Шрифт:

Бързи и яростни с участието на Ивет Лалова

Бързи и яростни с участието на Ивет Лалова
29-08-2011 19:15 | Яна Касова

България отново има своята финалистка на 100 м на световно първенство след 24 г. След като Анелия Нунева беше шеста в Рим 1987, днес Ивет Лалова стана седма на първенството в Дегу.

Представянето на Ивет е успех, за който тя намекваше през целия сезон. Още от месец май спринтьорката започна да регистрира най-добрите постижение от 6 години в кариерата си и в Европа, записа победа в Диамантената лига и добре се адаптира в сблъсъците с именитите спринтьорки в света на комерсиалните турнири.

Седмото място в света за нея със сигурност е голям подарък за всичко, което изстрада от 2005 г. насам. Защото седмо място на световно първенство на 100 м е не успех, а грандиозен подвиг. Ще кажа защо:
- това е дисциплината с най-масово участие - в Дегу при жените стартираха 79 спринтьорки, а при мъжете 80.
- в спринта на 100 м са концентрирани интересите на най-големите държави в света и често можем да говорим за политика.
- предимството на спецификата в мускулатурата на афроамериканците пред тази на представителите на бялата раса е решаваща и убийствена.
- от физиологична гледна точка белият спринтьор „остарява" много по-рано от чернокожия. 
- бързината е качество, което се развива най-трудно и се губи най-лесно.
- спринтьорът има нужда от специфични условия за подготовка.
- спринтът е най-зрелищната дисциплина.

Със сигурност тиретата могат да продължат. Но много по-важно е, че в случая с Лалова има едно изключително важно тире:
- Ивет счупи бедрена кост, оперираха я, възстанови се. Физическата болка и самото възстановяване при травми винаги минава по някакъв начин - кога по-лесно, кога по-трудно. Но има един психологически момент, който е всъщност голямото изпитание. На всеки може да се случи да падне, но самото изправяне е много по-трудно, нали. В случая на Ивет то продължи 6 години. Много време, през което тя стана на 27 г., участва на големи първенства като посредствен атлет. 6 години през, които се изправяше от падането. В съзнанието ми се е запечатало едно изказване на Лалова след полуфиналите на 100 м на европейското първенство в Барселона 2010. Тя каза: „Касапница. Тук се влиза по-трудно на финал отколкото на Олимпиада". Една година по-късно Ивет вече се е изправила, тя е в ролята на касапина и самата тя размахва сатъра в разчистването на позиции към финалните бягания в Дегу.

В южнокорейския град видях концентрирана и уверена в способностите си Ивет. Камерите ни показаха съсредоточена физиономия, погълната от сериозността на изпитанието. Имаше защо.

11.27 сек може да не е постижение, което да носи добри позиции в статистиките. Но на голямо първенство много по-важно е класирането. Резултатът е само допълнение към мястото, което заемеш.

Успехът на Ивет идва, след като тя се премести да живее и тренира в Италия. В момента на успехите й се радва новият й треньор Роберто Бономи. В България има един човек, който със сигурност е толкова развълнуван от представянето на Лалова, че изживяванията му пред телевизора могат да се сравнят само с тези на семейството на атлетката ни. Това е Константин Миланов. Леката атлетика е спорт, в който са нужни години, за да достигнеш до определено ниво. Миланов беше до Ивет от нейното детство. Никой не може да ме убеди, че неговият труд не натежава повече при съпоставянето му с този на Бономи.

Но, в случая - честито, Ивет! Честито, Бономи! Честито, Коце!
И ви благодарим, че положителните емоции са факт, че поставихте България сред световния елит в Дегу!


Тагове: СП 2011, Ивет Лалова, 100 м
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени