Шрифт:

България първа посреща олимпийския огън в ерата на модерните игри

България първа посреща олимпийския огън в ерата на модерните игри
06-02-2020 14:19

 

В София изчезват 14 факли от щафетата към Берлин през 1936 година
 
Текст: Николай Кръстев
 
България е първата страна в света, която приема щафетата с олимпийския огън в ерата на модерните игри. Но идея на пропагандния гений Йозеф Гьобелс Организационният комитет на игрите организира за първи път щафета с олимпийския огън. От 1936 г. тръгва традицията факелът да се пали от слънчевите лъчи в Олимпия и да се пренася с бегачи до града на състезанията.
 
Точно 1108 спортисти доставят огъня до Берлин, а по чисто съседски причини България има честта да е първата държава, през чиято територия ще мине щафетата с пламъка. Огънят лумва в Олимпия на 28 юни 1936 г. и прави дълга обиколка из цяла Гърция. Щафетата пресича границата и влиза в България на 25 юли. На Кулата факлоносците са посрещнати от Цеко Георгиев, назначен за главен комисар по пренасянето на огъня през наша територия.
 
Вестниците, най-вече „Спорт” и „Зора”, пишат за голям ентусиазъм у населението, като на много места щафетата минава през шпалир от хора. Пътят на огъня е през Кресна, Горна Джумая, където има близо едночасова церемония, след това през Дупница и пристига в столицата.
 
Показателно за настроението у нас – общинската управа на селцето Свети Врач, отделя 1000 лв. от скромния си бюджет и ги предоставя на местното спортно дружество, за да организира достойно посрещане и преминаване на олимпийската щафета. Оказва се, че в София поне в началото вълненията са най-малки, а емоциите – най-слаби. Около 2000 души се събират на площада пред храм-паметник „Александър Невски”. Кметът инж. Иван Иванов запалва приготвената голяма факла, държат се традиционните речи. След около час процесията продължава пътя си, като огънят е поет от Е. Василев – шеф на отдел „Телесно възпитание” към Министерството на просветата.

 

 

 

 

Като цяло олимпийският празник в София е белязан от лоша организация. Предварителният график е нарушен, а накрая, преди отпътуването на щафетата, се появява напрежение и едва не се стига до размирици.
Повод за разправиите е фактът, че по неведом път са изчезнали 14 от сувенирните дръжки на факлата с огъня, които остават за бегачите. Така някои от спортистите, дефилирали с огъня по улиците на София и на които предстои да продължат щафетата, разбират че няма да имат ценен спомен от олимпийската щафета. Започват шумни протести и здрави разправии, които едва не прерастват в масов бой.
 
В суматохата не се разбира дали дръжките на факлите просто за забутани някъде, или са откраднати. Възможно е участието на държавния чиновник Василев в щафетата да се е наложило спешно и непредвидено, заради възникналия скандал и отказите на няколко от предварително набелязаните, да се включат. Вечерта огънят е в Сливница, а в 1 часа след полунощ в Цариброд навлиза в Югославия.
 
Цар Борис III си спестява нацисткия поздрав на откриването
 
Цар Борис III е с официалната ложа на Олимпийския стадион в Берлин за официалното откриване на игрите. Редом са Адолф Хитлер, Йозеф Гьобелс и Херман Гьоринг, както и трима принцове – италианският Умберто, гръцкият Павел и шведският Густав Адолф. На всички снимки от този ден е видно, че българският монарх не прибягва до типичния нацистки поздрав за разлика от почти всичко около него. Същия ден преди церемонията цар Борис III e на посещение в Олимпийското село при българската делегация. Там е придружаван от д-р Теодор Левалд, шеф на Организационния комитет на игрите. Д-р Левалд е доста резервиран към нацистите и по време на официалното откриване – независимо, че е до Хитлер – демонстративно стои с прибрани ръце до тялото, символ на непобедимия олимпийски дух.
 
Много по-късно става ясно, че Цар Борис III всъщност е в Германия 10 дни преди началото на Олимпиадата. Но е инкогнито и по лични дела. Необявената му визита е заради операция на царица Йоана в местна клиника. Специален влак докарва българската делегация в Берлин – от 94-те човека спортистите са само 27. Общо на игрите пристигат 4066 състезатели от 49 държави.
 
Паралелно върви и конкурс по изкуствата, където също германците доминират. В надпреварата на танцовите състави „Българска китка” с ръководите Борис Цонев печели победата. Безмоторното летене е демонстративен спорт, в който със собственоръчно конструирания си самолет се включва майор Георги Дренников. Един от най-големите ни асове е класиран трети.

 

 

 

 

Най-добро класиране в състезанията записва десетобоецът Любен Дойчев – 14-и. Маратонецът Борис Харалампиев завършва 37-и.
 
Поредица от случки с малшанс преследва нашите олимпийци. В надпреварата по часовник колоездачът Борис Димитров пада, защото веригата му се заплита. Съдиите го допускат до втори старт, но и там се случва същото.
 
След много разправии гимнастиците едва успяват да участват в състезанието. Причината – съставът е от 7 души, а трябва да е от осем. В тази ситуация няма как да не са последни в отборната надпревара, след като сборът се формира от по-малко спортисти.
 
А славните ни ездачи дълго са втори в отборното състезание по всестранна езда. Последният, който стартира – майор Тодор Семов, обърква трасето и пропуска препятствие. Следва дисквалификация на целия състав и така отлита реалната възможност да бъде спечелен първи олимпийски медал за България. 
Имаме представители в стрелбата и фехтовката, които не впечатляват.

 

 

 

 

Спор за поведението на българската делегация
 
Не е изяснен напълно въпросът дали българската делегация, когато дефилира на 1 август 1936 г. на Олимпийския стадион при официалното откриване, приветства публиката с нацистки поздрав. Докато за трибуните е ясно, националсоциализмът в този момент е в разцвет в Германия.
От снимката с лошо качество личи, че офицерите сред нашите спортисти отдават чест, а другите са с вдигната дясна ръка, но при половината тя е доста сгъната в лакътя.
 
Нека се доверим на човек, който наистина е експерт, но вече не е между живите. Николай Георгиев е дългогодишен служител на БОК в периода 1957 – 1987 година, след което близо две десетилетия работи в Олимпийския музей в Лозана.
Георгиев е специалист по олимпийска история и по програмата на игрите. Според него е абсолютно сигурно, че не само българската, но и много от другите делегации в Берлин, където участват 49 страни, се обръщат към трибуните с т.нар. олимпийски поздрав. Който датира от средата на 20-те години на ХХ век и се появява преди хитлеристкия символ с изправена напред дясна ръка.
 
Но по същество и олимпийският поздрав, и нацисткия си приличат, затова и често се бъркат. Особено когато биват демонстрирани точно в Берлин и точно през 1936 година.

 

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: ОИ 2020, Токио 2020, Олимпийски игри Токио 2020, Олимпийски игри Берлин 1939
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени