Шрифт:

И ′атлетите на атлетите′ – със свой принос в славната ни история

И ′атлетите на атлетите′ – със свой принос в славната ни история
16-03-2017 12:10

Многобойците винаги са наричани „атлети на атлетите”. С умението си еднакво добре да бягат, скачат и хвърлят те винаги са будели респект и възхита сред специалисти и любители на атлетиката навсякъде по света. Българските многобойци също са оставили своето наследство и славни традиции в аналите. Нека проследим и техните следи през годините.

 

Несъмнено най-ярката фигура в родния многобой преди Втората световна война е Любен Дойчев. Роден на 26 октомври 1911 г., още като юноша Дойчев е безспорен номер едно в България на овчарски скок и 110 м с преп. Първият му официално регистриран рекорд на десетобой е от проведената Балканиада (само на десетобой) в София на 08 и 09 юли 1934 г. Дойчев „събира” 6418 т (по таблицата от 1934 г., което се равнява на 5598 по сбора, изчислен през 1971 – 5598 т.). Ето и постиженията му в отделните дисциплини: 100 м 11.4; ск.дълж. 6.67 рекорд на България, гюле 12.35, ск.вис. 1.65; 400 м 54.6 и през втория ден 110 м преп. 16.3; диск 38.58, овч.скок 3.85, копие 46.59 и 1500 м 5:26.0). През същата 34-а Любен поставя български рекорд на овчарски скок – 4.01 и заминава за участие на първото европейско първенство в Торино. Там ден преди старта получва стомашно разстройство и няма възможност да стартира. Любен Дойчев дублира успеха си през следващата 1935-а, когато отново завоюва златния медал в десетобоя на Балканиадата в Атина – 5657 точки. На-добрият ни атлет си извоюва правото да стартира на Олимпиадата в Берлин (1936). В немската столица Дойчев започва добре и след първия ден дори е десети. Но през втория ден на овчарския скок, вместо с обичайните 3.90 – 4.00, се задоволява само с 3.70 (заради зле изклъчената си китка на ръката), пък и на 1500 м се чувства безкрайно изтощен. С 5944 т. (6307 точки тогава) Дойчев се класира 14-и в крайното класиране. Ето и неговите резултатити в Берлин: 100 м 11.5; СД 6.35, ТГ 12.36, СВ 1.70, 400 м 54.1, 110 пр. 16.3, МД 38.25, ОС 3.70, ХК 48.43 и 1500 м 5:34.2. Интересен факт е, че Дойчев никога не стартира на многобой по време на държавните първенства. Перничанинът Кирил Такев е двукратен шампион – през 1939 и 1940 г. съответно с 5313 т. И 5148 т.

 

След Втората световна война Кирил Такев става още веднъж първенец на България – през 1947 г. От 1951 година, та чак до 1964 г. несменяем шампион на България на десетобой е Стоян Славков (14 поредни титли на България). През 1953 г. Славков най-сетне „чупи” рекорда на Дойчев, събирайки 5614 точки. През 1955 г. Славков за първи път „преминава” шестте хиляди точни – 6353 т., а на Балканиадата в Букурещ (19-20 септември 1959 г.) надхвърля и седемте хиляди точки 7163 (11.1; 7.12; 12.58; 1.98; 50.8/ 15.1; 36.64; 3.80; 48.32; 4:48.6). Тук битката му за златния медал с югославянина Йоже Бродник е епична. В крайна сметка ги разделя една-единствена точка - в полза на Славков. Победата в Букурещ е известна утеха за Стоян, който на европейския шампионат в Стокхолм (26-27 август) остава едва 10-и с 6316 т. В първите две дисциплини – 100 м (11.7) и скок дължина (6.61) Славков по обективни причини пропилява много точки. На 100 м „изпуска” изстрела на стартера, а на скок дължина отскача доста пред дъската и в третия си скок надхвърля 7.20 м, но съдията „открива” белег върху пластилина.

 

През 1959 г. Славков е асистиран на балканските игри от Константин Гемов, а през 1958 г. в София – от Грую Юруков (6587 т.). Все по това време след Славков у нас са класните и талантливи състезатели Милан Кузманов, Добри Добрев (Бомбата), рекорьордьорът на скок височина Тодоро Белчев, Кирилк Златарски, Александър Витанов, Йордан Джикелов и... спринтьорът Михаил Бъчваров. На Универсиадата в София (31 август – 01 септември 1961) Милан Кузманов е доста далеч след Василий Кузнецов (СССР) 7918 т. Но с 6226 точки Кузманов завоюва сребърния медал, само със 17 точки пред Клаус-Дитер Рьопер (ФРГ) 6209 т.

 

При жените преди Втората световна война няма как да се практикува какъвто и да е многобой. Първият официално регистриран рекорд по петобой е записан на името на копиехвърлячката Йоана Мракова-Арсова 3147 точки (05-06 юли 1952 г.). Той просъществува по-малко от месец, когато Александра (Саша) Ержебек-Антонова прибавя повече от 450 точки (4601 ) в София на 01-02 август 1952 г. Овладяването на бягането на 80 м с преп. „прибавя” солиден сбор за новия рекорд на... спринтьорката Веселина Коларова (3653 т. През 1953). Коларова е още по-прецизна в София (22-23 септември 1955) когато фиксира 3872 (80 м преп. 12.32; гюле 9.18, ск.вис. 1.39, ск.дълж. 5.03 и 200 м 25.3). Иванка Абаджиева от столичния „Септември” почти докосва четирите хиляди точки – 3978 т. на 20 и 21 ноември 1956 г. 3978 т. (12.4; 10.96; 1.40; 5.19; 27.2). Първата, която надвишава 4000 точки обаче е хърделистката Снежана Керкова. На 2 и 3 август 1958 г. Керкова записва 4021 точки (11.6; 9.95; 1.38; 5.15 и 25.0). Снежана е изпратена на европейския шампионат в Стокхолм (20-21 август 1958 г.). Там тя коригира собствения си рекорд с 4093 (11.5; 11.31; 1.38; 5.02 и 25.7), но остaва едва 14-а. Последния си рекорд от 4202 т. (11.2; 11.11; 1.41; 5.08 и 25.4) Керкова поставя на Балканиадата в Белград (16-17 септември 1961 г.) когато печели бронзов медал. През този период с успех се отчита и Паулина Цоликофер - 4007 точки (11.4; 8.86; 1.48; 5,74; 26.5) за осмото си място на Световния младежки фестивал във Варшава през 1955 г. Но това й постижение не е признато за рекорд – Цоликофер няма българско гражданство.

 

През 1963 година старозагорката Донка Нанева (тр. Стефан Пейчев) става рекордьорка на петобой с 4292 т. (София 6-7 юли). На Балканиадата в София (14-15 септември 1963 г.) Нанева добавя още точки към рекорда си – 4375 т. (11.6; 10.10; 1.63; 5.84; 26.8), като резултатът й на скок височина от 1.63 м също е рекорд на България. Нанева губи златния медал от прочутата Драга Стамейчич (СФРЮ) (4440 т.) едва в последната дисциплина – 200 м (25.9 за Стамейчич). На следващата година Нанева е сменена от Сашка Върбанова (тр. Тодор Кънчев). Сашка е шампионка на България (4272 т.) за 1964 г. На Балканиадата в Букурещ Върбанова записва нов национален рекорд 4492 т. (11.3; 13.20; 1.45; 5.52; 25.3) за бронзовия си медал. В следолимпийската 1965-а към Върбанова се присъединява и плевенчанката Снежана Димитрова (Юрукова). Двете печелят златен и сребърен медал на Балканиадата в Атина (10-11 септември 1965). Върбанова е шампионка с 4440 т. (11.8; 13.26; 1.52; 5.51; 25.9), а Димитрова завоюва среброто с 4258 т. (11.6; 10.88; 1.55; 5.32; 26.4).

 

След оттеглянето на Стоян Славков от състезателна дейност инициативата се поема от русокосия Спас Джуров. Още през 1965 г. той започва да печели титлата на десетобой, като повтаря и потретва златния си медал (1966 и 1967 г.) и след пауза е шампион през 1970, 19.71 и 1973 г. Спас Джуров завоюва и две поредни балкански титли – през 1968 г. и 1969 г. Първият му национален рекорд е 7312 т. (08-09 юли 1967 г.). През следващата 1968-ма Джуров подобрява рекорда в Плауен (ГДР) (8-9 юни) – 7335 т. След месец (6-7 юли) в София Йордан Мляков прибавя малко – 7380 т. На Балканиадата в Атина (6-7 септември) Спас Джуров си връща рекорда – 7458 т. (10.9; 6.82; 16.10; 1.89; 50.3/ 16.1; 43.52; 3.90; 51.68; 4:41.6), следван от румънеца Курт Сокол (7191). Джуров заминава за Олимпидата в Мексико с намерение да прибави поне 300 точки към рекорда си и да заеме място сред първите осем. След отлично начало (десети след 10.95 на 100 м и 7.40 на скок дължина), Спас търпи разочарование на хвърлянията (13.99 гюле, 40.90 диск и 47.04 на копие). След скока на височина (1.89) Джуров е девети, а след 400-е метра (50.28) е осми! Джуров претърпява безсънна нощ със стомашно разстройство. Въпреки това вторият му ден пак започва обнадеждаващо – личен рекорд на 110 м преп. – 15.17 и осмо място с 4850 точки. Въпреки „слабия” диск (40.90) Спас все още е десети. Отчайващо ниският овчарски скок (3.60) смъква българина надолу и от осми той пропада на 16-ата позиция – място, което запазва докрая.

 

Спас Джуров се представя достойно на големия турнир в Шилайтен (Ав) на 1 и 2 юни 1969 г., където се класира четвърти, но с нов рекрод – 7511 т. (там Георги Мляков е шести със 7144 т.) През следващата 1970 г. Джуров добавя още 33 точки за 7544 т. на шампионата в София. А на Балканиадата в Букурещ (14-15 август 1970 г.) Спас Джуров завоюва сребърен медал (след румънеца Сокол 7771 т.), но с чудесен български рекорд – 7657 т. (10.8; 6.82; 15.78; 1.81; 49.7/ 14.9; 43.68; 4.30; 47.68; 4:31.7). На Универсиадата в Торино Джуров прекратява участието си след първия ден (3827 т. – 11.2; 6.76; 15.14; 1.80; 49.6) заради скъсано ахилесово сухожилие по време на бягането на 400 м. На тази Универсиада Йордан Мляков с 6914 точки е 13-и. В началото на 1971 г. Спас Джуров заминава за Виена, където (заедно с футболиста Гоерги Аспарухов) му е направена операция на ахилесовите сухожилия. Трябва да минат почти две години, преди Джуров да се върне отново подобаващо в строя.

 

По-малкият от братята Млякови – Георги Мляков, участва сравнително успешно на вторите Европейски младежки игри в Одеса през 1966 г., завършвайки осми с 6382 т. (рекорд за юноши). По-късно Георги изоставя многобоя и се отдава изцяло на 110 м с препятствия. Все от това време с успешните си изяви са Владимир Илиев (6612 т.), Васил Илиев (6517) и изключително талантливият Божидар Витанов – на 18 години с 6173 точки.

 

В предолимпийската 1967-ма година две българки удивляват специалистите с чудесните си резултати в петобоя. Сашка Върбанова (тр. Константин Наков) на турнира „Народна младеж” (23-24 май) прогресира значимо 4707 т. (11.3; 14.13; 1.52; 5.78; 25.1). След месец и половина (София 8-9 юли 1967) Върбанова прибавя за 4740 точки (11.0; 13.23; 1.55; 5.89; 25.3) – втори резултат в света за годината (след Тихомирова 4789 т.). В късния октомври (15 и 16.10.) в Мексико се провежда предолимпийската седмица. Снежана Юрукова (тр. Тодор Кънчев) се доближава на 5 точки до рекорда на Върбанова – 4735 (11.1; 12.33; 1.62; 5.76; 25.) и спечелва бронзов медал. В окончателната ранглиста за 1967 г. Върбанова е седма, а Юрукова – осма.

 

Олимпийската 1968-ма започва лошо за Сашка Върбанова (тя претърпява спешна операция и сезонът е приключен за нея). Затова пък Снежана Юрукова започва великолепно. Още на 10-11 май в София тя коригира българския рекорд – 4781 т. (10.8; 12.54; 1.61; 5.98; 25.5). Две седмици по-късно (25-26 май) в София Юрукова прибавя пчоти 100 точки – 4876 т. (11.1; 12.96; 1.66; 5.94; 24.7) – трети резултат в света за годината след Розендал (ФРГ) 4918 и Борнхолд (ФРГ) 4882 т. Снежана все по-често се замисля за достойно представяне на Олимпиадата в Мексико и за място дори сред първите шест. Уви, по време на Световния младежки фестивал в София (3-4 август) Юрукова започва отлично (10.8 на 80 м преп. и 13.10 на гюле). Но на скока на височина при опит на 1.65 Снежана си набива ужасно петата на отскачащия крак. Така с олимпийските въжделения на Юрукова като че е приключено. Все пак Юрукова пътува за Мексико. Там тя започва с 11.08 на 80 м с преп., после след гюлето с 11.83 все още е десета. На скок височина, вместо обичайните 1.65 м, тя съумява да превземе само 1.59 м. В скока на дължина с 5.98 м Снежана започва добре. В третия си скок тя се приземява на около 6.10 м. Но – уви, опитът е несполучлив. Юрукова трябва само да завърши бягането на 200 м – 25.11 и с 4728 точки остава 14-а.

 

Даровитата кюстендилка Недялка Ангелова (тр. Славчо Джумалиев) е едва 17-годишна, когато на европейското първенство за девойки в Одеса (24-25 септември 1966) се класира шеста на петобоя с 4222 точки (12.1; 12.78; 1.48; 5.55; 27.3). В олимпийската 1968-ма Недялка Ангелова вече се подготвя при Милан Кузманов и с 4607 точки е втора сред българските петобойки.

 

От 1969 година започва хегемонията на Недялка Ангелова в българския женски петобой. Още на 10-11 май 1969 в София тя установява новия рекорд (със 100 м с преп.) – 4465 т. На големия турнир в Шилайтен (Ав) Ангелова прибавя почти 200 т. (4620 т.). После на Спартакиадата в София (17-18 юли) са осъществени нови 20 точки отгоре – 4737 т.). А на Балканиадата в София (29-30 август) Ангелова е фантастична – 4858 т. (14.1; 12.76; 1.63; 6.22; 25.3). За жалост на европейското в Атина (17-18 септември) Недялка се спъва на второто препятствие на 100 м преп. и едва не пада. Все пак тя завършва за 15.1 (губейки една секунда!). По-нататък учaстието й е белязано от несполуката – 12.85 на гюле, 1.62 на скок височина, 6.12 на скок дължина и отчайващите 26.6 на 200 м. Със сбора си от 4592 т. Ангелова остава девета. Сребърната медалситка Антенен (Швейц) е с 4793 т., доста под рекорда й от края на август.

 

През 1970 г. Недялка бележи прогрес в препятственото бягане и в скоковете. Още на 10-11 май в София тя започва зашеметяващо – 4908 точки (13.9; 12.99; 1.67; 6.23; 25.7). На Балканиадата в Букурещ (14-15 август 1970) Ангелова прибавя още точки 4920 (13.8; 12.99; 1.70; 6.05; 25.6). Вторият и опит на скок дължина е над 6.30 м, но румънският съдия й вдига червен флаг. Идва ред на Универсиадата в Торино (02-03 септември). Борбата на Недялка за златото със съветската атлетка Татяна Кондрашова-Ворохобко е безкомпромисна. След първата дисциплина Кондрашова повежда с 13.8 срещу 14.0 на Недялка. На гюлето Ангелова с 13.24 взема аванс на Кондрашова (11.14). Но на скок височина рускинята с 1.67 (срещу 1.61 на Ангелова) си възвръща водачеството. На сутринта на втория ден (03 септември) Ангелова с 6.16 м е най-добра от всичките 18 атлетки в скока на дължина. Кондрашова едва не отпада – след два фаула тя все пак записва 5.75 м. В последната трета серия на 200 м обаче Татяна Кондрашова дръпва безвъзвратно още на завоя и с 23.8 печели бягането и целия многобой (4884 т.). Недялка дели четвърто пето място в серията с 25.4 (заедно швейцарката Ларди-Цинг). В крайна сметка само 25 точки не й стигат за златото – втора с 4859 точки!

 

18-годишната спортистка от Стара Загора Иванка Венкова (тр. Донка Нанева) също преживява горчивината от неодстигнатия бронзов медал. На първото официално европейско първенство за девойки в Париж (Коломб) (12-13 септември 1970) Венкова започва по-скромно – 15.0 на 100 м преп., 10.12 на гюле и 1.54 на скок височина. През втория ден Венкова има основателни претенции за скока на дължина (тя вече е записала рекорд за девойки (6.13 м) в София през юли). Уви, в първите си два опита Иванка отскача далеч пред дъската и само 5.69 м. В третия белегът е преместен напред. Вдъхновено засилване и скокът на Венкова е около 6.10 м. Обаче има леко пристъпване на пластилина и фаул. На 200 м Венкова е в стихията си – 24.7 – с почти секунда пред шведката Арвидсон (25.4). Но това не е достатъчно. Иванка Венкова остава четвърта (4395 т.) – на 27 точки от бронза на фрацузойката Флоранс Пико (4422).

 

Недялка Ангелова начева ударно предолимпийския сезон 1971. На турнира по многобой в Шилайтен (Ав) на 05-06 юни 1971 г. тя изтръгва авторитетна победа с 4829 т. (14.1; 13.50; 1.66; 6.06; 26.1), следвана от унгарката Маргит Пап 4761 т. и завърналата се Снежана Юрукова 4727 т. (14.4; 12.52; 1.63; 6.05; 25.7). На същия турнир братята Георги (7082) и Йордан (6994) Млякови са шести и седми на десетобоя.

 

В средата на лятото в София Недялка Ангелова все повече се доближава към мечтаните 5000 точки. На 25 и 26 юли 1971 тя събира 4947 точки (14.1; 13.86; 1.70; 6.11; 25.6). Само изгубените три десети на 100 м с преп. (вместо обичайните 13.8) биха осъществили мечтата на Недялка. На европейското в Хелзинки (13-14 август 1971) Ангелова започва плахо и неуверено – 14.25 на 100 м с преп., после на гюллето малко по-добре – 13.46. В скока на височина при опит на 1.58 (успешен) Ангелова разтяга бедрен мускул и прекратява участието си във финландската столица.

 

И олимпийската 1972-ра не предвещава успех за Недялка Ангелова. След четвърто място в Цюрих (03-04 юни) със само 4159 т. Ангелова събира почти същата сума и в София на 01 и 02 юли – 4148 точки. На състезанието в Амстердам (08-09 юли) Недялка Ангелова е втора с 4162 т. (14.07; 13.13; 1.63; 5.98; 25.10). Последната възможност е Балканиадата в Измир (04-05 август). В горещините на петъчната утрин (04 август) Ангелова започва добре 13.88 на 100 м с преп., после 13.83 на гюлето, 1.70 на скока на всиочина, 6.19 на дългия скок и личен рекорд на 200 м 25.15). За петобоя са събрани 4423 точки – нов български рекорд и десето в света за годината. На лагера в Потсдам (25 август) Ангелова финишира трета на 100 м с преп. за 13.6 сек. Идва ред на Олимпиадата (02-03 септември). Още в първата серия на 100 м с преп.Недялка е пета с 13.84. След гюлето (с личен рекорд 13.96) Ангелова е шеста. Обаче на скока на височина Недялка остава с 1.68 м (от първия път) и три грешки на 1.71 (при третия й скок летвата се заклаща и пада, за съжаление). След първия ден Ангелова е девета (2637 т.), на 11 точки само от шестата Карен Мак (ФРГ) 2648 т.). На следващата сутрин Недялка продължава в първата група на скока на дължина. След фаул в първия си скок, във втория Недялка прелетява на 6.32 м – лично постижение. В третия си опит Ангелова рискува всичко – чудесно засилване, мощен отскок, красива дъга и... Ангелова оставя белег в пясъка над 6.45 м. За жалост леко е пристъпила пластилина и фаул! След четвъртата позиция Ангелова възвръща шестата си позиция – 3612 точки. В последната дисциплина – 200 м – Недялка е в най-силната четвърта серия. Пред нея са рускинята Тихомирова и Розендал (ФРГ). Зад нея е британката Мери Питърс и атлетките от ГДР Боднер и Полак. След старта още на завоя съперничките изпреварват Недялка. Тя бяга на върха на взъзможностите си и с 24.58 (личен рекорд!) пристига шеста, след Розендал 22.96, Боднер 23.66, Полак 23.93, шампионката Питърс 24.08 и Тихомитова 24.25. В крайното класиране на петобоя Недялка Ангелова завършва достойно ШЕСТА с 4496 т. (нов български рекорд) и място сред световния елит!

 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

 

Александър Вангелов


 

---


Тагове: Десетобой, Петобой, Сашка Върбанова, Георги Мляков, Снежана Юрукова, Михаил Бъчваров
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени