Шрифт:

Дегу

Приятели,
Здравейте от страната на "сутрешното спокойствие" и по-точно от Атлетическото градче в Дегу. Вече втори ден събирам впечатления и се боря с аклиматизация и определено първото надделява! Корея се оказа прекрасно място с чудесни планини, зеленина и пъстри градини. Като усещане за мен е нещо като микс от Китай и Япония. Има по нещо и от двете страни. Хората са прекрасни, усмихват се и се кланят за всяко нещо. Поздравяват атлетите по улицата и ни се радват все едно сме някакви божества.

Пътуването до Дегу е за хора въоръжени с много търпение и сили. Безкрайно (над 27 часа), уморително и тежко. Но стъпиш ли един път в градчето на атлетите всичко остава на заден план. Корейските домакини са се погрижили буквално за всичко! От опита и спомените, които имам досега от предишни първенства, дори Олимпиади, мога да кажа, че това е най-прекрасното място. Градче с 9 сгради, разположени в кръг. В центъра между тях са основни офиси на организаторите, кафенета, фитнес зала, медицински център, дори църква. Всичко това е красиво заобиколено от цветя, храсти, нарови дръвчета и всичко останало, което може да направи това място зелено и свежо. Ресторант не се вижда на хоризонта. Така е, защото той се намира под земята и свързва всички сгради. Тоест, от стаята директно се пускаш с асансьора и попадаш в ресторанта. Стадионите за тренировка в селото са два. А ако те не са ти достатъчни и искаш да усетиш атмосферата на състезателния стадион, можеш да стигнеш до там само за 10 минути. Толкова време ще отнеме и по време на състезателните дни. Ура! Край на едночасовите пътувания между стартовете и уморително висене преди важно бягане. В този ред на мисли, дори дългото ходене от call room-a до стартовата линия (което ми напомня всеки път за филма „Гладиатор"), и което е един от най-напрегнатите моменти преди старт, ще бъде улеснено с малки бусчета - тип голф колички.

Настаняването в градчето е в чисто нови апартаменти, в които, от дръжката на вратата до банята, всичко е електроника, кодове, копченца с корейски надписи и панели за всички уреди и лампи. Така от пипане първата нощ тук прекарах на включено подово отопление, въпреки 30 градусовата температура и светваща през няколко часа лампа.

И все пак най-хубавото нещо тук е атмосферата. Всички величия и звезди се разхождат, хапват и тренират заедно с останалите (без Юсейн Болт, разбира се, той може би и тук ще създаде суматоха). Във въздуха вече витае сладкото напрежение преди световно първенство. Отборите пристигат един след друг и дори изнервящи и безкрайни процедури като акредитиране и даване на кръв, тук са улеснени и страшно бързи. Всички броят дните и се подготвят за това, което са чакали от предишното световно първенство.

Това е моето впечатление някъде между страдане от часовата разлика и съсредоточаване за предстоящите стартове.

Исках да ви разкажа как е тук, за да бъдете още по-близо до нас. Подкрепяйте нашия отбор, защото той е и ваш. На гърдите на всички пише само едно, България. А ние ще направим така, че и тези които не са чули за нея, да чуят и разберат.

С обич,
Ивет




Атлетическото градче.


Блокът, в който е настанен българският национален отбор.


Малкият тренировъчен стадион в Атлетическото градче.
Снимки: Ивет Лалова


Тагове: Ивет Лалова, СП 2011
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени