Шрифт:

Докоснаха българската гордост в леката атлетика

Докоснаха българската гордост в леката атлетика
03-09-2011 18:53 | Яна Касова

Изключително ревнива съм към постиженията в челото на ранглистата за всички времена на 100 м с пр. Там царуват великите Йорданка Донкова и Гинка Загорчева. Освен от националната гордост, ревността ми се подклажда и от това, че познавам труда на тези атлетки, познавам треньора, отговорен за тези резултати - а той е Георги Димитров, познавам самите атлетки, израснала съм със записи на техни бягания, с книги за техните тренировки, с анализи на тяхната техника. Те са велики!

След като и Гейл Девърс излезе от междините на 100 м с пр., си отдъхнах, че няма кой да заплаши най-бързите четири резултата в хърделите. Донкова държи световния рекорд от 1988 г. с 12.21 сек, както и второто по сила постижение - 12.24 сек. 12.25 и 12.26 сек са резултатите на Загорчева. Едва на пета позиция се нареждат 12.26 сек от Людмила Енквист.

До днес, не само на мен, а на много от приятелите на леката атлетика, тези висини изглеждаха недостижими. Сали Пиърсън (Авл) обаче спечели световната титла на 3 септември 2011 г. с 12.28 сек, а в полуфинала записа 12.36 сек.

Аз изпитах мъка. Или болка... дори не мога да определя чувството. Почувствах едната българска гордост в леката атлетика заплашена. И няма българка, която да я защити. Другата гордост е световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см - но той е обект на друг коментар.

Да, боли. Защото няколко български лекоатлетки оставиха безценно наследство в тази дисциплина - Донкова, Загорчева, а палката от тях пое Светла Димитрова. Минаха седем години от отказването на последната и ... през 2011 г. за титлата на страната ни се борят ЧЕТИРИ атлетки. Да, толкова. И първото място е равно на 14.02 сек.

Поглеждайки към статистика, излиза наяве и фактът, че сега в България дисциплината 100 м с пр. е на по-ниско ниво от моментът, когато към 80-те метра с препятствия се прибавят още 20 състезателни метра. А това е през 1968ма и Димитринка Колева записва 13.8 сек. Електронното измерване е факт през 1971 г., когато най-добрият резултат в българската ранглиста на 100 м с пр. е 13.76 сек. До 1981 г. най-бързите ни постижения не се качват над 14.00 сек. От 1982 г. до 2003 г. хърделистките у нас държат резултат №1 в сезонната ранглиста твърдо под 13.00 сек (с изключение на 1990 - 13.48 сек, 1991 г. - 13.48 сек и 1995 г. - 13.26 сек). 21 години, през които българките в дисциплината печелят олимпийски, световни, европейски титли, изземват си световни рекорди.

Вече осем години българските 100 м с пр. се измерват с единични пробягвания под 14.00 сек. А атлетките по света вече дръзват да си мислят за рекорда на Донкова.

24-годишната Пиърсън финишира за 12.28 сек при попътен вятър от 1.1 м/сек. Минимален по-силен повей на вятъра щеше да й гарантира световен рекорд. Австралийката е с прекрасна техника и невероятна бързина - личното й постижение на 100 м е 11.14 сек. Съчетание на две качества, от които съвременните хърделистки притежават по едно. Дори по-често над хърделите се вижда лоша техника, компенсирана с бързина в междините. Нещо, което ниските женски препятствия позволяват. Това е и причината, че последното постижение под 12.30 сек видяхме през 1992 г., а под 12.37 сек - през 2000 г.

А Пиъсрън има още резерви в техниката си. Атакуващият й крак може да бъде по-агресивен при атаката на препятствието. Запазване на бързината и лека поправка на този детайл биха я пратили на стабилно ниво под постиженията на българките.

Пиърсън вече прати в историята един български рекорд. До днес Загорчева държеше най-бързия резултат, регистриран на световно първенство. Тя спечели титлата в Рим 1987 с 12.34 сек.

За мен гордостта беше голяма да видя това:
WR      12.21   +0.7 m/s          Yordanka DONKOVA           BUL    Stara Zagora - 20 Aug 1988

CR       12.34   -0.5 m/s           Ginka ZAGORCHEVA           BUL    Roma - 04 Sep 1987

при представянето на дисциплината 100 м с пр.на всяко световно първенство.

Надеждата ми е една - да се радваме, че световният рекорд е на Йорданка Донкова до тогава, докато българка не успее да го подобри. В момента това е повече от наивна мисъл, но ревността към тези 12.21 сек не ми позволява да си помислям нещо друго.

За финал ще си призная защо съм толкова емоционално обвързана с този рекорд. Преди години бях атлетка, състезавах се на 100 м с пр. В момента, в който Лили Видева ме въведе в тънкостите на 100 м с пр., се роди моята мечта - след години да подобря националния рекорд за жени. Досещате се с какво измерение беше моята мечта. Аз не я осъществих. Но искам БЪЛГАРСКИТЕ МОМИЧЕТА, които избират да следват препятствения ритъм, да имат тази мечта - едновременно проста и в същото време ОГРОМНА.

Съдете ме, но не искам това да се превърне в мечтата на австралийските момичета.


Тагове: СП 2011, Сали Пиърсън, 100 м с пр.
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени