24.01.2021 14:57 Пълни резултати пт НШ под 18 г. | 24.01.2021 14:51 Пловдивчанин надбяга по-големите за титла и нов рекорд | 24.01.2021 14:11 Пламена Миткова подобри националния рекорд в хърделите | 24.01.2021 09:28 Тодор Петров оглави световната ранглита на гюле | 23.01.2021 21:03 Пълни резултати от НШ под 18 г. - 1-ви ден | 23.01.2021 20:18 Пламена Миткова над всички в скока на дължина | 23.01.2021 19:55 Почина спортният журналист Никола Шентов | 23.01.2021 19:06 14-годишна най-бърза при девойките под 18 г. | 22.01.2021 17:34 Стартови списъци за НШ под 18 г. | 22.01.2021 15:14 Отмениха британското първенство в зала |
Пътеките за бягане. Свикнали сме да ги виждаме във фитнесите. Вероятно в един или друг момент дори сме се качвали на тях в желанието си да свалим някой и друг излишен килограм.
Знаете ли обаче, че всъщност някога те са били уреди за наказания, дори за мъчения?
Днес дори и да не можем да издържим повече от няколко минути, винаги можем да слезем от тях, когато си пожелаем, или дори въобще да не се захващаме с това упражнение.
Затворниците през XIX век в Англия обаче не са имали право на такъв избор. По онова време местната затворническа система била пословично лоша. Осъдените били или екзекутирани, или депортирани. Малцината, които били затваряни в мръсните килии, прекарвали времето си в болезнено усамотение.
Ето защо редица социални организации, защитаващи човешките права, както и известни личности като Чарлз Дикенс, се обявяват против тези жестокости и в края на краищата спомагат за реформирането на затворите и въвеждането на бягащата пътека.
Нейният първообраз е изобретен от британския инженер сър Уилям Кубит през 1818-а година. Първите пътеки от този тип се състоели от дълъг въртящ се цилиндър, който можете да видите на илюстрацията по-долу. Той бил задвижван от педали, върху които затворниците стъпвали. След като колелото било завъртяно веднъж, затворниците трябвало да продължат да стъпват върху него и да въртят. В противен случай рискували да паднат.
Благодарение на генерираната от въртенето енергия се изпомпвало вода, смачквало се зърно и се задвижвали цели мелници. Именно оттам идва и самото наименование на пътеката на английкси: tread-mill - tread ("стъпвам") и mill ("мелница", "мелям").
Управниците на затворите гледали на тези системи като на отлично пособие, с което да вкарат затворниците във форма. Нещо повече – през 1824-а Джеймс Харди, пазач в нюйоркския затвор, заявява, че бягащата пътека е „опитомила“ някои от най-буйните местни затворници. Той пише, че „не суровостта, а монотонната постоянност… представлява реалният ужас.“
Допълнителният бонус – задвижването на мелниците – пък спомогнало за възстановяването на британската икономика, опустошена от Неполеновите войни. Изгода имали всички. Освен затворниците.
Според направените изчисления затворниците прекарвали средно по 6 часа на ден на тези пътеки – все едно да изкачите между 1500 и 4200 метра. За справка - 4200 метра е приблизително половината път до връх Еверест. Представете си да правите това 5 дни в седмицата, хранейки се буквално с огризки. Не е приятно, нали?
Идеята на Кубит се разпространила бързо из Британската империя и Америка. В рамките на десетилетие от създаването ѝ бягащата пътека можела да се срещне в над 50 английски затвора (в Америка броят им бил сходен).
Едва ли ще се изненадате от факта, че много от затворниците, принудени да се качват на нея, претърпявали редица наранявания, а повечето от тях буквално колабирали. Управниците на затворите обаче не се вълнували особено от този факт.
Чак през 1898-а година те били обявени за изключителна жестокост.
Пътеката за бягане се завръща отново през 1911-а година под формата на патент, регистриран в САЩ, а през 1952-ра е създадена съвременната пътека за бягане, която всички ние познаваме и която няма нищо общо със затворите и методите за наказание.
Да, за някои хора тя все още е мъчение. Но мъчение, от което могат да се откажат по всяко време.
Източник: obekti.bg
---
Последни новини | Най-четени |