Шрифт:

Мъжките бягания - в сянката на женските рекорди и успехи

Мъжките бягания - в сянката на женските рекорди и успехи
16-01-2017 09:18

Макар да не са изоставали много от модата в бяганията на средни и дълги разстояния в Европа (особено през миналия век), българските бегачи не могат да се похвалят със световни рекорди и медали от големи първенства, както колежките си. Но все пак традициите са си традиции и България е горда със своите „средновици”, воювали сърцато по пистите на страните, близки до нас на Балканския полуостров.

 

Отново обръщаме поглед назад, в края на май през далечната 1924 година, когато са установени първите шампиони и рекордьори на България от 800 м до 5000 м. Състезанието на 24 и 25 май се явява и квалификационно за определяне на групата ни за участие на Олимпиадата в Париж през юли 1924 г. Първите шампиони и рекордьори са: Любомир Карастоянов (1500 м за 4:45.0), Антон Цветанов (5000 м за 19:45.0) и Васил Венков (10000 м за 37:55.2). Те тримата, заедно с Кирил Петрунов, са определени да заминат за участие във френската столица. След много премеждия българите пристигат на стадиона час преди церемонията по откриването на Олимпиадата. Александър Цветанов (тогава на 44 години) и Васил Венков (на 20 години, войник в Трудова повинност) още на същата вечер стартират на 10 000 м. Повече от 40 бегачи „гълтат” обиколките. Нашите са доста назад. Легендата мълви, че Васил Венков бягал обут в терлици. Краката му се разранили от разровенатата сгурия и Венков с мъка смъкнал терлиците и продължил бос. Докъде са стигнали двамата българи можем само да гадаем – в официалните протоколи оттогава нашите липсват като завършили. Скачачът-бегач Кирил Петрунов (той участва в скока на дължина и тройния скок) замества разболелия се по време на пътуването “стайер” Любен Карастоянов. В бягането на 1500 м Петрунов е шести в петата серия, като в протокола е отбелязано името на Карастоянов, но без време!

 

Дванадесет години по-късно – на Олимпиадата в Берлин 1936 – на старта на маратонското бягане застава и българинът Борис Харалампиев. Общо 56 мъже се впускат в изнурителната надпревара на 9-ти август 1936 г. Харалампиев до някое време се държи във втората групичка от около десетина човека. После постепенно изостава, завършвайки 36-и с 3:08:53.8 часа..

 

Бягането на 800 м започва да се отчита две години след 1924-та, като за първи рекордьор е записан Панайот Пеев (бащата на актьора Славчо Пеев) – 2:16.2 на 2 май 1926 г. и 2:07.2 през 1928 г. – все в София. През септември същата 1928 г. в Солун Пеев спира хронометрите на 4:23.8 мин. През 20-те и 30-те години името на „белогвардееца” Григорий Педан липсва сред имената на рекордьорите (няма българско гражданство и се подвизава във Варна с Нансенов паспорт). Младежът с руско потекло спечелва 4 златни медала на 800 м и 1500 м на Балканиадите през 1929 (800 м 2:04.8 и 1500 м 4:24.1) и през 1930 (800 м 2:02.8 и 1500 м 4:18.0). През 1925 г. в София Педан побеждава румънските си съперници в София.

Веселин Бонев (АС 23) се появява на стадиона през 1936 г. (рекорд на 1500 м с 4:21.7) и две години по-късно срещу името му е утвърден рекорд на 800 м (2:03.4). Още един член на АС23 – Григор Ганчев – с 4:05.0 (1500 м) в София на 29 август 1937 г. преживява войната като рекордьор на България.

 

Най-добрите постижения на Григорий Педан и Григор Ганчев са подобрени след края на Втората световна война. Славистът Иван Иванов (2:02.0 – 1946 г.) и панагюрецът Петър Митов (2:01.4 и 2:00.2 – 1948 г.) се доближават до границата от двете минути. А „републиканецът” от Перник Петър Спасов чупи рекордите като сухи клонки – на 1500 м от 4:14.4 до 4:09.0 (четири пъти), на 5000 м от 18:46.9 до 14:49.0 през 1951 в Букурещ (шест пъти) и на 10000 м от 33:53.7 до 32:59.0 през 1947 г. Петър Спасов е и вторият рекордьор на България (след Коста Дяков 10:19.8) в бягането на 3000 м стипълчейз (10:11.0). Спасов пръв у нас „слиза” под 10-е минути – 9:54.0 на 28 юли 1950 г. и стига до 9:03.2 през 1954 г.

 

Паметна е датата 26 август 1950 г., когато панагюрецът Борис Мулешков първи у нас „слиза” под двете минути на 800 м – 1:56.8 на състезанието в София.  След по-малко от месец – пак в София на 11 септември – Траян Григоров пък „сваля” рекорда на 1500 м под четирите минути – 3:58.8... След две години перничанинът Петър Спасов господства и в тази дисциплина – точно с 5 секунди той подобрява рекорда на Григоров – 3:53.8 на състезанията в София. След него Любен Данаилов смъква оше секунди – 3:53.4, 3:53.2 и 3:50.4 (последното в Букурещ на 17 септември 1956 г.)

 

След Петър Спасов в бягането на 5000 м инициативата поема самоковецът Димитър Вучков (Вучето) – от 14:48.2 във Варшава на 19 юни 1954 г. до 14:25.0 в Белград на 22 юли 1956 г. Тези 14:25.0 прстояват на върха цели осем (!) години.

 

Петър Спасов се разправя и с рекорда на 10000 м – от 33:53.7 (1946) до 31:07.4 (1952), като само само Христо Дончев (31:11.4 през 1950 г.) се намесва в хегемонията му. И в това бягане Димитър Вучков (Вучето) наследява Петър Спасов. От първия си рекорд (30:39.2 от 1954 г.) Вучков значително подобрява рекорда на България (четири пъти) преди да го „доведе” до 29:51.2 в София на 6 ноември 1955 г.

 

В бягането на 3000 м стипълчейз армеецът Иван Пеев поема щафетата от Петър Спасов (9:01.8 в Прага през 1957 година), за да „слезе” пръв под деветте минути – 8:58.4 в Лайпциг на 27 септември 1958 г. Пеев прави още две корекции на рекорда – все в чужбина. На 18 юли 1959 г. в Пилзен 8:53.0 и в Ауе (ГДР) на 8 август 1959 г. – 8:48.0 мин.

В началото на 50-те години на 20-и век на пистата се появяват близнаците Александър и Георги Нечеви. Докато Александър е чист спринтьор (рекордьор на 100 м с 11.0 и на 400 м с 49.0), Георги Нечев е специалист на 800 м. След като счупва рекорда на Мулешков с 3 десети – 1:56.5 в София на 13.07.1952 г., Георги на три пъти записва по 1:55.7. Два пъти Нечев бяга по 1:55.7 в един и същи ден – на 14 август 1952 г. – сутринта в сериите и следобяд на финала на националния шампионат. След още 20 дни (02 септември) Георги Нечев потретва тези 1:55.7. А на следващата седмица (08 септември) Нечев с 1:52.9 вече е сред 20-е най-добри е Европа за 1952 година! След още почти 2 години (19 юли 1954) Георги Нечев регистрира шестата си поредна поправка на рекорда на 80 м – 1:51.0 минути!

 

Изключително талантливият бегач Димитър Стоянов Ангелов започва атаките си срещу рекорда на 1500 м на 15 юли 1961 г. (на срещата България-Румъния). С три десети пазарджиклията подобрява рекорда на Любен Данаилов – 3:50.1 мин. Димитър Ангелов е първият, който „слиза” под 3:50 на 1500 м – 3:49.7 мин в София на 24 май 1963 г. След две седмици (9 юни) Ангелов е още по-бърз (3:48.5). А след още две седмици в Берлин Димитър финишира в Берлин за 3:46.4, с което попада сред 50-е най-добри в света за 1963 г.

 

Противно на очакванията, рекордът на Димитър Ангелов не се задържа дълго време. Славей Флоров го подобрява на Балканиадата в Атина (11.09.1965 г.). А в бягането на 5000 м Георги Шулев (14:23.0) коригира рекорда на Вучков на 03 август 1964 г., за да бъде надминат от Милен Цонев с цели 19 секунди – 14:04.0 мин в Одеса на 2 юли 1966 г.

 

В бягането на 800 м софиянецът Йончо Калчев (треньор Илия Попов) бързо се налага сред най-добрите. На 20 октомври 1963 г. във Варна Калчев поставя рекорд за юноши – 1:51.4. На 10 септември 1965 г. (след повече от 11 години) в София Йончо Калчев чупи рекорда на Георги Нечев – 1:50.9 мин. Калчев има много силна 1966 г., когато за два месеца на три пъти установява национален рекорд на България – 1:50.4 в Нойбранденбург (12 юни), 1:50.3 (Лайпциг 15 юни) и в Целье на 15 август 1:50.1. Все по това време достойна конкуренция на Калчев правят Цвятко Спасов (1:51.4) и Димитър Ангелов (1:51.7).... Йончо Калчев с 3:46.1 на 1500 м през 1967 г. подсказва нкаква перспектива, но 1968 година се явява последна (?) в спортната му кариера и на 23 години той „изчезва” от пистата.

 

Прочутите близнаци Ангел и Михаил Маркови (треньор Александър Ченгер) също са родени в София. Още като юноши двамата жънат успехи на стадиона и по кросовите трасета. Михаил (1:51.3) и Ангел (1:52.3) през май 1965 г. са подготвени да подобрят мъжкия рекорд на 800 м. И Ангел Марков го прави – на 23 май 1965 г. на турнира на в-к „Народна младеж” в София с 1:50.8 мин. Ангел става и шампион на България за мъже – 1:51.3 мин. през юли. На 22 и 23 август 1965 г. В Рим е единият от трите полуфинала на новосъздадената Купа на Европа. Още с пристигането на гарата единият от близнаците – Ангел – слиза от влака и се отправя в незивестна посока. Усилията на водачите на отбора и на придружителите от ДС да го издирят се оказват безплодни. Ангел Марков емигрира и се установява в Холандия. Там в пордължение на около година започва да тренира. На състезания на Олимпийския стадион в Амстердам (19-20 септември 1966 г.) Ангел Марков участва извън класирането в местен турнир. И постига изключителните времена 3:40.2 на 1500 м и 1:45.6 на 800 м! Особено на 800 м постижението граничи с фантастиката – само Джим Раян (САЩ) 1:44.2, Питър Снел (НЗ) 1:44.3, Франц-Йозеф Кемпер (ФРГ) 1:44.9 и Уилям Кротърс (Кан) 1:45.5 са бягали по-бързо от Ангел в историята. За съжаление, освен специалната купа, подарена на Ангел лично от холандската кралица, няма друг официален документ, който да потвърди невроятните постижения на Марков.

 

Останалият в България Михаил Марков продължава да чупи рекордите. През 1967 г. той се справя с върховите резултати на 1500 м 3:43.9 (София 22 юли), 3000 м 8:08.6 (София 25 май) и на 5000 м 13:54.2 (Копенхаген 05 август).

 

От Варна в националния отбор се включва доста интересен бегач – Георги Тихов. На Балканиадата в Атина (11.09.1965) Тихов подобрява националния ни рекорд на 3000 м стипълчейз – 8:41.4 мин.

 

Михаил Желев пък започва атлетическата си кариера едва след завършването на ШЗО във Велико Търново (1964 г.). През 1966 г. на тройната среща СФРЮ-Италия-България в Целье Желев вече победител на 3000 м стипълчейз с 8:44.0 и на Балканиадата в Сараево на 5000 м с 14:09.6 е втори в годишната листа (след Милен Цонев 14:04.0 мин). А през 1967 г. Михаил (под ръководството на треньора Илия Попов) поставя два рекорда на гладкото – на 3000 м (8:13.6) и на 5000 м (14:01.0) подобрени от адаша му Марков. На полуфинала за КЕ в Дуисбург (22-23 юли) Желев повежда в бягането на 3000 м стипълчейз и е напред до последната обиколка в едно много високо темпо. Именно в последните 300 м унгарецът Ищван Йони (8:32.6 (нац.рекорд) и Морис Хериът (Вбр) 8:33.0 задминават Мишо, а „домакинът” Манфред Летцерер (8:37.0) го изпреварва в последните 150 м. Желев завършва четвърти с нов рекорд – 8:37.8 мин. След две седмици само на срещата с Дания (6 август) в Копенхаген Желев подобрява рекорда на 10000 м – 29:28.4..... Така личните му рекорди са все от 1967 г. – 1500 м – 3:49.4, 2000 м 5:18.0 (рекорд), 3000 м 8:13.6, 5000 м 14:01.0, 10000 м 29:28.4 (рекорд) и 3000 м стипълчейз 8:37.8 (рекорд)!

 

Един почти „чист” спринтьор – Златко Вълчев (треньор Борислав Янев) от 48.4 на 400 м (1963) довежда българския рекорд в дългия спринт до 47.3 на МВР-иадата в Минск през 1966 – 47.3. На полуфинала за КЕ в Дуисбург (23.07.1967) Вълчев финишира четвърти на .... 800 м, но с нов рекорд – 1:49.2. На турнира „Народна младеж” в София (01 юни 1968) Златко „слиза” под 1:49 мин. – 1:48.8. А на Балканиадата в София (29 август 1969 г.) Вълчев поставя последния си рекорд – 1:48.6, спечелвайки златния медал пред 15000-ната публика!

 

Маратонецът Никола Симеонов заслужава мястото си в олимпийския отбор за Мескико с великолепния си резултат от 2:19:47.6 постигнат в Майербек (ГДР). И левскарят Ивайло Шаранков получава виза за Мексико с 2:21:33.4 часа....

 

Отлично преминава олимпийската 1968 година за Михаил Желев. На мемориала “Знаменски” в Ленинград на 21 юни Желев подобрява точно с една секунда рекорда си на 3000 м стипълчейз – 8:36.8... А на националния шампионат в София (16 август 1968 г.) Михаил подобрява рекорда на 10000 м (29:14.4) подпомогнат от варненеца Георги Тихов (29:28.8) в една оспорвана конкуренция на битумната писта на стадион „Васил Левски”. След като завощва балканската титла в Атина (04 септември) с 8:45.4 (следван от Тихов 8:47.2), Михаил Желев заминава за Олимпиадата в Мексико в добра кондиция... Там разреденият въздух (липса на кислород) заради голямата надморска височина оказва влияние най-много на средните и дългите бегачи. След като в третата серия серия завършва  втори (9:01.0), на финала (15 октомври) Желев тръгва заедно с фаворитите (на първия километър е девети - 3:07.2, а на 2000 м се движи вече четвърти (!) – 6:05.6)). В последните 300 м Желев е изпреварен от американеца Иънг и световния рекордьор О’Брайън (Авл), но съумява да запази ШЕСТАТА ПОЗИЦИЯ, финиширайки за 8:58.4, но побеждавайки бившия световен рекордьор Гастон Рьолантс (Белгия)..... Освен Желев, на Олимпиадата в Мексико участват и двама български маратонци – Ивайло Шаранков (30-и с 2:39:49.6) и Никола Симеонов (42-и с 2:48:30.4).

Върхът в спортната кариера на Михаел Желев несъмнено е следолимпийската 1969 г. След като два пъти побеждава олимпийския шампион Амос Бивот (Кен), французина Жан-Пол Вийен и австралиеца Кери О’Брайън, Желев е повикан да представлява Европа на срещата Европа-САЩ в Щутгарт (31 юли). С нов национален рекорд (8:33.2) Желев спечелва престижна победа далеч, пред Вийен (8:40.8) и американеца Браун (8:44.6). На Балканиадата в София в края на август Михаил Желев завоюва два златни медала – на 3000 м стипълчейз (8:39.6), следван от Георги Тихов (8:40.0) и на 5000 м с нов български рекорд – 13:49.6 мин. Европейското първенство в Атина е в средата на септември (16-20.09.). Обаче на шампионата на СССР на 19 август в Киев руснаците Владимир Дудин (8:22.2) и Александър Морозов (8:23.4) „слизат” под световния рекорд! С какво ще им отговоррят Желев и Тихов. На полуфинала в Атина (18 септември) Тихов (8:44.4) и Желев (8:45.6) без напрягане заемат третите места в своите серии... Финалът е на 20 септември – последният ден на шампионата. Световния рекордьор Владимир Дудин повежда в първия километър (2:48.2), после напред излиза Александър Морозов (2000 м за 5:40.2). Желев през цялото време е в констакт със съветските стайери, плътно зад тройката са французинът Жан-Пол Вийен и нашият Георги Тихов. Последна обиколка, последни 400 м. Морозов не отстъпва водачеството, Желев е след него, „загърнат” отстрани от Дудин, а Тихов полека-лека се откъсва от Бийен....  Последна права – Желев атакува Дудин, но руснакът се изнася вдясно и Мишо трябва да мине по трети коридор! Все пак Желев изпреварва Дудин и започва да настига Морозов... Още малко, още малко. Михаил Желев задминава и Морозов в последните 50-ина метра и се понася победоносно към финалната линия! Победа за българина, ЕВРОПЕЙСКА ТИТЛА ЗА БЪЛГАРИЯ!!! Резултатът на Желев е 8:25.02, четвърто постижение в света за всички времена (Дудин 8:22.2, Морозов 8:23.4 и Юко Куха (Финл) 8:24.2 са били по-бързи!!! Голям успех е и четвъртото място на Георги Тихов (8:27.2) – девето място във вечната листа!!! Подвигът и на двамата е възхитителен и неповторим, още повече, че Георги Тихов в първия ден на първенството се класира осми на 10000 м с нов национален рекорд – 29:04.0 мин.

 

През 1970 г. Михаил Желев продължава успешната си серия, ставайки СВЕТОВЕН СТУДЕНТСКИ ШАМПИОН на 3000 м стипълчейз на Универсиадата в Торино (8:32.6). Желев е победител и на полуфинала за Купата на Европа в Сараево (02.08.1970) с 8:29.4, с цели 13 (!) секунди пред италианеца Умберто Ризи (8:42.8)... Желев подобрява и скоростните си възможности – личният му резултат на 1500 м (26.09.) вече е 3:43.2. Въобще в метричната миля (1500 м) Милчо Проданов (3:47.5), Георги Тихов (3:47.8) и Найден Петров (3:48.0) през 1970 г. просперират с бързи темпове, така както и Милен Цонев в бягането на 10000 м – 29:34.8 мин. От тези дни (ноември 1970) е и резултатът на Никола Симеонов в маратона (2:21:56.6).

 

Все по това време (края на 60-е и началото на 70-е) в бяганията на средни разстояния се появяват свежи сили. Атанас Атанасов (Джоко) още през юли 1970 г. установява нов рекорд на 1500 м (3:43.6), за да го подобри в Лайпциг (15.09.1970) на срещата ГДР-Финландия-България – 3:42.7. Възпитаникът на Борислав Янев е в подем и през слеващата 1971 година. Само за 10 дни той поставя три български рекорда. Първо в Атина на 21 юни той изравнява рекорда на Вълчев на 800 м (1:48.6). После (на 27 юни) в Париж пробягва 1500 м за 3:42.2 и повтаря това постижение след още четири дни – отново 3:42.2, но в Хелзинки.

 

В края на 60-е години на пистата „изгрява звездата” на Петко Йорданов. Роден на 1 март 1949 г., Йорданов се премества в Нова Загора, където под ръководството на треньора Динко Ганчев още като юноша поствавя няколко рекорд за младите – 3000 м 8:17.4, 5000 м 14:32.4, 3000 м стипълчейз 9:01.8.. На европейското първенство за юноши в Лайпциг (24.08.1970) Петко Йорданов тръгва по-консервативно в бягането на 1500 м стипълчейз, но накрая атакува и за малко не побеждава руснака Николай Бахланов (4:05.0) и румънеца Петре Лупан (също 4:05.0). Йорданов е само на 2 десети след тях, но с 4:05.2 поставя рекорд и за юноши, и за мъже. Постижение, което стои непокътнато в таблицата с рекорди на България вече повече от 48 години.

 

„Средновикът” Петър Кятовски се представя сполучливо на Универсиадата в Торино. На 4 септември 1970 г. в първия полуфинал той е трети с личен резултат – 1:49.38, а на финала пристига осми с 1:50.7 мин.

 

През 60-те години българските „стайери” за първи път опитват и бягане в зала. Славистът Иван Иванов (Конфуций) с 1:52.3 на 800 м (Белград 1968) предшества Димчо Дерибеев (1:51.8 в серията на ЕП във Виена’70) и Атанас Атанасов 1:50.2 в София през 1971 г. Атанасов (Джоко) властва и на 1500 м – 3:48.0 и 3:43.9 (осмо в Европа за 1971) в зала Фестивална през 1971 г. Джоко обаче се проваля на европейското в София (март 1971), когато Петър Кятовски се класира пети във финала на 800 м с 1:50.8 мин.

 

Обаче 1971-ва не е много сполучлива за Михаил Желев. Той отпада на полуфинала на ЕП в Хелзинки с 8:50.6 на 3000 м стипълчейз. Георги Тихов го замества с шестото си място – 8:32.18 във финала на ЕП в Хелзинки....Известан утеха за Желев е балканската му титла в Загреб през септември (8:29.91), следван от Тихов (8:30.48) и второто  му място на 10000 м (29:18.0) в хърватската столица.... От своя страна Георги Тихов „счупва” рекорда на 5000 м в Париж (26 юни 1971) с точно 12 секунди – 13:37.6 – постижение, което го нарежда на 20-о място в европейската ранглиста за 1971 г.!

 

На шампионата на МВР в Будапеща на 21 август 1971 г. Атанас Атанасов „сваля” още 2 десети от рекорда си на 800 м – 1:48.4...

 

Олимпийската 1972 г. като че започва по-оптимистично. Георги Тихов още на 1-ви май във Варшава „слиза” под 29 минути на 10000 м – 28:57.4 – нов рекорд! Тихов подобрява и личния си резултат на 3000 м стипълчейз – 8:26.6 на турнира в Хелзинки (28.06.). На Олимпийския ден в Берлин Михаил Желев си прави лично на 5000 м (13:42.6), но Тихов е малко по-бърз в Осло (13:39.8) на 3 юли. На същия турнир „Бишлет” Михаил Желев се доближава на 4 десети до рекорда си на 3000 м препятствено бягане – 8:25.4 – осмо в света за сезона!

 

На срещата ГДР-България в Потсдам (10-11 юни) Атанас Атанасов с 3:40.6 подобрява собствения си рекорд на България на 1500 м и след това на Олимпийския ден е шести на 800 м – 1:48.8....На споменатата среща в Потсдам 21-годишният шуменец Веселин Андонов с 3:43.0 е втори във вечната ранглиста на България на 1500 м. А на срещата Полша-България във Варшава (18 юни) Георги Божков (Китаеца) с 1:48.6 почти докосва рекорда на 800 м!

 

На Балканиадата в Измир (04-06 август) Михаил Желев е едва трети на коронните си 3000 м стипълчейз – 8:34.6. Тук се случва бедата. При преминаването на едно от препятствията Георги Тихов къса мускул (!), но продължава бягането и чак на последната обиколка силната болка го принуждава да се откаже. Но Тихов трябва да каже „сбогом” на Олимпиадата в Мюнхен. Именно за баварската столица заминава само Михаил Желев. В серията си Желев се класира трети с 8:35.78. На финала (04 септември 1972) Желев се движи в края на челната група. При едно сблъскване обаче Желев е застъпен и шпайкът му е събут! Мишо трябва да бяга бос и постепенно започва да изостава, пристигайки последен – двнайсти – на финала!

 

Талантливият русенец Владимир Кънев (треньор Дончо Димитров) е балкански шампион за юноши на 2000 м стипълчейз в Измир (22 юли) (5:47.6) и печели сребърен медал, също на 2000 м стипълчейз, на юношеския турнир ‘Дружба” в Будапеща (5:46.2)....

 

Зимата на 1973 г. започва повече от надеждно за Михаил Желев. На срещата България-ЧССР в София на 25 февруари той поставя нов рекорд в зала на 3000 м – 7:59.8. Но на зимното европейско първенство в Ротердам неизлечимата алергия сковава гърдите на Мишо и той се класира назад във втория полуфинал – 8:07.68 мин.

 

Владимир Кънев демонстрира огромния си потенциал и възможности през 1973 г. След като печели балканската титла за юноши в Букурещ на 2000 м стипълчейз с нов рекорд – 5:42.2, Кънев е победител и на тройната среща България-Италия-Испания в София (11 август), но на 1500 м – 3:45.4 – рекорд за юноши! На европейското първенство за юноши в Дуисбург Владимир Кънев подобрява рекорда си още на полуфинала – 5:40.2, победен само от Франк Баумгартл (ГДР) (5:38.0). (впрочем Баумгартл е световен рекордьор с 5:31.2 от Лайпциг на 30 май същата година....). На финала Кънев приема предизвикателството на съперниците си за едно адски високо темпо. Баумгартл постепенно се откъсва от останалите, следван по петите единствено от Владимир. На последното водно препятствия Кънев е на...50 см след германеца и на последната права (на последното „сухо” препятствие) а-ха да се изравни с немеца. Франк Баумгартл намира сетни сили и се откъсва към финала, фимиширайки за „сатанинския” световен рекорд 5:28.14. И Владимир Кънев „слиза” чувствително под старото върхово постижение с новия си български рекорд – 5:28.36. Това постижение е непокътнато и до днес, 43 години по-късно!..... Още един сребърен медал печели скороходецът Евгени Семерджиев на 10 км спортно ходене с 44:41.60, отстъпвайки само на Хартвиг Гаудер (ГДР) 44:13.55 мин. Месец и половина по-рано (на 7 юли в София) Евгени Семерджиев за малко да подобри световния рекорд за юноши. Той регистрира 42:44.2 в ходенето на 10 км, оставайки само на 5 секунди от рекорда на Карл-Хайнц Щадсмюлер (ГДР) – 42:39.0....

 

Петър Кятовски се представя що-годе сполучливо на Балканиадата в Атина (24 август), подобрявайки личния си рекорд на 800 м – 1:48.78 за бронзовия медал.

 

1974-а е годината на IV-ата Спартакиада. Петко Йорданов започва доста обещаващо с победа на....10000 м на тунрира за наградите на в-к „Народна младеж” в София (08.06.) – 29:25.8.. На тристранната среща Норвегия-Шотландия-България в Осло (09-10 юли) Владимир Кънев поставя личен рекорд на 1500 м (3:43.7) за второто място, а на 10000 м Георги Тихов (29:37.6 трети) и Стефан Минчев Стефанов (29:40.6 – четвърти) „държат” нивото. С личен рекорд (1:50.0) варненецът Александър Янев остава пети, след Петър Кятовски (1:49.7). В една от международните си изяви Михаил Желев с 8:50.6 (4-ти) все още е „давен” от острата поленова алергия...

 

С национални рекорди приключват шампионатите по спортно ходене на шосе. Първо Янчо Каменов на 50 км с 4:13:36 часа е шампион на Спартакиадата на 7 юни (шосето Бистрица – Железница край София). След точно месец – на 5 юли – пак в София Евгени Семерджиев е победител на 20 км – 1:27:53 часа!

 

Плевенчанинът Мончо Маринов и Атанас Атанасов са пренебрегнати за срещата в Осло. Атанас Атанасов е втори в Стокхолм (02 юли) на 1500 м с 3:44.7. А Мончо Маринов за два дни прави истински фурор. Изненадващо за родните специалисти Мончо се класира пети на.... 1 миля на турнира в Копенхаген (09 юли) с време 3:58.9 (рекорд на България). Два дни по-късно (11 юли) на турнира „Циклитирия” на стадион Караискакис Маринов се класира трети на 800 м с нов рекорд (1:47.7), отстъпвайки само на румънеца Георге Гипу 1:45.9 и гръка Мермингис 1:46.7!

 

През 1975 г. нещата като че се влошават – на четвъртфинала за Купата на Европа в Атина (14-15 юни) само Петко Йорданов от „дългите” бегачи заема по-горно място – второто на 3000 м стипълчейз (8:41.42). Освен него Атанас Атанасов (Джоко) на 1500 м е най-добър сред нашите за годината – 3:43.48, а на 800 м е пак пети с 1:52.64. Иначе двойни шампиони са Атанасов (на 1500 м 3:50.8 и на 5000 м 14:45.6), както и Атанас Гълъбов – на 10000 м 30:55.8 и на маратона 2:23:33. (Впрочем Гълъбов е и балкански шампион на маратон в Букурещ). На младежката среща България-Унгария в София (13 юли) славистът Венелин Стефанов се доближава плътно до 1:50 минути – личен рекорд от 1:50.4.... Правчанинът Веселин Манчев Цанов е изпратен на предолимпийската седмица в Монреал (25-27 юли). Там той е пети на 800 м с 1:51.8 и 11-и на 1500 м 3:50.5...

 

При младите впечатлява пловдивчанинът Димитър Минчев. След сребърния си медал на Балканиадата за юноши в Карловац (2000 м стипълчейз за 5:43.0), 19-годишният бегач заслужава мястото си за европейското за юноши в Атина. Там в първия полуфинал Минчев е четвърти с личен резултат – 5:39.6. На финала Минчев тръгва предпазливо и едва в последните 200 м се опитва да настигне групата от четирима пред себе си. Уви, Димитър няма повече сили и завършва пети (!) с 5:40.4 мин. Пак там, в Атина Валери Котев  (след бронзовия си медал на 800 м 1:51.9 на БИ в Карловац) участва неузнаваемо зле и заедно с ямболията Стоян Вълчев отпадат в сериите на 800 и 1500 м в Атина....

 

Владимир Кънев изтръгва победата на 1500 м на турнира ФИСУ на 31 януари 1976 г. – 3:47.65, само с една стотна пред Южеф Жумбрак (Пол). На същия турнир Мончо Маринов е трети на 800 м с 1:50.76 мин.... Владимир Кънев е пратен на европейското в зала в Мюнхен (21 февруари). В първия полуфинал Владиммир Кънев е лошо бутнат при опит да заеме удобна позиция и не успява да финишира по-добре от петoто място (3:46.07).

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Александър Вангелов


 

---


Тагове: 1500 м, Георги Тихов, Михаил Желев
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени