Шрифт:

Рекордьорката на петобой Снежана Юрукова – на 75 год.

Рекордьорката на петобой Снежана Юрукова – на 75 год.
20-12-2019 09:11

Днес една от най-добрите ни състезателки по многобой въобще в историята Снежана Юрукова навършва 75 години. Нека накратко си спомним за постигнатото от нея на пистата в средата на миналия век.

 

Родена на 20 декември 1944 г. в с. Гулянци, Плевенско, Снежана Димитрова (това е моминското й име) е открита случайно за спорта и атлетиката. През 1957 г. на едно училищно състезание тя е забелязана от известния специалист и треньор Борис Капустоянов. Той отначало залага на скока на височина и още в VI клас Снежка преминава 1.28 м. Три години по-късно 1.50 м са вече превзети, след година са прибавени още 5 см. През 1962 г. Димитрова вече е привикана в националния отбор и покрива майсторска норма - 1.60 м. На 19 години (през 1963-а) Снежана става за първи път рекордьорка на България за жени – 1.63 м (изравнявайки постижението на Зорка Кръстева). Постъпвайки във ВИФ „Г.Димитров” през същата 1963-а  Димитрова попада при треньора Тодор Кънчев и започва подготовката си на истинска многобойка (80 м преп. 11.8, ск.височина 1.63, ск.дължина 5.52 м). В олимпийската 1964 г. Димитрова преминава 4000-е точки на петобоя (по старата таблица) – 4008 т., а през 1965 г. се омъжва за шампиона и рекордьора на десетобой Грую Юруков. Резултатите й (наред със сполучливото й студентство) растат постепенно, но сигурно. Вече 22-годишна, през 1966 г. Снежана записва 4301 т. на петобой и 11.2 на 80 м с преп.

 

Предолимпийската 1967 г. разкрива в пълна сила таланта на атлетката. Преминати са психологическите граници на 80 м с преп. (10.9 сек.) и пестте метра на скок дължина – 6.05 м. Съперничеството на Юрукова с другата ни именита петобойка – Сашка Върбанова – довежда до много високо място и за двете в световната ранглиста за годината – Върбанова е седма с 4740 т., а Юрукова – осма с 4735 т. Няколко български атлетки заминават на предолимпийската седмица в Мексико в средата на октомври 1967 г. Юрукова се бори успешно за бронзовия медал в петобоя (4735 т.), след унгарката Анамария Тот и американката Патриша Уинслоу.

 

От началото на 1968 г. Снежана Юрукова започва при нов треньор – съпругът й Грую Юруков. Още през май Снежана смайва с два великолепни рекорда на петобоя – 4781 т. на 11 май, а две седмици по-късно – 4876 т. (с това постижение тя заема пето място в световната ранглиста!). Изравнен е й рекордът на 80 м с преп. – 10.7 секунди. Подготовката върви от добре по-добре. На 2-ри и 3-и август в София са състезанията от програмата на Световния младежки фестивал. Снежана започва отлично с 10.9 на 80 м преп., 13.08 на гюлле и 1.66 на скок височина. И тогава идва бедата. Загрявайки за четвъртата дисциплина – скокът на дължина – Снежана получава неприятна травма на петата и е изнесена на носилка от стадиона. След дълги колебания все пак Юрукова заминава за Олимпиадата в Мексико, където обаче, вместо на полагащото й се място в шестицата, Снежа остава едва 14-та.

 

Следолимпийската 1969 г. Юрукова начева със състезания в зала и на едно от тях пробягва 60 м с преп. за 8.5 сек., което и досега се води в аналите за неофициално най-добро постижение в света.

 

През 1970 г. Юрукова ражда сина си, и връщайки се на стадиона, започва да тренира при Стоян Славков. Междувременно се появяват хронични болки в ахилесовите сухожилия и Юрукова, заедно с рекордьора ни на десетобой Спас Джуров, са оперирани във Виена при прочутия хирург проф. Йелинек. Операцията като че временно уталожава нещата, но болките се появяват отново след известно затишие.

 

Опитът на Снежана да се подготви за втората си Олимпиада през 1972 г. се превръща в пълен крах – отново контузия я извежда за месеци извън пистата.

 

 

За 1973 г. е предвидено а първи път да се проведе и състезание за Купата на Европа по многобой. Заедно с Недялка Ангелова и Сашка Върбанова, Юрукова се готви целенасочено и напълно сериозно за предстоящите стартове. Резултатите не закъсняват – изравнен български рекорд на 100 м преп. – 13.5, 6.27 на скок дължина, 1.71 на скок височина. На националния шампионат на стадион „Васил Левски” в средата на юли Юрукова се доближава на 28 точки до рекорда на Ангелова – с 4468 т. Снежа е сред първите десет в света а годината! И отново нелепа контузия спира устрема на атлетката – на полуфинала за КЕ в София през август при опит на скока на височина Снежа отново получава травма. Следва консервативно лечение, но място за отпускане няма.

 

Нашите (с Иванка Венкова вместо Снежа) са се класирали за финала в Бон в края на септември. Всички разчитат на Юрукова и, макар и не напълно, тя успява да навакса загубеното. За столицата на Германия се пътува с влак през половин Европа. Малкото градче ги посреща с есенни температури и навъсено облачно небе. Авторитетът на българската атлетика трябва да се пази – на всяка цена. След първите две дисциплини нашите са на желаното трето място – след ГДР и СССР. Но в скока на височина в секретариата на състезанието е допусната „несъзнателна” грешка и от постижението на Недялка Ангелова са „изядени” 30 точки. Разликата между българките и атлетките на страната-домакин ФРГ е стопена до минимум. И в скока на дължина атлетките ни не са на обичайното си ниво, но, за наша радост, и германките грешат. Идва редът на последната пета дисциплина – 200-е метра. Атлетките ни се втурват със сетни сили и воля и не позволяват на германките да ги надвият. Българският отбор е с бронзовите медали и момичетата поставят мажорна поанта на изключителната за родната атлетика 1973 година!

 

1974-а е година на IV –ата Републиканска Спартакиада. Трябва да се воюва за най-предно класиране на тази Спартакиада. Юрукова изпълнява поръчението максимум и е шампионка в петобоя с 4372 т. За трети път София е домакин на Балканиада. На 2 август на стадион „Васил Левски” Юрукова започва повече от отлично – 13.59 на 100 м преп., 14.45 на гюлле, 1.71 на скок височина – все лични рекорди. През втория ден Снежа продължава с 6.28 м на скок дължина и 24.78 на 200 м. Тези постижения означават сбор от 4561 т. – пето постижение в света за годината! За европейското в Рим Снежана заминава с известни амбиции. Но там в третата дисциплина – скокът на височина – при опит на 1.71 м тя къса мускул! Това европейско е и последното състезание на Снежана Юрукова.

 

В началото на 1975 г. Снежана е назначена за кондиционен треньор на националния девически отбор по баскетбол. Само за няколко месеца под нейно ръководство момичетата подобряват контролните си показатели във всеки един тест. После за известно време Юрукова е началник на леката атлетика в любимото дружество ЦСКА „Септемврийско знаме”, сетне се занимава с други дейности.

 

Напоследък Снежана Юрукова се е пооткъснала от спорта и само от време на време си спомня за атлетиката. Пък и все по-малко хора се сещат за нея. Но, независимо от забравата, плевенчанката си остава една от най-бележитите ни и изявени състезтелки в годините на големия подем на родната лека атлетика.

 

Александър Вангелов

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени