Шрифт:

Лошият късмет на руската Стефка Костадинова

Лошият късмет на руската Стефка Костадинова
Снимка: Getty Images
21-04-2020 09:46 | Яна Касова

Рускинята Мария Ласицкене е петкратна световна и трикратна европейска шампионка и абсолютен хегемон в сектора за скок на височина. От 2016 г. насам тя има само шест загуби при близо сто старта. Единственото, което й липсва, е олимпийска титла, каквато и тази година няма да докосне заради отлагането на Олимпийските игри в Токио.  

Изключително силната форма на Мария съвпадна с тоталното пропадане на спорта в Русия. Тя няма право да носи нито един руски национален символ на стадиона, тъй като атлетическата федерация на страната й е изключена от международния спорт. Тежкото наказание дойде в края на 2015 г. заради огромни нарушения на допингправилата, и то с правителствен „чадър“. Оттогава малцина местни атлети получават право да се състезават на международно ниво. През цялата 2016 г. една-единствена рускиня – състезателката на скок дължина, живееща и тренираща в САЩ, Даря Клишина беше допусната да се състезава извън Русия. Ласицкене не спря да скача у дома и реализира 200 см, но не беше допусната на Игрите в Рио, където шампионката Рут Бейтиа и подгласничката й Мирела Демирева постигнаха 197 см. 

Всъщност рускинята имаше шанс да участва още на Олимпийските игри в Лондон 2012. Тя спечели европейската титла за девойки през 2011 г. със 195 см, но травма при подготовката й за Игрите я отдалечи от дебюта й на най-големия спортен форум. Тя не спира да развива спортната си форма и вече има личен рекорд 206 см и нееднократно атакува световния рекорд на Стефка Костадинова от 209 см. Но коронавирусът отложи реализирането на олимпийската мечта на Мария с още година, след като беше взето решение Игрите да се проведат през лятото на 2021 г. заради пандемията от Covid-19. 

Мария получи право да се състезава на международната сцена през пролетта на 2017 г. и излезе на нея с ново име. През март на същата година Мария Кучина стана Ласицкене, след като вдигна мечтана сватба в старинен замък с коментатора на тениссъстезания в руския Евроспорт Владас Ласицкас. Допускането й да се състезава под неутрален флаг обаче й отне националната самоличност – на големи първенства носи екипа на спонсора си Nike, при победа слуша химна на световната или европейската федерация – зависи каква титла е завоювала, до името й няма национална принадлежност, а неутралният й флаг важи само за календарна година и се доказва за този си статут след всеки 31 декември. Заради това рускинята е яростен критик на управлението на спорта в Русия. Дори през миналото лято се заговори, че ще смени националността си. Тя не остана безучастна и в края на 2019 г., когато стана ясно, че не само леката атлетика, а целият руски спорт е отстранен от международно ниво за 4 г. Решението беше взето от Изпълнителния комитет на Световната антидопингова агенция (УАДА) заради манипулациите на данните, извършвани от Московската антидопингова лаборатория (РУСАДА).


„Нямах никакво съмнение какво ще се случи. Не вярвах в разказите, че всичко ще бъде наред. Станалото е позор, каза Ласицкене. – Плановете ми за бъдещето са да продължа да се боря и да участвам. Не съм имала и нямам намерение да си сменям гражданството. Ще доказвам в сектора, че руските спортисти са живи даже и като неутрални. Това правих и в последните години. Единствено ме притеснява, че спортистите сме сами в своята борба, а шефовете на спорта ни защитават само на думи. Срамно е, че толкова дълго време ръководителите на федерацията не успяха да оправят ситуацията. За съжаление, те дори я влошиха. Не вярвам на хората, които в момента управляват руската федерация – те не правят нищо за спортистите. Те просто се опитват да останат на власт и не се смущават от това.“

 


Тя не спира да задава въпроси и да търси истината. „Какво всъщност се случи в Руската федерация по лека атлетика през 2015 г.? Проведохме ли вътрешно разследване? Кой в крайна сметка беше наказан – освен спортистите, които бяха хванати с допинг, и пет-шест служители и треньори, които бяха наказани директно от Световната атлетика? Просто се съгласихме с обвиненията и решихме да не действаме по-нататък? И ако основните хора, отговорни за скандала, бяха наказани, тогава защо нищо не се е променило? Как така нашите спортисти продължават системно да използват забранени вещества, как треньорите, свързани с допинга, продължават да работят безнаказано и как така нашите спортни служители продължават да фалшифицират официални документи?“, стреля в упор атлетката. 


Усет към спорта

За да бъде открито едно талантливо дете за спорта, е нужен и погледът на специалиста. Макар да живее в малкия за руските размери град Прохладни в близост до Кавказ, Маша има късмет, че учителят й по физическо възпитание е треньор по лека атлетика. Генадий Габрилян я кани в неговата атлетическа група.

„Веднага се съгласих, защото обичах часовете по физическо. Харесваше ми да бягам и скачам, а часовете на Габрилян никога не бяха скучни, както и тренировките ни сега, разказва  Ласицкене. – Спомням си как плачех всеки път, когато се разболея и не ми позволяваха да отида на тренировка.“

Ласицкене тренира с Габрилян и до днес. „Човекът, който прави магически неща с мен“, казва за него атлетката. 

Маша преминава през всички първенства при девойките с качване на подиумите, а през 2010 г., когато е на 17, печели титлата от Младежките олимпийски игри в Сингапур. Месец след успеха си тя прави една от големите промени в живота си – премества се в огромния Волгоград, за да учи в Академията по физическа култура. Неин треньор става именитият Борис Горков. Но атлетката не оставя и Габрилян. И двамата треньори участват в подготовката й и пътуват с нея по състезания. И така до 2012 г., когато Мария се завръща в родния Прохладни и Габрилян остава неин единствен наставник. 

 


Атаката на българския рекорд

Ласицкене вече има пет световни титли и три европейски (на открито и в зала). Ежегодно оглавява световната ранглиста за сезона в скока на височина и нееднократно се опита, засега неуспешно, да скочи над летва, поставена на 210 см – или да надскочи българския рекорд. 

„Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см е поставен на световното първенство през 1987 г. Това е преди повече от 30 г. Мисля, че е време да се скочи по-високо, коментира Ласицкене. – Защо не? Вярвам, че нашето поколение може да го направи.“

А самата Костадинова вече пожела световен рекорд на наследничката си. 

„Мария Ласицкене е много трудолюбив спортист и има много голямо бъдеще, коментира Костадинова. – Искрено й желая да стане олимпийска шампионка и тогава да постави нов световен рекорд. Ще се радвам това да направи именно Мария, защото тя е много целенасочен спортист, който упорито върви към целта си. Вярвам, че световен рекорд може да се реализира само в условия на сериозна конкуренция. Аз успях да направя рекорда, когато противничките ми бяха много силни. Затова пожелавам на Мария да има сериозна конкуренция.“

Ласицкене вече има подобрен един български световен рекорд. През зимата на 2011 г. тя постигна 197 см и така коригира с 1 см върховия резултат за девойки в зала, който се държеше от Десислава Александрова от 1994 г.

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


Тагове: Мария Ласицкене, Токио 2020, ОИ 2020, Скок височна, Стефка Костадинова, Русия, Допинг
BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени