Шрифт:

Ивет Лалова: Битките на пистата сега са празнуване на спорта

Ивет Лалова: Битките на пистата сега са празнуване на спорта
28-08-2020 13:21

Ивет Лалова винаги е много приятен събеседник. Със своята отзивчивост, широка усмивка и позитивизъм най-добрата ни спринтьорка е и една от най-обичаните български спортисти въобще. Въпреки трудностите, които изпитват всички професионални състезатели в момента, Ивет и сега не изневерява на своето верую, че най-доброто предстои. На 36 години тя започна своя пореден сезон в атлетиката с надеждата да се подготви добре и да участва в своята пета олимпиада.

През юли Лалова направи първия си старт след 9-месечно прекъсване заради пандемията от коронавирус и го ознаменува с рекорд на турнира в Савона (Ит) на 200 м (23,13 сек.). После постигна златен дубъл на турнира в Риети (Ит) - с 11,31 сек. на 100 м и 23,22 сек. на 200 м. Последва 6-о място на 200 м (23,66) в Унгария и 7-о на 100 м (11,49) при дебютното й участие в Диамантената лига в Стокхолм.

Някъде между стартовете Ивет загуби своя верен приятел – кучето Болт, чиято смърт преживя тежко, но пък за пореден път й показа, че в живота хубавите и лошите моменти винаги следват един след друг.

Лалова сподели пред „Монитор“ емоциите, които я вълнуваха през последните месеци, за завръщането си на пистата и надеждите си за олимпиадата в Токио.


- Ивет, завърна се в турнирите с победи в Италия. Как се почувства обратно в надпреварите на пистата и беше ли изненадана от това си усещане?

- Усещането да съм отново на пистата беше изключително приятно, защото имаше момент, в който се очертаваше да няма сезон в атлетиката. Дори с много промени, нови правила и ограничения сезонът все пак започна.

 

- Направи първия си старт и в Диамантената лига. Чувстваш ли се подготвена за големите битки и какви са плановете ти, ако въобще могат да се правят оттук нататък?

- Битките този сезон ще са по-скоро на европейско ниво и май няма да са битки, а едно общо празнуване, че спортът отново е жив. Много атлети не успяват все още да тренират нормално, зная, че ямайците и американците няма да пътуват до Европа, така че всичко е много, много различно от това, което познаваме.

 

- Какво различно за себе си откри в дългите дни на изолация? Усвои ли някои нови неща?

- Аз се шегувам, че професионалните спортисти сме доста често в изолация. Нашият живот е такъв - зимата се пазим от грипове, а лятото не ходим на море. Начинът ни на живот и спазването на определен режим често прилича на изолация. Така че това беше просто един труден, но не нетърпим период за мен.

 

 

- Кои бяха най-големите предизвикателства за теб в поддържането на форма в тези дни?

- Отменянето на олимпийските игри беше тежък момент откъм мотивация. Всички атлети, с които разговарям, са преживели същото. Просто целта изчезна напред във времето и беше нужна много концентрация и желание за работа, за да продължим напред.

 

- Успяваше ли да следиш какво правят конкурентките ти по време на изолацията, обменяше ли информация с някои от тях?

- Всички качвахме нелепи видеа в социалните мрежи как тренираме навсякъде, и в деня, в който трябваше да бъдат открити олимпийските игри на церемония на стадиона в Токио, прожектираха точно тези видеа. Благодарение на социалните мрежи ние останахме свързани и се мотивирахме взаимно.

 

- От скоро във вашата група тренира още един българин – Петър Пеев. Как стана неговото присъединяване и ще продължите ли да си сътрудничите?

- От известно време Пепи общуваше и се съветваше със Симоне за своите тренировки. Той е млад, талантлив и безкрайно мотивиран да работи, учи и придобива знанията на един голям спринтьор. За мен той беше спасение в месеците изолация, помагайки ми безкрайно много в тренировките. Гордея се и че избра да се състезава за “Ивет Лалова Спринт Академи”, защото това полага основите на бъдещи планове за клуба.

 

- Симоне май изкара за пръв път толкова дълго време в България. Как му се отрази този престой? А с проф. Бономи как се случиха нещата – той в Италия ли остана?

- Много е трудно да държиш един италианец далеч от дома и храната му. Със сигурност това време беше предизвикателство за Симоне, но като треньор той трябваше да бъде винаги силен, да направи невъзможното нашата подготовка да се проведе и да не губим мотивация в тежките моменти. Всичко останало беше на заден план за него. С проф. Бономи поддържахме връзка и не се видяхме доста дълго време. За него в Италия нещата преминаха по друг начин, но важното е, че всички сме добре.

 

 

- По време на най-тежкия период на кризата с коронавируса в Италия как понасяхте новините, които идваха оттам? Имахте ли притеснения за ваши близки и приятели там?

- Бяхме в постоянна връзка със семейството на Симоне и с всички наши приятели. Когато се прибрахме в Италия в средата на юни, ни беше страх, че животът няма да бъде същият, а това изобщо не беше така. Да, има правила, както навсякъде, но животът е абсолютно същият, какъвто го оставихме през декември, когато заминахме.

 

- На 15 юни се навършиха 15 години от ужасяващата ти контузия в Атина. Връщаш ли се към онзи момент и тежкото възстановяване след това, или гледаш да ги изчистиш от мислите си?

- Връщам се, когато разказвам на някото какво се е случило или когато ме попитат. Толкова много съм говорила по тази тема и точно това беше моята терапия. В мислите ми са останали само хубави спомени, спомени за огромно желание и мечти, които трябва да бъдат осъществени.

 

- Ужасява ли те мисълта, че олимпийските игри в Токио могат да не се проведат и догодина?

- Не. Вярвам, че ще се проведат. Десетки хиляди хора работим за това.

 

Снежана Иванова, в-к Монитор

 

---



Тагове: Ивет Лалова, Коронавирус, ОИ 2020, Токио 2020
BGAthletic.com

Коментари



Последни новини Най-четени