Паричните (ре)форми

Спортът в България има нов министър – два месеца ще управлява проф. Даниела Дашева. Преди да предаде щафетата на служебната власт Красен Кралев подписа договорите за финансиране на федерациите за 2017 г.

Едно от големите реформи, с които се захвана в мандата си Кралев, беше именно субсидията на спортовете. Той премахна неравнопоставеността между олимпийските и неолимпийските спортове, като обясни неведнъж, че финансирането на българските спортни федерации с публични средства зависи от техните успехи, броя на спортните клубове, които са техни членове, и броя на картотекираните им спортисти, а успехите на международната сцена ще си кореспондират и със социалното значение на дадения спорт. Реформата започна добре, но не намери очакваната промяна през 2017 г.    

През двете години на властта си Кралев отряза немалък брой федерации от финансиране, което може да се отчете като правилна стъпка. Включи в държавната субсидия футбола, като детско-юношеското развитие на Царя получи министерска подкрепа за първи път от 20 г. насам.

Но спазиха ли се предварително заложените приоритети при разпределението на средствата за федерациите? Нека започнем с анализ спортовете с успехи на международната сцена и тези, които са социалнозначими.

По втория показател веднага напред излизат леката атлетика, плуването, спортната гимнастика, както и основните спортни игри – волейбол и баскетбол. Разбира се, може да се добавят още няколко, но по-горе изброените са основите спортове и според значимост в олимпийската програма. 

Разглеждайки показателя, който разглежда успехите би трябвало да вземем предвид първо класирането от Олимпийските игри в Рио. Медали там за България спечелиха три спорта – леката атлетика (сребро на Мирела Демирева), борбата (бронз на Елица Янкова) и художествената гимнастика (бронз за ансамбъла). И трите спорта имаха и класирания в Топ 8 в Рио, което веднага ги иизстрелва в челото на държавната субсидия. Като добавим и обществното значение логиката извежда леката атлетика като спорта, който трябва да получи най-високо финансиране. Но Царицата е на шеста позиция с 1 410 000 лв. Борбата е шампион с 3 млн. лв. Художествената гимнастика е четвърта с 1 695 229 лв. Волейболът, който нямаше участие в Рио, и боксът, чиито представители загубиха първите си мачове на бразилкса земя, са в Топ 3 със съответно 2 200 000 лв. и 1 800 000 лв. На пета позиция са ските – 1 550 000 лв.

Леката атлетика изпрати една от най-успешните си години в последното десетилетие с три медала от европейско първенство и дузина финали от всички големи първенства за 2016 г. (световно първенство в зала, еврошампионат и Олимпийски игри). Борбата, която е с клубове доближаващ се до броя на тези в атлетиката, обаче ще получи два пъти повече средства от Царицата. За огромната разлика реформаторското мислене на екипа на Кралев се обоснова с това, че борбата е представила отличен проект за развитие на спорта сред подрастващите.

Боксът имаше своите успехи през изминалата година, но пак е трудна обосновката защо превъзхожда по финанси леката атлетика и художествената гимнастика, също претендирщи за сериозен международен принос.

850 000 лв. ще бъде субсидията за федерацията по вдигане на щанги. Спортът, който не участва на Олимпийските игри заради наказание, наложено за допинг провинения. Тежкоатлетите участваха на европейски и световни първенства, но пък взимат 100 000 лв. повече от федерацията по плувни спортове.

Със общо 750 000 лв. ще се издържат плуването, скоковете във вода, синхронното плуване, плуване в открити води. Плуването е спорт, който няма шампион от големи първенства през 2016 г., но има вицешампион на континета за юноши и шест човека с олимпийски нормативи, както и финали на европейско първенство за мъже и жени. Плуването е един от спортовете, които имат най-сериозна конкуренция поради причината, че почти всяка държава по света развива един от основополагащите спортове. Конкуренция, която дори не може да се сравни с тази във вдигането на тежести, борбата и бокса, например. Спорт, който има и сериозна нужда да поддържа база за ежедневната си практика.

Двойно над плувния бюджет е сумарният на бойните спортове, повечето от които дори не са олимпийски дисциплини - таекуон-до WTF - 400 000 лв., кик бокс и муай тай - 370 000 лв., таекуон-до ITF - 230 000 лв., шотокан карате - 150 000 лв., самбо - 146 803 лв., киокушин - 120 000 лв., ММА - 120 000 лв. Широкият обхват на финасирането в тези спортове изнендващо надвишава финансовия еквивалент на основни спортове като спортната гимнастика (600 000 лв.) и баскетбола (800 000 лв.). 

Шампионската програма

След Олимпийските игри Българска федерация по борба обяви плановете си за реформа в мъжката борба, от където се очакваха няколко медала. Една от промените е насочена към вътрешния календар и увеличение броя на състезателите, които се подготвят на национално ниво във всяка от категориите. Идеята е да бъдат създадени регионални центрове за подготовка и отбори от по 8 състезатели и треньор, които да представят центровете по региони и да участват всеки месец в двубои.

Федерацията започва и кампания за поставяне на тепихи в училищата, а известни борци от близкото минало ще привличат децата към този спорт.

Подобна реформа замислят и в Българска федерация по бокс.

Парите за футбола 

За първи път Министерството на младежта и спорта финансира футбол. 1 200 000 лв. са отделени за Царя. Средставата са насочени по програма за развитие на детско-юношеския футбол. Сумата преди година беше 1 млн. лв.
Футболът обаче е единственият спорт у нас, който привлича успешно частния бизнес. Издръжката на професионалните клубове е да развиват и детска школа, а те имат спонсори и издръжка от продаваните ТВ-права.
Бившият министър Кралев не веднъж в изминалите две години обърна внимание, че чисто държавната издръжка в спорта ни е отживелица и трябва да се намерят начини да се привлекат парите на бизнеса.

Средства общо за дейност за 2017 година на българските спортни федерации: 

1. Борба - 3 000 000 лева
2. Волейбол - 2 200 000
3. Бокс - 1 800 000
4. Художествена гимнастика - 1 695 229
5. Ски - 1 550 000
6. Лека атлетика - 1 410 000
7. Футбол - 1 200 000
8. Кану-каяк - 1 100 000
9. Биатлон - 1 100 000
10. Вдигане на тежести - 850 000
11. Баскетбол - 800 000
12. Стрелкови съюз - 770 000
13. Кънки - 765 128
14. Плувни спортове - 750 000
15. Джудо - 700 000
16. Тенис - 700 000
17. Гребане - 690 000
18. Спортна гимнастика - 600 000
19. Бадминтон - 585 200
20. Таекуон-до WTF - 400 000
21. Кик бокс и муай тай - 370 000
22. Конен спорт - 300 000
23. Фехтовка - 297 000
24. Модерен петобой - 290 000
25. Таекуон-до ITF 230 000
26. Скокове батут 200 000
27. Хандбал 200 000
28. Ориентиране 200 000
29. Тенис на маса 175 000
30. Ветроходство 150 000
31. Шотокан карате 150 000
32. Самбо 146 803
33. Киокушин 120 000
34. ММА 120 000
35. Спортна акробатика 100 000
36. Сумо 100 000
37. Стрелба с лък 100 000
38. Катерене и алпинизъм 100 000
39. Канадска борба 100 000
40. Съюз аеробика 90 000
41. Хокей на трева 75 000
42. Шейни 82 640
43. Кърлинг 30 000
44. Хокей на лед 20 000

Материалът е публикуван в списание "Икономист"

---