93 м, преди Тодор Белчев да започне атаката си към двата метра. Именно старозагорецът Тодор Белчев е българин, пръв „справил се” с 2.00 – това се случва в София на 28 септември 1956 г. Белчев е и първият българин, завоювал точка за България от европейско първенство. На 29.08.1954 той се класира шести на ЕП в Берн....

 

В тройния скок първи над 14-е метра се приземява Никола Дагоров (14.12 м) в София на 8 юли 1947 г. Дагоров прави още осем поправки на рекорд, достигайки 14.96 м (в София на 20 юли 1954 г.). За съжаление, участието на Дагоров на Олимпиадата в Хелзинки’52 се оказва пълен крах – непосредствено преди Игрите той получава тежка травма в глезена. По-късно Никола Дагоров става един от най-добрите спортни лекари в България.

 

Ерата на Димитър Хлебаров на овчарски скок продължава повече от десетилетие, през което ямболията (роден ан 03.09.1934) подобрява 20 пъти (!) собствения си рекорд – от 4.02 и 4.15 до 4.96 през 1965 г. Само през 1959 и 1960 г. Христо Христов (Джипа) прави 4 поправки на рекрода ни - от 4.45 до 4.61 м. Димитър Хлебаров печели световната студентска титла на Универсиадата в София (1961 г.) с 4.52 м, колкото преодоляват и Жерар Барас (Швейц) и руснакът Игор Петренко. Хлебаров и Христов участват и на Олимпиадата в Рим (1960 г.). На  квалификацията (4.40 норматив) Христо Христов (тр. Димчо Бъчваров) се справя от раз, докато Хлебаров (тр. Конст. Жалов), заедно с Рон Морис (САЩ) и Анджей Кшешински (Пол) с 4.30 допълват общо 13-е за финала. А финалът се провежда при сахарски горещини (започвайки в 13:30 часа на „Стадио Олимпико”). Нашите пропускат 4.00, после на 4.20 Хлебаров превзема от първи опит, докато Христов се справя от втори опит. Хлебаров преминава и 4.30 от първи опит и е трети (!) във временното класиране. И Христо Христов успява – 4.30 м от раз и за момент даже е девети! Джипа превзема и 4.40 – пак от първи опит. И е на пето място, даже пред световния рекордьор Дон Брег („Тарзан”) от САЩ. Общо десетима са преодолели 4.40, сред тях не е Хлебаров, който остава 11-и с преодолените от първи опит 4.30... За жалост и Христо Христов не успява на 4.50, и с югославянина Леон Лукман (класирал се девети, пред Христов) спират дотук. „С нашите ватени анцузи буквално плувахме в собствената пот в жегата. Едва дишахме с Хлебаров” – спомняше си Христов. САЩ имат трима представители на финала, а България, заедно със СССР и Финландия – по двама! А  и тези метални прътове – такава мъка си е с тях!

 

В скока на дължина през 50-те години, освен полетите на Стоян Славков (7.26, 7.39, 7.40, 7.47, 7.48, 7.50 и 7.51 – в София на 11 юли 1959 г.) впечатляват Константин Гемов (7.28), Димитър Хлебаров (7.37 – той съчетава оварския със скока на дължина и даже десетобоя), Тодор Маринов (7.38 – балкански шампион в София 1958), Любомир Златарски (7.32).... Константин Гемов заминава на работа в ЧССР, където през 70-е години на 20 век създава една от най-добрите скачачки на Чехословакия за всички времена – Ярмила Нигринова (европейска шампионка в зала и два пъти шеста на олимпийски игри - 1976 и 1980). От това време и Иван Иванов (шампион със 7.29 м на Световния младежки фестивал във Виена 1959 г.). На Универсиадата в Торино’1959 само шест (!) сантиметра разделят първите четирима – „домакините” Атилио Брави (7.46) и Маурицио Тренциани (7.43), французина Али Бракши (7.42) и.... Иван Иванов (7.40)! Иван Иванов продължава да господства в скока на дължина и в началото на 60-те години. На Универсиадата в София в края на август 1961 г. Иванов печели бронзов медал (7.58, но с попътен вятър над 2 м в сек.), след великия Игор Тер-Ованесян (СССР) (7.90) и японеца Оказаки (7.67 м). На Балканиадата в Белград (16.09.1961) Иванов най-сетне се справя с българския рекорд, печелейки титлата със 7.53 м....

 

В скока на височина от края на 50-те години Тодор Белчев продължава да съчетатва скока на височина с десетобоя и... тласкането на гюле. На два пъти  (1959 и 1960 г.) Белчев преодолява по 2.01 м. В Същата тази 1960 г. русенецът Георги Куманов изравнява рекорда на Белчев – 2.01 м. А в Торино (на Световните студентски игри 1959 г.) Марин Григоров Александров завоюва бронзов медал (заедно с поляка Казимеш Фабриковски) – 1.96 м. Григоров остава само на 1 см от бленуваните 2.00 м....

 

След като Никола Дагоров стига до подстъпите на 15-ия метър в тройния скок (14.96 през 1954 г.), Любен Гургушинов (тр. Констатин Жалов) бележи нови измерения в тази така трудна технически дисциплина. Още на 17 април 1956 г. Гургушинов с 15.28 м открива нова страница в развитието на българския троен скок. След точно година (на 22.04.1956) Любен се приземява на 15.60, а след още два месеца (24.06.1956) добавя нови 2 см. На Балканиадата в София (20.09.1958 г.) Гургушинов с 15.87 м изтръгва златния медал и се изкачва на 12-о място в световната ранглиста за годината. В олимпийската 1960 г. и перничанинът Додю Патарински (тр. Конст. Жалов) се приближава към националния рекорд (15.67) и му се доверяват да представя България на Олимпиадата в Рим. Във Вечния град Патарински отпада на квалификацията (15.37). Малка утеха е балканският златен медал в Атина (15.40) м. На срещата България-Румъния на 16 юли 1961 г. Патарински изравнява рекорда на Гургушинов (15.87). Година по-късно, на Европейското първенство в Белград (13.09.1962) Любен Гургушинов (след 15.50 в квалификацията) на финала остава осми с 15.22 м (тогава по шест опита правят само първите шестима след третия кръг).

 

На споменатата приятелска среща (България-Румъния), пак в София, на 30 юни 1963 г. Додю Патарински става първият българин, скочил над 16-те метра – 16.01 м. След 2 месеца панагюрецът Георги Стойковски му отнема върховото постижение – 16.04 м. А на Балканиадата в София (15.09.1963) пред повече от 20000 зрители на стадион „Васил Левски” Стойковски още в първия опит възторгва трибуните с още един рекорд (16.15), който само след няколко минути е сериозно застрашен от... Любен Гургушинов (16.14 м)! Двамата заемат 14-о и 15-о място в световната ранглиста за 1963 г.

 

В скока на височина през цялото десетилетие (1960-1970) несменяем лидер е Евгени Йорданов Йотов (тр. Константин Жалов). Роден в град Кула, Видинско, Евгени (или както по-младите го наричат „бате Генчо”) съвсем случайно е открит за атлетиката. На едни училищни състезания „с ножица” той преодолява... бос 1.80 м. На 19 години (1959) Йорданов преодолява 1.90 (рекорд за юноши), а през 1961 вече е „превзел” 2.00 м. Първият национален рекорд на Йорданов е 2.06 (9 април 1962 г.). Следват 2.08, 2.10 и 2.12 (само в разстояние на три месеца през 1964 г.). С последния резултат (2.12) Евгени попада в челната двайсетица на най-добрите през олимпийската 1964 година. Йорданов заминава на Олимпиадата в Токио през октомври. Там нормативът от 2.06 м е преминат от цели 20 атлети. Финалът (21 октомври) започва мудно и тягостно още от 1.90 м. Йорданов сполучва от първи опит на 1.95, 2.00, 2.03 и 2.06 м, но на 2.09 вече е изцеден и приключва на 12-о място.... Най-големият успех за Йорданов е шестото му място на европейското първенство в зала в Белград – 1969 г.

 

В скока на дължина наследник на Иван Иванов е перничанинът Райчо Цонев . В своя роден град (Перник) Цонев още на 4 май 1963 г. прибавя 14 см към българския рекорд – 7.67 м. На Балканиадата в София (14 септември 1963) Райчо печели титлата (7.48 м) Олимпийската 1964 г. Цонев започва „ударно” – в Атина на 22 май със 7.72 м изненадва специалистите у нас. На турнира „Народна младеж” в София на 6 юни 1964 г. Цонев е още по-убедителен – 7.87 м (с попътен вятър съвсем малко над допустимото - +2.3 м в секунда) и 7.75 (+1.6) – нов рекорд! Но на Олимпиадата в Токио след фаул в първия опит на квалификацията (очевидци твърдят, че скокът е бил около 7.60 м) Цонев се проваля в следващите си опити – 7.33 и 7.29 м.... Последният, който се класира за финала, е испанецът Арета 7.46 м.... Последният рекорд на Райчо Цонев – 7.79 м е поставен на стадион „Раковски” на 8 октомври (!) 1966 г. по време на националния шампионат за мъже и жени!

 

Все от тези години в България възторг и възхищение с изявите си буди Тодор Дашков. Още като юноша той губи ръката си, но с твърдост и решимост продължава тренировките си и се нарежда сред найодбрите у нас в скока на дължина. През 1962 г. Дашков дели трето-четвърто място в бъгарската ранглиста със Стоян Славков (7.44 м). Две години по-късно на Балканиадата в Букуреш (12 септември 1964) Дашков е с бронзов медал – 7.46 м! На Световния младежки фестивал в Хелзинки 1962 г. Тодор Дашков печели ЗЛАТЕН МЕДАЛ при младежите със 7.29 м!

 

Георги Стойковски преживява една изключително разнообразна и бурна спортна кариера. След балканската титла през 1963 г., през олимпийската 1964-а Стойковски (под ръководството на Константин Жалов) се готви упорито за Олимпиадата в Токио. На 30 август в София Георги подобрява собствения си рекрод – 16.21. В японската столица още на квалификацията при насрещен вятър (-1.35) Стойковски изравнява тези 16.21 м. За финала са се класирали 13 атлети. Стойковски скача първи по ред. В третия кръг той се приземява на 16.10 м и е пети. Докато Манфред Хинце (ГДР) с 16.15 м и Олег Федосеев 16.35 го изместват на седмо място (тогава само първите шест правят по още три опита....). На Универсиадата в Будапеща 1965 Стойковски остава пети (16.29), само на... 7 см от победителя Хенрик Калочай (16.36). Втори и трети са унгарецът Драган Иванов (Унг) и Михаел Зауер (ФРГ) с по 16.35, четвърти е италианецът Джентиле 16.31 м. Тези 16.29 са потретени от Георги в Будапеща (преди това стойковски ги скача в София и в Рим)... На европейското първенство на следващата 1996-а (пак в Будапеща) ГЕОРГИ СТОЙКОВСКИ СТАВА ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН НА ТРОЕН СКОК – седми резултат в историята тогава - 16.67 м. На втората си Олимпиада (Мексико’68) Стойковски отново има малшанса да скача първи в списъка. След 16.28 и 16.46 Георги е осми. Но в третия опит Уокър (САЩ) с 16.77 го „изхвърля” от финала..... Стойковски дълго време е рекордьор и в зала (16.28 през 1970 г.).

 

През 1966 г. в сектора за скок височина се появяват талантливи юноши – Иван Угрински (тр. Г. Александров) 2.03 и пазарджиклията Петър Богданов (2.00). Богданов през 1968 вече преодолява 2.06 м и две години по-късно – под ръководството на Стоян Славков – 2.12 м. През 1972 на срещата Полша-България във Варшава Богданов подобрява рекорда – 2.16 м. А на Балканиадата в Изимр (4 август) „повдига” летвата с още сантиметър – 2.17 м. Петър Богданов е включен в отбора за олимпийските игри в Мюнхен. В квалификацията той стига до 2.12 и на 2.15 м не успява.

 

По времето на Райчо Цонев в сектора се появяват братята Петър (7.66) и Георги (7.54) Марини. Те са най-често сред медалистите на шампионатите в София. По-малкият брат – Георги – едва на 18 години се класира пети на ЕП за юноши във Варшава (1964 г.). Марин-младши коригира няколко пъти рекорда в зала, докато записва 7.51 м на европейското в зала в София (1971). Това обаче му е достатъчно само за 13-ото място. Освен тях и Александър Генчев (7.59 м) е сред националните състезатели. В края на 60-те години много надежди и очаквания вдъхва талантливият панагюрец Тодор Цуцеков. Едва 21-годишен, Цуцеков е шампион на Републиканската Спартакиадата (1969) със 7.54 м. Но, вместо плътно да приближи дори осемте метра, Цуцеков се „оплита” в контузии при преминаването си във ВИФ в София. И едва 24 годишен, е безвъзвратно загубен за атлетиката.

 

След оттеглянето на Хлебаров от пистата (дори през 1971 той води ранглистата с 4.90 м), за кратко Емил Ценов (4.80) и Иван Минков го заместват.... Минков печели бронзов медал на балканските игри е Измир (4.90 – второ постижение у нас). След 2 години 19-годишният Здравко Димитров подобрява реорда за юноши – 4.82 м, ставайки балкански шампион за юноши във Варна... Но честта първи да „превземе” 5.00 м де пада на бургазлията Веселин Цонев. На 26 юли 1975 г. на националния шампионат в София Цонев от третия си опит преодолява заветната височина... По-малко от месец след това (на 17 август в Барселона) и „левскарят” Стефан Стефанов също се справя със заветните 5.00 м.

 

През зимата на 1973-а разградчанинът Пламен Пенчев първо подобрява с 1 см рекорда на Мaрин в зала – 7.52 м. После на срещата България-ЧССР в София прибавя нови 9 см – 7.61 м. На същото състезание Петър Богданов с 2.17 м уеднаквява рекордите на скок височина на открито и в зала – 2.17. И Богданов (11-и), и Пенчев (три фаула) не се представят подобаващо на европейското в зала в Ротердам’73.... Тези 7.61 м в скока на дължина са изравнени от Йордан Янев през следващата 1974 г. А софиянецът Веселин Стойков (тр. Иван Сеизов)  на два пъти – през 1973 г. и 1974 г. – регистрира по 7.48 м в скока на дължина (все рекорди за юноши).

 

Следващият троен скачач, който прехвърля 16-е метра (16.02), е Кирил Аладжов (тр. Тодор Кънчев) – шампион на Спартакиадата през 1974 г. Понастояшем професор, Аладжов проявява завидно спортно дълголетие, състезвайки се даже до Спартакиада през 1979 г. (осми с 14.53), а Михаил Михалев записва точно 16.00 през 1975 г.  През 1974 г. врачанинът Альоша Велков (тр. Георги Александров) поправя юношеския рекорд на троен скок – 15.74 м.

 

Именно през май 1975 г. варненецът Бончо Бонев (тр. Марин Димитров) прибавя пет сантиметра към рекорда на Райчо Цонев на скок дължина – 7.84 м. После на Балканиадата в Букурещ Пламен Пенчев завоюва сребърен медал с трето постижение в историята – 7.73 м!

 

А едва 18-годишният пловдивчанин Румен Йоцов (тр. Еньо Тодоров) във Варна (на турнира „Народна младеж”) наведнъж подобрява българския рекорд на скок височина и за мъже, и за юноши – 2.18 м! Преди това, през февруари в зала „Фестивална”, Йоцов е подобрил и рекорда в зала – 2.17 м!

 

Олимпийската 1976-а не е с особен блясък за мъжете ни скачачи. В скока на височина Николай Петров (бъдещият треньор на Стефка Костадинова) и Иван Бойчев записват по 2.12, а варненецът Пейчо Жеков – 2.11. Стефан Стефанов (тр. Христо Христов Джипа) подобрява рекорда до 5.05 м, а Йордан Янев от Благоевград (тр. Любомир Канелов) е с най-добър резултат на скок дължина – 7.69 м. Двама преминават границата на 16-е метра на тройния – Михаил Михалев (тр. Додю Патарински) 16.08 и Светослав Топузов (тр. Никола Николов) 16.06. А юношата Атанас Чочев (тр.Митко Тодоров) е балкански шампион с 15.85 м в Кавала.

 

В следолимпийската 1977 г. възпитаниците на пловдивския треньор Константин Ковачев Атанас Търев и Иван Тупаров печелят медали на ЕП за юноши в Донецк. Иван Тупаров с нов рекорд за юноши (7.63) се окичва със сребро, а Атанас Търев е трети в овчарски скок (5.10). Въобще овчарският скок в България търпи твърде приятно развитие – за малко повече от месец – Стефан Стефанов (5.11 на 29.05. в София), Веселин Цонев (5.12 в Целье на 7 юни) и Атанас Търев 5.15 (на шампионата за мъже в София на 1-ви юли) три пъти коригират върховото постижение.... И в тройния скок сполучливо се представя бургазлията Георги Георгиев. А юношата Валентин Гетов (треньор Иван Сеизов) е най-добър на скок височина – 2.15 м.

 

Осем атлети са преодолели 5.00 м и повече на овчарски скок през 1978 г. От тях трима са юноши – русенецът Станимир Пенчев (тр. Й.Джикелов) (5.20), варненецът Иво Янчев (5.20) и още един русенец – Радослав Ачев (5.00). Атанас Търев продължава да прибавя сантиметри нагоре – 5.22 м. Като че ли успешно се завръща (след контузия) в скока на височина Румен Йоцов (2.16). Иван Тупаров отново подобрява рекорда си на скок дължина – 7.68 м и пак е балкански шампион за юноши в Анкара. На младежката среща Гърция-България на 27 юли Тупаров се приземява на 7.70 м (+4.50 м). Бронзов медал с личен рекорд на троен скок (16.42) завоюва на Балканиадата в Солун Атанас Чочев в тройния скок. Георги Георгиев изравнява до сантиметър личното си постижение в тройния скок – 16.30 м....

 

На финалите на Спартакиадата  за юноши в Плевен (14.07.1979 г.) 19-годишният плевенчанин Валери Цветков (тр. Никола Николов) подобрява наведнъж рекорда за мъже и юноши в скока на височина – 2.19 м. А Атанас Търев в овчарския скок продължава да чупи рекорда си – 5.26, 5.31, 5.36 и 5.40 (последният в Карловац на 22 юли). Докато юношата Иво Янчев (тр Ст. Джинов) не го подобрява на 5 август в София – 5.42 м. Само две седмици по-късно Янчев остава едва пети на ЕП за юноши в Бидгошч с 5.15 м. Тримата медалисти там  - руснаците Полков и Крупски и французинът Виньерон – приключват с по....5.40 м. В скока на дължина още през май ловчанлията Георги Дойнов (тр.Иван Иванов) се приближава до рекорда – 7.81 м. Но честта да го подобри се пада на...Атанас Чочев, който на турнира „Златният шпайк” в Острава (5 юни) завоюва златния медал със 7.88 м. Добри резултати отбелязват и армеецът Красимир Вълканов (втори на СКДА със 7.69) и талантливият Веселин Стойков (7.67). Дойнов, Вълканов, Стойков, както и Емилио Бенеков са възпитаници по това време на бившия рекордьор проф. Иван Иванов. Чочев е начело на ранглистата и на троен скок – със същите 16.42 отпреди година. А пловдивчанинът Красимир Джалдети (16.10)  впечатлява с големия си потенциал.

 

Българският овчарски скок продължава да се развива с бързи темпове и през олимпийската 1980 г. Възпитаниците на Константин Ковачев Атанас Търев (5.30) и Антон Паскалев (5.35) заминават с добра зестра за европейското в зала в Зинделфинген (01 март). Там първо Паскалев установява нов рекорд (5.40 м) и Търев няколко минути по-късно го изравнява. Двамата се класират съответно седми и единайсти. Търев бърза да поправи националния рекорд и на открито – 5.44 в София на 28-ми юни.... На същия ден, пак в София, пловдивчанинът Атанас Младенов прибавя сантиметър към рекорда на скок височина – 2.20 м.

 

И хоризонталните скокове търпят сериозни метаморфози... Още през зимата Атанас Чочев коригира рекорда в зала – 16.35 м. На европейското в Зинделфинген Чочев започва зле – след фаул само 15.80 м. После в третия си скок 16.31, фаул и 16.12 м. В последния шести кръг Чочев се приземява на 16.40 м в „бронзова позиция” (след унгареца Бакоши 16.86 и Яак Уудмяе 16.51). За жалост само две минути след скока на Чочев вторият руснак Ковтунов го изпреварва с...5 см за бронза...Между третия и осмия в класирането разликата е само 14 см!!!! И в скока на дължина Иван Тупаров бърза да покаже колко много може. След 7.72, 7.82 и 7.88 м (все рекорди в зала), Тупаров е между фаворитите в Зинделфинген. От пренапрежение обаче той отскача много след дъската – 7.68, 7.70 и 7.56 и остава девети (след дисквалификацията на шампиона Ронал Деруел (Белг).

 

През пролетта на 1980 г. в скока на дължина нещата се „раздвижват”. 25-и май е една паметна дата за българската атлетика – Иван Тупаров е първият българин, преминал осемте метра – 8.00 м. Две седмици по-рано в Ямбол Атанас Запрянов Атанасов (тр. Васил Николов) със 7.72 и 20-годишният Кристиан Апостолов (тр. Митко Тодоров) – 7.71 м започват добре сезона. На Балканиадата в София (14 юни) Тупаров добавя още три самтниметра – 8.03 м. Друг обаче е финалистът на Олимпиадата в Москва. Йордан Янев за кратко държи рекорда през май – 7.97 м. В съветската столица (28.07.) Йордан Янев воюва сърцато и с 8.02 м заема осмата позиция (в отсъстивето на американски атлети заради бойкота)....

 

Въпреки контузията си, Атанас Чочев отново е познатият боец през сезона. Рано-рано, още на 3-ти май, Чочев „счупва” легендарния рекорд на Стойковски отпреди 14 години. Счупва го с цели 19 см – 16.86 м... На Олимпиадата, макар и със силна болка в петата, Чочев успява да се нареди сред осемте. След 16.12, 16.55 и два фаула, Чочев даже пропуска петия си опит заради нетърпимата болка. В шестия той влага всичко и прибавя само сантиметър за 16.56 и шестото място, след австралиеца Иън Кембъл (16.72 м).... Сред подрастващите силно впечатление прави и Стоица Илиев (16.41 м), възпитаник на Додю Патарински...

 

Надежда и добро настроение идват от секторните дисциплини и през 1981-ва година. В овчарския скок още през през януари Търев (5.45 и 5.50) записва нови рекорди. На европейското в зала в Гренобъл Атанас Търев преминава още веднъж 5.50 и се класира осми (Иво Янчев остава 13-и с 5.35 м).... За по-малко от месец Атанас Чочев четири пъти подобрява рекорда на скок дължина в зала – 7.88, 7.89, 7.91 и накрая 7.95 м. Заедно с Кристиан Апостолов (7.77) и Иван Тупаров (7.82) Чочев ни представлява на ЕП в зала в Гренобъл (22.02.). в „Пале дьо Спор” най-добре се предсатвя...най-младият – Апостолов (шести със 7.69). Тупаров 7.61 § 7.57 и Чочев 7.61 § 5.96 правят по четири фаула и остават седми и осми!

 

В скока на височина Валентин Гетов (тр. Иван Сеизов) (с коремно-претъркалящ стил) още на 6 юни добавя един см към рекорда – 2.21. После за 18 дни Георги Гаджев (тр. Тодор Белчев) на два пъти коригира Гетовото постижение – 2.22 и 2.23 в Будапеща (18.08.)..

 

Заради досадния шип в петата Атанас Чочев изоставя тройния скок (още през януари води ранглистата с 16.38 м) и се съсредоточава само върху скок на дължина. На „Народна младеж” на 7-ми юни Йордан Янев (7.91) и сливналията Богдан Славов (тр. Стефан Станев) (7.70) в момента са по-добре. А и Сотир Новков (7.60) също е перспективен. Обаче никой не предполага каква буря ще се развихри на 12 юли, по време на отборния шампионат. Още в първи си опит Атанас Чочев с 8.19 (+1.4) стъписва конкуренцията. Вече бившият рекордьор Тупаров със 7.99 м не може да реагира. Емилио Бенеков (7.97), Атанас Запрянов Атанасов (7.88), Кристиан Апостолов (7.75) и Красимир Вълканов (7.58) правят най-силното състезание в историята на леката атлетика у нас!!!!! Хубаво представяне на полуфинала за Купата на Европа в Хелзинки (4 юли) записва Йордан Янев – втори със 7.84 м

 

Само ден преди този истински спектакъл (11 юли) и в овчарския скок се разиграва грандиозно шоу. Иво Янчев с нов рекорд - 5.61 м побеждава Станимир Пенчев 5.40, Търев 5.30 и Антон Паскалев 5.30.... Въобше осмина вече са над 5.20 в ранглистата – Янчев 5.61, Търев 5.51, Паскалев 5.45, Станимир Пенчев 5.40, юношата Найден Йорданов 5.30 (шести на ЕП за юноши в Утрехт), Генади Аврамов 5.20, Иван Димитров 5.20 и армеецът Румен Стоянов 5.20. А 18-годишният Валентин Видев с 5.10 е балкански шампион при младите в Плевен.... Антон Паскалев пък заема призовото шесто място на Универсиадата в Букурещ с 5.40 м.

 

На открития турнир в София (01 август) Атанас Запрянов Атанасов става четвъртият българин с резултат над осем метра на скок дължина – 8.09 м. Запрянов след само 5 дни става шампион на...град Москва с 8.00. А на Балканиадата в Сараево (19.09) е шампион с 8.11 м. Също на 1 август, но в Ебензее (Австрия) личен резултат отбелязва Кристиан Апостолов – 7.91 м. Силни постижения в края на сезона (след почти излекувания шип в петата) записва и рекордьорът Атанас Чочев – шампион на България на 30 август с 8.04, после на 3-ти септември на тристранната среща в Будапеща Унгария-Финландия-България победител с 8.10 (+2.2) и на тунрира в Париж (06.09.) отново шампион с 8.00 м.

 

В края на януари 1982 г. Атанас Чочев е първият, който скача в зала над осем метра у нас – 8.02 м. С по 7.85 през зимата го съпровождат и Кристиан Апостолов и Йордан Янев. На Европейското в зала в Милано Чочев остава едва осми (7.64)...Атанас Търев на два пъти (5.50 § 5.56) коригира собственото си върхово постижение на овчарски скоки в зала у нас. В „Палацо дело спорто” в Милано на ЕП с 5.55 м Търев е пети, с резултата на „бонзовия” Крупски (СССР), но с един фаул повече.....

 

На 3 юли 1982 г. в София Атанас Търев преодолява гросмайсторката височина от 5.70 м (а на 19 юни вече е станал шампион на България с 5.66 – също рекорд (!), следван от Иво Янчев – 5.55). И Станимир Пенчев се справя с 5.55 на открития турнир в София на 7 август. На европейското в Атина (09.09.) само Търев се справя с квалификацията (5.45), докато Пенчев (5.25) и Иво Янчев (три фаула на 5.25) отпадат. На финала Търев се държи геройски и воюва като равен с равен с именитите си съперници. На 5.60 само руснаците Александър Крупски (без нито един фаул) и Владимир Поляков (с един фаул на 5.50) се справят с височината от раз. Търев сполучва на 5.60 от третия път и се окичва с бронзов медал!

 

Още на 15 май вечният боец и участник на всяко състезание Красимир Вълканов (тр. Додю Патарински) установява личен рекорд (7.77). След като на турнира „Народна младеж” Атанас Запрянов с 8.02 надвива над Тупаров 7.96 и Красимир Вълканов 7.74, на националния шампионат (20.06.) Иван Тупаров е първенец със 7.82 взема реванш от Янев (7.77), Чочев (7.76) и Запрянов (7.74). На втория кръг на отборния шампионат (04.07.) Йордан Янев със 7.94 м си възвръща силите.... После по време на шампионата за старша възраст в Пловдив (14.08.) Атанас Чочев (8.15) и Атанас Запрянов (8.09) са титуляри за европейското. На самия европейски шампионат в Атина и тримата ни атлети се справят с квалификационната норма (7.80 м): Запрянов (7.85), Чочев (7.82) и Тупаров (7.80). финалът е на 9-ти септември от 18:00 часа. Чочев (7.89) и Запрянов (7.82) се класират седми и осми още с първите си опити. Докато Тупаров със 7.73 изостава едва 12-и....

 

В тройния скок четирима са над 16-ия метър – шампионът на България Красимир Джалдети (16.31), Стоица Илиев (16.22), Чочев (16.07) и Георги Помашки (16.02). И тук радостни попълнения заявяват за себе си. По-малкият брат на Иван Тупаров – Николай Тупаров с 15.77 е балкански шампион за юноши в Драма. А едва 17-годишният русенец Христо Марков (тр. Чавдар Чендов) с 15.72 се класира първи на юношеския турнир „Дружба” в Лодз.

 

Българските атлети трябва да се готвят осиротели в зала „Комсомолска” в Ямбол през зимата на 1983-а. Повечето скачачи са на лагер във Вилнюс и Минск. Именно в столицата на Беларус Минск още на 23-и януари Георги Гаджев повдига нависоко летвата в скока на височина – 2.26 м – нов рекорд! На тройната среща България-Полша-Унгария в София (24.07.) Валентин Гетов пък подобрява рекорда на открито – 2.24 м. Този рекорд не просъществува дълго – на 15 август в Пловдив 18-годишният Евгени Пеев (тр. Никола Николов) „вдига” нагоре – 2.25 м. А след десетина дни къдрокосият Евгени Пеев постига внушителен успех, извоювайки сребърен медал на европейското за юноши в Швехат с 2.21 м и побеждавайки не кого да е, а бъдещия световен шампион и рекордьор Патрик Шьоберг (Шв)....

 

В овчарския скок Атанас Търев продължава да се налага в световния елит. На зимното ЕП в Будапеща отново един фаул го секва по пътя към медала – Патрик Абада (Фр) е прескочил 5.55 от първи опит, а Търев – от втори и остава четвърти. На откритото състезание в София на 2 август Търев изравнява рекорд – 5.70 м. Големи перипетии среща Търев на Първото световно първенство в Хелзинки. Квалификацията е отлагана два пъти заради силния дъжд. Накрая всички 27 (!) атлети са допуснати до финала в последния ден (14.08.). В едно продължило близо седем (!) часа Търев едва оцелява на 5.40 (от трети опит), но 5.50 и 5.60 преодолява от първи опит! Само Сергей Бубка (СССР) успява на 5.65, а Константин Волков (СССР) с 5.60 (също от първи опит) печели среброто.... Само двамата съветски скачачи са пред Наско. Зад него са двама олимпийски шампиони от Полша (Случарски и Козакевич), един олимпийски шампион от Франция – Пиер Кинон, плюс съотборниците му Абада и Виньерон, тримата американци Бъкингам, Бил Олсън и Майк Тъли, третият руснак Поляков, западногерманците Лоре и Винклер.... След само седмица (21 август) Търев побеждава и на Купата на Европа Финал Б в Прага с 5.50 м. А на 6 септември в Болоня прибавя сантиметър към рекорда си – 5.71 м...

 

Ранглистата ни продължава да е за пример; Иво Янчев 5.65, Румен Стоянов и Станимир Пенчев по 5.50, Иван Димитров и Антон Паскалев по 5.40, варненецът Николай Николов (19-годишен) с 5.30 (той е пети на ЕП в Швехат с 5.20 м).

 

Христо Марков вече съвсем отчетливо се намесва в борбата сред най-силните европейци. Още през зимата (след 16.35 във Веселиново) Марков е седми (!) на ЕП в зала в Будпеща (16.06). През лятото на турнира „Народна младеж” той подобрява европейския рекорд за юноши и национален за мъже (16.88) и после извоюва и златен медал от ЕП за юноши в Швехат с 16.72 м. Армеецът Георги Помашки (тр. Додю Патарински) обаче бързо отмъква рекорда на Марков – на СКДА в Хавана на 4 септември той добавя 3 см – 16.91 м. На държавното първенство в София в началото на юни хубави резултати регистрират медалистите; Помашки 16.59, Стоица Илиев 16.53 и Красимир Джалдети 16.49.

 

На купата на Европа Финал Б в Прага, освен победата на Търев, на тройния Атанас Чочев воюва за отбора (втори с 16.41), а трети са Валентин Гетов на скок височина (2.19) и Чочев на скок дължина през първия ден – 7.75 м...

 

В скока на дължина още през зимата чудесно започва Атанас Запрянов – победа в Зинделфинген (29.01.) с личен рекорд от 7.89 м, после второ място в Ленинград със 7.83 м.... Но за зла участ Запрянов заболява и отлага амбициите си за лятото... За сметка на това Йордан Янев е шампион на България в зала с личен рекорд (7.90 м). На ЕП в зала в Будапеща Янев остава осми (7.71 м)..... Лятото започва обещаващо – на НМ Чочев (8.04) и Запрянов (8.03) се сражават до последно, компания им прави десетобоецът Дичо Тодоров (7.73 м). На националния шампионат в София (05.06.) Атанас Чочев и Иван Тупаров „уцелват” точно по 8.00 м и победата е за Чочев (по-добрият му втори опит е 7.82, при 7.68 за Тупаров). Запрянов сега е трети със 7.80 м. Двама юноши – Лъчезар Бабалиевски (тр. Стоян Славков) и Даниел Петков (тр. Чавдар Чендов) записват по 7.71 м (Бабалиевски в Ебензее на 20 юли, Петков в Инсбрук на 22 юли). Седмица по-късно Даниел Петков е балкански шампион в Букурещ (7.58), следван от Бабалиевски (7.54). За жалост и двамата се провалят на ЕП в Швехат....Запрянов (7.99) и Чочев (7.94) побеждават „двойно” на срещата България-Поша-Унгария в София (24.07.). След само пет дни в Будапеща на турнира „Гранд При” Атанас Запрянов с личен рекорд (8.16) отстъпва само на домакина Ласло Салма (8.24 м)...... На световното в Хелзинки Запрянов успешно се справя в квалификацията (7.96), докато Атанас Чочев записва три фаула. После на финала и Запрянов не успява да се реализира – 7.52, 7.69 и 7.64, оставайки 12-и.

 

Бурно и емоционално начева зимният сезон 1984 г. На турнира ФИСУ едва 19-годишният Христо Марков „изригва” в зала „Фестивална” (11 февруари)  – първият българин над 17 метра – 17.05 м!!! На националния шампионат (18-19 февруари) Евгени Пеев и Георги Гаджев подобряват в пет минути рекорда на скок виусочина – и двамата по 2.23 м. А на турнира ФИСУ сливналията Атанас Иванов също „поглежда” към него – 2.19 м. На европейското първенство в зала в Гьотеборг Марков е четвърти (с 16.89 м) до последния кръг, но Ян Чадо (ЧССР) го изпреварва едва с 4 см.....

 

На турнира „Народна младеж” на 19 май в третия си опит Христо Марков изумява всички – 17.42 м – световен рекорд за юноши, национален за мъже и юноши и десето постижение в света за всички времена. Само на 5 см след него е руснакът Вячеслав Бордуков (17.37). Атанас Търев (5.60) и Антон Паскалев (5.40) побеждават европейския шампион Крупски (СССР) (5.40). А арменецът Роберт Емян (7.99) изтръгва победата от Иван Тупаров (7.96 м) в дългия скок....

 

Марков затвържава потенциала си на националния шампионат в Софиа (02-03 юни). Той отново прелита над 17-е метра (17.19), следван от Стоица Илиев (17.09) – вторият българин над 17-е метра!!! Иван Тупаров подобрява личното си на скок дължина (8.07 м), следван от...Христо Марков (7.95) и добричлията Емил Михайлов (7.75 м).

 

На овчарски скок (02 юни) Атанас Търев се извисява над летвата, поставена на 5.72 м (нов неационален рекорд и 17-о място в историята. След него Иво Янчев (5.60) и Антон Паскалев (5.60), както и Станимир Пенчев (5.50) оформят един рядко срещан квартет!

 

Забележим напредък отбелязва младият армеец Владимир Амиджинов – във Вроцлав на 14 юни той побеждава с личен рекорд (7.83 м). А Йордан Янев почти докосва осемте метра (7.95) на турнира „Плевенска панорама” (08 юли).... През май на стадион „Юрий Гагарин” във Варна 18-годишният русенец Александър Петков (тр. Чавдар Чендов) прелетява в бурята 7.81 м на скок дължина – четвърто в Европа за юноши за 1984 г.

 

На турнира „Бели-зелени-червени” в София на 04 юли Атанас Запрянов Атанасов на два пъти – 8.21 и 8.31 м коригира националния рекорд на скок дължина.

 

„Олимпийският ден” в Берлин (20.07.) и в Потсдам (21.07.) „носи” още медали на скачачите. Атанас Търев с 5.60 отстъпва само на руснака Костя Волков (5.70), а Иво Янчев с 5.40 е четвърти. Атанас Запрянов отново прехвърля осемте метра – 8.08 м за сребърния медал (след Домбровски (ГДР) 8.36). Докато Иван Тупаров е шести със 7.92 м. А Христо Марков със 17.03 м печели първия си „голям” медал – бронзов, след Яковлев (СССР) 17.15 и Фолкер Май (ГДР) 17.12...

 

На 10 и 11 юли на четиристранната среща Гърция-ФРГ-Унгария-България Търев и Янчев с по 5.40 се класират първи и втори. Атанас Запрянов (8.03) най-сетне побеждава „душманина” си Ласло Салма (Унг) (7.96). На тройния скок Стоица Илиев е убедителен в победата си – 16.76 м. А Георги Гаджев е трети на скок височина – 2.21 м.

 

Балканиадата за юноши в Марибор (28.07.) обнадеждава – първо и второ място за Евгени Пеев (2.16) и едва 17-годишния Георги Дъков (тр Никола Николов (21.4). Впрочем само след седмица на турнира „Дружба” в Пловдив (04.08.) Георги Дъков преодолява авторитетните 2.20 м.... Все там - в Марибор - Радослав Обретенов (7.51) и Даниел Петков (7.44) (и дамата възпитаници на Чавдар Чендов) печелят златния и сребърния медал....

 

Алтернативният турнир „Дружба” за мъжете се провежда в Москва на стадион „В.И.Ленин”. Само младият Христо Марков спечелва медал – бронзов (17.29) на тройния скок. Пред него са само Олег Проценко (17.46) и Александър Яковлев (17.41).... А Стоица Илиев се справя добре – шести с 16.94 м. В овчарския скок Иво Янчев с 5.60 е четвърти, а рекордьорът Търев не се чувства комфортно – осми с 5.40 м... Атанас Запрянов изостава едва седми на скок дължина с по-скромните 7.94 м.... Два много силни турнира „осъществява” Иво Янчев – 5.65 в Роверето на 29 август и след това в Болоня на 6 септември (5.70 на градския площад)...

 

От Италия Иво Янчев лети със самолета за Атина, където от 7 до 10 септември се провежда поредната Балканиада. В овчарския скок Янчев и Атанас Търев (и двамата с по 5.50) са недосегаеми.... Атанас Запрянов (7.77) и Владо Амиджинов (7.75) също окупират първите две места в скока на дължина. Шампион е и Стоица Илиев в тройния скок с 16.64 м. Георги Гаджиев приключва сезона с бронзов медал на скок височина – 2.21 м

 

Следолимпийският зимен сезон 1985 г. започва твърде рано (19 януари) с първите Световни игри в зала – Париж (Берси). ХРИСТО МАРКОВ ИЗВОЮВА СВЕТОВНАТА ТИТЛА В ЗАЛА СЪС 17.22 М В ТРОЙНИЯ СКОК, пред кубинеца Ласаро Бетанкур (17.15). На турнира ФИСУ в столичната зала „Фестивална” (9-10 февруари) ХРСИТО МАРКОВ ИЗРАВНЯВА ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕКОРД В ЗАЛА, НО НА СКОК ДЪЛЖИНА – 8.23 м! След него са Амиджинов (7.84) и Атанас Запрянов (7.80. В неделята Марков е първи и в тройния скок (17.00). докато трите медала на овчарски скок са завладяни от българите: Станимир Пенчев, Атанас Търев, Иво Янчев (и тримата с по 5.50 м). На следващата седмица (16-17 февруари) на националния шампионат в зала Румен Стоянов на овчарски скок с личен рекорд (5.55) побеждава фаворитите Търев (5.50) и Станимир Пенчев (5.40)... Владимир Амиджинов в тройния скок е безапелационен за победата си (7.84) пред Иван Тупаров (7.67)....

 

Европейското в зала в Атина (2-3 март) е нов триумф за Христо Марков. След 17.20 и 17.29 във втория и третия кръг Марков води убедително на Фолкер Май (ГДР) 17.14. Обаче в последния си шести опит чехът Ян Чадо едва не изпреварва нашия – 17.23 м. ВСЕ ПАК ХРИСТО МАРКОВ ПЕЧЕЛИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ТИТЛА НА ТРОЕН СКОК. Атанас Търев отново е познатият боец в сектора за овчарски скок. След 5.30, 5.50 и 5.60 от първи опит, Търев пай е изреварен само от Сегей Бубка и Александър Крупски (и двамат с по 5.70 м) и е възнаграден с бронзов медал!!! След недостатъчен брой стартове през сезона, Атанас Запрянов Атанасов се мобилизира докрай и със 7.86 заема седмото място в едно изключително състезание, в което първите четирима са се вместили само в ...2 см. Гюла Палочи (Унг) 8.15 § 8.01 § 7.96, неговият сънародник Ласло Салма 8.15 § 8.01§ 7.94, руснакът Сергей Лаевский 8.14 и чехът Ян Лейтнер, останал без медал – 8.13 м....

 

На турнира в Сао Пауло (първи от веригата „Мобил Грнад При”) на 12 май Христо Марков започва мощно сезона, макар и четвърти. Със 17.46 (0.4) Маркони отстъпва на Проценко 17.64 (+3.2), Уили Бенкс 17.55 (+2.6), и Ждислав Хофман (Пол) 17.48 (0.6)...

 

Сезонът на открито 1985 започва рано за елитните ни скачачи у дома. Още на 12 май на стадион „Васил Левски” Атанас Запрянов „заковава” точно 8.00 м в скока на дължина, а Валентин Гетов „открехва вратата” с 2.21 м на скок височина... На следващата седмица (на „вътрешния” шампионат на „Народна младеж”) Георги Помашки с 16.58 на тройния скок замества Марков. Христо Марков пък опитва скока на дължина (7.64), оставайки трети след Атанас Запрянов (8.09) и Атанас Чочев (7.84). Марков се връща в „своята си” дисциплина на международния турнир НМ (1-2 юни) – победа с 16.65, пред Помашки (16.45). В неделята Атанас Търев с 5.55 дава верен тон и на Антон Паскалев (5.40). А в скока на дължина Запрянов (7.93) надмогва с 10 см Марков (7.83).

 

През юни нашите се извявят в редица градове във ФРГ и Италия. Във Фюрт (ФРГ) Атанас Търев сполучва на 5.61 м на овчарския скок, после във Флоренция пак е първи с 5.50 м. Пак във Флоренция Марков е първи (16.87) на тройния. Христо Марков „вдига мерника” – 17.23 във Фромия, където и Иво Янчев е победител с 5.62 на овч.скок. Амиджинов там е четвърти – 7.84.

На мемориала „Рошицки” в Прага (23.06.) трима българи се съревновават на овчарски скок – Атанас Търев (пети с 5.55) , Иво Янчев (седми с 5.51) и Паскалев (осми също с 5.51 м). А Станимир Пенчев в Швехат (25 май) също записва личен рекорд (5.61)

 

В Рига на 1 юни Атанас Чочев побеждава в скока на дължина с обнадеждаващите 7.93 м.

 

Националният ни шампионат (25-26 юни) фискира оспорван дуел между Христо Марков (16.88 § 16.58) и Георги Помашки (16.88 § 16.58), като вторите по сила опити определят шампиона. Тук трети е по-малкият от братята Тупарови – Николай Тупаров (16.12). Търев пак е властелин на овчарския – 5.60 м, пред варненеца Николай Николов (5.50). За бронза Иво Янчев (5.40) по опити изреварва Найден Йорданов (5.40).... А в скока на дължина Атанас Чочев със 7.87 м е убедителен...

 

Тройната „мъжка” среща Италия-Куба-България в Торино (30 юни) носи победа на Иво Янчев (5.55) пред Търев (5.45) на овчарския. Хубаво скача и Валентин Гетов (2.22) – трети, малко по-скромно – Помашки (16.19) и Чочев (7.74 – трети).

 

Турнирът „Самарско знаме” в Стара Загора (20 юли) свидетелства победата на Валентин Видев на овчарски скок с отличните 5.65 м (лично постижение). И Огнян Миладинов покрива „майсторска норма” – в скока на дължина (7.79 м).

 

В София (27-28 юли) на втория отборен кръг Атанас Търев коригира собствения си рекорд – изключителните 5.75 м (!) Пред Иво Янчев (5.50)...Христо Марков е „в тон” 17.10 м на тройния, а Георги Помашки му диша във врата (16.94). Атанас Запрянов също е добре – 7.97 м и амбиции в скока на дължина...

 

На същата дата е и Балканиадата за юноши в Ханя (о-в Крит). Георги Дъков е шампион на скок височина с 2.23 м, както и варненецът Живко Жечев (5.15) на овчарския, следван от Димитър Вълчев (5.10). А Тодор Шопов (тр. Светослав Топузов) приятно изненадва с побетата си на троен скок (с лично постижение 16.06 м). Шопов остава четвъри на ЕП за юноши в Котбус с 15.88 – само на 3 см от бронзовия медал

 

Балканиадата за мъже е насрочена за 02-04 август 1985 г. в Стара Загора. Балкански шампиони са Търев (5.60 на овч.скок) следван от Иво Янчев 5.40; Атанас Запрянов (7.96 на дълъг скок, следван от Владимир Амиджинов 7.87) и на троен скок Христо Марков 17.10 м, пред Георги Помашки 16.89 м...Само Валентин Гетов на скок височина е четвърти с 2.21 м...

 

По същото време на юношеския турнир „Дружба” в Питещ (4 август) Георги Дъков и Пламен Флоров се справят с 2.24 м на скок височина – първо и второ място с рекорд за юноши! Георги Дъков печели и брознов медал от ЕП за юноши в Котбус (2.18 м).

 

Финал Б на Купата на Европа за мъже е в Будапеща (10-11 август) е знаменателен за българската лека атлетика. В съботата (10 август) Атанас Запрянов Атанасов в скока на дължина е начело с 8.24 м до последния шести кръг. Точно тогава съдиите (унгарци естествено) измерват постижението на сънародника им Ласло Салма на 8.28 м. Валентин Гетов на скок височина с 2.18 е четвърти...А в неделята (11 август) е големият празник за българите. ХРИСТО МАРКОВ ВЗРИВЯВА ТРИБУНИТЕ, ПРИЗЕМЯВАЙКИ СЕ НА 17.77 М – НОВ ЕВРОПЕЙСКИ РЕКОРД!!!! В един от опитите си Марков дори се приземява над 18-ия метър, но със съвсем лек фаул! Вдъхновен от успеха на съотборника си, и Атанас Търев поднася убедителна победа за нас с великолените 5.70 м.

 

Христо Марков изпълнява задълженията си и към собствения си клуб ЦСКА. В Бидгошч на СКДА той е победител в скока на дължина със 7.84 м. В коронната си дисциплина – тройният скок – Марков е втори със 17.26, след Генадий Валюкевич (СССР) 17.48 м..... Наситената програма на Христо продължава с Универсиадата в Кобе в началото на септември (02.09). За лош късмет на квалификацията (16.72) Марков натъртва петата си и на финала не е боеспособен – четвърто място със 17.05, след Чарлз Симпкинс (САЩ) 17.86, Алекс. Яковлев 17.43 и Джон Хърбърт (Вбр) 17.41 м.... Последното състезание на европейския рекордьор е на Световната Купа в Канбера на 4-ти октомври. Макар и с отекла пета, Марков успява да се нареди в тройката (17.13), след Уили Бенкс (САЩ) 17.58 и Олег Проценко (СССР) 17.47 м.

 

Още на градския шампионат на София (01.02.1986 г.) Атанас Чочев (7.87) и Атанас Запрянов (7.82) в скока на дължина „натискат газта”, така както и Георги Помашки на тройния – 16.68 м. Атанас Търев във Виена (5.61) и Христо Марков (16.68) в Мадрид също са „на ниво”.. На турнира ФИСУ Христо Марков (16.71) и Помашки (16.56) все още са далече от 17-ия метър. Атанас Чочев пък на скок дължина е все по-уверен – 7.91 м. През слеващата седмица (15-16 февруари) в зала „Фестивална” на държавния шампионат Марков прибавя още малко към резултата си – 16.83 м. Иво Янчев надмогва Атанас Търев (и двамата с 5.40 м) за титлата на овчарски скок. Здраво се сборват за златото Атанасовците от Пловдив – Чочев със 7.81 пред Запрянов 7.78 м....

 

Европейското първенство в зала в Мадрид (22-23 февруари) донася на спортната общественост у нас нови поводи за гордост. Късметът този път е на страната на Атанас Търев. След леко колебание на 5.40 м, Търев „отива” направо на 5.60 (от раз) и след това на 5.70 (също от първи опит!). Полякът Мариан Коласа рискува – направо на 5.60 (от втория път) и 5.70 (пак от втори опит). След това Коласа и Търев правят по три грешки на 5.80 м. НО АТАНАС ТЪРЕВ ВЕЧЕ Е ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН В ЗАЛА НА ОВЧАРСКИ СКОК С РЕКОРД НА БЪЛГАРИЯ В ЗАЛА – 5.70 м!!!! В тройния скок изключително устойчиво се състезава Георги Помашки – шести, но с личен рекорд в зала – 16.75 м. На скок дължина пък Атанас Чочев след третия опит е седми – 7.85. В четвъртия опит Чочев прелита над осемте метра, но съдията „вижда” фаул. И в петия скок Чочев контузва жестоко глезена си.... Атанас Запрянов не успява да налучка разбега си и със 7.76 м завършва единайсти......

 

Летният сезон рано-рано се развива на скорост. Още на 10-11 май (на първия кръг отборен шампионат в София) на тройния скок екс-дестобоецът Николай Иванов (тр. Чавдар Чендов) с попътен вятър (+2.3) се приземява на 16.61 на тройния, пред Помашки 16.49 и Николай Тупаров 16.26 м. Търев и Янчев се справят с 5.50 м на овчарския, а Валентин Гетов (тр. Йорданка Благоева) с 2.21 м може би ще се „вдигне” отново?.... Гетов повтаря тези 2.21 за второто място на турнира в Швехат (19.05.)... Там, където Христо Марков със 17.06 м отстъпва на кубинеца Бетанкур само с 5 см!

 

На международния трунир „Народна младеж” (31 май-1-ви юни) в неделята Георги Дъков скача великолепно – 2.29 м - нов рекорд за юноши и мъже. А в съботната вечер Атанас Чочев (8.21) (+3.0) и Христо Марков (8.16) (+2.4) са подпомогнати в устрема си от по-силен попътен вятър! На тройния Марков с 16.90 пак надскачва Помашки 16.84 м. Хубаво се представят на овчарския Николай Николов (5.55) и юношата Делко Лесев (с нов рекорд за юноши – 5.55), пред Антон Паскалев (5.45)...

 

Тандемът Чендов-Марков постепенно доближава далечните скокове. В Братислава на ПТС (14 юни) Марков със 17.18 е трети, след руснаците Яковлев 17.26 и Проценко 17.22. Вторият кръг на отборното първенство (София 21-22 юни) потвърждава класата на русенеца – Марков 17.02, Евгени Пеев 2.23 на скок височина. В скока на дължина Атанас Чочев със 7.94 „подлъгва” Христо Марков 7.92.

 

Турнирът „Плевенска панорама” (28.06.) отбелязва личното постижение на Николай Аврамов на тройния скок – 16.60 м. Аврамов е едва 19-годишен... Втори също е юноша. Роденият  през 1967 г. Здравко Димитров (тр. Никола Николов) с 16.36 м дава заявка за СП в Атина... По същото време в Линц на тройната среща Австрия-Унгария-България Дъков (2.21) и Евгени Пеев (2.18) са начело в скока на височина, както и Чочев (8.09) и Запрянов (7.88) на скок дължина. За първи път в кариерата си Георги Помашки (16.87) побеждава Христо Марков (16.68)...

 

Първото световно първенство за юноши в Атина (16-20 юли) е успешно за младите български скачачи. Делко Лесев (тр. Ангел Лафчиев) с 5.40 спечелва сребро, само след Игор Потапович (СССР) 5.50. На тройния скок Здравко Димитров завоюва сребърен медал (16.13) след кубинеца Лопес (16.94). Тук победителят Паригин (СССР) 16.97 е дисквалифициран след положителна допингрпоба. Голямо разочарование „витае” около участието на най-голямата ни надежда Георги Дъков. Той преодолява 2.13 м на квалификацията. От трибуните нашите треньори му подвикват да преустанови скачането си - бил се класирал. Оказва се, че Дъков е трябвало да скача и на 2.15 м. Така Дъков, вместо със златен медал, напуска състезанието без изобщо да се класира за финала!.....

 

На Игрите на добра воля в Москва (5-7 юли) Христо Марков (17.35) отстъпва само на Майк Конли (САЩ) 17.69, но побеждава всички атлети на СССР. Запрянов е седми в скока на дължина със 7.80 м...

 

„Самарско знаме” в Стара Загора (20.07.) е идеално място за личния рекорд на Николай Николов на овчарски скок – 5.65 м! А на турнира „Бели-зелени-червени” в София (03.08.) Станимир Пенчев с 5.70 вече е трети в листата ни, победил сега Търев 5.60, Янчев 5.50, Николов 5.40 и Даниел Иванов (Сабята) 5.40 м... В скока на дължина Чочев (8.04) и Запрянов (7.98) поддържат форма, както и Марков (16.99) и Помашки (16.86) на тройния.

 

На юношеския турнир „Дружба” в Нойбранденбург (2-4 август) пловдивчанинът Данчо Бошнаков завоюва златен медал на троен скок с 16.32 – достойна смяна! Злато печели и пловдивчанинът Георги Кръстев (тр. Румен Йоцов) на скок височина с 2.19 м. А пловдивчанинът Ангел Пашалиев е втори на скок дължина със 7.52 м. Докато варненецът Галин Ников е трети на овчарски скок с 5.10 м....

 

Истински фурор предизвкиква Христо Марков с участието на турнира „Будапещ Гранд При” в Будапеща на 11 август. Междувременно украинецът Микола Мусиенко е подобрил европейския рекорд на Марков само с 1 см – 17.78 м. Точно една година след подвига си през 1985 г. Марков отново се състезава в същия сектор. Първи опит – фаул (около 18-ия метър), вторият скок – пак фаул (около 17.90). При третия си опит Марков се застрахова – 17.64 м. Четвърти кръг – Христо Марков стъпва плътно на дъската – раз, два и приземяване далече, много далече в пясъка! Съдията се поколебава и ...червен флаг! Христо моли да му бъде измерен опитът и гледа рулетката - 18.10 м! Марков се хваща за главата – това си е световен рекорд! Е, в петия опит Марков скача „чисто” – 17.80 и НОВ ЕВРОПЕЙСКИ РЕКОРД!... Колегата Помашки е трети със 16.96 м. И младият Георги Дъков на високия скок скача достойно – 2.25 м..

 

Ала няма време за почивка – националният шампионат в София е насрочен за 13-14 август. В първия ден (сряда) Атанас Търев подобрява рекорда си – 5.77 м. Зад него Николай Николов (5.60), Антон Паскалев (5.50), бургазлията Стоян Пеев (тр. Величко Денчев) 5.40 и Станимир Пенчев (5.40) представят истинско представление за публиката. В четвъртъка Христо Марков със 17.62 доказва върховата си форма отпреди три дни, далеч пред Помашки 16.45 м. А в скока на дължина Чочев 7.94 м няма конкуренция (следван от Тупаров 7.75 м)....

 

Европейският шампионат в Щутгарт (26-31 август) е ново потвърждение за класата на нашите скачачи. Христо Марков убедително и недвусмислено показва превъзходство си на „Некар Щадион”. След като леко преминава квалификацията  - 16.90 м (Помашки едва се промъква с 16.45 м), Христо застава на старт в сектора на 30 август (17:55 часа). Той е шести поред в списъка. Пренебрегвайки подгизналата писта, дъжда и насрещния вятър (-1.0 м в сек.) Марков още с първия си опит (17.66 м) слага точка на всякакви надежди у съперниците си! При това той отскача поне с 20 см пред дъската с пластилина. Така че опитът му „струва” поне 17.90 м! Преди него Марис Бружикс (СССР) със 17.33 е скочил за среброто. А Проценко със 17.28  в третия кръг също е далеч зад българина. Георги Помашки воюва сърцато и с 16.99 в третия кръг се класира четвърти. Атанас Търев, Станимир Пенчев и Николай Николов  на овчарския скок се справят с квалификацията (и тримата с по 5.50). На финала Николов остава девети с 5.35 в дъжда, Станимир Пенчев е седми с 5.55. Търев стига до 5.70, преодолява ги от трети опит. Но това е недостатъчно за медала. Начело са братята Сергей (5.85) и Василий (5.75) Бубка, следвани от франзуцина Филип Коле – 5.75 м! Георги Дъков преминава квалификацията (2.23) на скок височина, но на финала дели 11-ото място с 2.17 м.... Лошо му потръгва и на Атанас Чочев на скок дължина – само 7.59 м на квалификацията!

 

Атанас Търев търси реванш веднага след Щутгарт. На турнира „Атлетисима” в Лозана на 2-ри септември Търев покороява 5.80 за второто място. Така българската ранглиста на овчарски скок за 1986 г е една от най-качествените и силни в света: 1.Атанас Търев 5.80, 2.Станимир Пенчев 5.70, 3.Николай Николов 5.65, 4.Иво Янчев 5.60; 5.Делко Лесев 5.55; 6.Румен Стоянов 5.50; 7. Антон Паскалев 5.50; 8. Стоян Пеев 5.50; 9.Живко Жечев 5.40; 10.Даниел Иванов 5.40!

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Александър Вангелов

 

---


Тагове: Скок дължина, Троен скок, Скок височина, Овчарски скок, Христо Марков, Георги Стойковски, Валери Цветков
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени