Шрифт:

Едуин Моузес: Атлетите днес живеят в едно риалити шоу

Едуин Моузес: Атлетите днес живеят в едно риалити шоу
04-08-2011 16:58

Роденият в Дейтън, Охайо, двукратен олимпийски (1976 в Монреал и 1984 в Лос Анджелис) и световен шампион на 400 метра Едуин Моузес бе непобеден в 122 последователни състезания. Дипломираният физик и инженер днес е президент на Спортната академия "Лауреус".

- Едуин, днес Юсеин Болт печели с метри преднина?
- Нищо ново. Аз печелих така още преди тридесет години.

- Какво се е променило в леката атлетика и у самите атлети от тогава досега?
- Самото естество на отношенията с агентите и спонсорите е превърнало днешните атлети в хора, откъснати от заобикалящата ги среда. През цялото време в главите им сякаш тече една телевизионна програма, едно риалити шоу. Сега атлетите са много по-малко задълбочени и подхождат по-несериозно към всичко извън кариерата им. Когато аз започнах, всички имахме университетско образование. Днес в спорта ще видите как се набират деца на 12 години, за да играят американски футбол. Тези момчета никога няма да получат добро образование. Няма смисъл. Не мисля, че всеки трябва да вземе политическа позиция, но има голяма разлика в интелектуален план.

- Какво ви липсваше по време на пътуванията ви?
- Книгите ми. Обичах да чета всякакви романи, а по-късно и научни трудове и анализи на международната политика.

- Говорите като героите от "Големия взрив", учените от един телевизионен сериал, които не се обвързват с жени.
- Физици да не се обвързват? Това не е истина. Физиците управляваме компании, фирми, страни... Разбираме от много неща, практически и теоретични. Мисля, че даже разбираме повече от нормалните хора.

- Толкова ли сте различен от днешните атлети?
- Видял съм много свят. Никога не съм бил от този тип спортисти, които, като отидат на някое състезание, си стоят в хотела и слушат музика. Аз винаги излизах да се разхождам из града и да гледам какво става. Произхождам от семейство, което беше привикнало да служи на обществото. Трябваше да работя като доброволец през лятото, така че нищо не ме учудваше. Излязох от родината си на 14 години. Сега имам възможността да ръководя една голяма организация - "Лауреус", която започна от нулата. Имах възможността да правя неща, които никога не съм си мислил, че ще върша. Има много деца и личности в нашите проекти, които ме карат да се вълнувам. Изолацията е много разпространена в Америка но аз съм живял по целия свят. Образованието е тясно свързано с това как възприемаш света.

- Девет години вие бяхте непобедим до онова състезание в Мадрид през 1987 г. Какво си спомняте?
- Не много. Гледъл съм го на видео, но...

- Препънахте се в последното препятствие...
- Забравил съм всичко това.

- Защо?
- Бях болен. Не мислех да участвам в това състезание. Три дни се чувствах зле. Това никой не го знае. Имах болки в корема, нещо от храната беше. Състезавах се преди това в Болоня и там ми стана зле, защото ядох развалена риба.

- Чувствате ли се като революционер?
- Да. Никой не използваше лед като ежедневна терапия. Сега всички го използват и правят разтяганията, които аз правех. През осемдесетте ме мислеха за луд, защото седях върху лед. Беше мое изобретение, което се оказа успешно. Следването в университета много ми помогна в тези неща, макар че не е нужно да знаем как се строят ракети, за да разберем за какво са. Тялото ти е източникът на доходи. Повечето атлети бяха зависими от треньори, агенти... Аз не. Всичко съм правил сам. Никой не ме задължаваше да правя нещо или да ставам рано сутрин.

- Винаги изследвате и проучвате нещата...
- Отидох във Финландия да търся хората, които бяха направили първия уред за сърдечен ритъм. Даже мисля, че още пазя оригинала, който направиха преди да пуснат продукта на пазара.
Toгава всичко се правеше на ръка. Преписвах данните от уреда по време на тренировка в една тетрадка и ги разучавах. Сега това се прави с wi-fi. Преди ползвах метър, за да измервам постиженията си, а сега ти трябва само един GPS и виждаш колко бързо бягаш на километър, следиш сърдечната си честота при увеличаване на скоростта... Всичко това аз го правех на ръка. Сега спортистите имат толкова много информация, че повечето въобще не са наясно с уредите и тяхното използване. Не знаят каква е сърдечната им честота и какво напрежение и стрес може да понесе тялото им. Никак не ми е било лесно да бъда винаги на върха.

- Каква част от успехите си дължите на егото си?
- Когато застанеш на стартовата линия, егото ти трябва да изчезне. Какво ме караше да тренирам всеки ден? Бях най-добрият и исках да продължа да бъда. Крачката ми беше по-голяма от тази на другите и аз тренирах упорито, за да бъда сигурен, че ще продължава да е така. Развих голяма сила със собствения си стил на трениране и бягане. Не състезанията бяха най-важното за мен, аз имам един интересен начин на живот. Сега ми липсва ежедневното предизвикателство на тренировките.

Хуан Хосе Матео, публикувано в „7 дни спорт" 


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени