Шрифт:

Няма кой да достигне резултатите на българките в скоковете

Няма кой да достигне резултатите на българките в скоковете
Йорданка Благоева е първата българка подобрила световен рекорд.
29-01-2017 11:32

Скоковете при жените у нас донесоха много лаври и слава на българския спорт през годините и могат да бъдат определени като най-успешната група дисциплини в историята на родната атлетика. Нека заедно се върнем назад в годините на големите успехи, на златните меали и рекордите.

 

Началото? То се губи някъде в края на 20-е години на миналия век. На 30 юни 1929 г. СОСО (Софийска спортна област) организира първите официални състезания по лека атлетика за жени. Дотогава ентусиазирани и смели девойки са участвали инцидентно в регионални съревнования редом с мъжете. Сега всичко вече те са регламентирани. Честта да бъдат наречени първи рекордьорки на България се пада на Надя Михайлова (1.19 м на скок височина) и на Лиляна Серафимова (3.69 м на скок дължина). Серафимова  бързо „превзема” и вертикалния скок – до 1.365 през 1932 г., а и на скока на дължина първа у нас преминава 4-те метра – 4.39 м на 28 юни 1931 г. По време на войната още една Лиляна Макавеева – почти достига 1.40 м – 1.38 в София на 20 август 1943 г. И на скок дължина Вера Петрунова смело „лети” над пясъка – 4.66 г. (01 юли 1933). А известната спортна преподавателка Митка Маркова в един и същи ден – на 14 юни 1942 установява нови рекорди – на 200 м (28.9) и на скок дължина (4.69 м).

 

След „победата” на Деветосептемврийската „революция” Яничка Янева и копиехвърлячката Йоана Мракова (Арсова) се справят с 1.40 м. А на 02 юни 1951 Мракова (Арсова) вече е еднолично на върха – 1.45 м. В скока на дължина Елена Илчева-Занкина в една и съща година (1947-ма) на три пъти коригира рекорда – 4.80 м, 4.87 и 4.90. За кратко тя е изместена от Минка Коларова (4.93 през 1948 г.), но на 3-ти юни 1950 г. във Варна става първата българка, преминала петте метра – 5.02 м.

 

През 1952 г. настъпва ерата на Александра (Саша) Ержебек-Антонова. Наред с 400-те и 800 м Антонова прави и седем поравки на рекорда (от 5.04 до 5.29 м), като за кратко е изместена от Йорданка Станкова (5.27 и 5.28 през 1953-а). Елена Занкина се завръща в сектора  през 1954-а и от 5.34 м довежда най-доброто у нас до 5.55 през 1957 г. През цялото това време в София живее и се състезава Паулина Цоликофер (5.83 на 4 ноември 1955 г. в София), но резултатите й в скока на дължина, както и в петобоя, не са регистрирани като български рекорди, тъй като Цолкофер не е българска гражданка! Паулина все пак стартира на редица международни състезания. Например на Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1955 година Цоликофер се класира шеста в скока на дължина с 5.73, а по-късно (по време на петобоя) добавя още един сантиметър – 5.74 м и събира 4007 точки за седмото си място.

 

Софиянката Ана Русева покорява все по-големи висини в скока на височина. Още на 2 юни 1952 тя поставя първия си рекорд в стил „ножица” – 1.47. Русева е първата, която записва резултат 1.50 м (София 15 юни 1952 г.), послед с 1.52, 1.55, 1.56, 1,57, 1.58 е несменяема лидерка в България. На Балканиадата в Атина (01 септември 1957 г.) Ана Русева сатва първата българка, преодоляла 1.60 (отстъпва само на Йоланда Балаш 1.65). На същите състезания Паулина Цолкофер е балканска шампионка на скок дължина с 5.58, следвана от Драга Стамейчич (СФРЮ) и Елена Занкина-Илчева 5.55... Цоликофер повтаря успеха си и на следващата Балканиада – в София през 1958 г. – 5.77 м...

 

Ана Русева извоюва правото си да участва на европейското първенство в Стокхолм (1958) и там се класира десета с 1.58 м. На Балканиадата в Букурещ (1959) Русева преодолява 1.61 м, с което печели бронз. През тези години Ана (под ръководството на треньора си Константин Жалов) преминава от „ножицата” към коремно-претъркалящия стил... А Цоликофер отново (както и в София) се окичва със златен медал (със същия резултат – 5.77 м)...

 

Наследничката на Ана Русева на скока на височина е Зорка Кръстева. На състезанието за наградите на вестник „Народна младеж” (26 май 1961 г.) Кръстева добавя един сантиметър към рекорда ни – 1.62 м. Все от това време са изявите на Лидия Лесковска, Донка Нанева и Снежана Димитрова (Юрукова) – и трите с по 1.55 м. През 1962 г.. Снежана Димитрова с 1.60 се доближава до рекорда, а през 1963 г. на Балканиадата в София (в един и същи ден - 15 септември) първо Донка Нанева (тр. Стефан Пейчев) в петобоя, а само няколко часа по-късно Снежана Димитрова (Юрукова) установяват нов национален рекорд – 1.63 м!

 

През 1958 г. на състезанията в София се появява 16-годишната ловчанлийка Диана Йоргова (тр. Йочо Йочев). С 5.19 м тя не прави толкова силно впечатление. Още през 1959 г. обаче Йоргова на три пъти подобрява рекорда на скок дължина за жени девойки – 5.58, 5.62 и 5.64 м! През 1960 г. Диана вече е шампионка за жени с 5.70 м и отново „покачва” рекорда – 5.67, 5.76 и 5.77 м. В края на сезона – на 24 септември 1960 г. на Балканиадата в Атина Диана Йоргова сепчелва златен медал с нов рекорд на България – 5.88 м. При това Дида прави това в два свои последователни скока – в първия и втори си опит!

 

На следващата 1961-ва Йоргова участва на мемориала „Кусочински” във Варшава (18 юни) и отново подобрява рекорда – 5.93 м. На срещата България-Румъния в София на 15 юли Диана Йоргова става първата българка, преминала шестте метра на скок дължина – 6.12 м! На Универсиадата в София (03 септември 1961 г.) Йоргова повтаря тези 6.12 м, отстъпвайки само на световната рекордьорка Татяна Шчелканова (6.49). Но Йоргова побеждава олимпийската шампионка от Мелбърн Елжбета Дунска-Кшешинска (Пол), макар и само с един сантиметър.

 

На мемориала „Знаменски” в Москва (01 юли 1962 г.) Йоргова отново печели златния медал с нов рекорд – 6.16 м. Тя заминава на ЕП в Белград (септември 1962) с известни намерения – 6.14 на квалификацията. Във финала на скок дължина Диана остава едва седма с 5.98 м в най-лошото време – дъжд и насрещен вятър... Йоргова все пак завоюва златен медал (с 5.99 м) на състезанията за младежи от Световния младежки фестивал в Хезлинки.

 

И в скока на височина се появява персепктивна състезателка. Йорданка Благоева идва от Михайловград и едва 15-годишна преодолява 1.50 м. През 1963 г. са добавени още 5 см (1.55), а на турнира „Народна младеж” 906 юни 1964 г.) само на 17 години Благоева вече е рекордьорка на България за жени – 1.64 м. През следващата 1965 г. възпитаничката на треньора Петър Димитров (Пената) записва още четири поправки на рекорда – 1.65, 1.66, 168 и 1.69 м (последната в София на 18 юли). Тя се класира втора на полуфинала за Купата на Европа във Фонтенбло (1.64) (22 август). Само 4 дни по-късно, в Будапеща на Универсиадата (26 август) Йорданка Благоева печели първата си голяма победа, ставайки СВЕТОВНА СТУДЕНТСКА ШАМПИОНКА с 1.65 м, колкото има и „сребърната” Клариса Пушкарьова (СССР).

 

След относително неудачна 1963 година, през олимпийската 1964-а Диана Йоргова (под ръководството на треньора Константин Жалов) бележи забележителен прогрес. С 6.21 (Прага 28 юни) и 6.29 (Любляна 03 август) тя се нарежда на 13-о място в световната ранглиста... Олимпиадата в Токио е в средата на октомври и Йоргова трябва да стартира още в първия състезателен ден (14 октомври). След два фаула в третия си скок на квалификацията Диана се приземява на 6.11 м, само на 1 см повече от норматива – 6.10 м. Слеобяд Йоргова започва с 6.24, 6.06 и 6.21 м. С първия си опит Йоргова и е първата българка, класирала се в шестицата на летни олимпийски игри. По това време и софиянката Мария Зафирова (тр. Стефан Петков) завоюва бронзов медал на ЕП за девойки във Варшава – 5.78 м и през 1967 г. записва 5.97 м.

 

 Диана Йоргова се премества да тренира при Стоян Славков. Докато през 1965 г. тя прибавя само 1 см към рекорда си – 6.30 м (на Балканиадата в Атина, 5 см след Вискополяну (Рум), през 1966 г. тя осъществява голям прогрес. На 26 юни в София Диана добавя цели 17 см към рекорда си – 6.47 м! С това тя се изкачва на девета позиция във вечната световна ранглиста... На европейското първенство в Будапеща Йоргова е втора след първите три кръга (6.35), след Ирена Киршенщайн (Шевинска) (6.40). В четъртия опит (при насрещен вятър (-1.0 м в сек.) Диана скача далеч – 6.45 м! Киршенщайн отвръща с 6.43 м... В петия опит Йоргова рискува и излетява на около 6.55 м, но съдията вдига червен флаг! Идва ред на полякинята Киршенщайн. Тя сътворява един скок от 6.55 и печели титлата. Диана Йоргова е със сребърен медал!

 

Йорданка Благоева продължава да щурмува все по-големи височини. На полуфинала за Купата на Европа в Дрезден тя преодолява 1.70 м. А през 1968 г. (още на 11 май) записва 1.79 м. Дългият летен сезон влияе пагубно върху Йорданка и талантливата кюстендилка Катя Лазова (1.76 м) (тр. Славчо Джумалиев). Двете заминават на Олимпиадата в Мексико и там не успяват да прескочат квалификационните състезания. Благоева прекъсва със спорта за два месеца, но през зимата на 1969-а се завръща и с 1.82 м печели сребърен медал на ЕП в зала в Белград. През лятото на 1969 г. (на 15 юни в Атина) Благоева преодолява 1.83 (осмо в света за всички времена!). Но на ЕП в Атина отново претърпява крах – 13-а с 1.68 (1.74 на пресявката). На 1-ви март 1970 г. в Берлин Благоева се извисява над 1.84 м (!), но на европейското в зала във Виена остава четвърта (1.82 м). След това тя напуска стадиона заради първото си майчинство... Катя Лазова печели бронзов медал на ЕП за девойки в Лайпциг през 1968 г. с резултат, равен на този на победителката – 1.72 м.

 

Диана Йоргова отсъства през 1968-ма (ражда първата си дъщеря) а през 1969-а с 6.31 е четвърта на ЕП в Атина. През този период Снежана Димитрова-Юрукова е втората у нас над шестте метра (6.05). После към нея се присъединява и Иванка Димова-Тихова (6.12 през 1967 г.). Изключително талантливата пловдивчанка Иванка Кошничарска (тр. Стефан Вулпев) губи златния медал на ЕП за девойки в Одеса (1966 г.) само с 1 см. С 5.97 м тя води през цялото състезание, преди „домакинята” Тамара Капишева (СССР) да е „възнаградена” с 5.98 м...

 

Недялка Ангелова замества Диана Йоргова като водеща състезателка в ранглистите – през 1969 и 1970 г. тя е начело с по 6.23 м. През 1970 г. в София впечатлява и надарената старозагорка Иванка Венкова (тр. Донка Нанева-Гургуриева). Тя скача 6.13 м – рекорд за девойки.... И Катя Лазова вдъхва надежди, добавяйки самтиметър към личното си на скока на височина – 1.77 (в София на шампионата на в-к „Народна младеж”).

 

Двете ни прими в скоковете се завръщат на пистата след майчинство през 1971 г. Йорданка Благоева завършва сезона с победа в Вализелен (Швейц) – 1.78 м, а Диана Йоргова е трета на Балканиадата в Загреб – 6.33 м. През май на състезанията на стадион „Раковски” впечатлява 15-годишната варненка Лиляна Панайотова – 5.95 м и 12.0 на 100 м!

 

Олимпийската 1972 година започва с утроено усърдие в тренировките и с пораснали стремления и надежди.... Йорданка Благоева спечелва бронзов медал на ЕП в зала в Гренобъл с изравнен рекорд в зала – 1.84 м. Йоргова пък подобрява рекорда си на скок дължина в зала – 6.22, а в Гренобъл с 6.21 се класира седма...

 

Летният сезон започва с изключителен напредък на Диана Йоргова. Още на 2 юни тя записва 6.46 м в Торино. След осем  дни в Потсдам (на срещата ГДР-България) Диана се приземява на 6.54 (рекорд). На следващия уикенд във Варшава (Полша-България) още в първия си опит с 6.67 (+2.8) тя сломява съпротивата на пстаналите. Във втория си скок с 6.60 (+1.8) тя коиргира собствения си рекорд. На турнира „Бишлет” в Осло с 6.59 м тя е далеч пред останалите. Идва шампионатът на България в София (8 юли). Още в първия си скок Диана установява рекорд – 6.62 м. Във втория тя се приземява доста напред (над 6.70 м!), но залита след приземяването и.... 6.60 м... На състезанията за наградите на БОК на 22 юли Йоргова лети на...6.69 м (девето във вечната ранглиста!)... А на Балканиадата в Измир (4 август) Диана още в първия си опит отскача и се приземява на...около 6.90 м. Съдията вдига червен флаг. В последния си шести скок Йоргова прибавя 1 см към рекорда си – 6.70 м..... По време на втория кръг от отборното първенство в София (19 август) – на битумната пътечка на стадион „Васил Левски” - в третия си опит Диана записва 6.75 м (шесто в историята!). В следващите си три скока Диана прави фаулове – все около 6.80 м!

 

Йорданка Благоева „прави” по-малко състезания. На срещата ГДР-България в Потсдам (11 юни) с 1.86 м тя побеждава „опасната” Розмари Вичас (Акерман) от ГДР. После на републиканското пак е нависоко – 1.84 м. Балканиадата в Измир (6 август) е едно голямо предизвикателство. 1.81, 1.84, 1.87, 1.90 – все от първи опит (последните две са рекорди на България!). Благоева опитва и 1.93 м – за световен рекорд! Тези 1.90
нареждат Благоева на трето място в световната ранглиста за всички времена (заедно с Рита Шмидт (ГДР)). Пред тях са само Илона Гузенбауер (Ав) (1.92) и Йоланда Балаш (Рум) 1.91)... На предолимпийския турнир в Мюнхен (15 август) Благоева затвърждава позицията си – победа с 1.88 м!

 

Още в първия ден на атлетическите състезания на 20-ата Олимпиада в Мюнхен (31 август) „сметката” на българките открива Диана Йоргова. След като започва колебливо (6.43 м в пръвия скок), Диана е едва седма преди третия си опит (тя скача последна поред!). „Домакинята” Розендал е скочила много – 6.78 м! Именно в третия си опит Диана като че се съвзема – 6.62 м и второ място. След малко (в четвъртия си опит) 

чехкинята Ева Шуранова я задминава с 6.67 м. Диана Йоргова застава на пътеката за четвъртия си опит. Тя осъществява един великолепен скок (6.77 м), с което доближава водачката само на сантиметър! Последен шести кръг на състезанието. Йоргова е останала сама на пътеч ката – всички останали са приключили състезанието! Българката се засилва бързо и ритмично, ускорява и отскача пъргаво и леко. Чудесна ножица във въздуха и... Диана се приземява на около 6.90 м. Съдията се суети и... фаул! Никой (освен длъжностните лица около дъската за отскок) не видя белега на Йоргова върху пластилина! Но... сребърен медал за Диана. Отлично начало за нашите момичета на „Олимпия щадион” в баварската столица!

 

Две седмици пред Мюнхен Йорданка Благоева „хваща” вирусен синузит. Това нарушава последния етап от подготовката, но не сломява характера на българката. На квалификацията на скок височина (3 септември) се явяват.... 40 атлетки! От тях повече от половината (23 на брой) се справят с квалификационния норматив (1.76 м). Понеделник, 4-ти септември. Финалът на скок височина започва в 15:00 часа местно време! И се проточва до 18:57 – почти 4 часа! Благоева започва от 1.76, после се справя с 1.79, 1.82, 1.85 и 1.88 – все от първи опит. На 1.85 опити правят... 15 скачачки! Седем от тях успяват и „отиват” на 1.88! Благоева първа от всички успява на 1.88 м – това й гарантира медал! След нея успяват и 16-годишната Улрике Майфарт (ФРГ) и Илона Гузенбауер (Ав). Това са и медалистките (Барбара Инкпен (Вбр), Рита Шмидт (ГДР), Сара Симеони (Ит) и Розмари Вичас (ГДР) не успяват на 1.88 и си остават с по 1.85 м) На 1.90 м трите призьорки не успяват в първите си скокове. Обаче „домакинята” Улрике Майфарт във втория си скок успява. Летвата още трепери, но съдията бързо вдига белия флаг – успех. Благоева застава за трети път пред летвата, поставена на 1.90 м. Тя се засилва мощно и отскача здраво. След като е преминала успешно летвата, Данчето напуска дюшека и отива да се облече на тревния терен... Летвата се клати, но този път съдията не бърза да вдигне бял флаг. След като вибрира повече от 20 секунди (а публиката освирква жестоко съдията), летвата пада.... Благоева е жестоко разстроена. След като за миг е помислила, че е успяла и почва да мисли за следващата височина... Гузенбауер също не успява на 1.90 и остава трета. Тийнейджърката Майфарт се справя и с 1.92 м (изравнен световен рекорд) и изненадващо за всички е олимпийска шампионка...

 

Петобойката Недялка Ангелова участва успешно в своята дисцилина и се класира шеста с нов рекорд (4496 т.). В скока на дължина тя записва 6.32 (във втория си скок). Третият й опит е страхотен – около 6.45 м. Уви, обявен е за фаул!

 

Стоян Славков не дава нито миг покой за Диана Йоргова. Още на следващата седмица след кацането от Мюнхен (19 септември) Диана участва на турнира на в-к „Народен спорт” в... Пазарджик. На сгурията Йоргова записва шест скока между 6.46 м и 6.56 м.

 

Благоева и Йоргова (заедно с бегачката Василена Амзина) заминават за турнир в Загреб (на 23 и 24 септември). В първия ден Йоргова печели без проблем – 6.48 м. През втория ден е скокът на височина. Само четири атлетки са се явили в сектора. Благоева започва от 1.81, после „отива” направо на 1.91 м – за нов национален рекорд! Първият и вторият скок са неуспешни... Стоян Славков дава последни указания! В третия опит Балгоева успява. После пожелава 1.94 м – за нов световен рекорд. В първия скок съвсем леко закача летвата. Във втория вече всичко е направено идеално – успешен опит и НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД – 1.94 м. БЪЛГАРИЯ ИМА СВОЯТА СВЕТОВНА РЕКОРДЬОРКА И В ЛЕКАТА АТЛЕТИКА! Благоева чувства прилив на сили и поисква 1.96 м...В третия си скок тя е близко до успеха, но...

 

Славков пак не дава почивка на Диана Йоргова. Тя трябва да помага на своето дружество „Левски Спартак” на МВР-иадата в Букурещ (7-ми октомври). Вали дъжд, духа насрещен вятър (по време на скок минус два метра). Диана извършва само два скока – 6.52 и 6.50 м. И извоюва 15-ата си победа за 1972-ра година!

 

Йорданка Благоева вече е в „Левски Спартак” при Иван Сеизов. През 1973 г. тя започва рано участията си – 1.85 на 4 февруари в зала „Фестивална”, на 11 февруари 1.87 – все рекорди в зала! На турнира ФИСУ (18 февруари) тя изравнява световния рекорд в зала – 1.91 м, поставен само 20 дни по-рано от Розмари Вичас.

 

И Диана Йоргова започва ударно – на шампионата в зала нов рекрод – 6.43 м, после на срещата България – ЧССР още 2 см – 6.45 м. На студентското първенство в зала „Фестивална” на 3-ти март Йоргова още в пърия си опит се приземява на 6.58 м – четвърто в зала за всички времена (след Шчелканова 6.73, Розендал 6.68 и Бригите Рьозен (ФРГ) 6.58)! Обаче на втория опит (6.43 м) Диана се контузва и...участието й на европейското виси на косъм....

 

Четъртото европейско първенство в зала в Ротердам (10-11март) носи успех за българките и в двата скока. В първия ден Диана Йоргова без проблем – 6.40, 6.37, фаул, 6.43 и 6.45. В последния си скок Йоргова се приземява на 6.60, но съдията (след дълго умуване) вдига червен флаг.... Недялка Ангелова с 6.13 м в последния с и скок остава на 2 см от бронза на полякинята Мирослава Сарна (втора е чехкинята Ярмила Нигринова с 6.30 м)...

 

Вторият ден донася силна радост за бъгарите – тези в зала „Ахой” и останалите пред  телевизионния екран. Йорданка Благоева се състезава с още... 16 противнички. С 1.76, 1.78 и 1.80 тя изчаква конкурентките си, порпускайки 1.82 м... Успешните й скокове продължават на 1.84, 1.86, 1.88, 1.90 и 1.92 м – НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД В ЗАЛА!!!! Германката Рита Гилдемайстер и чехкинята Карбанова, както и Розмари Вичас, остават с по 1.86 м...

 

За жалост седмица след европейското Благоева контузва коляното си на състезание в Тбилиси (победа с 1.88 м) и тази травма ще й носи главоболия през целия летен сезон.

 

Диана Йоргова също получава скъсване на ахилесовото сухожилие. Оказва се, че европейското в Ротердам е последното състезание в живота й. Трябва спешно да се намерят заместнички. На срещата ГДР-България Великобиртания в Лайпциг (30 юни) петобойките Снежана  Юрукова (6.27 м) и Недялка Ангелова (6.26) спасяват положението... На същата среща Благоева е първа на скок височина с 1.87 м....

 

Йорданка продължава едновременно тренировки и лечение. Макар да губи от Рита Шмидт (ГДР) на турнира „Народна младеж” – 1.88 срещу 1.90, тя е шампионка на България (15 юли) с 1.88 м. На полуфинала за Купата на Европа (4 август) във Варшава Благоева със стиснати от болка устни побеждава Гузенбауер – 1.92 срещу 1.90. В полската столица и Недялка Ангелова се представя великолепно – 6.47 м и второ място, след финландката Раутанен (6.60)...

 

Талантливата едва 17-годишна Лиляна Панайотова е балканска шампионка за девойки с 6.26 м (тя печели и 100 м, 200 м и щафетата 4х100 м). Във втория си опит на скок дължина Панайотова се приземява на 6.41 м, но съдията (със закъснение обявява опита за нередовен). А търновката Нели Георгиева (родена 1955 г.) в Русе покрива майсторска норма – 6.24 м.... За жалост Панайотова срязва със стъкло ръката си във Варшава един ден преди да стартира в щафетата и не може да тренира заради гипса почти месец..... Нели Георгиева все пак участва на европейското за девойки в Дуисбург (25 август). С 5.99 тя остава едва шеста, при положение че втората (15-годишната Гунхилд Хетцел (ФРГ) и третата (румънката Дойна Шпъйну) са с 6.28 м.

 

В София на полуфинала за Купата на Европа по петобой Недялка Ангелова с два чудесни скока – 6.44 м и 6.50 м събира 4509 точки на многобоя. Само Шмалфелд 6.57 и Олферт 6.53 (и двете от ГДР) записват повече.

 

Финалът за Купата на ЕВропа е в Единбург (7 септември). Недялка Ангелова още в първия си опит (6.07) изкълчва глезена си. Участието й докрая е една агония – Недялка едва ходи, а от ръководството на отбора на трибуната я хокат да продължава да скача.... И Благоева участва с режеща болка в коляното. Съветският д-р Воробьов й прави блокада – 1.75. 1.78, 1.80 – Йорданка успява на тях, но 1.82 пропуска, защото трябва отново да й се направи блокада. През това време Рита Шмидт (ФДР) успява на 1.82 м. Йорданка скача 1.84 от третия опит и е победителка!!! Всички журналисти оттогава определят представянето на световната рекордьорка като истински подвиг.

 

През 1974-а Благоева ражда второто си дете. Замества я възпитаничката на Стоян Славков Станка Вълканова-Георгиева. Тя се класира даже трета на Балканиадата в София на скок височина с 1.80 м.... В скока на дължина петобойката Пенка Соколова е шампионка на Спартакиадата с 6.34 м. Този резултат е повторен на Балканиадата за девойки във Варна от Лиляна Панайотова – 6.34 м – рекорд за девойки! Пенка Соколова участва и на МВР-иадата в Берлин (15 септември). Там тя побеждава в скока на дължина с личен рекорд – 6.41 м... При девойките се отличават 15-годишната Мария Димитрова от Ловеч – 1.72 м и ломчанката Младенка Георгиева (6.01 на скок дължина).... В последната си година на пистата петобойката Снежана Юрукова по време на многобоя на Балканиадата (02 август) си прави лични постижения – на скок дължина 6.28 м и на скок височина – 1.71 м.

 

Йорданка Благоева се завръща на стадиона през лятото на 1975 г. ръководена от Стоян Славков. Двамата опитват стила „Фосбъри” и стигат до 1.77 м. Пенка Соколова също бележи напредък в скока на дължина. На полуфинала за Купата на Европа в София (12 юли) Пенка с 6.42 м и 6.46 е втора, след Ангела Шмалфелд-Фойгт (ГДР) 6.46 § 6.45 м. След тежка катастрофа се налага Пенка да бъде заменена на финала за КЕ в Ница от Лиляна Панайотова.

 

Олимпийската 1976-а започва трудно за Йорданка Благоева. След като отново е шампионка на България в зала (1.84), на европейското в Мюнхен (22 февруари) рекордьорката ни се „загубва” по коридорите на залата за загряване и едва успява да излезе заедно с останалите – 11-о място с 1.80 м. А младата Лиляна Панайотова (след 6.26 в скока на дължина в София) с два скока по 6.17 е осма преди третия опит на „домакинята” Уте Хедике. Именно в третия кръг германският съдия измерва на Хедике с...1 см повече – 6.18. Така немкинята „изхвърля” Панайотова от финалната осмица!

 

Пролетта на 1976 г. започва вдъхновяващо за Лиляна Панайотова в скока на дължина. Още на 24 април тя регистрира 6.62 м в скока на дължина – покрит олимпийски норматив. На 9 май на вътрешния турнир на „Народна младеж” Панайотова в петия си опит се приземява на 6.71 м – севето постижение във вечната световна ранглиста. Втора се класира Екатерина Недева – 6.50 м, трета – хърделистката Лидия Гушева 6.37 м. И Йорданка Благоева се възражда – 1.88 в Мюнхен на срещата ФРГ-СССР-България (и победа над олимпийската шампионка Майфарт). На Балканиадата в Целье (18-20 юни) Благоева преодолява 1.90 м за титлата. И Екатерина Недева почти докосва златото – 6.32 м на скок дължина. А Панайотова изпитва трудности в разбега си – 6.37 м за титлата на България, четвърто място на турнира в Дюселдорф (6.35 м) и едва пето на Балканиадата в Целье (6.19 м).... Лиляна се скарва жестоко с теньора си Марин Димитров и всеотдайният Димчо Бъчваров я поема за кратко (6.43 м на конторлното в София на 9 юли). Пет дни по-рано и  Екатерина Недева „прави” контролно – две състезания поред – в първото 6.37 м (в последния си шести скок Екатерина се прзиемява на около 6.70 м, но..фаул). Във второто състезание (след един час с нови шест опита!) Недева отново записва четири (!) фаула и два успешно пита – 6.43 м и 6.45 м.

 

На Олимпиадата в Монреал (22-31 юли) Йорданка Благоева е познатата боркиня. След като заедно с още 24 (!) атлетки тя преодолява норматива от 1.80 м, на финала състезанието тече мудно и отегчително. Като че ли никоя не иска да отпадне! Цели 11 скачачки са преодолели успешно 1.87 м (!). Те всички правят опити на 1.89. Пет успяват на тези 1.89 – Джони Хънтли (САЩ), Сара Симеони (Ит), Мария Мрачнова (ЧССР), Розмари Вичас-Акерман и Благоева. На 1.91 м Симеони успява от първи опит. Акерман и Благоева сполучват от втория опит. Трите вече са медалистки! На 1.93 Симеони и Акерман правят по един фаул. Ред е на Благоева. Тя се засилва и...като че ли успешно преодолява летвата.. Уви, летвата пада. Във втория опит Акерман успява и става олимпийска шампионка. Благоева отстъпва сребърния медал на Симеони само заради фаула на 1.91 м... И така – втори медал за Йорданка, този път бронзов. Двете ни участнички  в скока на дължина се представят неудачно. Лиляна Панайотова с 6.22 „влиза” 12-а на финала. Екатерина Недева с 6.16 м е 16-а и отпада. Финалът на скока на дължина е в същия ден след квалификацията сутринта (23 юли). Панайотова е втора в стартовия списък и в трите си опита само пробягва по разбега, без изобщо да скочи. Тя е прекалено развълнувана и объркана, уплашена и смутена.

 

17-годишната ловчанлийка Мария Димитрова с 1.77 заема трето място в ранглистата за 1976 г. (след Благоева и Станка Вълканова (1.80 м).

 

Йорданка Благоева стартира и в следолимпийската година. На шампионата в зала (26 февруари) Благоева с 1.85 побеждава Станка Вълканова (1.82)... Вълканова преди това е победила на турнира ФИСУ с личен рекорд в зала – 1.83 м... Обаче на европейското в Сан Себастиан Благоева с един фаул на 1.83 се класира шеста (колкото има и унгарката Ерика Рудолф).

 

Екатерина Недева започва успешно пролетта на 77-ма – победа на „Народна младеж” с 6.48 м. В Будапеща на турнира на 14 юни Благоева е втора на скок височина с 1.86 м, а Недева е четвърта на скок дължина – 6.36 м. Много добре се състезава борбната Лидия Гушева на полуфинала за КЕ в Дъблин – второ място с 6.33, само на 1 см от победителката Сюзън Рийв (6.34 м).. На финал Б за Купата на Европа в Тринец (ЧССР) на 6 август Благоева е трета на скок височина – 1.86, а Лидия Гушева също е трета на скок дължина (6.37 изравнен личен рекорд), след Нигринова (ЧССР) 6.68 м и французойката Кюрте (6.37 м)... След седмица на финала за Купата на Европа в Хелзинки (13-14 август) Благоева е пета с 1.84 (колкото имат и третата Попеску (Рум) и четвъртата Гибс (Вбр)). Лидия Гушева е шеста на дългия скок с 6.26 м. Тя осъщестwява и два опита над 6.40 м, но за съжаление с минимални фаулове (третата Рийв (Вбр) 6.35, четвъртата Георгиу (Рум) 6.35 и петата Скачко (СССР) 6.34 са съвсем лeко пред Гушева.

 

Петобойката Валентина Димитрова също бележи прогрес в скоковете – 1.80 м на скок височина и 6.16 м на дългия скок.

 

Балканиадата в Анкара е през септември. Станка Вълканова (трета с 1.82) за първи път побеждава Благоева (1.82 и четвърта) а Гушева с 6.48 е трета в скока на дължина. Лидия Гушева продължава инерцията на състезанията и на 2 октомври на състезания в Пловдив записва 6.58 на скок дължина – трето място във вечната ранглиста. А Мария Димитрова (вече в ЛС при Иван Сеизов) с 1.79 м гони гросмайсторските 1.80 м.

 

Едно ново дарование се появява в сектора за скок дължина. Ломчанката Албена Димчева вече е при Стоян Славков и с 6.35 м (на 3-ти юни в София) инспирира много надежди... И Лидия Гушева търси по-големи дължини – 6.42 м на Балканиадата в Солун (11 август). Гушева стартира и на ЕП в Прага. На квалификацията тя „заковава” точно норматива за финала – 6.40 м. Но на финала нещо не й потръгва – само 6.24 м... На турнира „Народна младеж” (в София на 4-ти юни) Мария Димитрова най-сетне се справя с 1.80 м. Талантливата пловдивчанка Татяна Камарева (която в Пловдив при Васил Николов е скочила 1.73 м) сега в Академик вече се е „извисила” до 1.75 м...

 

През зимата на 1979 г. приятно изненадва петобойката Соня Ценколовска (треньор Георги Димитров). По време на многобоя в зала тя записва 6.23 на скок дължина и 1.72 на скок височина..... Шампионка на турнира ФИСУ е пловдивчанката Росица Димитрова – 6.18 м.

 

Сезонът на открито е сезонът на Петата Републиканска Спартакиада. Лидия Гушева започва добре – 6.43 м на „Народна младеж”. Нейната съекипничка и партньорка в тренировките (и двете са при Митко Тодоров) Росица Димитрова още на 17 май в Пловдив се приземява на 6.28 м ( и в един опитите с фаул скача 6.42 м!)... По време на шампионата по многобой в София (24.06.) състезателката на Стоян Славков Даниела Тенева превишава предишния си личен резултат с повече от 20 см – 6.38 м.... А на полуфинала за Купата на Европа в София (30 юни) Лидия Гушева все „уцелва” насрещния вятър – 6.38 м и второ място след Бригите Вуяк (ГДР) – 6.44 м. Благоева с 1.76 м не се чувства комфортно на стадион „Васил Левски” – едва пета.

 

На Спартакиадата двете възпитанички на Стоян Славков Даниела Тенева (6.41) и Албена Димчева (6.38) надвиват на Гушева 6.27, Иванка Венкова 6.24, многобойката Мариана Костова 6.22, Екатерина Недева 6.19, Нели Георгиева и Росица Димитрова – по 6.15... На скок височина за дружеството воюва Йорданка Благоева – шампионка с 1.84 м пред армейката Таня Витанова – 1.78 м.

 

Финалът за Купата на Европа в Торино (04-05 август) носи заслужен успех за бойката Лидия Гушева. След втория опит с 6.44 тя е пета (след Вуяк (ГДР) 6.75, Шпъйну-Антон (Рум) 6.50, Вайгт (ФРГ) и Рийв (Вбр) с по 6.45. В третия си скок Лидия извършва длаечен полет – някъде към 6.60 м! Обаче...фаул. Вуяк (6.89) и Шпъйну-Антон (6.60) дръпват още напред. В четвъртия кръг Гушева с 6.47 се изкачва на трета позиция – чудесно! В петия си скок тя повтаря съвсем точно тези 6.47 м.... Всички българи от отбора стискат палци – дали ще усържи третото място Лидия? В последния шест опит Анке Вайгт (ФРГ) се приземява някъде около 6.50 м. Няколко секунди на очакване и... 6.46 м, сантиметър зад Лидия. Пловдивчанката е трета и носи шест ценни точки за отбора! И Йорданка Благоева воюва сърцато – с 1.84 м от първи опит тя е пета. Този път по-напред от Петра Взионтек (ФРГ) и Барбра Симъндс (Внр) – също с 1.84 м.

 

На Балканиадата в Атина (10-13 август) Даниела Тенева с 6.47 (лично постижение) остава без медал, а Гушева прави четири фаула (нетипично за нея) и с 6.33 м остава едва шеста.... Тенева приключва сезона с победа на МВР-иадата в Будапеща – 6.42 м!

 

А на срещата ГДР-България в Ерфурт (18 август) Гушева отново гони по-далеки скокове – 6.46 м и второ място, след Зигрун Зигъл (ГДР) 6.61 м.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Александър Вангелов



 

---


Тагове: Йорданка Благоева, Скок дължина, Скок височина, Диана Йоргова, Лидия Гушева
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени