Шрифт:

Долу ръцете от атлетическите писти

Ако е вярно, че силата не е в това да разрушаваш, а да създаваш, то нека инвестиращите в  нови съоръжения не разрушават условията за спорт.

Тези дни беше представен проект за нов стадион, който да бъде построен върху настоящия „Пловдив". Ако това архитектурно виждане бъде прието за изпълнение, то незаслужената смъртна присъда за пловдивската лека атлетика ще бъде налице. В момента стадион „Пловдив" е една от най-добрите бази за Царицата в България. Основният стадион е с писта, в непосредствена близост е разположен стадион за загряване, полигон за хвърляния, писта със сгур - всичко, което е нужно за подготовка. Лекоатлети от цялата страна провеждат тренировъчни лагери тук. Пловдивските клубове са сред лидерите в България. Във всяка национална селекция за различните възрасти през тази година бяха включени пловдивски състезатели. И това, разбира се, не е прецедент, а традиция. От Пловдив е стартирала спортната кариера на Стефка Костадинова, Гинка Загорчева, Лиляна Томова, Ива Пранджева и още много, много велики наши атлети.

Ако испанският проект бъде приет, условията за подготовка в Пловдив ще бъдат унищожени. Архитектите предвиждат изграждането на писта с 9000 места за зрители в комплекса. Но къде ще бъдат тогава по-горе изброените и нужни за един атлет съоръжения? Проектираната писта дори може да е затворена за тренировки. Пловдив ще бъде забравен и за големи първенства по лека атлетика. Всички знаем, че за домакинство на състезание е нужна допълнителна писта за загряване. В момента такава има.

Защо трябва да се унищожи едно от малкото места у нас, които предлага прилични условия за лека атлетика...

Къде ще тренира тогава Георги Цонов, който спечели бронзов медал на изминалото преди дни европейско първенство за старша възраст. А Тезджан Наимова, Николай Атанасов, учениците от Спортното училище... списъкът е дълъг.

Погледнато от друга гледна точка, защо трябва да се прави стадион само за футбол в Пловдив, когато двата местни големи отбора - Локомотив (Пд) и Ботев (Пд), имат собствена база, взета вече на концесия. В Пловдив няма да играе и националният ни отбор.

Последните проекти за реновиране на стадион „Българска армия" в София също предвиждат елиминиране на пистата за лека атлетика. Истина е, че тя в момента е почти негодна и неизползваема, но все пак я има. Не може ли да се обнови стадионът заедно с пистата? Пък ако трябва да се иска наем за използването й.

Факт е, че преди няколко години всеки клуб в столицата можеше да тренира на клубния си стадион. В момента тренировки се провеждат основно на Националния стадион - и като резултат, пистата на „Васил Левски" отново има нужда от подмяна.

Обмисля се съоръженията „Юнак", „Раковски" и „Септември" да бъдат продадени на търг, за да се финансира ремонтът на клубните стадиони на футболните Левски, Славия и Локомотив. Но защо на футболните, когато „Юнак", „Раковски" и „Септември" осигуряват или са осигурявали условия за други спортове.

Варненските лекоатлети имаха щастието, но и нещастието, че стадион „Младост" беше реновиран. След ремонта съоръжението има и тартанова настилка. За съжаление обаче, лекоатлетите още не са допуснати да тренират там.

Стадионът в Мездра, както и софийският „Георги Аспарухов" вече са осакатени. Коридорите за лека атлетика бяха елиминирани преди години от тези съоръжения.

Всяка писта и пистичка за лека атлетика е нужна, не е за премахване. Макар и да е захабена.
Повече от 30 г. на стадиона в гр. Костенец не беше стъпвал лекоатлет. Пистата е кортова. Захабена е, тревясала, почти не се вижда. От близо година в Костенец отново има клуб по лека атлетика. На тревясалата писта децата на града се учат да бягат и скачат, а три ентусиазирани жени полагат усилия пистата да бъде възстановена. Ето, леката атлетика се връща и в захабените си домове.

Скъпи държавници, не оставяйте Царицата в България без дом! Нека там където има писта за лека атлетика да продължи да съществува.   
 
У нас се копира модерният европейски тертип футболните стадиони да са само за футбол. Но в Европа леката атлетика не е оставена без писти. Там строят нови стадиони , но не унищожават съоръжения, които приемат и други спортове. И във всеки квартал на европейските градове са налични стадиони за лека атлетика, както и условия за тренировка на всички останали спортове, разбира се. С две думи - когато се правят стадиони за футбол, нито един друг спорт не страда. Така е в цивилизования свят.

В същата тази Европа има и футболни грандове, които домакинстват на стадиони с писти за лека атлетика. Рома и Лацио играят мачовете си на Олимпийския стадион в Рим и тартановата писта не им пречи. Не им пречи стадионът да приема и атлетически турнири от най-висок ранг - Диамантена лига.
Спомняте ли си как Красимир Балъков обикаляше по лекоатлетическата писта по време на бенефиса си на „Мерцедес Бенц Арина" в Щутгарт?
На Олимпийския стадион с лекоатлетическа писта в Берлин играе Херта.
От Уест Хем се съгласиха да запазят пистата на стадиона, който ще стане дом на тима след Олимпийските игри в Лондон през следващата година?!  

В този ред на мисли Йордан Лечков се оказа много „старомоден" човек. Направи стадион за футбол и за лека атлетика. В Сливен беше изграден и допълнителен 400-метров тартанов стадион за загряване. А Лечков е кмет в български град. Явно когато управникът разбира от спорт, осигурява условия. И футболът и леката атлетика не си пречат в неговия град. Не беше толкова отдавна времето и не сме забравили, че сливенският футболен тим беше в А група. Балканиадата по лека атлетика за мъже и жени се проведе именно на стадион „Хаджи Димитър" преди по-малко от месец. Е, понякога, когато има разбиране, нещата се получават...   

Стадионите с тартанова настилка са в София, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Варна. В България имаме няколко горе-долу прилични съоръжения за спорт, които някои хора искат да пригодят само за футбол. Но не се строят отделни стадиони за лека атлетика, нали? Тогава: ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ПИСТИТЕ ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА!

Често безхаберното отношение от институциите към леката атлетика ме връща към един септемврийски ден през 1994 г. - денят, в който влязох на стадион „Българска армия" за първата си тренировка като ученичка в спортното училище на ЦСКА. Влязох през вход, който извежда на ниво в средата на трибуните. Погледнах пистата от високо, обхванах целия стадион с поглед, замириса ми на трева и тартан. Казах си: „Това е моят живот". И това наистина е част моят живот. Леката атлетика ми дава емоция - плача от щастие, плакала съм от гняв, стомахът ми се свива преди всяко състезание, въпреки че отдавна не се състезавам, на стадиона съм се влюбвала, на стадиона аплодирам и крещя несъзнателно, на стадиона и от стадиона имам приятели, имам и неприятели. Това е един живот, нали?

Скъпи държавници, надявам се и вие да знаете къде получавате приятните емоции в своя живот - дали като отидете на гребния канал, дали в библиотеката или музея, на концерт... Вие знаете къде се чувствате най-добре. Дайте шанс на българските деца и младежи да се запознаят със спорта. Спортът, който дава емоция, възпитание, здраве.
Запазете спорта! 

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ЛЕКОАТЛЕТИЧЕСКИТЕ ПИСТИ!


BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени