Шрифт:

Днес на 70, а недостижима преди половин век

Днес на 70, а недостижима преди половин век
18-06-2020 20:40

Една от най-значимите представителки на препятствените бягания в света в началото и средата на 70-те години на двайсти век – Анелизе Ерхард – навършва днес кръгла годишнина. По този повод е добре да си припомним нейните знаменателни победи и рекорди преди близо половин век.

 

Родена на 18 юни 1950 г. в Орслебен, както много други деца, Анели Янс (както за катко я наричат всички) започва спортния си път по време на младежката Спартакиада през 1964 г. Именно през тази 64-а сънародничката на Ерхард Карин Балцер печели олимпийската титла на 80 м с преп. в Токио. Балцер остава вдъхновение и пример за Анели Янс през цялата й спортна кариера.

 

Макар и не особено висока (1.67 м) Анелизе Янс (това е моминското й име) впечатлява отрано специалистите с вродената си бързина и чувство за ритъм. Първият й голям успех е златният медал на 80 м с преп. на третото неофициално европейско първенство за девойки в Лайпциг през 1968 г. Но тези 80 м с преп. някак си не пасват на развитието на младата атлетка – Янс не успява да „слезе” под 11-е секунди на тази къса за хърделистките дистанция. И все пак двамата с треньора й от Магдебург Клаус Вюбенхорст продължават да търсят и експериментират.

 

Смяната на 80-те метра със 100 м препятствено бягане са едновременно предизвикателство и изпитание за русокосата спортистка. Препятствията са „вдигнати” на 84 см височина, разстоянието между тях вече е 8.50 м. 1969-а и 1970-а са години на търсене на най-правилната техника и ритъм и Ерхард като че се позагубва от международната сцена. На европейското в Хелзинки през август 1971 Анелизе (вече омъжена за гребеца Манфред Ерхард) за последен път губи от своя идол Карин Балцер – и то само с две стотни (12.96 срещу 12.94).

 

Олимпийската 1972-ра започва за Ерхард повече от обещаващо – европейска титла на 50 м с преп. в зала в Гренобъл (два пъти по 6.85 секунди!) и на два пъти световен рекорд на 100 м с преп. през лятото – 12.5 секунди ръчно времеизмерване. На Олимпиадата в Мюнхен в началото на септември (въпреки отлагането на стартовете с 2 дни заради терористичния атентат) Анелизе Ерхард демонстрира съкрушително превъзходство – 12.59 сек. (умопомрачителен световен и олимпийски рекорд с електронно измерване), на цели 25 стотни пред румънката Буфану и на 31 стотни пред Балцер.

 

Инерцията на победите и рекордите продължава и в следолимпийската 1973 г. В Дрезден през юли е записан изключителен световен рекорд – 12.3, спечелена е втора поредна европейска титла в зала (на 60 м преп. в Ротердам). Логичният завършек на сезона е финалът за Купата на Европа в Единбург – отново победа за ГДР с 12.85 сек.

 

1974-а започва също много добре. На европейското в зала „Скандианвиум” в Гьотеборг през март на полуфинала на 60 м преп. Ерхард „спира” уредбата на 7.90 сек. – фантастичен световен рекорд! Но на финала два часа по-късно коридорът й остава празен. Оказва се, че малко след финиширането си на полуфинала Анелизе е ударила лошо крака си в предпазния парапет на пистата... Така зрителите в залата са лишени от възможността да видят още по-бързо бягане на Ерхард – може би в рамките на 7.85. Лошото бързо е забравено – 12.4 през юни на турнира „Олимпийски ден” и европейска титла в Рим – 12.66 сек.

 

Но през 1975 г. Анелизе Ерхард вече не е толкова убедителна фаворитка. Тя даже губи на 60 м преп. от полякинята Гражина Рабщин на европейското в зала в Катовице. Победата й на финала за Купата на Европа в Ница е изстрадана – само две стотни пред Рабщин (12.83 – 12.85). Олимпийската 1976 г. също не започва съвсем гладко за Ерхард. Нейните съпернички от тима на ГДР Йохана Шалер и Гудрун Беренд определено са по-добри в контролните тестове. Все пак й се доверяват да я пратят на втората й Олимпиада – в Монреал (Ерхард вече е записала сравнително скормините за нея 12.91 сек.). В Канада Ерхард има нещастието да попадне във втория полуфинал на 100 м с преп. В него съветската препятственичка Любов Кононова се спъва в едно от преятствията и, падайки, попречва на румънката Буфану-Щефанеску да завърши бягането. Анелизе избягва сблъсъка и финишира трета (което трябва да я класира по място за финала). Обаче Жури Д’Апел издава заповед полуфиналът да бъде повторен само час по-късно, без дисквалифицираната Кононова. В това повторение обеззверената и унила Ерхард финишира едва пета и отпада.

 

Всъщност вторият полуфинал в Монреал се оказва и последното стъпване на пистата на прославената атлетка, която приключва със спорта твърде рано - едва 26-годишна.

 

Българските любители на леката атлетика са виждали Ерхард на няколко пъти в София. През 1973 г. на традиционната среща България-ГДР на стадион „Васил Левски” Анелизе е повече от убедителна – 12.7, а две години по-късно – отново на Националния стадион е безапелационно първа на полуфинала за Купата на Европа (12.80), с цели 38 стотни пред Пенка Соколова (13.18).

 

Анелизе Ерхард си остава като една от най-елегантните и чаровни хърделистки в историята на световната лека атлетика. С брилятната си техника и скорост (100 м за 11.2) германката бе недостижима и неоспорима, макар и само за четири години.

 

Александър Вангелов

 

---


 

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com

Коментари




Последни новини Най-четени