Шрифт:

Сергей Бубка: Няма да забравя танковете в центъра на Москва

Сергей Бубка: Няма да забравя танковете в центъра на Москва
13-09-2011 10:28

Сергей Бубка е роден през 1963 във Ворошиловград, СССР. Най-успешният състезател на овчарски скок в света. Между 1983 и 1997 става шест пъти последвователно световен шампион. На олимпиадата в Сеул през 1988 печели златен медал. Подобрява световния рекорд 35 пъти и прави 43 скока над 6 метра. Все още държи световния рекорд с 6,14 метра. До 1991 се състезава за Съветския съюз, през 1992 за Общността на независимите държави, а от 1993 - за Украйна.
 От 2002 г. е член на Международния олимпийски комитет. От 2005 е председател на Националния олимпийски комитет на Украйна. Преди дни беше избран за вицепрезидент на Международната федерация по лека атлетика.
 Женен е за треньорката по художествена гимнастика Лилия Фьодоровна. Има двама синове - Виталий и Сергей.

 

- Все още държите световния рекорд от 6,14 метра. Ще падне ли някога?
 - Със сигурност. Исках да сложа край на кариерата си с 6,20 м и тогава рекордът щеше да се задържи още повече.
- Вие сте най-успешният състезател по овчарски скок в историята. Как разбира човек, че има талант да скача?
 - Случайно. Винаги съм харесвал спорта и като малък играех футбол. Вместо греди слагахме камъни или ученически чанти. Не бях чувал за овчарски скок. Но веднъж едно дете от махалата ме заведе на тренировка, като че ли то откри таланта ми. Бях на 10 години, трябваше да тичам 30 метра и да направя 15 набирания. Позволиха ми да остана. А треньорът Виталий Петров успя да ме заинтригува. Ако ми беше доскучало, щях да си тръгна.
- Колко пари сте изкарали през кариерата си?
 - Не съм ги броил. Треньорът ми ме научи, че трябва да се концентрирам върху спорта, а не върху парите
 Ако имаш успехи, парите идват сами. И беше прав.
- Подобрихте световния рекорд 35 пъти, най-често с по един сантиметър. Защото за всеки рекорд имаше премия ли?
 - Разбира се, че беше заради парите. Те са важни. Но ако не обичаш спорта, няма да имаш успех. Половината от кариерата си се състезавах за СССР. Тогава бонусът за световен рекорд беше съвсем малък. И когато в началото на 90-те парите започнаха да идват директно при спортистите, се оказа, че имат и отрицателни страни. Това може да те разбие психически. Някои не се справиха.
- Какво си купихте с първите премии?
 - Нямаше много за купуване. Всеки път, когато пътувах на Запад, пазарувах подаръци за семейството си. Дрехи, сладки неща, дъвки.
- Хрумвало ли ви е да напуснете СССР?
 - Тогава нямах проблеми. Имах всякакви възможности за тренировки. Не разбирах много от политика, но никога не съм се чувствал заплашен. Когато отивах на Запад, ми ставаше ясно, че съм от друга система
 Но това не беше достатъчна причина да напусна родината си. Когато през 1985 Горбачов дойде на власт, нещата в политиката се промениха. Имаше повече свобода.
- Какво си спомняте от времето на социализма?
 - През 1991 имаше пуч срещу Горбачов, а трябваше да пътуваме за световното в Токио. По пътя към летището в Москва преброих 70 танка. Пътуваха към центъра и раздробиха асфалта. Никога няма да ги забравя. В Токио трябваше да отговарям на журналистите още на летището. А дори не знаех какво става в Москва. Семейството ми не получи виза, защото японците се страхуваха, че ще останем в страната.
- Някога сблъсквали ли сте се с допинга?
 - Не. Просто треньорът ми беше много умен и не му се занимаваше с това. Понякога състезателите бяха мамени от техните лекари и треньори. И беше важно всички да са отговорни. Но в Съветския съюз не можеше някой да се появи от никъде и да ти предложи нещо.
- Как превозвахте прътовете? Те са дълги към пет метра.
 - Не беше трудно, само трябваше да знам кой самолет откъде минава. С големите нямаше проблеми. Днес сигурно е по-трудно заради мерките за сигурност.
- Стигнахте до 6,14 метра, а от там се пада лошо. Коя е най-тежката ви травма?
 - Понякога прътовете се чупят. Не можеш да направиш нищо, всичко е в ръцете на Бог. Чувството е особено, губиш усещане за време. Чак като паднеш на дюшека, се връщаш в реалността
 Веднъж паднах отстрани - в Берлин през 1989. Прегледите не показаха нищо. Седем години по-късно хирурзите откриха в глезена ми малка костица, останала от този инцидент. И сега си я пазя - за спомен.
- Известно време живяхте в Берлин...
 - В началото на 90-те се състезавах за олимпийски клуб. Тогава Украйна точно беше обявила независимост. Но времето беше трудно - нямаше пари за спорт, а през зимата в залата за тренировки нямаше парно. Купувах дюшеци и прътове, защото иначе овчарският скок в Украйна щеше да умре.
- Приключихте кариерата си преди 10 години. С какво се занимавате?
 - Срещи и пак срещи. В Украйна освен всичко останало съм президент на Националния олимпийски комитет и посланик за Евро 2012. Пътувам много, член съм на МОК и на Международната федерация по лека атлетика. Работя и за фондация „Лауреус".
- От какво живеете? От спестяванията?
 - Заедно с брат ми държим няколко пекарни, магазини и бензиностанции. Доставяме храна на детски градини и училища. Той е депутат от Донецк, но се грижи за семейния бизнес.
- Синът ви Сергей е професионален тенисист.
 - За съжаление нямам време да го гледам. Но обещавам, че ако отиде на голям турнир, ще го последвам.
- Как се чувствате физически? Трудно ли ставате от леглото?
 - Не. Нищо не ме боли. Напротив, спортувам много. Почти всеки ден тичам половин час, след това отивам на фитнес или на басейн. На всяко пътуване си нося екипа.
Превод - 7 дни спорт

 


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени